Тридесет и първи декември е една дата, която няма как да игнорираш. Особено когато е свързана с трудно забравими случки, като следната история от преди няколко години.
С настъпването на всяка Нова година, обаче, тя пак става актуална, по причини, които сами ще разберете.

Бяхме се разбрали с двама мои приятели, Клинтън и Дион, да пуснем лодката ни на вода сутринта на 31-ви декември. Цяла седмица преди това поради вълнение и вятър не бяхме влизали в морето. Този ден обаче, се очертаваше идеален. Синоптичната прогноза беше за тихо време, безветрие и никаква облачност. Събрахме се рано сутринта, като всички бяхме обещали на домашните да се приберем рано следобед вкъщи, навреме за Новогодишната трапеза. Закачихме лодката с теглича за ISUZU-то и потеглихме надолу по магистралата. Целта ни беше Алиуол Шоул (Aliwal Shoal), един риф на около 5 километра в открито море, лодката може да се пусне на вода от устието на реката Умкомаас, 60 км. южно от Дърбан. Алиуол Шоул е една от най-популярните подводни дестинации в Южна Африка. Рифът е обширен, няколко километра по дължина, дълбочината варира от 12-13 метра в най-плитката част, до 30-32 метра до пясъка отстрани. Поради изключително разнообразния му релеф – скални козирки, каньони, подводни пещери и богатството на подводен живот – от корали до всевъзможни рифови риби и акули, Алиуол е много популярен в SCUBA средите. Многобройни оператори организират постоянно излети до там за леководолази-любители от цял свят. Тъй като водата е почти винаги бистра и понеже рифът привлича много от големите пелагични хищни риби, той е привлекателен както за риболовните лодки, така и за нас, подводните риболовци.

Внезапно взехме да срещаме тук-там, поединично, големи Caranx Ignobilis. Тези изключително силни хищни риби, наричани популярно “гигантски тревали” по целия свят, са ценена плячка всред подводните риболовци: достигат над 50 кг.! Много мощни и предпазливи, те са трудни за доближаване, а в случай на успешен изстрел, се борят неистово докрай, което често означава огъване или счупване на стрелата, и откъсване на рибата. Харпунирани, те се отправят моментално към дъното, влизат в дупки, търкат се в скалите, стремейки се да счупят стрелата, или да скъсат кордата. В Южна Африка ги наричаме “игнобилис” или “Инги” на жаргон, също “кингфиш” или “Кинги”.

Забравяйки всичко, се концентрирахме върху ценните трофеи които, обаче, се държаха на почтително разстояние. Скоро, гмуркайки надолу, забелязах доста крупен екземпляр, който с леко движение на опашката успяваше да стои неподвижен срещу течението в един тесен и дълбок каньон. С един точен изстрел изпратих стрелата в средата на тялото, но течението я измести и тя попадна в опашната част. Тревалито моментално заплува бързо срещу течението, повличайки въжето, буя и мене, все едно не дърпаше нищо след себе си! Аз бях на повърхността, държейки се здраво за буя, а рибата ме потапяше на метър под водата с всеки удар на мощната опашка, все едно беше на шега! Борбата продължи не повече от 5 минути, когато тревалито успя да се откъсне от стрелата и да отплува.
Качих се разочарован в лодката за поредния ми наряд като осигуряващ и се заех да оправям оплетените си такъми. Скоро и двамата ми колеги имаха по една голяма риба на борда, а следобедът напредваше…