Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 7 Гости: 20
Активни регистрирани потребители
336:54:35 - Bing [Bot] [106621]
Снимка
93:57:38 - Google [Bot] [5762]
Тема
8:40:04 - Yahoo [Bot] [296]
Потребителски профил
0:22:37 - shooter [3]
Форум
0:02:53 - Cezi [2]
Начална страница
2:03:45 - Ahrefs [Bot] [111]
Тема
0:14:55 - Tbot [Bot] [2]
Галерия
Активни анонимни потребители
0:00:47 [0]
Потребителски профил
0:00:22 [0]
Новина
0:02:34 [0]
Рецепти
0:08:32 [0]
Начална страница
0:08:36 [0]
Начална страница
0:11:37 [0]
Тема
0:08:33 [0]
Начална страница
0:04:59 [0]
Потребителски профил
0:00:00 [0]
Статии
0:07:56 [0]
Начална страница
0:09:27 [0]
Тема
0:08:33 [0]
Начална страница
0:01:23 [0]
Потребителски профил
0:08:32 [0]
Начална страница
0:08:45 [2]
Форум
0:08:35 [0]
Начална страница
0:01:58 [0]
Снимка
0:08:33 [0]
Начална страница
0:08:35 [0]
Начална страница
0:08:34 [0]
Начална страница
От Wishbone
След всички тези обяснения относно свойства на водата и медицина на гмуркането, малко хора остават заинтересувани от спортния подводен риболов.

Е, по стара традиция трябва да кажем: "Колкото по-малко харпуни, толкова повече риба"! За тези обаче, които са вече омагьосани от подводния свят, Spearfish! предлага още едно изпитание. Тази секция е страшничка и най-трудна за възприемане и обещаваме само единици да запазят тази "магия"! Страницата е посветена на първото умение, което един харпунджия следва да овладее - да успява да задържа дъха си достатъчно дълго под вода. Това е и тайнствената: Апнеа

Ако изоставим научните дефиниции за апнеа, тя може простичко да се определи като задържане на дъха за период от време. Този период от време не е определен и колкото е по-дълъг, толкова по-добре. Това обаче, зависи от редица фактори като се започне от физическата подготовка на гмуркача, премине се през психологическото му състояние, температурата на водата и завърши с това какво човек е ял на закуска.

Апнеата се поддава на тренировка - пример за това са и редицата рекорди установени в практиката. Да, апнеата е и състезателна дисциплина! Тук можете сами да проверите последните постижения в тази област!

За щастие любителският подводен риболов не изисква от вас подобни постижения. Стремежът към пълен тиган обаче, предполага да се спазват редица условия. На първо място, основно можем да разделим апнеата на два вида, както е видно и от горната таблица:

Пасивна апнеа - поемете дълбоко въздух и го задръжте колкото се може по-дълго без да се движите. Това е то пасивна апнеа. Гледайте да не припаднете! Никой не иска това от вас, а и ако си позволите това под водата резултатът ще е меко казано неприятен. Засечете времето.

Активна апнеа - изчакайте минута две и нека да пробваме така наречената активна апнеа. Поемете дълбоко въздух и се разходете из стаята докато не настъпи поривът за вдишване. Това е активна апнеа.

Използвайте хронометъра за да проверите сами разликата между пасивна и активна апнеа, а ипросто да изпитате собствените си възможности. Само не припадайте от липса на кислород!

Ако сте начинаещ и сравните времето на пасивната с това на активната апнеа, ще видите, че втората е незадоволително кратка. Причината за това е проста - кислородът в кръвта е "гориво" за вашия организъм и точно както и в случая с колата ви, разликата между това да чакате жена си да излезе от магазина и това да я закарате на изложението в Пловдив е огромна. При движение колата "харчи" много повече. Ето и първият основен трик в подводния риболов: по време на апнеа движенията следва да се сведат до минимум!

За да отговорим на това как да избягваме движенията под вода, ще трябва да си поговорим за .... крака. Краката са главният енергиен консуматор в организма. И тяхното движение следва да се сведе до минимум. Това е причината да се използват дълги перки, това е и причината подводните риболовци да използват главно свободната си ръка за да се движат по дъното. Погледнат отстрани харпунджията изглежда доста "спънато", но според специалистите цената е увеличаване на апнеата с около 1/3. Накратко: ако можете да не мърдате, не го правете.

Фактор, който следва винаги да се взема под внимание обаче, е дълбочината. Според Димитър Минев, напълно безопасна за средно развит и опитен гмуркач е дълбочина от 15 метра. Тъй като тази страница е предназначена за любители, обърнете внимание на думите "средно развит и добре трениран". Същият автор предполага за любители дълбочина от 7-8 метра. Това на практика е вярно, но аз лично бих намалил дълбочината с метър. Още повече, че дълбочина от пет метра е напълно достатъчна за да напълни тигана, стига да познавате навиците на рибите и да подберете добре мястото за лов.

Причините дълбочината да се дели на безопасна и опасна отново са смесени - физиологични и физични. На "плитко" въглеродният двуокис в кръвта нараства прогресивно и сигнализира нормално "алармите" на организма. Поведението на газовете в белите дробове при дълбочинно гмуркане е доста "палаво". Под влияние на налягането, кислородът в алвеолите преминава в кръвта по-бързо и предразполага гмуркача към глупости, той се чувства в "пълна форма" и пренебрегва скритите опасности. Алвеолният въглероден двуокис се държи по различен начин: до осмия метър той увеличава налягането си, на границата налягането между него и въглеродния двуокис в кръвта се изравнява и при по-големи дълбочини количеството му в белите дробове се увеличава бавно или остава постоянно като забавя или дори обръща процеса на обмяна между дробовете и кръвта. Както знаем, именно количеството въглероден двуокис е дразнителят на естествените "алармени" центрове на организма. Ако количеството му се запази постоянно, дразнене няма. Това води до недостиг на кислород и гмуркачът ненадейно получава еднопосочен билет към дъното. Но проблемите могат да възникнат дори и на път към повърхността. С намаляване на околното налягане количеството въглероден двуокис рязко се увеличава и ако кислородът е изчерпан, следва внезапен и непреодолим порив за вдишване. Последиците можете да опишете и сами.

