Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 5 Гости: 25
Активни регистрирани потребители
336:56:06 - Bing [Bot] [106634]
Тема
93:59:09 - Google [Bot] [5763]
Тема
8:41:35 - Yahoo [Bot] [297]
Новина
0:04:24 - Cezi [2]
Начална страница
2:05:16 - Ahrefs [Bot] [112]
Тема
Активни анонимни потребители
0:02:18 [0]
Потребителски профил
0:01:53 [0]
Новина
0:04:05 [0]
Рецепти
0:10:03 [0]
Начална страница
0:10:07 [0]
Начална страница
0:13:08 [0]
Тема
0:10:04 [0]
Начална страница
0:06:30 [0]
Потребителски профил
0:01:31 [0]
Статии
0:09:27 [0]
Начална страница
0:10:58 [0]
Тема
0:10:04 [0]
Начална страница
0:00:00 [0]
Статии
0:00:25 [0]
Статии
0:02:54 [0]
Потребителски профил
0:10:03 [0]
Начална страница
0:00:44 [0]
Статии
0:10:16 [2]
Форум
0:10:06 [0]
Начална страница
0:03:29 [0]
Снимка
0:10:04 [0]
Начална страница
0:10:06 [0]
Начална страница
0:01:10 [0]
Тема
0:01:05 [0]
Потребителски профил
0:10:05 [0]
Начална страница
От Wishbone
С описаните в секция Физика особености водата въздейства на почти всички органи и системи на човешкия организъм и се намесва в редица физиологични процеси.

І. Въздействие върху анализаторите осъществяващи връзката с околната среда:

· Очи - човешкото око не е пригодено да работи във водна среда. Именно за това се налага използването на маска. Не бива да се забравя и това, че с дълбочината, светлината драстично намалява. Променя се и спектърът на светлината.

· Звук и слух - във водна среда чуваемостта намалява чувствително. Тъпанчетата престават да изпълняват задачите си добре и остава единствено костната проводимост. Липсва така наречения стерео ефект. Това води до намаляване на способността човек да се ориентира за посоката на звука. Така на повърхността възможността за грешка е 3°, а във водата тя се увеличава до фантастичните 180°.

· Тегло и равновесие - Еврика! Всеки един човек знае и без дори да е помирисвал море, че заради плътността, теглото намалява във водна среда. Забавна е липсата на усилия за поддържане на тялото. Водата, обаче оказва по-слабо дразнение върху полуокръжните канали на вътрешното ухо. Ето защо ако затворите очи във водата след секунди губите усещане за посока и положение на тялото. Грешката при движение е между 17° и 25°. Ето защо не бива да се чудите когато приятелят ви се провикне от водата "Идвам!" и след миг го виждате да отплува с бърз кроул в посока Одеса.

· Осезание - чувствителността на човека при допир силно намалява във водна среда. Болката почти не се усеща. Причините за това са в повишеното охлаждане на организма и влиянието на налягането на водата. Това е и причината да откриете че целите ви пети са нарязани от миди едва след като излезете от водата.

· Топлина - За огромно съжаление единствените усещания, които остават съвсем непроменени са тези за топлина и студ...

[newpage]

ІІ. Влияние на водата върху системите на организма:

Освен върху анализаторите, водата със своите основни фактори - повишено налягане, охлаждане на тялото - оказва влияние и върху всички основни системи на организма, а именно:

1) Кръвоносна система - кръвообращение
2) Дихателна система
3) Храносмилателна система
4) Нервна система
5) Отделителна система
6) Върху затворените кухини в човешкото тяло - синуси, средно ухо и зъбите, особено ако някой зъболекар си е оставил ръцете докато е правил коронката...

Не считам, че е нужно да се обяснява влиянието на водата върху всяка една от тези системи, но трябва да се отбележат трите основни фактора, които въздействат на човека при гмуркане

[newpage]

1) Задържане на дишането или апнеа:

Човек диша около 17 пъти в минута. Факт, който до известна степен се поддава на обработка, тъй като дишането се регулира по два начина - рефлекторно и волево.

Външно (белодробно) дишане - при вдишване заработват диафрагмата и междуребрените мускули. Ако някой не се опитва да ви удуши точно в този момент ефектът е създаване на отрицателно налягане, в следствие на което в дробовете ви нахлува въздух (може и примесен с цигарен дим, лепило, райски газ или обикновен смог, но преди всичко - въздух!). В този момент О2 молекулите хукват да се свързват с Н партньорите си в кръвта и тя се обогатява на кислород....

