Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 5 Гости: 42
Активни регистрирани потребители
96:16:59 - Semrush [Bot] [44233]
Тема
26:27:01 - Google [Bot] [900]
Добави Нова Тема
13:03:05 - Ahrefs [Bot] [2869]
Потребителски профил
0:34:08 - Tbot [Bot] [24]
Потребителски профил
16:56:53 - Bing [Bot] [2381]
Тема
Активни анонимни потребители
0:06:25 [1]
Начална страница
0:01:12 [0]
Потребителски профил
0:07:14 [0]
Потребителски профил
0:00:25 [0]
Тема
0:05:42 [0]
Тема
0:07:08 [0]
Тема
0:08:46 [0]
Тема
0:02:23 [0]
Тема
0:08:12 [0]
Статии
0:02:03 [0]
Тема
0:08:34 [0]
Статии
0:06:27 [0]
Потребителски профил
0:00:03 [0]
Тема
0:09:09 [0]
Тема
0:11:45 [0]
Тема
0:05:59 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Статии
0:09:51 [0]
Тема
0:04:37 [0]
Тема
0:11:22 [0]
Тема
0:08:26 [0]
Тема
0:11:18 [0]
Статии
0:03:09 [0]
Тема
0:14:28 [1]
Начална страница
0:03:51 [0]
Тема
0:08:02 [0]
Тема
0:01:10 [0]
Мнения на потребител
0:12:52 [0]
Тема
0:11:28 [0]
Тема
0:10:37 [0]
Тема
0:02:26 [0]
Снимка
0:10:57 [0]
Тема
0:12:05 [0]
Тема
0:05:30 [0]
Тема
0:10:14 [0]
Тема
0:04:57 [0]
Тема
0:14:48 [0]
Тема
0:09:31 [0]
Тема
0:04:24 [0]
Статии
0:07:26 [0]
Статии
0:14:06 [0]
Тема
0:12:29 [0]
Тема
Обнародван, ДВ, бр. 41 от 24 април 2001 г.
От Wishbone

[center][b]ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ [/b]
Обнародван, ДВ, бр. 41 от 24 април 2001 г. [/center]

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат отношенията, свързани с организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.
(2) Законът има за цел да осигури:
1. устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми;
2. развитие на стопанския и любителския риболов, рибовъдството и аквакултурите;
3. прилагане на правилата за отговорен риболов;
4. повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.


Чл. 2. (1) Рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица.
(2) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите по ал. 1, които са предмет на този закон, принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание.


Чл. 3. (1) Рибностопански обекти са:
1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;
2. изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;
3. специализирани обекти за стопански риболов, рибовъдство и аквакултури - даляни, воли, тони, басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.
(2) Рибните ресурси в рибностопанските обекти по ал. 1 се ползват от физически и юридически лица при условията и по реда на този закон и на Закона за водите, както следва:
1. за стопански и любителски риболов се ползват българският участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море, крайдунавските и крайморските езера и блата;
2. за любителски риболов се ползват и вътрешните езера и блата, реките и старите речни корита, баластриерните водоеми, бентовете и изравнителите, гребните канали, язовирите и определените зони по чл.15;
3. язовирите по ал. 1, т. 2 и обектите по ал. 1, т. 3 се ползват за стопански риболов, рибовъдство и аквакултури и могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от собственика или ползвателя на рибностопанския обект.
[newpage]
[b][center]Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ [/center][/b]

Чл. 4. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на околната среда и водите приема Национална програма за рибарството и аквакултурите.
(2) Националната програма за рибарството и аквакултурите включва:
1. анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла;
2. мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях;
3. подпомагане на рибарството и аквакултурите чрез мерки за:
а) техническо и технологично оборудване;
б) изпълнение на краткосрочни и дългосрочни проекти в областта на рибарството и аквакултурите;
в) преструктуриране и модернизация на риболовния флот и риболовните пристанищни съоръжения;
г) организация на пазара на риба и други водни организми;
д) организиране и провеждане на изследователски програми и проекти;
е) финансиране на включените в програмата мероприятия за развитие на отрасъла;
ж) наблюдение, оценка и контрол върху изпълнението на програмата по ал. 1.
(3) Средствата по изпълнение на програмата се набират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. целеви постъпления от местни и чуждестранни лица или от международни организации или помощи, предоставени по програми на Европейския съюз.
(4) Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на околната среда и водите, според компетенциите си, ръководят и контролират изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите.