Страшничко, а? За тези, които все още не са се отказали, ето и съвсем простото решение на всички тези проблеми: изплуването трябва да започва преди да е настъпил поривът за вдишване и да се извършва по същия начин както и гмуркането - с пестеливи движения. Това не само ви осигурява безпрепятствено изплуване, но и пести силите ви за следващото гмуркане.

Примерът с колата е подходящ и за илюстрация на втория трик, предполагащ успешно гмуркане. Представете си, че карбураторът е запушен и впръскването на гориво е затруднено. Колата кашля и се дави. И вие ще кашляте и ще се давите ако не осигурите достатъчно кислород в кръвта си. Как се постига това - с раздишване. Раздишването е досаден но необходим процес, който предхожда гмуркането. На практика то представлява поредица от дълбоки вдишвания и издишвания на повърхността. Според Димитър Минев, това следва да става в състояние на абсолютен покой, като вдишването се извършва с целия обем на гръдния кош, започвайки от диафрагмата. Разперването на ръцете при вдишване и прибирането им до тялото при издишване подпомагат раздишването.

Цялата тази погледнато отстрани, доста смущаваща гимнастика трае различно. На първо място, раздишването трябва да започне едва след като тялото на гмуркача е отпочинало от последното потапяне. Факторът дълбочина също оказва своето влияние, както и конкретната цел на гмуркането.

Температурата на водата е от огромно значение, тъй като при по-ниска температура тялото изразходва повече кислород (както е и по-висок разходът на гориво с включен климатик). Най-популярното съотношение във времето за раздишване у нас през лятото е 1:1, или ако искате да сте под водата една минута, то раздишването също трябва да трае толкова време. Това, обаче, е доста субективно твърдение. Всяко едно ваше движение нарушава цикъла на раздишване.
Да не забравяме и умората. Колкото по-дълго е гмуркачът във водата, толкова по-дълго ще трябва да раздишва за да постигне сносно време там долу.
И още един съвет - всичко казано дотук по отношение на времето за раздишване е теория - на практика гмуркачът следва да се съобразява единствено и само със себе си и собствените си усещания. След натрупване на малко повече опит, човек започва сам да усеща колко време му трябва на повърхността.
И последно - бързото вдишване и издишване води до напълно обратен ефект - гмуркачът буквално се уморява от дишането. Прекален светец и Богу не е драг, а прекаленото раздишване може да ви прати право при Него за доказателство! Натрупването на твърде голямо количество кислород в кръвта подтиска естествената "аларма" на организма - поривът за вдишване. Под водата всичко изглежда прекрасно и гмуркачът се чуди на неподозираните си сили. После поривът идва изведнъж и е непреодолим. Следва вдишване, но не на въздух а на солена вода. Оттук нататък - справка "Съдебна медицина" на проф. Стойчо Раданов. Но и за този проблем има лесно решение. Още на повърхността гмуркачът трябва да забележи очевидните сигнали на прекомерното раздишване - лек световъртеж и "светулки" пред очите. В тези случаи изчакайте и започнете цикъла на раздишване отново. И не псувайте през шнорхела - вината си е ваша, а и отстрани звучи странно.