Вътрешно (клетъчно) дишане - след като О2 навлезе в кръвта той започва най-безсрамно да се отдава на клетките. Те от своя страна изхвърлят навън амортизирания вече СО2 чрез хемоглобина. И така се затваря кръгът.

В състояние на апнеа, човек може да контролира само външното дишане. Процесът на вътрешното дишане продължава. Дразнител за контролния център регулиращ дишането в мозъка е повишеното количество СО2 в кръвта. Контролният център светва червената лампичка, която задейства командния център и той подава така нареченият порив за вдишване. Нормалната апнеа при човека е около 40 секунди. Съществуват обаче, редица методи за увеличаване на апнеата. Един от тях е насищането на кръвта с кислород. Това става чрез раздишване. Под раздишване гмуркачите разбират процесът на неколкократно поемане на въздух преди гмуркането. Това води до така наречената хипервентилация. Хипервентилацията вече е нещо странно. Повечето нормални хора като мен си мислят, че това е пренасищане на организма с О2. Нищо подобно! Истината се намира на противоположния полюс. Хипервентилацията е изчерпване на запасите от СО2, което кара организма да отсрочи порива за вдишване. Но както е известно, прекален светец и Богу не е драг! Хипервентилация на практика може да бъде много опасна. При прекалено раздишване и интензивни движения под водата, когато се консумира много кислород, може да се получи загуба на съзнание. Обяснението на този процес е доста просто - при прекалено раздишване се получава снижаване на дразнителя на дишането СО2 в кръвта. Апнеата се удължава, но поривът за вдишване така и не настъпва. Интензивните движения от своя страна изчерпват наличния кислород в кръвта, а мозъчната кора е силно чувствителна към липсата му и това води до загуба на съзнание. За щастие човек може да избегне фаталният изход много лесно при спазване на определени правила:

· Раздишвайте умерено! Преди гмуркане проверете оптималното време за раздишване.
· Избягвайте физическото пренапрежение във водата! Рибата да върви по дяволите защото може да се окаже последна!
· Ако имате възможност, не гмуркайте сам!

При дълбочинно гмуркане до около 15 метра след нормална апнеа при изплуване около 2-рия метър се наблюдава непреодолим порив за вдишване! Този феномен, наричан от презокеанските ни колеги shallow water blackout е отнел живота на не един и двама харпунджии. Причините за това се крият в намаленото парциално налягане, което води до по бавно натрупване на СО2 в кръвта. По пътя към повърхността този процес рязко се ускорява и количеството СО2 се увеличава също толкова рязко. Настъпва порив за вдишване, който не може да бъде овладян волево - и човек се дави...

Друг начин за повишаване на апнеата е гмуркачът да изразходва кислорода в кръвта по-бавно. Това става чрез пестене на всяко едно движение. Малко сухи данни: за спокойно плуване на организма са необходими 25 литра кислород на минута. При бързо плуване необходимото количество кислород се повишава до 50L/мин.

От значение е и така нареченото мъртво пространство. Това сборът между дихателния път и шнорхела. Приблизително мъртвото пространство е около 300 куб. см. Без шнорхел то намалява с около 1/2. Аритметиката от този момент е проста: без шнорхел на бавно плуващ човек са му необходими около 29 вдишвания (29 х 1L = 29L). Ако плувате бавно със шнорхел обаче, необходимите ви вдишвания стават вече 36 защото се прибавя и мъртвото пространство от около 0.5L. Ако вдишвате дълбоко можете да се разминете и с 21 вдишвания по 1.5L. Извод - дишайте бавно и дълбоко...
[newpage]

2) Повишено налягане на околната среда и промени, които настъпват в гръдния кош и белите дробове:

Тъканите на човешкото тяло съдържат малко по-малко вода от краставицата - 70%. На практика те са несвиваеми. Свиват се единствено кухите органи. Коремната кухина поради огромната си еластичност (в.ж. снимка на Лучано Павароти) може да се свива в широки граници.