Чл. 5. (1) Управлението на рибарството и аквакултурите, наблюдението и контролът върху риболова, рибовъдството и аквакултурите се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и горите (ИАРА).
(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и териториални звена.
(3) Дейността и структурата на ИАРА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.


Чл. 6. (1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по:
1. изпълнение на Националната програма за рибарството и аквакултурите съвместно с Изпълнителна агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта и съобщенията;
2. опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности;
3. издаване на разрешителни за стопански риболов и регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми;
4. създаване и поддържане на информационно-статистическа система за рибарство и аквакултури;
5. други дейности, възложени й със закон.
(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Изпълнителната агенция "Морска администрация" сключват договор за съвместна дейност по регистрацията и контрола на риболовните кораби.


Чл. 7. (1) Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите осъществява охраната и контрола на рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов на териториите на действие на неговите териториални поделения и звена, при условията и по реда на този закон и на Закона за горите.
(2) Националното управление по горите издава билети за любителски риболов при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.


Чл. 8. (1) Към министъра на земеделието и горите като консултативен орган се създава Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури (НТСРА).
(2) Министърът на земеделието и горите е председател на НТСРА и определя със заповед неговия състав по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, който обхваща заинтересувани ведомства и неправителствени организации.
(3) Научно-техническият съвет по рибарство и аквакултури:
1. обсъжда и дава становища по съставянето и изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите, по правилата за отговорен риболов, участва в разработването на проекти на нормативни актове, програми и документи, свързани с отрасъла;
2. въз основа на състоянието на запасите от риба и други водни организми предлага мерки за тяхното опазване и възпроизводство;
3. обсъжда и предлага за утвърждаване общия допустим улов за определени видове риба и други водни организми, квотите и начина на тяхното разпределение;
4. докладва за икономическите и социалните последици по всички въпроси, за които дава становища, препоръки и съвети.
(4) Министърът на земеделието и горите издава правилник за устройството и дейността на НТСРА.
Чл. 9. (1) Контролът по опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се упражнява от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите.
(2) Нови видове риба и други водни организми могат да се въвеждат във водните обекти с разрешение на министъра на околната среда и водите по предложение на НТСРА.


Чл. 10. (1) Юридическите и физическите лица, упражняващи стопанска дейност при условията и по реда на този закон, могат да се сдружават в браншови организации, които представляват и защитават професионалните интереси на своите членове.
(2) Юридическите и физическите лица, упражняващи стопанска дейност при условията и по реда на този закон, могат да създават организации на производители, които са юридически лица - търговски дружества или кооперации с предмет на дейност маркетинг и търговия с риба и други водни организми, произведени от членовете на организацията.
(3) Организациите на производители по ал. 2 ползват финансови помощи от национални и европейски фондове. Условията и редът за ползване на помощи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.


Чл. 11. (1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се обединяват в регионални сдружения и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, без право на стопанска дейност, както и без право да учредяват и/или участват в търговски дружества.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да се сдружават с лицата по чл. 29, чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
[newpage]
[center][b]Глава трета
РИБОЛОВ, РИБОВЪДСТВО И АКВАКУЛТУРИ [/b][/center]

Раздел I
Условия и ред за извършване на риболов
Чл. 12. (1) Риболовът се организира и провежда по начин, който не препятства естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища, не застрашава устойчивото развитие на техните запаси и благоприятства опазването на биоразнообразието.
(2) Риболовът в рибностопанските обекти, които са в границите на защитените територии, обявени по Закона за защитените територии, се извършва съгласно плана за управление на съответната територия и установения за нея режим.


Чл. 13. Когато се извършва любителски и/или стопански риболов във водните обекти, държавна или общинска собственост, лицето, на което е издаден билет за любителски риболов или разрешително за стопански риболов, е собственик на рибите и другите водни организми:
1. при любителски риболов - от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов;
2. при стопански риболов - от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов и се съхраняват във водата, на риболовен кораб, на друго транспортно средство или на брега, в хладилни или други специализирани съоръжения, съдове или помещения.


