Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 6 Гости: 46
Активни регистрирани потребители
337:14:25 - Bing [Bot] [106748]
Тема
94:17:28 - Google [Bot] [5770]
Галерия
8:59:54 - Yahoo [Bot] [304]
Коментари на потребител
0:03:56 - drachko [0]
Форум
2:23:35 - Ahrefs [Bot] [119]
Тема
0:14:48 - Tbot [Bot] [4]
Снимка
Активни анонимни потребители
0:05:19 [0]
Новина
0:00:47 [0]
Новина
0:05:03 [0]
Потребители
0:07:02 [0]
Снимка
0:00:33 [0]
Потребителски профил
0:11:12 [0]
Снимка
0:09:11 [1]
Тема
0:00:18 [0]
Разглежда За нас
0:11:26 [0]
Снимка
0:09:40 [0]
Потребителски профил
0:04:37 [0]
Статии
0:03:46 [0]
Снимка
0:12:44 [0]
Форум
0:06:17 [0]
Видове
0:00:13 [0]
Тема
0:14:34 [10]
Начална страница
0:14:59 [0]
Статии
0:08:41 [14]
Тема
0:11:33 [0]
Коментари
0:00:00 [0]
Статии
0:02:20 [0]
Начална страница
0:00:34 [0]
Тема
0:03:09 [0]
Статии
0:01:41 [0]
Снимка
0:03:20 [0]
Последни мнения
0:05:54 [2]
Тема
0:12:39 [0]
Тема
0:05:43 [0]
Разглежда Spearfish.org партньори
0:01:31 [0]
Тема
0:12:56 [19]
Форум
0:02:07 [0]
Тема
0:02:19 [0]
Регистрация
0:02:15 [1]
Начална страница
0:09:11 [0]
Начална страница
0:01:47 [0]
Тема
0:06:20 [3]
Начална страница
0:02:15 [1]
Тема
0:12:48 [0]
Форум
0:02:55 [0]
Разглежда Поверителност
0:06:53 [0]
Тема
0:09:23 [0]
Тема
0:02:19 [0]
Регистрация
0:01:15 [0]
Потребителски профил
0:02:30 [0]
Потребителски профил
0:04:11 [0]
Форум
0:12:56 [0]
Начална страница
От Wishbone
Всеки един от вас сигурно е виждал поне веднъж истински харпун на плажа и му се е щяло да опита да постреля с него. Е, харпунът е това, без което подводният риболовец не може. Той е неговото оръжие.

Въведение

Вече е напълно безспорно, че подводният риболов в неговия чист вид произлиза от Полинезия. За изобретатели на харпуна обаче задочно спорят освен полинезийците и ескимосите (или както предпочитат да се наричат самите те - алеути).

Хавайско копие

Първообразът на съвременния харпун се употребява с известни модификации и до днес. Нарича се хавайско копие. Както се вижда от илюстрацията по-долу, неговото устройство е колкото просто, толкова и ефикасно.

Хавайско копие с парализиращ връх от JBL

Съвременното хавайското копие представлява дълга (120 - 190 см.) тънка тръба или пръчка, изработена от лека сплав или фибростъкло, в единият край, на която е закрепен кръгъл ластик.

Предният край на копието завършва със заменяеми върхове (тризъбец, петозъбец или еднозъбец). Употребата му е изключително проста! Ловецът прекарва дланта си през ластика, така че той да остане между палеца и показалеца. Ръката се опъва заедно с ластика към върха като ловецът държи едновременно тялото на копието и опънатия ластик в една ръка. Така копието вече е заредено. Когато мине риба, копието просто се насочва към нея, ръката се отпуска и копието се изстрелва на принципа на прашката…

Въпреки, че по нищо не се различава от древните си събратя, хавайското копие е ефикасно и опасно оръжие, което се използва масово в по-топлите и богати на улов морета. Предимствата му са очевидни: лекота, невзискателно към поддръжка и е евтино. Въпреки голямата дължина на тръбата, в заредено състояние пред ръката остава да [i]стърчи[/i] сравнително малка част, което прави хавайското копие ефикасно оръжие за лов в дупки. Казаното до тук опровергава до известна степен мнението на някои автори, че копието е вече практически на изчезване.