Положението е различно с гръдния кош (не в.ж. снимка на покойната Лола Ферари - там обясненията са други). При гмуркане гръдният кош намалява своя обем и налягането в него се повишава докато се изравни с околното налягане. Обратният ефект се наблюдава при изплуване. Свиваемостта на гръдния кош е ограничена и то до обема на така наречения остатъчен въздух - този, който остава след дълбоко издишване. След тази граница гръдният кош не може да се свива и налягането в него намалява. Получава се така нареченият вендузен ефект. И този ефект като някои пиро-ефекти води до неприятни последици - нахлуване на кръв в гръдния кош, което води до кръвоизливи в алвеолите на белия дроб и дори до разкъсване на сърцето. Вендузен ефект се наблюдава също и ако опитате да дишате през дълъг маркуч въздух от повърхността, без въздухът да се подава под налягане равно на това на водата около вас.
[newpage]

3) Влияние на налягането върху върху някои несвиваеми костни кухини:


Средно ухо - както е видно от графиката, това е един сложен и непонятен за лаика механизъм. Именно този недомислен от Създателя или Еволюцията орган е причина за болката в ушите при гмуркане. Важното в случая е дали е възможно повишеното налягане в средното ухо да бъде изравнено с това на околната среда? Разбира се, възможно е. Иначе всички туристи на Черни връх щяха да са в скафандри... Техниката на изравняване на налягането в средното ухо се нарича .... изравняване. Това става доста лесно: притискате носа си с пръсти, затваряте устата и надувате. Но не прекалено, та да ви изхвръкнат очите, а само докато чуете характерното "изпукване" в ушите и болката в ушите изчезне. Това означава, че евстахиевата тръба се е разширила и налягането в нея е равно с това в гръдния кош. На практика изравняването може да стане и с преглъщане, особено при бавна и постепенна смяна на налягането - слизане и изкачване на планина, например. Тогава изравняването остава незабелязано. Някои тренирани гмуркачи успяват да изравняват налягането без изобщо да докосват носа си - само с преглъщане (Блазе им!). Те притежават по-висока степен на проходимост на евстахиевата тръба. Около 5 процента от хората пък, хич не са за завиждане и изобщо не могат да изравняват. Временна невъзможност за изравняване се получава при редица заболявания на вътрешното ухо и дори при една досадна хрема.


Далеч-по неприятни са така наречените баротравми - бароотит и баро синуит. Да не оворим за спукването на тъпанчетата, което води до нахлуване на студена вода до средното ухо и така наречената лабиринтна атака. За неприятното преживяване най-добре може да разкаже известният подводен риболовец Христо Янчев, който при гмуркане успява да спука не едно, а и двете си тъпанчета. Лабиринтната атака представлява внезапно разстройство на вестибуларния апарат и води до пълна загуба на ориентация. Много гмуркачи са загубили живота си в тъмнината на дълбините тръгвайки към дъното вместо към повърхността. Но и от това положение има изход. Важното е да не се паникьосаш и да пуснеш едно мехурче през устата си. Останалото е лесно - следвай мехурчето към повърхността. Ефектът на налягането върху зъбите не е толкова голям. Освен това то може да окаже благотворно влияние особено ако под пломбата зъбът е развален - болката ще накара гмуркача да тича към зъболекаря. Един съвет - предупреждавайте зъболекарите си да са по-внимателни.
[newpage]

4) Охлаждане на тялото:

Както вече споменах, топлопроводимостта на водата е 25 пъти по-голяма от тази на въздуха. Това е и причината при еднаква температура на водата и на въздуха от 25° въздухът да ни се струва топъл а водата - хладна. Охлаждането на организма когато гмуркачът е незащитен с неопренов костюм преминава през няколко фази:

· Първи тръпки - и те като любовните са реакция на организма за адаптация към новите условия. В случая - към студената вода.
· Вторите тръпки вече са признак че температурата на тялото е достигнала най-ниската допустима точка.
· Треперене - това е начинът по-който организмът сам се опитва да ускори кръвообращението и да повиши температурата си.

Гмуркачът трябва да избягва предпоставките за възникване на температурен шок. Температурният шок е онази внезапна загуба на способността ви да си поемете дъх когато се пъхнете под ледено-студен душ. Предпоставките за температурен шок са няколко:

· Ако организмът е твърде "прегрял"
· Ако гмуркачът скочи във водата без онази бавна и неприятна процедура по адаптация
· Ако гмуркачът внезапно попадне на студено течение
· Премръзване преди влизане във водата
· Преяждане
· Емоционален срив

Последиците от преохлаждане също могат да се разделят на няколко фази:

- "гъша кожа"
- апатия
- отслабване на пулса
- нарушена чувствителност
- помрачаване на съзнанието
- загуба на съзнание
- смърт

Следващата таблица показва времето за загуба на съзнание и смърт при вода с различна температура:

10°15°20°25°
Загуба на съзнание0.25 ч.0.5-1 ч.2-4 ч.3-7 ч.12 ч.
Смърт0.5 ч.1-2 ч.6-8 ч.НеНе

Оттук следва и простичкият извод. Неопреновият костюм може да е скъп, но е абсолютно необходим! Никога не гмуркайте без неопрен във вода по-студена от 15°.