Чл. 14. (1) Разрешителни за стопански риболов се издават на лица, които притежават свидетелство за правоспособност. Свидетелствата се издават от ИАРА след проведен курс за обучение и успешно положен изпит, които се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(2) Разрешително за стопански риболов се издава на юридическо лице, което притежава или ползва риболовен кораб, когато член на екипажа му притежава свидетелство за правоспособност.
(3) Не се изисква свидетелство за правоспособност по ал. 1 и 2 от лицата, които са завършили висше или средно образование по специалност, с която се придобива квалификация в областта на рибарството и аквакултурите.


Чл. 15. (1) Министърът на земеделието и горите и министърът на околната среда и водите определят с наредба:
1. зони за любителски риболов, зони за стопански риболов, зони за естествени развъдници и зони за рибовъдство в големите язовири - държавна собственост;
2. язовирите - държавна собственост, които се ползват само за любителски или стопански риболов или само за рибовъдство.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и условията и редът за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в зоните и язовирите по ал. 1, т. 1 и 2.


Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури съставя и поддържа регистри на:
1. издадените разрешителни за стопански риболов;
2. издадените билети за любителски риболов;
3. лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми.
(2) Регистрите по ал. 1 се водят по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Изпълнителната агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта и съобщенията предоставя на ИАРА извадка от регистъра на риболовните кораби по отношение на тяхното оборудване, обзавеждане и технически средства за риболов, преработка и съхранение на улова. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури включва извадката в информационно-статистическата система по чл. 6, ал. 1, т. 4.
[newpage]
[center][b]Раздел II
Стопански риболов [/b][/center]

Чл. 17. (1) Стопански риболов извършват физически лица - пълнолетни български граждани, и юридически лица, които притежават разрешително за стопански риболов.
(2) Чуждестранни риболовни кораби могат да извършват стопански риболов при условията и по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.


Чл. 18. (1) Разрешителните за стопански риболов се издават от изпълнителния директор на ИАРА или от ръководителите на нейните териториални звена при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Кандидат за разрешително за стопански риболов може да бъде лицето, което ползва риболовния кораб от свое име независимо от това, дали е негов собственик или го ползва на друго основание.
(3) За издаване на разрешителните по ал. 1 се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(4) При извършване на стопански риболов разрешителното по ал. 1 се съхранява на риболовния кораб.
(5) Когато стопански риболов се извършва в специализирани обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3, разрешително се издава на лицето - ползвател на обекта.
(6) В разрешителното за стопански риболов се посочват:
1. органът, който е издал разрешителното;
2. данни за идентификация на риболовния кораб;
3. данни за притежателя на разрешителното;
4. технически данни за риболовния кораб;
5. регистрационен номер на акта за националност или на позволителното за плаване;
6. дата на издаване и срок на действие на разрешителното;
7. водните обекти или зони от тях за стопански риболов;
8. други данни, определени в наредбата по ал. 1.
(7) Разрешителното за стопански риболов се подновява за следващата календарна година от ИАРА или нейните териториални звена чрез презаверка.
(8) Когато стопански риболов се извършва с риболовни кораби, данните от издадените разрешителни се изпращат в едноседмичен срок служебно на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(9) При извършване на стопански риболов задължително участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.


Чл. 19. (1) При извършване на стопански риболов се води риболовен дневник.
(2) Риболовният дневник се издава от ИАРА. Образецът на риболовния дневник за всяка риболовна дейност и реда за воденето му се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) В риболовния дневник се нанасят данните за улова по видове и количествен състав, както следва:
1. за калкана - в бройки и по размерни групи в килограми;
2. за есетровите риби - по видове, тегло и размери за всяка поотделно;
3. за останалите риби и други водни организми - по видове и количества в килограми, включително и допустимия прилов.
(4) Министърът на земеделието и горите може да определя и други рибни видове, които се отчитат в риболовния дневник по размерни групи или по размери на отделните индивиди.
(5) Капитаните на риболовни кораби с дължина над 15 метра отразяват в дневника и времето, координатите на районите и местата на извършване на риболова.
(6) При предаване на улов или части от него от един кораб на друг в открито море капитаните на риболовните кораби с дължина над 15 метра освен данните по ал. 3 поотделно за уловената и предадена риба и/или други водни организми и по ал. 5 отразяват в риболовния дневник и данни за мястото, където се предава уловът, кораба, който приема улова, и пристанището, за което е предназначен.
(7) Риболовният дневник се представя на контролните органи при поискване.