Видяна: 12898 Коментари: 0
0
Коментари
всичко това е вярно според официалната медицина ,но истината е, че има пряка връзка между "праната" и апнеята...а праната не е нито кислород,нито въгл.двуокис...ако разберете какво- е тогава вече ще говорим за истинската философия на гмуркането в смисъл,че то си е разновидност на медитацията, гмуркането не само лекува ревматизма ,то подсилва и някои скрити качества у нас като телепатията и ясновидството....ярък пример за връзката между йога и гмуркане това е Жак Майол ,всъщност двете неща просто са създадени едно за друго,но ще трябва да се върнем доста назад във времето,гмуркането не е открито в началото на миналия век ))
17:50:08, 18 Сеп 2004
БТ,
Това което пишеш е много вярно, но за съжаление не познавам гмуркач, който да се е занимавал с йога и наистина да е в състояние да напише нео за пранаяма.
Ако си в състояние да подготвиш такъв материал, с радост ще го публикуваме!
Поздрави!
11:47:25, 19 Сеп 2004
няма проблем,но ще започнем с нещо по елементарно-прочистване на ноздрите и всичко останало свързано с изравняване на налягането,ако някой не го знае този номер от йогите-взимате купа с вода с телесна темп.,слагате сол колкото да изравните осмотичното и налягане с вашето и смъркате вода през едната ноздра докато тя попадне в устната кухина,изплювате ,после с другата по същия начин,с течение на времето намаляте темп.на водата и увеличавате броя на смърканията,аз например си смъркам вода директно от морето....ако практикувате ежедневно ви гарантирам ,че колкото и рядко да се гмуркате няма да имате проблеми с изравняването....
15:31:24, 19 Сеп 2004
БТ,
Солената вода прочиства синусите, препоръчва се при синузит. Аз имах пред вид да напишеш една статия и ще я публикуваме така както тази за апнеата..
18:40:18, 19 Сеп 2004
и до там ще стигнем ,лошото е ,че съм ограничен във времето,но да караме поред....следващотото интересно упражнение за прочистване на всички пътища около средното ухо е следното:застенете прав с прибрани крака и запушете с палците на двете ръце съответните уши колкото се може по плътно,поставете показалците върху съотв.затворени клепачи,със средните пръсти запушете ноздрите, а с останалите четири пръста обхванете устните,изнесете със така поставените пръсти тила макс.назад и поемете дълбоко в/х,задръжте дъха си и наведете максимално напред главата докато брадичката опре гърдите,издуйте бузите макс.,така както сте си със задържан в/х,стойте така ,колкото можете да издържите,когато вече не можете издишайте със сила...всичко това може да ви излежда идиотско ,но е суперефективно,не се препоръчва това упражнение ако имате някакво възпаление в с/та уши,нос и гърло,разнася се навсякъде особено ако ви е възпалено ухото,ще го докара директно в гърлото...при предното упражнение не лекува само соленото а самото налягане на водата,йогите си смърката чиста сладка вода директно от изворите в Хималайте
17:06:06, 20 Сеп 2004
продължавам с едно друго упражнение което, съм взел от йогите и се оказа много полезно за подв.риболов,...по-принцип макар и елементарно то си е за динамична концентрация....такаа-вземате часовник със стрелки и се концентрирате върху секундната стрелка,не след дълго ако не се разсеяте ще усетите,че се сливате с нея,или че вие вече сте стрелката ,която прескача от секунда на секунда,...изберете си място-например 12-ят час и когато стрелката го премине затворете очи,мислено продължавайте да се движете със стрелката и когато смятате, че са изминали 15 сек. например, отворете очи -проверете дали наистина стрелката се намира точно на петнайсетата секунда или не,ако е близо добре,ако не -продължавате тренировката,докато горе -долу уцелвате с точност 1,2 секуни...после увеличавате интервала докато стигнете макс .си време на ? -вашата пасивна апнеа,така ще увеличите и нея(със затворени очи се издържа по-дълго без въздух) и ще си изработите защитен механизъм,когато се гмуркате примерно на 25 м. дълбочина само на апнеа(наистина позив за вдишване няма или е много слаб,знам го от личен опит) в смисъл ,че дори и да ви е много гот там долу и да се чувствата бог и да си спомняте неща които никога другаде не бихта си спомнили,в подсъзнанието ви ще се движи секундната стрелка и ще звънне будилника за връщане нагоре към светлината,към живота...по същия начин душите на йогите напускат телата им и ако няма изработен механизъм става лошо-кома или при нас най-лесното е удавяне...
12:32:01, 24 Сеп 2004
А като се слея със секундната стрелка трябва ли да почна и аз да се връткам? Така за минута пак ще гледам в часовника! ;-)
Териер - вземи напиши статия - не е нужно да я пускаш веднага - малко по малко и като стане. Да не мислиш, че статиите тук сме ги написали за 1 ден! Иначе така много разбъркано...
12:59:27, 24 Сеп 2004
мноооого интересно,
само това не го разбрах ”слагате сол колкото да изравните осмотичното и налягане с вашето ”. Колко сол трябва да сложа и как да определя моето налягане и това на водата?
20:05:41, 25 Сеп 2004
това на картинката медуза ли е или калмар ?
13:10:43, 30 Окт 2004
Днеска спасителят на басейна ме помоли да спра да правя това което правя (тренировка за статична апнеа) Каза че омирали мозъчни клетки и в топлата вода - 35 градуса било много опасно. Аз го послушах, но не му се доверих на 100%. Моята статична е между 2:00 - 3:00 минути. Според вас наистина ли умират мозъчни клетки за толкова време ?
12:40:34, 23 Яну 2005
Снупка, има къде къде по-драстични начини да си убииваш мозъчните клетки... с алкохол примерно :-)
Въпреки всичко има една теория, която много ми харесва и ще я споделя тук с вас (знам че Wishbone ще се сърди защото пиша off topic за това се извинявам предварително).
Теорията за Бизоните
Работата е в следното...Едно стадо бизони може да се движи най-много със скоростта на най-бавния бизон. Когато стадото е напраднато, най-бавните и слаби животни загиват първи. Тази природна слекция като цяло е добра за стадото, защото общата скорост и здраве на цялата група се подобрява от редовното убиване на най-слабите индвиди.
По подобен начин и човешкият мозък може да работи толкова бързо колкото работи най-бавната мозъчна клетка. Сега както на всички е известно алкохола (апнеата) убива мозъчни клетки, но естествено атакувани са първо най-бавните и слаби клетки. По този начин редовната консумация на алкохол (практикуване на апнеа) елиминира най-слабите мозъчни клетки правейки мозъка по-бърза и по-ефикасна машина!
Ето защо човек обикновено се чувства по-умен след няколко бири!
;-)
13:29:37, 23 Яну 2005
Хахахаха!
Евала! Теорията ми допада, макар че не съм особено напреднал пияч! Колкото до умирането на мозъчни клетки - не знам. Обикновено при недостиг на кислород клетките наистина умират, но не знам дали е доказвано медицински...
Но дали от много гмуркане се оглупява - сигурно е така. Един мъдър мъж на 70 години няма да вземе да си закачи 10 кила олово на кръста и да се хвърли във водата. Гмуркачите на 70 обаче го правят. Което означава, че надали са особено мъдри...
На новодошлите - добре дошли в клуба на плитките глави! Хехе
17:29:50, 23 Яну 2005
Do SnOOpY, Ne si pravi takiva experimenti bez nqkoi da te nablydava i bez da si go instruktiral kakvo da pravi .... . Da ne vzemesh da se probvash v moreto, kolko mojesh da prepluvash pod voda?
Pone kato si s men ne go pravi.
Nqkoi komentari v site-a sa si mnogo smeshni. Do mart malko ostava.Shte se vidim i do dotogava nadqvam se.
18:07:31, 23 Яну 2005
прочетах статията 3 пъти и ма заболя главата от цялата медицина дето е вътре, но пък научих интересни полезни неща
искам да попитам някой знае ли дали съществува
компютърна програма за тренировка на апнеа и може ли да даде линк
мерси
12:40:55, 01 Фев 2005
PS статична и пасивна апнеа едно и също ли значат
12:42:39, 01 Фев 2005
Дракула - има програма. Някой беше казал за такава..
И да, пасивна и статична апнеа са едно и също нещо...
12:50:03, 01 Фев 2005
Zdraveite, na skoro popadnah na programa za apnea:
[link]
no niamam mnogo opit i ne znam kolko e efektivna i.t.n.
15:42:26, 11 Фев 2005
Това е същата за която се говори тук от известно време. ДОбре е, че си ни предоставил този линк. Така ще е достъпна за всички.
15:50:40, 11 Фев 2005
Здравейте, ето начин за пречистване на ноздрите, директно от кухнята на йога



Джала нети (прочистване на носа с вода)

Подготовка: За целта е необходима нети лота (каничка за нети). Лотата много прилича на чайник, но накрайникът на чучура трябва да пасва удобно в ноздрата.
Напълваме съда с вода, затоплена до телесна температура, и прибавяме сол в пропорция една чаена лъжичка на половин литър вода . Солта изравнява осмо - тичното налягане на водата с това на телесните течности и по този начин предпазваме слузните мембрани в носа. Ако изпитате неприятно усещане в носа, това е признак, че солта във водата е или твърде малко, или твърде много .
Техниката започва с промиване на ноздрите: Началната поза е с леко раздалечени крака и навеждане малко напред След това накланяме главата на една страна и започваме да дишаме през устата. Внимателно поставяме чучурчето в по-високостоящата ноздра, докато прилегне плътно в нея . Повдигаме лотата, така че водата да потече в горната ноздра и да започне да излиза през долната ноздра. Когато половината от водата премине през ноздрите, сваляме лотата, връщаме главата в центъра и оставяме водата да изтече от носа. Изчистете слузта от носа, като внимателно го издухате. После с останалата част от водата продължаваме през другата ноздра.
Следва изсушаване на носа: Изправете се . Запушете дясната ноздра с палец и вдишайте и издишайте бързо през другата 20 пъти, като издишваме с по-голяма сила, за да излезе влагата от носа. Правим същото и с другата ноздра, а след това и с двете заедно .
Тази практика отнема около 5 минути и при нормално състояние се прави един път дневно . За премахване на тежки простуди, хрема или други заболявания тя може да се изпълнява до три пъти дневно .
Последователност. Най-добре е джала нети да се практикува сутрин преди асаните и пранаямите. Но ако е необходимо, може да се изпълнява и по всяко друго време, но не и непосредствено след хранене .
Внимание: Водата трябва да минава само през носа. Ако вода навлезе в гърлото или в устата, това означава, че главата не е превилно наклонена. След практиката се уверете, че носът е добре подсушен, в противен случай може да се получи възпаление на носните пътища и да се появят признаци на простуда. Не духайте носа твърде силно. Ако използвате с ила, останалата вътре вода може да отиде в ушите .
Противопоказания: Ако имате хронично кръвотечение от носа, не тряб ва да правите джала нети, без да се посъветвате със специалист .
Полза: Джала нети премахва слузта и замъсяванията от носните пътища и синусите, като позволява на въздуха да протича безпрепятствено през тях. Тя помага за предотвратяване и лекуване на болести по дихателните пътища като астма, пневмония, бронхит и белодробна туберкулоза. Помага за облекчаване на алергии, простуди и синузит.
Джала нети стимулира различните нервни окончания в носа, като по този начин активизира .мозъка и цялостното здраве на индивида. Постига се баланс между дясната и лявата ноздра и съответно между лявото и дясно полукълбо на мозъка, което води до състояние на хармония и баланс в цялото тяло и системите, управляващи кръвообръщението и храносмилането. Но най-важното е, че нети помага за пробуждане на аджна чакра.
16:58:22, 23 Юни 2005
И сега се очаква да попитаме какво е "аджна чакра"...е хайде,светни ни - що е туй животно
17:44:24, 23 Юни 2005
Чакай малко, аз не сам йога . Четох малко по нагоре, че има малко неясноти относно процедурата. Мисля, че статията си я бива. Ако можеш възползвай се, ако не здраве.
Все пак е добре - щом си я прочел Успех на всички
13:59:00, 24 Юни 2005
Proverete [link] i [link]
19:09:56, 05 Сеп 2006
За всички гмуркания на дълбочини над 10 м обема на маската почва да има нарастващо значение за продължителността на апнеята.
Изравнянане на налягането в маска с начален обем на въздуха в поставено положение 150-170 см3 (няма и две ракии!) на 15 м е около 400 и повече см3!! Ми това си е около 10% от полезния (спирометричен) белодробен обем! Мерки като предварително стягане малко по-силно ластика на маската, за да може още преди гмуркането да се създаде някакво свръхналягане дават незабележим резултат. Също неправилно, според мен, е недоизравняване на налягането в маската за икономия на въздух... освен в много малка стойност, колкото да се уплътни маската към лицето.
Така, че изглежда малкият обем на маската е по-важен показател от голямото зрително поле - като цялостно влияние върху безопасността и успеха на подводния риболов.
10:57:20, 09 Окт 2006
Във връзка с казаното по-горе
"Във връзка с казаното по-горе "...Натрупването на твърде голямо количество кислород в кръвта подтиска естествената "аларма" на организма - поривът за вдишване." може да се добави следното:
[Написаното по-долу е израз на желанието ми да увелича безопасността при гмуркане и подводен риболов. То е само мое мнение и не следва да се приема за истина.]
Обикновено всички гмуркачи се опитваме да увеличим времето си за престой под вода. Първото, към което се стремим, е да увеличим запаса от О2 в тялото преди гмуркане. За това правим по-пълни издишвания и по-дълбоки вдишвания.
Мозъкът ни разбира кога съдържанието на О2 е намаляло по измерване на количеството СО2. След нарастване на относителното количество СО2 до някаква граница, "датчик" изпраща сигнали до мозъка, който пък изпраща сигнали "дишай" до съответните мускули. При прекаляване в тази фаза – многократно енергично/често издишване и максимално вдишване, НАРАСТВА броят на използваните мускули и консумацията на О2 в тях и вместо увеличаване запаса от О2 постигаме като цяло само намаляването на СО2 ...
Така (първи вариант)след гмуркане в това изходно състояние и изразходване на О2 до безопасния праг, мозъкът не получава сигнали за недостиг, това съвпада с желанието ни да стоим долу по-дълго и можем да достигнем такова обедняване на кръвта с О2 , че мозъкът да престане да функционира, дълго преди да е постъпил сигналът от "датчика" „голямо количество на СО2, опасност, изплувай”, съпроводен с характерните пориви за вдишване.
Тази загуба на съзнание се наблюдава при гмуркане/плуване на малки дълбочини (условно до 10 м) както при неопитни гмуркачи, нетърпеливи да покоряват морските дълбини, така и при много опитни, добре тренирани хора, решили че могат да си позволят излизане от зоната на безопасност, понеже дълбочината, на която работят е много по-малка от тяхната нормална, или също, трениращи в басейни с дълбочина под 2 м (!!).
Друг възможен сценарий е млад спасител плува енергично 40 – 80 м до давещ се и амбициран да спаси живот, след 2-4 енергични вдишвания и издишвания се гмурка да му окаже помощ. Консумацията на О2 е все още толкова голяма, че припадането е почти сигурно.
Причини : Продължителна поредица от чести, дълбоки, силни издишвания и вдишвания при раздишване (хипервентилация).
Признаци: По време на горната поредица е възможно усещане за леко боцкане по крайниците или лицето, поява на сънливост, виждане на светлинки, сънливост/желание за прозяване още в първите 20-30 секунди на гмуркането, повишаване на настроението и самочувствието, особено при бързо достигане на по-голяма дълбочина.
С една дума прекалено силното и продължително раздишване води до намаляване на СО2 в кръвта, датчика не подава сигнал към мозъка по времето, когато О2 намалява до критични количества, ние не изплуваме и губим съзнание. Това състояние не е пряко свързано с дълбочината и промяната на налягането, наблюдавано е дори при тренировки в басейни. Коварността на последния вариант е, че никой не смята, че е възможно в плитък басейн да се случи нещо лошо. През 2006 има поне един такъв случай у нас, завършил летално.
Наблюдава се голямо разнообразие в проявлението при отделните хора, а също и при различна форма, в която се намира отделен гмуркач/ловец дори в рамките на дни. В литературата е известен терминът SWBO.
Понятията голяма и малка дълбочина са относителни. Извлечено от практиката и за целите на изследванията е приета условна граница от 10 м.