Въпреки това, хавайското копие има повече недостатъци, отколкото предимства. Първото от тях е, че е слабо. Поради това, че ластикът се държи в ръка през цялото време той не може да е толкова силен, както при харпуна. Копието лети сравнително бавно и не отива много далеч. При продължителен лов ръката бързо се уморява и често се натъртва и боли на мястото, където преминава ластикът. Няма спор по отношение на едно: хавайското копие е идеално за лов на попчета!

История

Прийор с Наутилус
Като откривател на съвременния харпун се сочи французинът Ив Льо Прийор, който през 1933 патентова… барутен харпун. Въпреки, че неговото [i]шумно и плашещо рибата [/i]творение - [i]Наутилус[/i] - е забранено от Френското сдружение на професионалните рибари, приносът на Прийор е несъмнен. Горе-долу по същото време е изобретен и ластичният харпун, който след редица модификации и до днес е основното оръжие на подводния риболовец. Първият патентован модел се нарича [i]Тарзан[/i] и е дело на французина Бьоша. Компанията за подводна екипировка Beuchat е лидер сред производителите на подводничарска екипировка и днес. Харпунът на Бьоша също пази името си, но спусъковият механизъм вече не е ... щипка, а дръжка, подобна на пистолетна. Първата такава дръжка също е дело на Бьоша.

Америка също е дала нещо на света в това отношение. Според редица втори именно там са направени първите пружинни харпуни. Тази историческа справка ни позволява да разделим видовете харпуни на ластични (арбалети) и пружинни. Съществуват и още два вида - пневматичният харпун (с двете му разновидности: олеопневматичен и хидропневматичен) и харпунът с въглероден двуокис.










[newpage]

Пружинен харпун

Пружинен харпун Beuchat Revolmer - 1973

Споменаването на пружинния харпун тук се прави единствено с познавателна цел. Този вид харпун днес вече никой сериозен подводен ловец не използва. Спусъковият механизъм при него не се различава от останалите харпуни. Интересното при този тип харпуни е, че за изхвърляне на стрелата той използва пружина. Самата пружина се намира в задната част на оръжието, като цилиндърът, в който е затворена стърчи зад дръжката. Стрелата на пружинния харпун се движи по цев. Зарежда се чрез натискане на стрелата докато нарезът в задната й част [i]захапe[/i] лостчето на спусъка.

Кое накара пружинния харпун да изчезне? Цял комплекс от недостатъци! Първият от тях е огромната му дължина. Дори и в напрегнато състояние една пружина пак си остава доста дълга, а за да се изхвърли тежка стрела трябва особено силна пружина. Дължината на харпуна го прави особено труден за зареждане. Старите харпунджии още разказват истории за свои приятели, които [i]пълзят[/i] като маймуни по по-високият от тях самите харпун докато го заредят. Освен това пружинният харпун е много тежък и шумен. Не случайно той днес се произвежда в изключително ограничени количества.

[newpage]

Харпун с въглероден двуокис

CO2 харпун - 1967
Особеното при него е, че стрелата се изстрелва от налягането създадено от бутилка въглероден двуокис, разположена зад дръжката. Макар и мощен и изключително лесен за зареждане, този вид харпун не се използва масово. Причините са две. В повечето случай харпуните от този тип са твърде мощни за нормален улов и недостатъчно мощни за лов на големи бели акули. В много страни те са забранени за използване. Правилникът на КМАС за състезания по подводен риболов също забранява този вид харпуни, както удачно отбелязва Димитър Минев. Според този документ, харпунът трябва да се зарежда със собствена сила, а за този с СО2 е достатъчно да поставиш стрелата в цевта.

Все пак и това оръжие намира ограничено приложение като средство за самозащита при научни експедиции и работа във води обитавани от особено опасни и едри риби. Стрелата понякога завършва с експлодиращ връх. За спортен лов обаче базука не е нужна.

[newpage]

Пневматичен харпун

1. Хидропневматичен харпун

Още един динозавър, застрашен от пълно изчезване. За разлика от пружинния си събрат, хидропневатичния харпун има далеч по-сложно устройство, което се счита и за един от основните му недостатъци. И той като пружинния има цев, която завършва с хидравличен спусък поставен в контейнер. Зад спусъка, който следва да е изключително добре уплътнен, се съдържа вода. При натискане на стрелата, спусъкът избутва назад камерата с водата и намиращото се зад нея гумено бутало. Зад буталото има втора камера, пълна със сгъстен въздух. Сложно, а?
И като всеки сложен механизъм този също изисква непрекъсната поддръжка. Макар и мощно, това оръжие трудно намира място под слънцето.

2. Олеопневматичен харпун

Отличава се от хидропневатичния по значително по-простото устройство и улеснена поддръжка. Олеопневматичният (или просто [i]пневматечният[/i]) харпун е масово използвано оръжие за подводен лов.

Олеопневматичен харпун Tempest на O.ME.R
И той, както всички разглеждани дотук харпуни има цев, която е дори по дебела. Това е така, защото самите стени на цевта са кухи. В тях се съдържа сгъстен въздух. Този въздух се сгъстява преди ловния сезон със специална помпа. Веднъж [i]напомпан[/i], харпунът може да произведе неограничен брой изстрели. Стрелата се изхвърля от бутало, което се натяга с натискане на стрелата. Движението му се смазва от съдържащото се в камерата със сгъстен въздух фино масло. Оттам и наименованието на харпуна.

Сред недостатъците на този тип харпуни е нуждата от поддръжка. След края на сезона е необходимо да се освободи налягането в цевта. Това се прави за да не се напрягат излишно уплътненията. Освен това този вид харпуни никога не бива да се оставят на пясъка. Дори и най-фините песъчинки са в състояние да надерат цевта. Въпреки

Модели пневматични харпуни на гръцкия производител Lanara

Въпреки безспорно отличните си качества, олеопневатичните харпуни сравнително рядко се използват в Черно море. Причините са ясни. Това е мощно оръжие, а за съжаление нашите риби рядко се нуждаят от такова. Пневматичният харпун е предпочитан избор при лов в мътни води (по-къс е). Това го прави идеален за лов на едри шарани в язовири... Помнете обаче, че според новия Закон за рибарството и аквакултурите подводният риболов в тези водоеми е забранен!

[newpage]

Ластичен харпун

Това е най-масово употребявания тип харпуни в света. Без да подценяваме качествата на пневматичния му събрат, следва да признаем, че на практика за Черно море ластичният харпун (или арбалет) е единственият удачен избор.

Дръжка

Това е определено най-сложният елемент от устройството на ластичния харпун. Едновременно с това е и най-разнообразният, тъй като при всеки модел конструкторските решения варират.

Типично устройство на спусъковия механизъм на ластичен харпун
На илюстрацията е показано (доколкото позволяват художествените умения на автора) типично устройство на харпун Beuchat. Фирмата, както вече споменахме, е пионер в ластичните харпуни с т. нар. [i]револверна[/i] дръжка.

При зареждане, специален нарез на стрелата [i]захапва[/i] зеленото петле, което не й позволява да се освободи. Самата стрела пък, когато е в дръжката, не позволява на червения лост да освободи движението на синята кукичка, на която се закача свободната корда. При натискане, жълтият спусък освобождава петлето. Стрелата се изстрелва напред и освобождава червения лост. Сега вече нищо не пречи на синята кукичка да се върти на оста и когато стрелата дръпне кордата след себе си, кукичката я освобождава. Пружината, оцветена в лилаво, връща спусъка в първоначалното му положение. И тук се изявява принципът: колкото по-просто е едно устройство, толкова по-ефикасно е то.

В по-голямата част от моделите, дръжката на харпуна е изработена от пластмаса. В миналото бяха разпространени алуминиевите дръжки, а руските опити в индустрията тежаха цял тон солиден метал. Предимствата на пластмасата са повече от очевидни - лекота и ниска цена. Освен това, при пластмасата електрокорозията няма шанс да се прояви и да направи харпуна практически неразглобяем.

На илюстрацията не са показани различните допълнителни приспособления, с които производителите снабдяват своите харпуни.

Моделът Arca Sport на Beuchat Sub


От тях най-необходимият е предпазителят, който не позволява да се произведе нежелан изстрел. При някои от по-новите модели на Бьоша предпазителят автоматично се задейства при поставяне на стрелата и следва да се освобождава преди всеки изстрел. Макар и сама по себе си чудесна, техническото осъществяване на идеята все още не е на нужното ниво и на автора се наложи да неутрализира механизма на един такъв предпазител за да не засича харпунът на всеки трети изстрел.

Друго полезно приспособление е регулаторът на спусъка, с който са снабдени някои модели, като например тези на Sporasub.

Модели макари за харпун на O.ME.R Sub
По-мощните нови модели ластични харпуни позволяват в задната част на дръжката да се монтира Т-образен накрайник, който при зареждане се прилята на гърдите на гмуркача и по този начин се избягва натъртването, което е често срещано явление при продължителен лов.

Отново по-мощните модели често са снабдени с ухо в долната част на дръжката, което позволява свързването на харпуна с допълнителна макара на кръста на ловеца. Макарата в Черноморски условия не е особено необходима поради размера на обичайните обекти на лов, които рядко биха били в състояние да отнесат харпуна.

Задната част на дръжката при някои модели е оцветена в ярки цветове. Дори и това да не е направено фабрично, всеки е в състояние да боядиса дръжката, което намалява шансовете да загубите оръжието в мътилката. При лов следва да се избягва попадането на пясък в дръжката на оръжието, защото е в състояние да повреди финия механизъм.

Тръба

Тръбата е основната носеща част на оръжието. При оригиналните класически дървени модели, изработени от тиково дърво, тръба няма. Цялото тяло на тези харпуни е дървено, като стрелата преминава през надлъжен улей по цялото протежение на харпуна. И до днес тези прецизни ръчно изработени харпуни са сред най-скъпите.

При конвенционалните модели тръбата е изработена от лека и здрава метална сплав - най-често анодизиран алуминий. Стандартните диаметри са между 0.25 и 0.28 мм, но се срещат и множество вариации. При новите модели тръбата е фабрично запушена в двата края, което позволява на харпуна да бъде плаваем (и съответно - лесно откриваем) без стрелата.

По протежение на тръбата са поставени един или повече [i]водачи[/i]. Те представляват пластмасов ринг, който е неподвижно закрепен към тялото на харпуна и в горния си край имат улей. Ролята им е да водят стрелата при изстрела. Водачите са регулируеми и от тях в огромна степен зависи точността на изстрела. Различните производители въвеждат модификации в тялото на харпуна, но те не са толкова многобройни, както е при другите аксесоари.

Picasso Black Team Hunter

Заслужава да се спомене тенденцията тръбата да се облицова с гума или тънък пласт неопрен (такива са моделите конструирани от бившия световен шампион Жан-Батист Есклапез), който освен че увеличава плаваемостта, не позволява на оръжието да звънти при удар в скалите.

Глава
В предната част на тялото на харпуна се намира така наречената [i]глава[/i]. Главата изпълнява няколко функции едновременно: като основно [i]дуло [/i]при изстрел и като носач на ластиците. Разнообразието от модели глави е огромно и варира при всеки производител. Най-често главата е изработена от пластмаса. При всички модели в центъра на главата има отвор през който преминава стрелата.

Merou D or на Imersion


Модели на Sporasub
Според начина на прикрепване на ластиците главите биха могли условно да се разделят на глави за двоен ластик, глави за единичен ластик и комбинирани. Главите за двоен ластик са снабдени с два отвора с вътрешна резба които позволяват завинтването на чифт ластици. Тези за единичен ластик имат в предната си част сравнително голямо [i]ухо[/i], което позволява нанизването на един или дори три единични ластика. Този вид глави са често срещани при американските производители поради повишените изисквания за мощ на оръжието заради специфичните условия и обекти на лов в океана. Комбинираните глави са най-разпространени в последните години. Те позволяват освен използването на двоен ластик и поставяне на допълнителен единичен ластик (виж по-долу: [i]Ластици[/i]).

Стрела
Стрелите са изработени от неръждаема стомана. Конструкцията им при ластичните харпуни е повече или по-малко еднаква. В предния си край стрелата е добре наточена и е снабдена с контра (подвижна, поставена на ос метална приставка, която не позволява на рибата да се измъкне. Това е класическата стрела, наречена още [i]таитянска[/i]. В задния си край повечето съвременни стрели са снабдени освен с нарез, който задържа стрелата в дръжката и с отвор, през който преминава кордата. Съществуват модели, при които кордата е хваната към допълнителна втулка, която се движи по тялото на стрелата, но втулката днес се прилага рядко, тъй като неминуемо нарушава обтекаемостта и точността на стрелата.









[i]Таитянки [/i]от каталога на O.ME.R Sub


В горната задна част на стрелата се намират нарезите, които задържат ластиците. При по-късите харпуни нарезът е само един, докато по-дългите модели имат два или дори три нареза. Различното отстояние на нарезите от върха на стрелата позволява да се регулира силата на изстрела.

Върхът при някои по-нови модели таитянски стрели е допълнително закален, което намалява вероятността от затъпяване при удар в скалите. Една от основните модификации при стрелите е резбованият връх, който позволява към стрелата да се завинтват различни модели остриета или върхове.


Върхове от Sporasub
Еднозъбците варират основно според броя и дължината на контрата. Един по особен модел позволява след прострелване на рибата върхът да се отдели от стрелата, като остане завързан за нея посредством тънко стоманено въже като своеобразен кукан. Това намалява значително шансовете на рибата да се скъса от стрелата, но от друга страна висящото от върха стоманено влакно, малко или много намалява точността.

Съществуват и множество модели тризъбци и петозъбци, които могат да бъдат прикрепвани към стрелата. Разликите при тях са основно в дължината на отделните остриета и разположението им (в линия или в кръг). Използването на тризъбец или петозъбец е оправдано предимно при лов в дупки, където прицелването често е трудно. Макар че точността, или по-скоро - шансовете за успех при относително неточен изстрел се увеличават, върховете с повече остриета пречат на обтекаемостта на стрелата, увеличават значително тежестта й и оттам - намаляват скоростта и мощността на изстрела. При лов на по-дребна риба с мощно оръжие снабдено с многозъбец често води до разкъсване на рибата на-две, което не е много спортсменско... Това са и основните причини в Черно море да се използва предимно класическата таитянска стрела.

Ако се върнете към илюстрацията на хавайско копие в началото на този материал, ще видите един специфичен модел връх, наречен [i]парализиращ[/i]. Той представлява конусовидно разширяващ се сноп от множество малки остриета. При пронизване рибата се оказва практически парализирана към острието. Използването на този тип връх обаче е оправдано единствено при много слаби харпуни и хавайски копия при лов в дупки.

Стрелите варират и по отношение на дебелината. Най-тънките стрели са с диаметър 5 мм и рядко се използват при нормален лов защото лесно се кривят и трудно умъртвяват рибата. Стандартната дебелина за Черноморските условия е 6-7мм, което осигурява бързина на изстрела и същевременно достатъчна тежест и далекобойност. Дебелите стрели (до 9мм) са оправдани при лов на едра риба, което в морето за съжаление е рядкост, но пък е обикновено явление в язовирите.

По време на лов следва да се внимава и във всички случаи да се избягва прекият изстрел срещу скали и камъни. Освен, че в повечето случаи това води до изкривяване и затъпяване на самата стрела, при изстрел от близко разстояние стрелата е в състояние да отскочи от скалата и дори да нарани ловеца. Основните слаби места на всяка стрела са отворите, през които преминава кордата и особено оста на контрата и нарезите. Точно там тя най-лесно се изкривява. Ако стрелата се изкриви, помнете че е направена от стомана. Това означава, че се огъва трудно и лесно се чупи. Никога не се опитвайте да изправите стрелата с обикновен чук или камък. Използвайте дървен или гумен чук, ако не можете да се справите с ръце.

Ластици

Мощността на харпуна зависи предимно от ластиците. Те са своеобразната тетива на арбалета. До края на 80-те години монополист в производството на ластици бяха Съединените щати и снабдяването с тях в България бе особено затруднено. Това бе така до старта на масово производство на ластици във Франция, които бързо наводниха европейския пазар. Днес в европейските магазини за екипировка се предлагат предимно френски ластици, които по нищо не отстъпват на американските.

Първоначално при изработването на ластици се използваше обикновена гума, но тя бе бързо изместена от синтетичния латекс, а днес си проправя място и силикона.

Основното различие при ластиците е в дължината и дебелината им. Дължината се предопределя от дължината на самия харпун и предпочитанията на ловеца към мощността на изстрела. Дебелината на ластиците варира между 16 и 20 мм, като отново мощността е основен критерии при избора.