Чл. 20. Лицата, извършили стопански риболов, след разтоварване на улова съставят и предават на длъжностните лица на ИАРА декларация за произход по образец съгласно наредбата по чл. 19, ал. 2. Декларацията съдържа данни за количеството уловена риба по видове и мястото, където е уловена.


Чл. 21. (1) Даляните, волите и тоните са публична държавна собственост и се отдават за ползване при условията и по реда на Закона за концесиите.
(2) Мястото и зоните на действие на специализираните обекти за стопански риболов по чл. 3, ал. 1, т. 3 във водите на Черно море и техните основни технически параметри се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА съгласувано с ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.
(3) След въвеждане в действие на обектите по ал. 1 се забранява риболовът в тяхната зона на действие. Когато обектът не е въведен в действие през определения в разрешителното сезон за стопански риболов, изпълнителният директор на ИАРА обявява със заповед риболова в определената зона на действие за свободен.
(4) Промяна в параметрите на обектите, определени по реда на ал. 1, включително точката на връзване и направлението на даляна, удължаването на преградата (хавлията), промяна на зоната на действие и характера на работа през годината (сезонността), може да се извърши само с разрешение на изпълнителния директор на ИАРА по реда на ал. 2. Промяната се вписва в съответния регистър.
(5) Изпълнителният директор на ИАРА разрешава при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, откриването на нови експериментални даляни или други специализирани обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.
[newpage]
[b][center]Раздел III
Любителски риболов [/center][/b]

Чл. 22. (1) Любителски риболов извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов.
(2) Билетът за любителски риболов не може да се преотстъпва на трети лица и се подновява за следващата календарна година чрез презаверка при условията и по реда на наредбата по чл. 7, ал. 2.
(3) За издаването и презаверката на билета за любителския риболов се събира такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.


Чл. 23. (1) Българските граждани могат да извършват любителски риболов без билет във водите на Черно море при спазване изискванията на глава четвърта.
(2) Децата под 14-годишна възраст могат да извършват любителски риболов с безплатен риболовен билет в обектите за любителски риболов.
(3) Чужденците могат да извършват любителски риболов с разрешително, издадено от ИАРА, при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1 след заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 18, ал. 3.
(4) За стимулиране развитието на любителския риболов сред подрастващите НТСРА прави предложения:
1. пред министъра на земеделието и горите за обособяване на държавни язовири или зони от тях като учебно-практически комплекс и определя условията и реда за тяхното ползване;
2. пред съответния общински съвет за определяне подходящи водни обекти.


Чл. 24. (1) Лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни:
1. да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични, двойни или тройни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците;
2. да използват една въдица (пръчка) с монтирани до 2 броя куки (единични, двойни или тройни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;
3. да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билетите за любителски риболов;
4. да носят по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване.
(2) След еднодневен риболовен излет риболовците могат да запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 8 бройки, или до 3 кг от всички останали видове риби, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло.
(3) Уловената риба по ал. 2 не може да бъде предмет на покупко-продажба.
(4) Любителският риболов, в това число и на пъстървови риби, се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.
[newpage]
[center][b]Раздел IV
Рибовъдство и аквакултури[/b][/center]

Чл. 25. (1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, се регистрират при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1.
(2) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата или подводни, потъващи и потопяеми съоръжения във водите на Черно море и в язовирите, се регистрират след извършване на процедурите на оценка на въздействие върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, когато съоръженията и конструкциите са в язовири, а когато са във водите на Черно море - и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.
(3) При издаване на документи за регистрация се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 18, ал. 3.


Чл. 26. За язовирите, в които при условията и по реда на този закон се извършват стопански и/или любителски риболов, не се прилагат процедурите на оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, освен когато в тях се извършва рибовъдство в специализирани участъци.


Чл. 27. Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни:
1. да предоставят на ИАРА всяка година до края на м. март данни за произведената и продадена от тях през предходната година риба и други водни организми по възраст, видове и количества;
2. да следят здравословното състояние на рибите и другите водни организми; при наличието на признаци за заболявания са длъжни незабавно да уведомяват регионалните ветеринарномедицински служби и териториалните звена на ИАРА.