Това, което можем да кажем в заключение е, че подводният риболов не е безопасен спорт! Всяко едно гмуркане следва да се планира и да се спазват всички изброени правила за безопасностр плюс и онези, които авторите на тези редове са пропуснали! Разбира се, изложение с такъв мащаб не може да покрие всичко и моята гореща препоръка е - купете си или прочетете в библиотеката някое професионално ръководство по подводен риболов, каквото е "Мълчаливият спорт" на Д. Минев или Blue Water Hunting на Terry Maas. В някои случаи ползата от тези няколко часа отдадени на приятно четиво може да се окаже жизненоважна.

Spearfishing.org благодари на д-р Стефан Бакърджиев за помощта!

Видяна: 8448 Коментари: 1
1
Коментари
погледнато от тази страна гмуркането не е никак забавно ами даже си е чиста проба лудост. а не мен един гмуркач ми се кара, че не съм се грижела за здравето си защото през зимата не съм носела шапка !?
15:00:42, 04 Фев 2005
Е да, но пък нали не те насърчава да си пъхнеш сама главата във фризера и да затвориш вратата?
16:23:29, 04 Фев 2005
Така е Wish , но какво е едно тяло в сравнение със стремежа на Човек към непознатото
Шегата на страна - Това дава доста отговори на някои мои чуденки
19:17:03, 09 Апр 2006
Искам да споделя нещо за външното ухо.
Случвало се е и още се случва, човек успее да отдели 10-15 дни, отива на море, сгласява екипировка, нараства ентусиазъм и започва да гмурка... Гмурка си той по не знайно колко пъти на ден и забелязва как устремно навлиза във все по-добра форма: и апнеята му се удължава, и почва да забелязва рибоците по-рано, даже някой път му се привиждат... И ТЪКМО СЕ УСЕТИ В МАКСИМАЛНА ФОРМА - КЪМ 5-ИЯ - 8-ИЯ ДЕН И ПОЧВАТ НАРАСТВАЩИ БОЛКИ В ЕДНОТО, ИЛИ ДВЕТЕ УШИ... Ядосан, дори вбесен, героичният подводен риболовец първо се надява до утре да му мине. Утре влиза пак с леки болки, които се усилват... На третия ден решава да се лекува сам - примерно с ракия, спирт, капки за уши и др. подобни безполезни в този случай неща... Болките се усилват и точно когато морето е идеално се налага посещение при лекар, който забранява гмуркането и плаши с ужасни последствия. Като цяло почивката е приключила, поне в смисъл на подводен риболов...
Същото се случва изобщо на хора, занимаващи се с подводна дейност...
А нещата може да се управляват доста лесно.
Причината за появата на първите болки е, че поради продължителното мокрене на външното ухо тъканите стават по-пропускливи (мембрани) и организмът започва да се чисти от вътренатрупани отпадни продукти от хранене, пиене, пушене и пр.... В ежедневието това се случва много по-рядко, защото външното ухо стои мокро по-кракто време...
Спасението- профилактика е елементарно: след всяко къпане и миене още преди да отидем на море, а също и след гмуркане, ушните канали се избърсват много старателно и МНОГО ВНИМАТЕЛНО с клечка с памук. Съвсем нежно се доближава областта до тъпанчето и със сух памук се хигиенизира. Силата на натиск всеки определя сам, но не трябва да се допуска травмиране на сравнително нежната тъкан. Това упражнение го правя всеки ден и не съм имал оплаквания от десетилетия...
Желая на всички здрави уши!!
11:04:34, 28 Сеп 2006
Много лаишко обяснение!Въобще не се чисти от никакви отпадни продукти,ами от дразненето от водата и ниската температура се увеличава секрецията във средното ухо.Получава се асептично възпаление,ако се насложи бактериална инфекция-става остър отит=>гноен отит=>дупчене на тъпанчето да изтече гнойта.
09:15:30, 02 Сеп 2007
За това с "чистенето" и аз не съм съгласен. По принцип организмът ни не е някакъв съд, който натрупва отпадни продукти. Напротив това е една уникална, фино регулирана система, разполагаща с универсални средства за самоконтрол и наличието на "отпадъци" в нея е възможно само при крайните фази на тежките заболявания и смъртта. Собствената ни отделителна система добре се справя с очистването и за това е съхранена от еволюцията. В случая се касае за възпалителен процес с една срвнително ясна генеза: снижен локален имунитет и доминиране на баналната микрофлора( микроорганизмите, които нормално обитаватушите ни), която в нормални условия е подтисната.
