Разглеждане на всички мнения на Sliger
|
Здравейте, колеги и успешен сезон!
След няколко дни смятам и аз да откривам. Става въпрос за следното нещо - след 1-2-3 часа във водата, а може и изобщо да не се случи, но миналата година май по-честичко ми се случваше, на левия ми крак трите малки пръста отиват надолу, а палеца и този до него - нагоре. Има минимална болка, по-скоро дискомфорт, някакси пръстите сами се обръщат в плавниците. Ако се опитам да ги наместя тогава сякаш болката се засилва, а като постоя 3-4 мин сами се оправят и след още 10 мин все едно никога не се е случвало и така до края на излета т.е. - два пъти в един излет не ми се случва. Пробвах с други плавници и без плавници и пак се случва само на левия ми крак и си мисля, че това е от самия шпиц, в който застават пръстите в някакъв момент се усукват. Това е само долу на пръстите не са крампи и не е схващане, не ходи по крака. На други случвало ли се е и имате ли някакви препоръки?
Успех на всички! |
|
Поздравления за успехите, колеги, страхотни екземпляри, вече ми се иска да ударя нещо по-различно от кефал и платерина. От мен толкова 
|
|
Благодаря за съветите! Мисля, че проблемът е единствено мътилката. Днес имах около 20 мин преди да се вдигне мътилката, взех една едра платерина по учебник и от там насетне минават някакви сеники, стрелба и нищо. Реално виждам някакви отблясъци, но докато стрелна рибата май отдавна не е там. Тук е много мътно. Отгоре се гледа бистро, но като влезеш има една бяла - синкава мътилка, на места кафява около брега. На бистрото обаче има вълна и не мога да задържа харпуна да не се мести, а и май не минава много риба. Ще дерзая Успешен сезон, колеги! |
|
@FI6IFI6: Ами за година и половина стрелба без контра нямам изтървана риба всичко се нанизва на кордата. Само една имам дето не можа да я пробие беше кефал в главата ударен, но той не мръдна и потъна със стрелата, после на кукана. Днес умувах дали да не резна стрелата. Ако някой иска бартер за 115см от Бс да ми пише. Колата ми е на ремонт та седя вкъщи и мисля глупости, ще видя какво ще измъдря |
|
От мен толкова От два различни излета са - мястото разбира се е Крайморие. Колеги, имам проблем с целенето на рибите и не знам от къде идва. Стрелата ми е мааааалко кривичка, но не е там прболема, май е по-скоро в мен. Риби вземам до две дължини пред харпуна, повече от това не мога, защото не мога да ги уцеля, а и не мога да ги видя, тук е много мътно. 6,25мм стрела 125см и 16мм ластик меандрос на 3 коеф срязан, по-голям коеф не мога да го заредя, слаби са ми кунките. Стрелям без контра, струва ми се, че е по-добре. Проблемът ми е с платерините, защото ми идват тънки и с далечните изстрели. Струва ми се, че рибата "чува" истрела и докато долети стрелата тя е отлетяла. Пробвах и Праймлайн ластици, но не ми харесаха нещо, а и много втрвърдяват от водата. Харпунът е прострелян, шишетата ги целя, но рибите не. Колкото са тези на снимките поне още 3 пъти по толкова изтървах. И повеждането ми е проблем с тая гега, но се оправям някакси. Може и проблемът да ми идва от многото мислене, колкото повече се целя имам чувството, че повече пропускам, а като стрелям каубойската само някакви хедшоти пердаша и сам си се чудя даже на късмета. Според вас има ли смисъл да сложа стрела 115см 6мм примерно или ако някой колега от Бс има да се видим да я пробвам, защото не ми се дават 35лв само за пробички или да продължа с практиката и да не се занимавам с модификации по харпуна? |
|
Колеги, може и аз да се бъркам със забраната в Гърция. Извинявам се за което. |
|
За България имам предвид. Грешката е моя, че не съм споменал, извинявам се. Сигурен съм, че четох, че е забранено, даже и в този форум се разискваше, освен ако има някакви промени. Ок, благодаря ви за отговорите. |
|
Колега, може ли линк да го прочета черно на бяло, защото в ЛЕКС.БГ намирам само закона, защото си спомням, че някъде по разпоредбите съм чел, че не може да се гмурка с харпун по време на забраната. Звучеше нещо от сорта "забранено е да се ползват уреди по точка някоя си", където изрично пишеше харпун. Само волти са разрешени за попчета. Но не си спомням датите, мисля, че беше до 15 май. Да не изгоря, че не ми се плащат глоби. Благодаря предварително. |
|
Здравейте, може ли да ми кажете до кога е забраната за риболов с харпун на кефалови, т.е. от кгоа мога свободно да се гмуркам за риба, защото срещам противоречие сред колеги едни казват до 15 май, а други до 30 май. |
|
Здравей, колега. Ако може и аз да вметна нещо по темата. Ще споделя мнението на колегата Фидана - който и да вземеш няма да сбъркаш. Но ще довабя - ако не бързаш с покупката - т.е. ако се гмуркаш по родното Черноморие, то има смисъл чак около март да влизаш във водата. До тогава следи форума раздел Продава излизат много по-добри предложение или пусни тема какво търсиш. Не знам къде гмуркаш, в смисъл, че масово колегите около Варна ползват 75-85см харпуни, а по-надолу 90-100, даже и 110 съм виждал на Нестинарка. За мен лично харпунът трябва да е маневрен и да вади безшумен и точен изстрел - т.е. не се оливай с дебелината на ластиците или два ластика, защото ще има голям откат и ще ти разваля боя. Всичко друго вече са индивидуални предпочитания, но аз лично бих добавил и отворена глава, защото ми е по-удобна за прицел, цял водач, цели ластици, защото ми е по-евтино и метален спусък, за по-дълговечно ползване. Някъде спомена Марес. Аз лично от модела им Фантом съм доволен за няколко часа гмуркане. Беше 90см и някои казват, че с по-дебели ластици се огъва тръбата, но специално този на моя приятел беше със стоковите мисля, че 17 или 17,5см и си беше ок. Инак аз гмуркам с Апнея Амарок втора ръка и съм много доволен. Гледай и да ти е удобна дръжката, защото аз примерно съм нисък и ако дръжката е обемна нямам добър хват. Но каквото и да си избереш няма да сбъркаш, не го мисли толкова харпуна, а по-скоро тактиката на лова - как се криеш, да не мърдаш, рибните пътеки в определения ден и така. Успех ти желая с рибите |
|
Браво, колега, прекрасен улов! |
|
Браво, Бояне! Една риба, но явно е била трудна риба. Днес ми е първия валат за сезона. Лятото може да ми бяха малки рибетата, но закачах по някоя. За съжаление днес няма какво да покажа Сутринта боли ме, сърби ме, чудя се дали да ходя да се гмурна в студената вода или да си седя вкъщи на топло. Прочетох поста ти и викам - тръгвам. Взех си шоколадче за енергия и разкош на устната кухина, натоварих такъмите и в 12;30 бях на брега на морето. Времето беше перфектно, много малко мъртвак, спокойно море, но никаква риба. Ама никаква. Мътничко и медузи по брега. В рамките на около три часа видях само една едра платерина, но и тя ме видя от поведението й прецених, че няма да се върне да ме огледа, а по-скоро беше уплашена и реших да не пропускам момента, последва далечен изстрел и разбира се нищо на кукана. Добре, че Бог е създал рапаните, мидите, раците и магазините за месо В момента цъкаме салата морски дарове и пием червено вино и чакаме пържолите да поемат марината. Надявам се тези дни пак да даде време и да е по-добър улова. Наздраве, колеги. |
|
Здравейте колеги.
Купувам 8/9мм неопрен. Нямам претенции за марка или цвят. Харпунджийски, вътре вендуза, отвън хеланка или жарсе там както се казва. Аз съм 60кг/170см, нормално телосложение за ръста ми. |
|
Здравейте колеги. Това е от мен вчера на Крайморие за два часа. Даде риба, но си е бая студено. |
|
Поздравления, колега, такова нещо не съм и сънувал, браво! |
|
@Elektro:
Благодаря, колега, за милите думи, но съм много далеч и от двете, особено от харпунджия на няколко пъти сядам да пиша, но се отказвам, все не ми стигаше кураж като гледах галериите и четях репортажите на колегите. Този кефал ме понадъха. Знам, че има много теми, но смятам да напиша и една кратка стаийка за изминалия сезон и как аз ги виждам нещата под водата. |
|
Благодаря, Бояне, кореспондецията с теб е много вдъхновяваща и разказите ти, пожелавам ти само големи риби! |
|
@Sand:
Благодаря колега! Пожелавам на всички само големи риби да бият. Нека дойде лаврака 8кг другото е лесно  |
|
Здравейте колеги.
За много от вас това на снимката не е нищо особено, но за мен е първият ми по-сериозен улов. За него ще разкажа малко по-подробно, защото с този сладур от снимките имаме история. За първи път ми помаха с опашка около средата на август. Тогава излизах вече от морето и бях свалил ластиците от стрелата, когато ни се пресякоха пътищата на около 2м от брега, дълбочина около три педи. Срещата ни беше толкова неочаквана, че и аз, и той се стреснахме и около секунда-две просто се гледахме влюбено. Аз тръгнах да зареждам харпуна, а той грациозно се отдалечи, сякаш знаеше, че стои пред пушка без патрони. Оттогава винаги държа харпуна зареден, докато кракът ми не стъпи на сухо. Втората ни среща беше след стрелба по едра платерина. След кратка схватка си я окачам на кукана при останалите риби, доволен съм, поглаждам я с ръка, защото уважам противника, а тя се би достойно. Тръгвам да зареждам ластиците и гледам този хубавец минава любопитно зад гърба ми, явно привлечен от бляскането на рибите. Стрелбата беше излишна, просто в момента, в който погледите ни се срещнаха, той се изстреля като тунингован голф със спортен филтър от 15лв. по бул. "Вазов" в 2 ч. сутринта. Третата ни среща беше преди няколко дни, когато отбелязах, че съм видял едра риба, но като почна да махам с ръце и да разказвам, се сещам, че съм рибарин, а на хора като мен трудно се вярва без снимков материал. Срещата ни беше в края на апнеята ми, когато вече бях останал без въздух и трябваше да излизам. Бях легнал между два камъка на границата камък-пясък, перфектно място. Хубаво перфектно, но нищо не минава... Тръгвам аз нагоре и тъкмо отлепям от дъното, когато го виждам този сладур да ми показва средна перка.
Та днес на 16.09. беше последната ни среща. Още в 5:15 бях събуден от комар от породата "Стелт", който го чуваш чак след като те е надупчил здраво на най-неочаквани и трудни за чесане места като например мекичкото между пръстите на краката. Пускам тока, няма никой... Обикновено другите комари кацат на стената над главата ми и следва мощен удар с възглавницата, но не и породата "Стелт". Тях ги чуваш, но не ги виждаш. Стана обяд, аз съм изнервен, недоспан, а крастата си сърби. Времето си сменяше настроението точно през 15 мин. Нормално септемврийско време. Колебаех се дали да не повъртя някоя блесна за лефер, но по-скоро ме теглеше към стрелба по сигурни мишени, отколкото хазартно въртене на макарата. Още е топло и рибата е пръсната, само тук-таме се мяркат групирани платеринки около педя. Като сметнах въртенето на въдицата, се отказах и награбих пушката...
Към 12 ч. вече бях във водата. Ама каква вода само... Морето сравнително спокойно горе, но мъртво течение и центрофуга долу. Разкъсани облаци. Водата приличаше на притоплена шкембе чорба за 2,20 лв. от обедното меню на долнопробно капанче, гарнирана с много чесън, оцет и сол. Така се усещаше и такъв вкус имаше, защото два пъти глътнах порядъчно количество вода. В такива моменти важи поговорката - "Сухо дупе риба не яде". Затова заредих харпуна и се отпуснах в прегръдките на морето. Идеята беше да намеря малко по-бистро място с видимост примерно около 3м и да направя няколко засади. Ако мине нещо в рамките на 15мин., оставам, ако не – просто палим колата и си тръгваме. Цяло лято гмуркам на това място и дъното ми е познато. Добре де, ама то даже и дъното не се вижда... Изпъвам си ръката и не мога да видя пръстите си. Тръгвам по познати ориентири от брега по плитките участъци. Най-сетне стигам до едри камъни, голи, но големи, където мога да се скрия, а и само там имам видимост около 3м. Всичко друго явно е компромис в този ден. Ако блесне и мааалко слънчице работата ще заспи. Раздишвам и успокоявам пулса от препускането до тук. Идеята е ясна – гмуркам десетина пъти, ако нищо не мине, си събираме багажите и си тръгваме. Около третото гмуркане мина малко кефалче. Видях го, когато вече излизах за въздух, и то беше тръгнало да ме обикаля отляво. Нямаше смисъл да стрелям, но това беше добър знак, че съм на правилното място. След още някое и друго гмуркане минаха дребни платерини. Стоя си под водата, гледам как минават силуетчета около педя и като сметнах малкия размер на рибите, големия времеви диапазон, в който минават и зареждането на "серт" ластиците "Праймлайн", придружено от леката болка във все още неизлекуваното ми ляво рамо, се отказах да стрелям. Слънцето все пак се показа иззад облаците. Нямаше голяма полза за видимостта. Вече бях приел загубата и повече се наслаждавах на лапините и атерините, които идваха с голям интерес да ме "проверят", отколкото да чакам риба. Вече няколко гмуркания така - просто стоя зад камъка и гледам как ме наобикалят дребни рибки. Харпунът си лежи кротко на скалата и просто го подпирам, колкото да не ми го отмъкне течението. Казвам си, че ще направя още няколко гмуркания в този прекрасен подводен хаос, и тръгвам. Пак минаха платеринки. Тръгнах. Не ми се занимаваше вече. Има едно поверие, че като тръгнеш, не трябва да се връщаш. Стигнах до границата камък-пясък. Мътилката от пясъка беше уникално плътна. Погледнах назад. Точно от тази позиция мястото, на което бях лежал досега, имаше перфектната видимост. Направих една засада. Не бях на добро място, защото рибата минаваше малко по-навътре и не можех да я стигна. Изместих се малко напред. Пак не беше добро мястото, склонът пред мен падаше и ме откриваше. Преместих се още малко и легнах зад един камък. Перфектна засада. Аз в мътилката на пясъчното поле, а пред мен дребен камънак, над който минават платерините и най-важното – имам видимост. Казах си – почвам да стрелям по всичко, което мърда. Вече ловният ми инстинкт се беше възвърнал, пръста на спусъка, преценил съм евентуалната траектория на рибите и чаках евентуални жертви. Е, първата и последната жерва се появи. Същият мой стар познайник се плъзна над камъните, точно тогава аз завъртях очи и той ме видя. Под водата очите ни блестят също както на дивите животни през нощта и рибата ни вижда. Той направи отчаяна маневра в последния момент, която при други обстоятелства можеше да се окаже и успешна. С практиката обаче вече знам коя риба е моята и коя – не. Просто знам кога ще улуча. Тази риба беше моя. Стрелям, сякаш пред мен не стоеше риба, а онзи комар от сутринта. Кофти изстрел в средната част на корема. Но все пак съм улучил. Ако рибата е ударена около гръбнака или главата, окачането й на кукана не е трудно. Да де, но този тук е ударен лошо и почва да се опъва на линията. Той се опъва, а аз отзад карам водни ски. Усетих, че работата отива на зле и пуснах харпуна, за да не се скъса рибата. Дръжката изчезна в мътилката, а аз хукнах след рибата. След епична битка просто прегърнах рибата, за да я задържа и я нанизах на кукана. Достоен противник беше. Чакам следващия...
|
|
И аз барабар Петко с мъжете, но започвам бавно да задобрявам На няколко пъти размирисваме къщата на риба. Тези са от два излета снимки.
|
|
Нови Продукти
Цена: 39.00 Лв.
Spearfishing
|
1506:41:08 - 
1506:41:03 - 
5:29:03 - 
1:52:20 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