Вторият вариант е загуба на съзнание, причинено от недостиг на О2 в мозъка, при изплуване от дълбочини повече от10 м. То може да е придружено или не придружено от силни пориви за вдишване и не е предизвикано от други видими медицински причини.
Типично се проявява в последните 3 м преди повърхността, понякога дори след изплуване.
Възможни причини: 1. Прекомерно дълго волево подтискане на поривите за дишане.
2. Намаляване на частичното (парциално) налягане на О2 в мозъка при бързо изплуване.
3. Самопредизвикано ниско количество на СО2 както е описано по-горе.
Тези три установени причини действат в различни комбинации, при различни хора, състояния, раздишвания, борба с улов и др.
Продължителното волево потискане на поривите за вдишване довежда до значително намаляване количеството О2 и когато след това забързано изплуваме, при бързото разтваряне на белите дробове частичното налягане на О2 може да падне под минималното работно и кръвта започва да не се обогатява, скоростта на обмен в алвеолите намалява до недостатъчна. [Известен е поне един случай, когато харпунист, останал твърде дълго на дълбочина, успял да си наложи да не маха силно с плавници при изплуване и оцелял].
Фактът, че загубата на съзнание на голяма дълбочина се наблюдава и разглежда при гмуркания на дълбочини повече от 10 м не отменя възможността гмуркачът да е раздишвал прекалено силно и продължително. Това освен описания по-горе ефект може да доведе и до свиване на кръвоносните съдове в мозъка и храненето му с по-малко О2 .