21:56:28, 02 Сеп 2007
Колега dnvelev, не мога точно да разгадая имената и подготовката ви...
В тази страница всеки има право на мнение, дори и на квалификации, дори и на мнение от последна инстанция...
Важен е също и резултатът от дадено лечение (поведение, хранене, процедури и пр.).
Моят сравнително дълъг опит ме е научил да не отричам неща много лесно...
Благодаря Ви, все пак, за градивната и обучаваща забележка. Горе долу си представям и какво бихте казал/написал в случай, че ... всъщност няма значение.
Поздрави на всички!
23:34:08, 02 Сеп 2007
Човешкият мозък определя посоката и разстоянието да източник на звук по малките разлики във времената на пристигане на на звука до всяко ухо. Това го можем при скорости на звука около 344 м/с (това е във въздушна среда на морско равнище) и дори тогава имаме нужда от известно време за въртене на главата, докато се чува звука, за да определим прибилизително посоката.
Когато скоростта на звука е около 1500 м/с, както е във вода, разликите във времената са толкова малки, че не можем да ги разграничим и ... когато сме под вода, не можем да определим посоката, от която може да ни дойде някоя лодка или водна шейна.
Възможно е да определим дали източникът на звука се приближава или отдалечава по промяна на СИЛАТА на звука, при това с голямо приближение.
При поява на силен звук, докато съм долу, прекратявам гмуркането и се придвижвам до повърхността с поглед и ръце - нагоре, надявайки се на видимостта на буя и културата на лодководача...
09:48:21, 01 Окт 2007
хрумна ми един новогодишен въпрос.
според закона на Бойл-Мариот РxV=const.
обикновенно обема на белия дроб на човек 6 до 8 литра (има и изроди с големи дробове).
Когато човек е на повърхноста уравнението е следното 6 литра обем на дроба и 1 бар налягане т. е. 6x1=6, на 10 метра атмосферите са две обема на дроба е на половина т. е. 3 литра сметката изглежда така 3x2=6. Когато гмуркача е на 50 м. обема на белия дроб е 1 литър а налягането е 6 бара сметката излиза 1x6=6.
И сега въпроса ми е следния: Какво става по нататък например на 80м. като се има предвид, че в белия дроб трябва да остане някакъв мъртъв запас, дробът не може да се свива до безкрайност (аз знам че при намалянето на обема под 1 литър алвеолите се слепват и после не могат да се възтановяват). Как се постидат тези рекорди на AIDA сещатесе к'во имам пред вид.
Весело посрещане на новата 2008 година. Пожелавам ви здраве другото само ще дойде.
12:37:09, 31 Дек 2007
никой нищо не каза. Явно ще си остане енигма за мен.
Нищо За много години!!!
09:32:42, 02 Яну 2008
Ааа това сме го пропуснали. Не съм специалист по тези въпроси, но има едно явление, което на английски се нарича "bloodshift", т.е кръвта от периферните органи или по-скоро от крайниците се концентрира във вътрешността на организма за да захранва най-жизненоважните органи (сърце, бял дроб и т.н.). Мисля че точно този приток на кръв спира свиването на белия дроб и неговия колапс в крайна сметка. Нека някой по-компетентен от мен да обясни и да каже дали не греша.
13:15:41, 10 Яну 2008
може и да е това но то означава, че тези кръв която се концентрира е под налягане и то непрекуснато трябва да нараства за да предотврати свиването.
18:09:01, 10 Яну 2008
50% салицилов спирт + 50% риванол, капва се по една капка след излизане на предварително подсушено с памук ухо. използвам стандартно шишенце от капки за уши. лично на мен и на още един мой приятел действа безотказно
20:47:10, 05 Ное 2009
Аз ползвам капки Макситрол. Докарвал съм си такъв отит, че да не мога да си затворя ченето от отока. Капките ме оправят за една нощ. За мен са единственният начин да спасиш отпуската.
13:10:23, 19 Окт 2014
Нови Продукти
Epsealon Mask Deep Motion

Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing