Първото и най-важно правило, което всеки харпунист трябва да знае е че никога не е желателно да гмурка сам и Ерик Уолкър от Карибския остров Св Томас знае това най-добре.

Миналата седмица Ерик решава да заведе своя приятел и партньор в гмуркането Роберто Рейес за риба Роберто е дошъл специално за случая от Пуерто Рико. Двамата практикуват така наречиня blue water hunting, или риболов в открито море. При този тип риболов едно от важните неща е захранването (chumming) на определен район от морето с цел да се привлекат пелагичните видове като риба тон например. Ерик и Роберто захранват добре района около лодката им с парчета от току що отстреляна баракуда и докато чакат да се появят рибите се забавляват наблюдавайки една група рифови акули, които лакомо се нахвърлят на парчетата баракуда, които падат на дъното.

В един момент Ерик поглежда надолу и вижда как една от рифовите акули се отправя нагоре вероятно за да го огледа по-отблизо. Наслаждавайки се на красотата на движенията й,  Ерик в първия момент не си дава сметка колко всъщност е голяма. В един момент разбира, че акулата няма никакво намерение да намали скоростта си и което е по-лошото изобщо не е безопасната рифова акула, а е огромна триметрова тигрова акула, която е сред видовете, които заедно с бялата и биковата акула, най-често нападат хора. От тук нататък може би е по-добре да предам директно неговите думи:

„Докато се възхищавах на красотата и (на акулата) изведнъж забелязах, че тя няма никакво намерение да намаля и освен това забелязах колко огромна е всъщност. Когато се приближи достатъчно тя се обърна откъм лявата ми страна и слънцето добре освети ивиците на огромна ТИГРОВА акула. По дяволите!!!

 Подадох си главата над водата за да извикам на Роберто, че тук има тигрова акула и то огромна и веднага я потопих обратно за да държа акулата под око. След няколко секунди Роберто ме хвана за ръката за да ми покаже, че е до мен и не съм сам. В момента, в който акулата зави в нашата посока Роб я убоде с харпуна опитвайки се да я прогони, но ефектът беше обратен. Акулата тръгна към мен с отворена уста.

В този момент Роберто, който стоеше на около 3 метра с насочен харпун, най-после реши, че акулата се приближава прекалено бързо и агресивно и стреля. Стрелата я уцели точно зад окото и я отклони от целта. След няколко ругатни и викове към лодката да дойде да ни вземе, най-после успяхме да се качим на борда и тогава започна голямата борба със звяра и в последствие опитите ни да го качим на лодката.

Целият инцидент отне по-малко от 20-25 секунди от момента в който видях акулата до момента в който Роберто я застреля. Няма нужда да споменавам, че така и не успяхме да я качим в лодката, защото беше над 3 метра дълга. След като си направихме снимки и почистихме цялата бъркотия единственото нещо което остана в главата ми беше радостта, че имам добър партньор в гмуркането.

 Благодаря Роберто!!!”

Историята и снимките се публикуват с изричното разрешение на Ерик Уолкър.