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ
Драги приятели, въпреки зловещото звучене на казаното до тук, гмуркането и подводния риболов си остават прекрасни занимания! Всеки желаещ може да се научи и да се наслаждава на безкрайните синьо/зелени глъбини...
Престоят ни под вода и всички действия, които правим там представляват извършването на определена работа. При даден КПД на мускулите и способност за безкислородно действие тази определена работа изисква съответно количество О2 и отделя съответно количество СО2. Това са крайни числа – без никакво значение колко голям майстор или новак я извършва (работата). От тук следват няколко следствия... относно увеличаването на времето за престой под вода. Пътищата са следните:
1. Увеличаване на полезния, използваем обем на белия дроб. Това е по-лесно в младите години 7-14 и нататък става все по-трудно. За по-възрастните това означава по-скоро възстановяване на еластичността на междуребрените връзки. Постига се просто с продължителни всекидневни многомесечни тренировки – пълно издишване – пълно вдишване (за мен най-добре – хата йога).
2. Намаляване на излишно напрежение в безбройните ни мускули – постига се като в 1., но може да се усъвършенства и в по-напреднала възраст с участие на волята. Това включва използването на най-икономични движения от началото на раздишването, тръгването на долу (отлично е обяснено в съответната статия от Иван!), придвижване с неголеми махове надолу до получаване на отрицателна плаваемост, след това – само управляваме с плавниците, бързо и с най-малък брой движения заемане на позиция, или придвижване със слабата ръка по дъното, минимално напрежение при престоя там и отново леки махове нагоре – след набиране на скорост.
3. Постигане на най-голямото възможно удобство с екипировката – нищо не трябва да стиска или да е хлабаво. Подходящата топлинна изолация осигурява икономия на енергия, т.е. увеличава апнеата при равни други условия. Обличането обаче на 7 и повече мм костюм при температура на водата 26-27 градуса в горните слоеве, е опасно – прегряването („топлинен удар”) може да стане още при подготовката за влизане.
4. Съществен прираст на безопасност създава плуващ на повърхността колега, приел задачата на осигуряващ. Известни са много случаи, когато помощта му е спасявала човешки живот. Осигуряващият трябва да внимава непрекъснато, защото има случаи на изплуване от голяма дълбочина, достигане до повърхността без никакви външни признаци за изнемогване, издишване и ново потъване – без въздух и с бързо нарастваща скорост...
Други важни промени като свиване на далака, свиване на кожните капиляри, намаляване на пулса, намаляване на мозъчната активност, химични промени в кръвта, увеличаващи способността за „запасяване” с повече О2 и други, неизвестни, стават от само себе си, без волева намеса, просто с много практика.
Общо всички допълнителни механизми и „техники”, подпомагащи увеличаване времето на апнеата, „се задействат” около 30-ина минути от началото на гмурканията.
Относно безопасността и намаляване вероятността от загуба на съзнание на малка дълбочина, е добре след изплуване на повърхността:
1. „Изгонваме” повишеното количество СО2 и възстановяваме намаленото количество О2 в тялото с толкова затихващи вдишвания/издишвания, колкото е необходимо. Според мен е добре и то да се прави (отново) с максимално отпуснати мускули – колкото е възможно.
2. След пълно възстановяване започваме следващо раздишване. То не трябва да превишава 3-4 пълни издишвания и пълни вдишвания.
3. Не забравяме, че енергичните движения под вода намаляват времето за престой на дъното драстично. При такъв случай тръгваме нагоре много по-рано. Още по неприятно е, че при борба с риба се отдалечава значително осъзнаването на момента на първия порив за вдишване...
4. Не забравяме опасното положение, предизвиквано от съсредоточаване към дадена цел докато сме под вода (надеждно улавяне на простреляна риба) и ако това стане, хвърляме колана незабавно.
5. Смятаме колана за консуматив и при неясно положение/съзнание го хвърляме. Препоръчва се да си носим втори колан в екипировката, което би улеснило вземането на решение за хвърляне на първия...[Тук имам пред вид, че разликата между живот и смърт може да е 1 секунда...].
6. Избягваме продължителните гмуркания – на предела на възможностите ни. Ако ще правим такива, осигуряващият е задължителен.
7. Необходимо е балансиране за неутрална плаваемост на около 6 м.
8. Опасно е да се тренира продължителна апнеа чрез плуване в басейн без осигуряващ.
9. Добре е да владеем сърдечно-белодробното възстановяване, да можем да помогнем на нуждаещ се.


Ето и някои общи препоръки, които според мен биха спомогнали за избягване тежките моменти:
1. Преди всяко влизане във водата се наспиваме добре. Наспаният мозък има по-големи възможности за работа в недостиг на О2 .
2. Винаги подхождаме към морето с любов и уважение – ние отиваме на негова територия, действаме по неговите правила. Това напр. означава, че след приемане на трудносмилаема храна, при раздишване в значителна вълна, е възможно внезапно повръщане...
3. Винаги започваме с по-плитки и по-кратки гмуркания и постепенно увеличаваме дълбочината. Така без усилия ще определяме много точно на око кога да тръгнем нагоре.
4. При достигане на дъното и след престой на дадена дълбочина 10-20 сек., не увеличаваме отново дълбочината в края на престоя – това променя цялата автоматизирана настройка на организма.
5. Силното махане дори и с най-добрите плавници като цяло намалява времето на апнеата и е добре да се използва само в много крайни състояния, с разчет да можем да дишаме след не повече от 2-4 сек от началото на това силно махане..
6. Полезно е да прогоним тежестите на баластния колан и да се настроим и тренираме да изплуваме винаги в едно и също положение – с лицето надолу, или с лицето нагоре. В първия случай не изваждаме шнорхела от устата, а във втория – винаги го изваждаме.
7. При почувстване на неразположение или след едно „силово” изплуване на косъм – прекратяваме лова, особено ако сме сами.
8. Шише с вода на буя – може с малко мед и малко ябълков оцет. При продължителен престой във водата се губи много телесна течност. Това води до общо обезводняване, повишаване на осмотичното налягане на кръвта над нормалното и намаляване на кръвното налягане, което в даден момент и за даден гмуркач може да е причина за още мъничко намаляване на частичното налягане на О2 .
9. Всички фази на препиване, препушване, преяждане, много лекарства, да не говорим за други упойващи препарати, консумират ресурси на организма и намаляват издръжливостта му в тежки обстановки. Добре е да направим избор между обилното хранене и пиене, и подводен лов...
10. Продължителността на апнеата, активния обем на белия дроб, способността на мозъка да натрупва резерви и да отпуска ненужни мускули – всички те се поддават на тренировка и подобряване. Целогодишното трениране винаги дава резултати.
11. Преди заминаване на море е добре да се потренира в басейн за скокове, с осигуряващ, още по-добре – в група. Реките и язовирите са почти опасни за тренировки на апнеа.
ВЗЕМАЙТЕ ТАКЪМИТЕ И НАСЛУКА!!