Напоследък се появи и още едно деление в произведените ластици - на зимни и летни. Както и самият автор по неволя се убеди, студената вода намалява еластичността на ластиците, което кара харпуна да [i]плюе[/i] стрелата на много по-малко разстояние. Така наречените [i]зимни [/i]ластици се характеризират с много по-голяма еластичност, което позволява нормален изстрел въпреки студената вода.

Основното деление на ластиците, както бе подсказано още в предишния параграф, е на единични и двойни.

Двойни ластици
Единичният или [i]цял [/i]ластик традиционно се употребява при лов в открито море и е стандарт в американската индустрия. Характерно за него е, че преминава през специално ухо на главата на харпуна. Поставянето на един или повече цели ластици увеличава мощността на харпуна. Доколкото изобщо се използва у нас, единичният ластик служи като допълнителен или резервен.

Двойният ластик на практика представлява две отделни парчета прав ластик. В двата края на всеки от тях са монтирани пластмасови (или метални при по-старите модели) втулки, които не позволяват на ластика да се измъкне. Втулките са снабдени с външна резба и се завинтват към специалните отвори на главата на харпуна. Към оставащите свободни две втулки се завинтват така наречените заради специфичната си форма [i]жълъди[/i].

Обикновени и чупещи се жълъди
Жълъдите представляват чифт обли накрайници, които се завинтват към втулките на ластика. Двата жълъда са свързани един с друг с V-образна стоманена тел. Именно тази тел при зареждане на харпуна се закача за нарезите на стрелата. Обикновените жълъди след продължителна употреба често се късат при опън са в състояние лошо да наранят ръцете на ловеца. За да избегнат това, производителите в последните години въведоха модификации и създадоха така наречените [i]чупещи се [/i]или [i]вечни[/i] жълъди. Чупещите се жълъди са с по-висока цена, но закупуването им с оглед значително увеличената трайност е оправдано.








Чупещи се жълъди на O.ME.R Sub
Както всяка синтетична гума и тази от която са направени ластиците не бива никога да се излага на слънце. Трябва да се внимава и за това ластиците да не бъдат повредени от остри предмети и миди. Освен слънцето и мидите, друг враг на ластиците е и продължителният престой. При зазимяване на оръжието е добре ластиците да бъдат измити със сладка вода и посипани с талк. Въпреки, че качеството на ластиците се подобрява със всяка година, те все пак не са вечни. Прокъсаният ластик ще познаете лесно ако го прегънете и забележите характерните напречни пукнатини. В такива случаи е разумно да добавите към висящите от буя аксесоари и чифт резервни ластици.








Корда

Стрелата е прикрепена към тялото на харпуна с корда. Обикновено тя представлява тънко еластично синтетично въже. Към стрелата кордата обичайно се прикрепва като преминава през ухо в задната й част. След като се промуши през ухото кордата се завързва на възел, който обикновено (но не винаги) успява да предотврати измъкването й.

Макара с корда на Beuchat
Тъй като е направена от синтетична материя, кордата лесно се разплита и затова е добре стърчащите крайчета да се обгорят със запалка. Към главата на харпуна кордата най-често се завързва по същия начин - като преминава през специално ухо. Дължината на кордата варира според дължината на харпуна.

Оптималната дължина е равна на три пъти дължината на тръбата. Оставащият висящ край се вмъква или в своеобразна щипка на дръжката на харпуна, пред спусъка, или се закача за специална кукичка, както бе обяснено в параграфа посветен на дръжката на харпуна. Използването на корда е абсолютен императив, въпреки склонността й да се заплита и да пречи на ловеца. Стрелата се губи най-лесно, а за съжаление цената й не е ниска. Опитните ловци могат да си позволят да махнат кордата единствено при лов на попчета.









Колко дълъг да е харпунът?

Подходящата дължина на харпуна зависи главно от видимостта на водата и от това кой метод на лов ще практикуваме. Най-общо, ластичните харпуни са с дължина между 60 и 210 сантиметра. Най-дългите модели са направо неподходящи за нашите условия. Представете си каква видимост следва да има морето за да си позволите върха на харпуна да е на разстояние близо 3 метра от очите ви (210 см харпун + дължината на ръката)!