Чл. 28. (1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, могат да предлагат на НТСРА чрез ИАРА проекти, свързани с развитието на рибарството и аквакултурите.
(2) Проектите по ал. 1 се придружават от обосновка и финансов план.
(3) Условията и редът за одобряване на проекти по ал. 1 и редът за финансирането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(4) С наредбата по ал. 3 се определят условията и редът за безвъзмездно предоставяне от ИАРА на генетичен материал, специализирано оборудване и други материали за поддържане на чисти линии и извършване на племенно-развъдна и/или племенно-селекционна работа със съответните видове риби и други водни организми.
[newpage]
[center][b]Глава четвърта
ОПАЗВАНЕ НА РИБНИТЕ РЕСУРСИ [/b][/center]

Раздел I
Обща разпоредба
Чл. 29. Органите на държавната власт и местното самоуправление, организациите по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 и лицата по чл. 17 и 22 са длъжни да оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси.
Раздел II
Мерки и дейности по опазване на рибните ресурси
Чл. 30. (1) За опазването на рибните ресурси ИАРА:
1. проучва тяхното състояние и след становище на НТСРА предлага на министъра на земеделието и горите установяване на квоти в рамките на общия допустим улов за отделните видове риба и други водни организми в обекти по чл. 3, ал. 1;
2. разработва, утвърждава и оповестява рибностопански мероприятия, включително и нормативи за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, когато има данни за критично намаляване на техните запаси;
3. изисква от Изпълнителна агенция "Морска администрация" периодично или при необходимост информация от системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби съгласно договора по чл. 6, ал. 2.
(2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите въз основа на становище от НТСРА определя:
1. временни забрани за стопански и/или любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми;
2. условия и срокове за забрана за ползване на обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 при заболявания по отглежданите в тях риби и други водни организми и мерки за ограничаване разпространението на заболяванията в други обекти по чл. 3;
3. условията и реда за изграждане на изкуствени подводни рифове в плитководните зони на Черноморското крайбрежие - съгласувано и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.
(3) При установяване на промени в състоянието на запасите на определени видове риби и други водни организми, застрашаващи тяхното естествено възобновяване и стопанско значение, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите налага забрана върху тяхната експлоатация за определен период от време, не по-кратък от една година, и предлага предприемането на такива мерки по реда на международни договори, по които Република България е страна.


Чл. 31. За поддържане на рибните запаси лицата, които извършват стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2, са длъжни да ги зарибяват по нормативи, определени със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.


Чл. 32. (1) Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.
(2) При нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по приложение № 1 с до 30 дни.
(3) Забраната по ал. 1 в технологичните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.
(4) Забраната по ал. 1 не се отнася за улова на риба и други водни организми във водни обекти, определени със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, в които се разрешава любителски риболов и в периода на забраната по ал. 1.


Чл. 33. (1) В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 не се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо, прясно и охладено състояние.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за риби и други водни организми, включително генетичен материал, отглеждани в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 3. Техният улов, пренасяне, превозване и продажба се извършва съгласно изискванията на глава пета.


Чл. 34. Забранява се любителският риболов в реките, когато количеството вода в тях е под минимално допустимия отток.


Чл. 35. (1) Забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления:
1. взривни материали, отровни и упойващи вещества;
2. електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов;
3. дънни тралиращи и драгиращи средства;
4. огнестрелно оръжие;
5. харпун.
(2) Забраната по ал. 1, т. 5 не се отнася за любителски риболов във водите на Черно море. Условията и редът за извършване на любителски риболов с харпун се уреждат с наредбата по чл. 18, ал. 1.
(3) Уредите по ал. 1, т. 2 и 3 могат да се използват за провеждане на научни експерименти и изследвания с разрешение на министъра на земеделието и горите.


Чл. 36. (1) Забранява се стопанският риболов в р. Дунав, в Черно море и в язовирите, представляващи обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, с мрежи и други мрежени уреди, когато те съдържат платна или отделни елементи от тях със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в наредбата по чл. 18, ал. 1.
(2) При улов на калкан се забранява използването на допълнителни мрежени приспособления.


Чл. 37. Забранява се извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене).


