И ври и кипи и бушува и свисти Като най-водолаз от водолазите напуснах белите вълни Изплувах от най-долните дъна на океана От бликащата, бликащата бездна на ада .... Водолазът

И ври и кипи и бушува и свисти
Като най-водолаз от водолазите напуснах белите вълни
Изплувах от най-долните дъна на океана
От бликащата, бликащата бездна на ада
Бях потопен в нощ и сивота
не желая отново да видя това
Водолаз съм аз — изглежда по-добре като че ли
занапред да плувам в континенталните води
В солено-сладките кафяви езера
където риба и гнилоч изпускат миризма
където в зараза живеят водни лилии и водна чума
там сега се потопявам, плувам и изплувам
Със златно-чудният ми неопрен
всеки може ясно да ме види — мен
Другарувам със шарани и моруна
е, употребявам и харпуна
когато някой ексхайвер ми налита като звер
тогава не на шега, му уреждам среща със смъртта.
Но идва царския вестител и ми съобщава
че наистина никой, нищо не ме застрашава
а някакъв съвсем непокорен воден келеш
се грижи езерото да е пълно с леш
„Терорист в езерото пребивава
и наш`те кучета издавя
над двайсе лакти е, кълна се в Бог
това е сом без аналог
заплашва той оттук оттам
напада кученца без срам
мъките им нямат значение
на сома в мрачното владение.
” Вият пуделите във водата
На дакела къде му е главата?
Препоръка: Стой далеч от водоема —
мнозина вече са на сома у корема
Сякаш от дни вият,
някои с дни гният:
болонските болонки, далматинците от Далматиния
питбули, бъдвайзери и шаркове — цяла каса
дузина смръдльовци с неясна раса
Златният ритрийвър на сребърната дива
(която неизвестна бе преди косата и да стане сива)
С наследена титла царския любимец — Дог
Изчезна във вира дълбок
Царят чак от гняв се изпоти
Скиптъра размаха над царедворските глави
„Сърцето на сома, искам тук да се достави!”
„Но кой с гадината ще може да се справи?
Рицарите кът са вече
Затова дойдох при теб, човече
За смъртта на кучетата отмъсти
Сома със харпуна пронижи
а царят ще се отплати
Като в пиесата на Шилер — с чаша
но с хепи енд в историята наша
да знаеш наградата си струва —
водолазка в чашата ще плува!”
„Ако този, дето вместо риби кучета мори
не може другояче да се укроти
и считате, че трябва да се умъртви
Тогава давай, нека договор се сключи:
Сомът нужното ще си получи!
Извикайте ми оръжейник Михаил
трябват ми преди да съм се потопил:
Неопрена, ножове — цял комплект
медицинска топка, кърпа напоена с оцет
в случай, че свърши върху мен мръсника
не искам семето му в мене да пониква
безплоден от живота искам да избягам
затова и във водата се скътавам!”
В моя златен неопрен
сега във езерото съм стаен
И едва дошъл ме обкръжава — ликуваща тълпа кучкари немарливите, безотговорни собственици-господари
Говори царят от мобилният си трон
„Народът ми изгуби много кучи синове
Ако Вие се осмелите и слезнете при онова прасе
тази чаша Ваша ще се нарече!”
Златният варак блести в слънчевата светлина
лъчите се пречупват на чашата в ръба
И ето стрелва се един светлинен сноп
в езерото, превърнало се в кучи гроб
Водата се размърда, тръстиката се разлюля
Отдолу тътен чу се, помагай Боже, че стана беля!
Какво от дъното нагоре напира
каква злина златото инспирира
от дълбините на водата от непрозирната чернота
та на всеки на брега сърцето спря?
Боже мой, звярът е събуден — ясна е целта
на царя достолепен, направление-земя
Бърз като стрела се стрелка из водата
патешки пера стърчат му от устата...
Все пак едва ли сома ще успее
с удар на перките от водата да излезе
четири метра над сушата да прелети
царския живот да прекрати?
Във водата царят втренчено се взира
синята му кръв във вените замира
паника във него се надига
Ето сома изскача към скования от ужас бряг
от мустаците му още кученца висят!
Чудовище, и то какво
от качество най-добро!
Сома — властелин се мята
и тромаво се просва на царя пред краката
Напуснал своята стихия
на брега лежи като пихтия
Пристъпват към него с извадени остриета
крещят ненужно вече: „Стой, свиня проклета!”
И от последната сомова костица
месото взеха за чорбица
За стария рибок има превъплъщение —
на хапки за спонтанно царско угощение
На края и кучета спокойни
и стомасите доволни
само аз в леглото нощем се въртя
за гиганта-сом си мисля, не мога да спя
защо тъкъв профански край го сполетя?
Като мен — водолаз бе и Ти
но долу никой не се безпокои
какви царски споразумения са сключени
какви отношения трябва да бъдат приключени
защото доскоро живееше в среда
където в нищото изчезва светлината на деня
И въпреки това и двамата сглупихме
на блясъка на златото се подчинихме
Късно е вече, но сега осъзнах
че пътя към златото аз го постлах
защото аз се влача между двата свята
вместо да остана там където ме влече — водата
И сега е крайно време да отсъдя
да спра двоуменето- къде искам да бъда?
В моя златен неопрен
по изгрев слънце ще съм потопен
Покой бездънен ще намеря под вълните
там долу, където са водолазите — в здрачините
„Беше красива история, малко подводна
приятно рамкирана в стихотворна форма
Но някак си не се разбра
медицинската топка — за какво му беше тя?”
„Вижте топката е олицетворение на земното кълбо
кажете: Ще бъде, ще бъде, каквото не е било!
Не ни ли заприличва медицинската топка тогава
на нашата майка Земя, а тук и на Вселената величава!?”
„А-ха, но... нещо пак не мога да вдяна!?”
„Защото не си водолаз — както и аз!”

ФРАНК КЛЬОГТЕН