Оптималният вариант е ловецът да има минимум два харпуна: един къс (70-90см) и един по-дълъг (100 - 120 см). Късият харпун ще намери приложение в пролетните месеци, когато планктонът цъфти и водата е мътна, при лов в язовири и при лов в дупки. Указаната дължина на втория харпун е според нас оптималната за лов на [i]летяща [/i]риба.
[newpage]

Правила за безопасност
Неизчерпателно изброяване!

1. Никога не зареждайте харпуна на сушата!
2. Винаги използвайте предпазителя, особено по пътя към мястото на лов.
3. При среща с подводен ловец или изобщо друг човек насочвайте харпуна в обратната посока.
4. Ако ловите заедно със свой приятел, винаги спазвайте дистанция поне три пъти дължината на кордата, а най-добре очертайте периметър в който всеки от вас ще лови и изобщо не се доближавайте един към друг.
5. Никога не насочвайте харпуна към себе си и не стреляйте ако има шанс стрелата да отскочи и да ви нарани.
6. Освободете ластиците веднага щом напуснете ловния периметър и се насочите към сушата.
7. Ако водата е твърде мътна и не можете добре да различите обекта, по който ще стреляте - изобщо не стреляйте!
8. Всичко друго, което можете да се сетите, че би представлявало дори и най-малка опасност за вас и околните!

Харпунът не е играчка, а оръжие, което е в състояние сериозно да нарани и дори да убие човек!

Видяна: 17033 Коментари: 0
1
Коментари
Много полезна и интересна информация. Всъщност, на мен лично ми бяха известни само два от общо изброеният брой харпуни- ластичният и пневматичният.
Досега имам само един сезон в подводния риболов и ловувам с ластичен харпун. За мен е достатъчно удобен , щото не се налага кой знае каква поддръжка..Доволен съм)
А правилата - чудесно е че ги има и е добре всеки начинаещ , като мен , да ги прочита още при първото си влизане в страницата.

И още нещо - момчета,страницата е страхотна !!!

Късмет на всички !!
05:37:31, 21 Авг 2005
Great and dont forget about pneumatic Mamba from [link] and guns from [link]
Perfomances are very good and prices are OK,too

Andy

[link]
23:23:15, 27 Ное 2005
Andy.. I was just about to post little something about the mamba in the forum...
00:01:27, 28 Ное 2005
За мене харпуна е оръжие което убива и според мен харпуните трябва да не се продават без разборно , но това си е мое мнение.
21:40:16, 02 Яну 2006
Да разбира се,харпунът е оръжие,но за риболов.Според теб трябва ли да се забранят и ловните оръжия - пушки ,ножове,карабини.Просто и ясно е едно:Вниманието на подводния ловец трябва да е по-голямо от това на убиеца на животни,защото ние освен всичко друго,трябва да внимаваме и кой луд с джет или друго подобно оръжие,минава над главите ни,когато най не очакваме.
Пиер.
21:53:45, 12 Авг 2006
Wishbone, статията е направо като учебник - пищов... По-кракто едва ли може да се кажат толкова неща... Може да се добавят нюанси, че ако харпунът и ластиците са подбрани така, че щастливият собственик едва го зарежда с всички сили в магазина (в смисъл успява да опъне ластиците до мястото на среза за зареждане), то след 1-2 часа престой във вода с костюм и един неуспешен изстрел е твърде възможно да не успее да зареди втори път... и да се наложи да прекрати предсрочно лова...
За да се избегне това неудобство е възможно харпунът да се комплектова с 2 ластика, които се зареждат по отделно и с по-малка сила, а стрелят едновременно... Би трябвало всички съвременни спусъци да позволяват това без да изпускат стрелата и без да се повишава значително усилието на спусъка... Преди много години, когато единствените достъпни ластици бяха уплътнителите за етернитови тръби(!!!) това решение осигуряваше малка, но достатъчна скорост за стрелба по попчета (начинаещи) и голяма сила, начална скорост и прицелна далекобойност (напреднали)...
00:20:56, 18 Авг 2006
Не знам за вас, но според мен на сушата е по-трудно да заредиш харпун. Една от причините е, че няма неопрен м/у дръжката и корема/гърдите и боли много повече отколкото във водата.
09:27:27, 18 Авг 2006
напълно съм съгласен с Добс, още повече че при зареждането не се иска само сила
10:12:40, 18 Авг 2006
Нови Продукти
Rob Allen 16mm Speargun Bands Blue

Цена: 55.00 Лв.
Spearfishing