Чл. 38. (1) Забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2.
(2) При улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.
(3) Уловените риби и други водни организми се измерват, както следва:
1. за рибите се измерва общата дължина (Lo) в сантиметри от началото на главата до края на опашната перка, както е показано на схемите от № 1 до № 4 към приложение № 2;
2. размерът на раците се измерва по общата дължина от средата на очите до края на опашния плавник съгласно схема № 5 към приложение № 2;
3. размерът на мидите се измерва по общата най-голяма дължина на черупката съгласно схема № 6 към приложение № 2;
4. жабите и рапаните се измерват в грамове.
(4) При извършване на стопански риболов във водите на Черно море и р. Дунав, в крайдунавските и крайморските езера и блата и в язовирите се допуска прилов на риба с размери под минимално допустимите по приложение № 2, възлизащ на не повече от 5 на сто за дунавската скумрия (карагьоз) и на не повече от 10 на сто за останалите видове риби, изчислени спрямо общото тегло на улова.


Чл. 39. Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за рибовъдство и аквакултури.


Чл. 40. Изпълнителният директор на ИАРА издава разрешително за улов на маломерна риба и други водни организми за научноизследователски цели.


Чл. 41. Министърът на земеделието и горите по предложение на НТСРА може за определен срок да увеличи минимално допустимите размери, определени в приложение № 2, когато това се налага от състоянието на запаса от съответния вид.


Чл. 42. Забранява се уловът на речни раци.


Чл. 43. (1) Забранява се уловът на морски бозайници.
(2) В случай на прилов на морски бозайници уловените животни се връщат незабавно обратно в морето независимо от тяхното състояние.


Чл. 44. Когато популациите на определени видове риби и други водни организми са застрашени от изчезване, министърът на околната среда и водите ги обявява за защитени. Защитените видове не са обект на риболов до възстановяване на тяхната популация.


Чл. 45. (1) Собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 24 м са длъжни да монтират на тях и да поддържат в изправно състояние бордово оборудване, свързано със системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби.
(2) Бордовото оборудване по ал. 1 се определя с договора по чл. 6, ал. 2.
(3) Забранява се съхранението, пренасянето, превозването и монтирането върху риболовните кораби на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на стопански или любителски риболов.
[newpage]
[center][b]Глава пета
ТЪРГОВИЯ И ПРЕВОЗ НА РИБА И ДРУГИ ВОДНИ ОРГАНИЗМИ [/b][/center]

Чл. 46. (1) Първата продажба на риба и други водни организми се извършва на тържища, регистрирани при условията и по реда на Закона за стоковите борси и тържищата, на специално изградени събирателни пунктове или в търговски обекти, които отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) При извършване на първа продажба продавачите и упълномощените лица на тържищата по ал. 1 съставят информационните и отчетните документи, предвидени в Закона за стоковите борси и тържищата.


Чл. 47. При доставяне на риба и други водни организми като суровина за преработка, когато тя не е била предмет на първа продажба, доставчикът задължително предоставя на получателя на суровината копие от декларацията за произход. Когато суровината е от внос или е произведена от лица, които развъждат или отглеждат риба и други водни организми, доставчикът предоставя ветеринарен сертификат.


Чл. 48. (1) При продажбите по чл. 46 продавачът предоставя на купувача копия от декларацията за произход и ветеринарен сертификат. В случаите на първа продажба на риба и други водни организми от внос или произведени от лица, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, се предоставя ветеринарен сертификат.
(2) В случаите по чл. 47 ветеринарен сертификат се издава за крайния продукт, предмет на първата продажба.
(3) Копия от декларацията за произход и ветеринарния сертификат се представят при проверка на компетентните контролни органи и на потребителите при поискване.


Чл. 49. В заведения за обществено хранене се забранява доставянето за консумация на риба и други водни организми без ветеринарен сертификат, а в случаите на доставка след извършване на стопански риболов - и копие от декларация за произход.


Чл. 50. Превозът на риба, други водни организми и продуктите от тях се извършва със специализирани превозни средства, отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания и се придружават съответно от копие от декларация за произход и/или ветеринарен сертификат.


Чл. 51. (1) Генетичен материал от риби и други водни организми се продава и извън обектите по чл. 46, ал. 1.
(2) При продажбите на генетичен материал продавачът представя на купувача ветеринарен сертификат за здравословно състояние и генетичен сертификат, издаден от акредитирани лаборатории за генетичен анализ на риба и други водни организми.
Чл. 52. Когато генетичен материал е предназначен за разселване, се съставя протокол за зарибяване по образец и по ред, определени с наредбата по чл. 18, ал. 1.
Видяна: 2632 Коментари: 0
0
Коментари
Нови Продукти
alchemy V2HS Carbon Fiber Fins

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing