1363:25:29 - 
1363:25:24 - 
326:19:53 - 
0:11:05 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 Wishbone
17-09-2014 13:00 |
Скъпи колеги, По молба на капитана на отбора по подводен риболов "Спортен Клуб Палазов", публикуваме хронология на действията на състезателите, участвали в заключителната фаза на търсенето на Александър Лютаков. Надяваме се тези редове да внесат яснота и да отговорят на много от въпросите, които си задавате. В памет на Александър Лютаков, тази тема ще остане заключена за коментари за периода на траур.
Пиша тези редове, като капитан на новосформирания отбор по подводен риболов „Спортен Клуб Палазов“, със съгласието на останалите членове на отбора: Георги Палазов (Жоро), Петър Златев, Александър Поповски (Ацо) и аз Данаил Едрев. Целта на написаното е да внесе яснота около обстоятелствата при намирането на трагично загиналия Александър Лютаков. Обективно излагане на фактите: 10:15 – Старт на втория състезателен ден. С лодката, която сме изтеглили чрез жребий, голяма рибарска мауна се отправяме северно от мястото на старта, даден между остров св. Иван и нос Червенка. 14:30 – Приблизително около този час при Ацо пристига съдийска лодка, като спира в близост, за да могат хората намиращи се на борда да говорят с него. От разговора става ясно, че търсят притежателя на самотен буй, намиращ се северно от остров св. Иван. Лодката тръгва. Състезанието продължава. 16:15 – Край на състезателния ден. Петър тръгва с лодката от носа на гр. Черноморец, намиращ се северно от централния градски плаж. 16:40 – Лодката пристига да вземе мен пред Вилна зона Червенка. 16:45 – Спираме при Ацо пред нос Червенка. Той се качва в лодката и продължаваме към Жоро, намиращ се в близост. 16:50 – Прибираме и последния състезател от отбора. Събличаме екипировката, като действаме бързо, заради лекия ветрец и умората от 6 часово гмуркане. За няколко минути сме подредили всичко и се отправяме в посока кея на гр. Созопол, където трябва да предадем улова. Към момента никой освен Ацо не знае за инцидента. 17:00 – В разговори по пътя, Ацо ни съобщава за случилото се около 14:30 часа. Осъзнаваме, че има инцидент със състезател, като мислите ни са подкрепени от суетня на лодки между остров св. Иван и кея на гр. Созопол. Нашият лодкар не е информиран от друг за случилото се. Спираме с лодката насред морето, за да можем да звъним по мобилни телефони необезпокоявано от шума на двигателя и вятъра от движението. Лодкарят звъни на свой колега, който виждаме да се връща от острова към кея. През това време Жоро се свързва последователно с хора намиращи се на пристанището. Никой не дава точна и ясна информация какво да правим. Нито лодкаря, нито ние сме наясно какво точно се случва. От разговорите става ясно, че има инцидент с Александър Лютаков. Буят му е северно от остров св. Иван. Съдийска лодка с леководолаз и състезатели, по свое желание участват в търсенето. Тъй като не разбираме повече детайли и подробности около случилото се и плана на спасителната операция, решаваме да стигнем до кея на гр. Созопол, където евентуално да научим подробности и да решим как да помогнем. 17:15 – Приближаваме към кея, където лодка на друг отбор предава улова си. Спираме на борд до тях и започваме да разпитваме околните относно инцидента. Част от организаторите ни съобщават, че има инцидент с един от състезателите и ако имаме желание и възможност да се отправим към остров св. Иван. Решаваме да се включим в търсенето, като предлагаме на състезателите от другия отбор да дойдат в нашата лодка, тъй като е по-голяма, има място за повече хора и екипировка, и се движи по-бързо, сигурно и стабилно. 17:30 – Пътуваме в посока остров св. Иван. По пътя срещаме три лодки, които се връщат от мястото на инцидента. Говорим с хората във всяка една от тях, за да разберем подробности и впечатления относно място, условията, търсенето, резултат, причини за връщането им. Научаваме, че търсенето на Александър се извършва в зоната източно от буя, който са намерили около 13:30. На буя е имало риба на кукан от вида Морска врана, както и два харпуна единия от които зареден за стрелба. Състезателя е имал и трети харпун с по-малка дължина за лов на риби в дупки и цепки по, около и под камъни разположени по дъното. Буят е бил изваждан, за да се провери дали не е закачен за баластния колан на състезателя и хвърлен обратно с допълнителна тежест, за да се маркира отново приблизителното място откъдето е изтеглен. Харпуните и рибата са свалени от буя. Леководолаз с бутилки със сгъстен въздух търси в зоната около буя на дълбочина 15-20 метра. Тъй като дълбочината е непосилна за повечето състезатели след дълъг и изморителен състезателен ден и с цел избягване на възможност за допълнителни инциденти, хората са връщани от мястото на инцидента от организаторите на състезанието. Част от състезателите по свое собствено желание, но безрезултатно са участвали в търсенето на Александър Лютаков. Всички които се намираме на борда на лодката, решаваме единодушно да продължим до мястото на инцидента. 17:45 – Мястото. Морската врана е риба с различно поведение от по-масовите видове срещащи се в Черно море, а именно Платерина и Кефал. Обича усойни места с динамичен релеф, обикновено шкарпове с резки падове в дълбочина, където има струпвания на големи или „проядени“ камъни, даващи възможност на рибите да се скриват при опасност за тях в труднодостъпни дупки. Такова подходящо за улов на подобен вид риба е мястото северно от остров св. Иван, накъдето се бяхме отправили и ние. Простира се на дължина от около 200 метра успоредно на брега и променлива дълбочина от 6-8 до 16-18 и повече метри. Буя на състезателя и съдийската лодка заварихме в източния края на въпросната зона. Водолазът продължаваше търсенето самостоятелно. Всички други състезатели, към момента бяха приключили с усилията относно намирането на Александър Лютаков. Нашата лодка се приближи до съдийската, където ни беше казано да се връщаме с оглед на влошаващите се условия. Слънцето беше започнало да пада ниско, което намалява видимостта в дълбочина на водата, духаше лек вятър от изток, като образуваше малки вълнички, а същевременно научихме и че има течение в посока срещу вятъра. По свое собствено желание и с тайната надежда никой от нас да не види пръв под водата колегата си и приятел Александър Лютаков решихме да стартираме търсене. 18:00 – Състезателите намиращи се в нашата лодка, като към нас се присъединиха и други от съдийската лодка, сформирахме група от 10 души. Планът ни беше да скочим във водата в западния край на мястото, да оформим по възможност права линия перпендикулярна на брега и гмуркайки по двойки с оглед на по-голяма безопасност, да се придвижваме по течението в посока към буя и зоната, която продължаваше да проверява леководолаза. Поради факта,че ние бяхме без екипировка по себе си аз, Петър и Ацо изостанахме от основната група с времето необходимо за приготвянето ни за гмуркане. Скочихме до лодката и оформихме права, като се наредихме през около 5 метра един от друг. Ацо от страната на брега щеше да гмурка на дълбочина 8-10 метра, Петър по-средата на около 12-14, аз северно на 16-18. Започнахме да гмуркаме, като следях да се придържаме близо един до друг спазвайки линията и да застъпваме гмурканията по дължина в посока изток към буя. За целта набелязвах точки от брега стараейки се да се гмурнем на същото място на което сме изплували, за да не пропуснем зона от дъното при огледа. Водата беше мътна, видимостта ниска, имаше и течение, като всичко това с оглед на тягостната обстановка правеше гмуркането ни изключително нежелано. Чувствахме се подтиснати, уплашени и притеснени от това което можеше да открием. През това време основната група беше стигнала почти до буя. 18:20 – Приблизително около този час се натъкнах на място, което ми изглеждаше особено подходящо за улов на „Врани“. За себе си бях решил, че за да се случи подобен инцидент, при този вид лов харпунджията е трябвало с оглед на условията да изчаква риби, търсейки ги в дупки или цепнатини под камъните. Това от своя страна е съпроводено с продължителен престой под вода на по-голяма от стандартната дълбочина за улов на масовите риби в Черно море. Предполагах, че е възможно и Александър Лютаков да се е заклещил в опит да стреля по риби или да си осигури възможност за изстрел с харпун по риба намираща се навътре под камъни. Това което открих е много подходящо за така наречената „къща“ на Врани. Представляваше няколко огромни канари отделени от шкарпа в близост до брега. Те образуваха дълга цепнатина, която с единия си край беше условно към острова, а другия към открито море. За да имам по-добра видимост поисках от Петър да ми даде подводния фенер, който носеше с цел да светя в цепнатината и да огледам под камъните. При следващото гмуркане слязох на дълбочина 10-12 метра, застанах над цепнатината и започнах леко да плувам над нея светейки с фенера вътре в тъмното. Не видях нищо и изплувах. Междувременно останалите състезатели се бяха качили на лодката, приближиха се към нас и ни извикаха да се качваме, за да се прибираме. Петър и Ацо плуваха край мен, а аз им казах че искам да направя последно гмуркане, за да огледам и другата част от цепнатината. Лодката остана на котва. 18:29 – Гмурнах. Заходих от по-дълбоката страна, като на дълбочина 12-13 метра колкото беше горния ръб на камъните започнах да плувам над дъното и цепнатината светейки с фенера. В един момент лъчът на фенера, който държах се пресече със светлина от друг източник. Погледнах в посоката. Видях силует, който лежеше по гръб върху камъните. Дясната му ръка беше леко присвита и повдигната с фенер закачен на нея, който осветяваше успоредно над камъните. Изплувах бързо нагоре стреснат и потресен от гледката. На повърхността извиках към лодката: „Тука е! Дайте буй!“ Георги Палазов се хвърли от лодката без екипировка с първия му попаднал пред очите, и доплува за да маркираме мястото. Буят на състезателя беше отдалечен на около 30-40 метра от мястото, където се намирахме. Аз междувременно огледах на брега за ориентири и плувах леко срещу течението, за да не изгубим точното местонахождение. Обясних на Петър какво съм видял и той отиде до съдийската лодка да предаде информацията. Жоро и Ацо оправяха буя, който за съжаление беше без тежест за закотвяне, така че го пуснаха до дъното с колана на Ацо. Казах им да го изместят към мен, защото са под мястото в източна посока. Течението ги беше „свалило“. След като довлякоха буя и го пуснаха, отидох до лодката с въпрос към някой приятел на Александър Лютаков дали е левичар. Исках да се убедя, че човека, който видях на дъното е възможно да е той. Отговориха ми положително. 18:30 – 18:40 Дочаках водолаза, за да му обясня отново какво съм видял. Гмурна се да вади тялото на Александър, а Ацо и Жоро останаха във водата да помагат с каквото могат. Качихме се с Петър на лодката. Никой не говореше всеки насочил поглед нанякъде, така че да е сам с мъката и сълзите си. След известно забавяне Александър Лютаков отново беше на повърхността. За огромно съжаление - мъртъв. Искрени съболезнования на роднини, приятели и близки! Почивай в мир, Александре! |
|
Хронология на търсенето на Александър Лютаков, Спортен клуб "Палазов" (Временно заключена)
|
Spearfishing
|