Яворе, и на мен ми беше тъжно и бях неприятно изненадан, когато открих, че коефициентът на полезно действие на плавниците изобщо, е отчайващо нисък... Оказа се, че при изплуване всяко "много силно и повече" махане с плавници в крайна сметка намалява изминатото разстояние. Има, разбира се, частни случаи като: голямо засилване нагоре, придружено с откачване на колана... но нали знаем как нараства челното съпротивление на водата... В същност физичните и химични явления и изменения, настъпващи при апнеа с/без промяна на дълбочината, са доста добре изучени и описани. Информация по въпроса има например на следните места:





Уважаеми колеги, смятам за полезно разкриването на отделна тема, или в продължение на «КАК СТАВАТ БЕЛИТЕ» да споделяме преживени, или възможни случки/ситуации, завършили, или могли да завършат фатално за участниците и да коментираме причините и какво би могло да се направи за избягване на лошото.
Например предлагам да смятаме за стандартен (за обучение) следния особен случай, описан в литературата и изпитан от мен, а сигурно и от много от нас:
При изплуване от голяма за даден харпунист дълбочина, той вижда риба, напряга се емоционално и физически, опознава я, прицелва се, стреля и.... улучва! Но има съмнения, че ще се откачи. Въпросът е какво е добре да правим от тук нататък?!?
Според мен без никакво забавяне трябва да продължи нагоре, като се стреми, но не на всяка цена, да не позволи на рибата да се мушне в дупка или под козирка. Разбира се, големината на рибата има голямо значение, но аз бих използвал до край възможностите на макарата. Ако това не е достатъчно, бих закачил харпуна на колана и откачил колана (който е надеждно вързан за достатъчно голям буй), изплувал, а после ще мисля и върша всичко останало.
ХАЙДЕ ЗА РИБА!!!
Володя

P.S. Spearfsih!: Обединен коментари по молба на автора...
16:03:11, 08 Яну 2007
Колега Vov малцина са хората, които се осмеляват да пишат за SWBO. Смятам, че такъв род информация е хубаво да бъде съгласувана с някой доктор или от човек с дългогодишен опит в гмуркането преди да бъде побликувана тук!
Когато чета това което си написал оставам с впечатлението, че правиш препоръки чрез които може да се избегне със сигурност SWBO с което съвсем не мога да се съглася! Не мога да се съглася и с това цитирам: " Тази загуба на съзнание се наблюдава при гмуркане/плуване на малки дълбочини (условно до 10 м)" От тук започвам да си мисля, че големите дълбочини са след тези 10м да не говорим, че за много от хората във форума тази дълбочина е предел. Не ми се искаше да споменавам и за невъзможните апнеи от по 8,40 минути на други колеги от форума.... Моля мерете си писанията и пазете всички безмълвни посетители на този сайт от подобни изказвания, защото не е трудно да подлъжете някого!
Освен това любовта и уважението към морето са нещо което всеки от нас изпитва но при подобна ситуация не могат да ти бъдат от полза.
Извинявам се за грубия тон.........
17:34:19, 08 Яну 2007
Вов аз имам забележка относно силните махания с плавници в последните метри.След като е престоял на определена дълбочина и ловил риба или каквото и да е, по пътя нагоре започва да пада парциалното налягане на кслорода кръвта а за нвгова сметка се покачва това на С02 (което вече се е покачило ) .От 10тия метър нагоре имаме и най-голямата като стойност промяна на налягането.Та точно тези фактори именно водят до настъпване на самба или недай боже SWBO.
00:58:35, 09 Яну 2007
Яворе, и на мен ми беше тъжно и бях неприятно изненадан, когато открих, че коефициентът на полезно действие на плавниците изобщо, е отчайващо нисък... Оказа се, че при изплуване всяко "много силно и повече" махане с плавници в крайна сметка намалява изминатота разстояние. Има, разбира се, частни случаи като: голямо засилване нагоре, придружено с откачване на колана... но нали знаем как нараства съпротивлението на водата... В същност физичните и химични явления и изменения, настъпващи при апнеа с/без промяна на дълбочината, са доста добре изучени и описани. Информация по въпроса има например на следните места:
[link]
[link]
[link]
В продължение на изложеното по-горе искам да допълня следното:
Престоят ни под вода и всички действия, които правим там представляват извършването на определена работа. При даден КПД на мускулите тази определена работа изисква съответно количество О2 и отделя съответно количество СО2 и това са крайни числа – без никакво значение колко голям майстор или новак я извършва (работата). От тук следват няколко следствия... относно увеличаването на времето за престой под вода. Пътищата са следните:
1. Увеличаване на полезния, използваем обем на белия дроб. Това е по-лесно в годините 7-14 и нататък става все по-трудно. Постига се просто с продължителни всекидневни многомесечни тренировки – пълно издишване – пълно вдишване (за мен най-добре – хата йога).
2. Намаляване на излишно напрежение в безбройните ни мускули – постига се като в 1., но може да се усъвършенства и в по-напреднала възраст с участие на волята. Това включва използването на най-икономични движени от началото на раздишването, тръгването на долу (отлично е обяснено в съответната статия от Иван!), придвижването с неголеми махове надолу до получаване на отрицателна плаваемост, след това – само управляваме с плавниците, бързо и с най-малък брой движения заемане на „пусия”, или придвижване със слабата ръка по дъното, минимално напрежение при престоя там и отново леки махове нагоре – след набиране на скорост.
3. Постигане на най-голямото възможно удобство с екипировката – нищо не трябва да стиска или да е хлабаво. Подходящата топлинна изолация осигурява икономия на енергия, т.е. увеличава апнеата при равни други условия. Обличането на 7 и повече мм костюм при температура на водата 26-27 градуса в горните слоеве, е опасно – прегряването („топлинен удар”) може да стане още при подготовката за влизане.
4. Наличието на „охраняващ” вдъхва допълнително спокойствие – с всички условности, които сме обсъждани вече...
Други промени като свиване на далака, свиване на кожните капиляри, намаляване на пулса, намаляване на мозъчната активност, химични промени в кръвта, увеличаващи способността за „запасяване” с повече О2 и други, неизвестни, стават от само себе си, без волева намеса, просто с много практика.
Общо всички допълнителни механизми и „техники”, подпомагащи увеличаване времето на апнеата, „се задействат” около 30-ина минути от началото на гмурканията.
Относно безопасността и намаляване вероятността от загуба на съзнание на малка дълбочина, е добре след изплуване на повърхността:
1. „Изгонваме” повишеното количество СО2 и възстановяваме намаленото количество О2 в тялото с толкова затихващи вдишвания/издишвания, колкото е необходимо. Според мен е добре и то да се прави (отново) с максимално отпуснати мускули – колкото е възможно.
2. След пълно възстановяване започваме следващо раздишване. То не трябва да превишава 3-4 пълни издишвания и пълни вдишвания.
3. Не забравяме, че енергичните движения под вода намаляват времето за престой на дъното драстично. При такъв случай тръгваме нагоре много по-рано. Още по неприятно е, че при борба с риба се отдалечава значително времето на първия порив за вдишване...
4. Не забравяме опасното положение, предизвиквано от съсредоточаване към дадена цел (надеждно улавяне на простреляна риба) и ако това стане, хвърляме колана незабавно.
5. Смятаме колана за консуматив и при неясно положение/съзнание го хвърляме. Препоръчва се да си носим втори колан, което би улеснило вземането на решение за хвърляне на първия...
6. Избягваме продължителните гмуркания – на предела на възможностите ни. Ако ще правим такива, добре е да има осигуряващ.
7. Необходимо е балансиране за неутрална плаваемост на 6 м.
8. Опасно е да се тренира продължителна апнеа чрез плуване в басейн без осигуряващ. Писаното в т.14 се отнася за басейн за скокове, с гмуркане на 4,5 - 5,5 м.
9. Добре е да владеем сърдечно-белодробното възстановяване, да можем да помогнем на нуждаещ се.
Тук предлагам да смятаме за стандартен следния особен случай, описан в литературата и изпитан от мен, а сигурно и от много колеги:
При изплуване от голяма за даден харпунист дълбочина, той вижда риба, напряга се емоционално и физически, опознава я, прицелва се, стреля и.... улучва! Но има съмнения, че ще се откачи. Въпросът е какво е добре да правим от тук нататък?!?
Според мен без никакво забавяне трябва да продължи нагоре, като се стреми, но не на всяка цена, да не позволи на рибата да се мушне в дупка или под козирка. Разбира се, големината на рибата има голямо значение, но аз бих използвал до край възможностите на макарата. Ако това не е достатъчно, бих закачил харпуна на колана и откачил колана (който е надеждно вързан за достатъчно голям буй), изплувал, а после ще мисля и върша всичко останало.
ХАЙДЕ ЗА РИБА!!! (Малеей, 7 градуса какъв е стуууд)





[link]
16:15:44, 11 Яну 2007
странен начин за предаване на информация :!
18:29:38, 25 Ное 2008
Ne6tata iavno sa dosta slojni s tazi apneia,vseki se stremi kam po ve4e vreme pod voda.Az kato novak v podvodniat ribolov sam dovolen na malkoto koeto moga vajno e da si vav vodata i da yse6ta6 trapkata ot krasotata okolo teb,a v rastoianie na 1-1,5 minyti ako ne mine riba ZDRAVE da sme. Hybavo e 4ovek da znae i da moje tova onova, no ako se gmyrnem 5 pate i v rastoianie na 1 minyta nevidim riba KAKAV e izvoda........
19:03:44, 30 Окт 2012
Теорията е хубаво нещо, но за съжаление няма нищо общо с практиката.В теорията няма вълни , мътилка , мъртво вълнение, термоклин, идиоти с лодки и джетове и още куп други неща.Мога две години да ви обяснявам теория на апнеята , и все пак докато не влезете във водата не е същото.Ценния опит е този, добит с практика и никоя теория не може да го замести.Плуване му е майката, плуване и гмурене.Адмирации към всички които се опитват да набият теорията в главите на новобранците. П.С. Колега Новак , ако гмурнеш 5 пъти за 1 минута и не видиш риба, проблема не е в рибата!
20:59:22, 30 Окт 2012
Taka e,na vremeto kato stanah lovec mi vikaha cega 6te mine niakoia patica i kato e prad teb se celi6 v 4ovkata i tia pada......da ama ne..!ne pada vseki pat i taka s praktikata vsi4ko si idva na miastoto.PRAV SI KOLEGA a 6to se otnasia za ribata dadoh prosto primer.........
08:29:53, 31 Окт 2012
Нови Продукти
Epsealon Mask Sea Wolf

Цена: 59.00 Лв.
Spearfishing