Разглеждане на последните Мнения - (6 месеца)
|
Сезонът почна малко по малко да отминава. Отминава и лятото и ни оставя приятни спомени и загар по тялото и душата. Бях си намислил да не прекъсвам, но задачите и ангажиментите бяха по различни и времето за море не беше много. Въпреки това намирах по час два да се натопя. Първите излети бяха чисто опознавателни да се разходя и да проверя дали още ми стават неопрените. Така се случи, че три от тях ги използвах почти по веднъж. 8 мм от Сашо, 7 ца от Динко и 8 ца от Петър влизаха само по веднъж. Водата бързо се стопли и Допи ходенето до Гърция бях с 5мм. Първите риби бяха кефали както обикновено са първите които срещаме по нашите ширини. Миграцията рехава или беше такава, когато ходех. Този сезон въпреки бързото стопляне на водата доста често имаше и южно време. Термоклина и сафрида се задържаха доста дълго. Направихме и няколко риболова от буните с приятели. При едно от посещенията на една варненска буна още с първото гмуркане бях попаднал на чудна картина. Платерините все едно бяха изсипани с камион. Дребни рибки близо до тетраподите сякаш се страхуваха от нещо и бързо, бързо се изнасяха. Още с първото гмуркане се появиха и лефери. Първи изстрел и пропуск. Адреналинът се покачи. Преди третото гмуркане забелязах как дребните риби пак почнаха да се изнасят. Гмурнах близо до тетрапод и се скрих. Бях леко лек. След малко след един пасаж платерини се появи лефер. Този път се прицелих по-добре и го уцелих, но не така добре колкото ми се искаше и рибата се скъса. Странно, но не се ядосах. Знам, че леферите не са така лесни. Успокоих се и се гмурнах на мястото където бях видял за първи път. След малко пак се появиха и този път изчаках да минат малко по близо. Последният изглеждаше най-голям, но стрелях по първия и този път успях да го хвана. Странно но пак нямаше голяма радост или по скоро беше сдържана. След като го сложих на кукана заредих и оставих буя в плиткото. Куканът е на буя и явно леферът на нея плашеше дребните риби, които преди това стояха под буя. Както бяха почнали да се изнасят в един момент рязко смениха посоката си и реката от риби се насочи към мен. Това беше знак да се гмурна. Рибите идват от посоката в която се движиха и дребосъците. Този път избрах по-голямата макар, че всички изглеждаха еднакво. Трети точен изстрел и втора риба на кукана. Ще има и за приятеля. Врани също имаше, но тях ги срещам по често и въобще не ги закачах. При една засада стържех с ръкавицата по ластика да привлека леферите и внезапно на единият ластик му изкочи пластмасовият жълъд. Явно не съм го стегнал добре. Е викам си два лефера ми стигат, но ако има по класни риби ще съжалявам. За щастие не се наложи. Продължих с един ластик и дори успях да взема още един лефер. Поуката ме от този риболов на лефери е че искат добре да си скрит и да не мърдаш иначе минават на далеко. Да се гледа и поведението на дребосъците.Шума ги привлича или пускане на балонче. Стърженето на ластика също. Нямам щракалка и не знам, но сигурно и тя ще ги привлича. |
|
Поклон пред твоя другар и вашето приятелство!!
Не спирай да гмуркаш и пишеш,ТОЙ би искал това! |
|
Благодаря... Само мога да се надявам и моята епитафия да бъде толкова хубава... |
|
Здравейте! Знам, че от много време не съм написал и два реда и не разказвам за морските приключения, но всяко връщане към писането ме връща и към спомените с Ванката. Преди няколко години на Иван му бяха открили рак на дебелото черво. Той правеше всичко възможно да се бори. Правеше всякакви процедури, правеше химиотерапии, хранеше се със възможно най-полезните неща. Вечер преди да заспи си пускаше музика, която успокоява и включваше апарат за терапия. Помня как една вечер бяхме в Торони и ми пусна и на мен. Още на първата минута заспах. Често се качваше горе на високо в Маролево при майка си на чист въздух. Отглеждаше си храната и подобряваше нещата. Вярваше силно и посети няколко пъти Атон. Бяхме заедно и в манастир Патлейна, където имаше много голяма служба за него. Негов познат се е запознал в Атон с игумена на манастира и е дарил дървен материал за ремонт на манастир Петлейна. Последните години след операциите гмуркаше с катетър и торбичка. Беше си изрязал част от неопрена и си ги беше приспособил така, че да не му пречат много на гмурканията. Беше голям техничар и винаги си подържаше оборудването безупречно. За да преодолее нещата дори намираше време между терапиите на направим някои друг излет под вода.
През 2024 година направихме последните няколко съвместни приключения.
Първо се събрахме на Маслен нос. Беше началото на Юни. Иво от няколко години ходи там, опозна мястото и намери подходящи местя така, че да отговарят за възможностите на всички.
С Иво и Мария пристигнахме в петък вечерта. Групата от Шумен също пристигна в петък. Иван дойде от Благоевград на следващият ден. Натоварихме се всички на лодката и капитан Мария ни остави на определеното от Иво място. Представляваше един голям залив заобиколен от двете страни със скали. В плиткото имаше доста камъни и цисторзия а в дълбочина множество големи камъни, където да се скриеш. Водата в дълбокото беше доста по студена. След първоначалните опити да подържам нивото на Иво се отказах и се отправих в плиткото. Там за изненада открих врани, които се криеха на доста плитко под скални козирки или по точно в сянката на камъните. В началото не ги стрелях а само ги наблюдавах и запомнях местата на които се крият. После ги споделих с Ванката. След като се намесихме и стреляхме по някоя друга рибите станаха по-предпазливи и се навряха още по навътре в тъмните дупки. Опитах и да застана на носовете. Там скрит между едни скали пред мен се появи една гледка която не бях виждал от доста време. Голямо струпване на врани. Гледката беше толкова красива, че не можах да стрелям. При изплуването малко над скалите се появиха и два лефера. Тук вече нямаше никакво разколебаване, но изстрелът беше неуспешен. Върнах се в плиткото там по средата на залива между цисторзиите имаше врани е доста едри спарита. Иво беше в дълбокото беше взел няколко хубави врани. Ние бяхме излезли на едни скали и си препичахме неопрените и въобще не усетихме кога бяха минали няколко часа. Мария и Венко хващаха сафрид и дойдоха да ни вземат. На излизане провериха още едно място за сафрид. Мария хвана едно въже и се наложи Иво да се гмурне и изкара чипарето. Заедно с куките Иво извади и една котва за лодката. Така Мария пак се доказа, че няма празно. Събота е най-пълният ден от програмата. Така казва Венко. Всичко е подредено и наредено нито разтоварваш нито товариш а можеш да се отпуснеш и да разтовариш. Вечерта беше весела и си разказвахме приключенията от деня.
Неделя направихме още една проверка на мястото. Термоклина се беше променил и рибите бяха в дълбокото. Иво пак ги намери. Ние с Иван пак ги виждахме, но този ден ги нямаше много а и бяха по наплашени.
След това се прибрахме към Каварна с Иван прегледахме оборудването наточихме стрелите и чакахме подходящо време за гмуркане. Направихме няколко гмуркания на Калиакра.
Там беше също много красиво и приятно. Гмурканията на Иван се подобряваха, но му се налагаше да прави по някоя и почивка. При една от почивките точно на скалите пред носа успяхме да направим едни ярките снимки на които си личи силата на волята му и желанието да продължава да прави любимите неща.
Есента отидохме отново на Самотраки. Пак по познатите места. Водата все още беше доста топла и рибите си бяха на дълбоко. Пробвахме и няколко нови места. Иво ме заведе и до залива на мерутата. Виждах ги на няколко пъти на пясъчни градинки пред дупките. Дълбочината беше под 15м. и нямах много възможности за изстрел. Нямах толкова добра апнея като Иво а и да не му преча като ги плаша рибите. Иво вече прави гмуркания под 20м. Винаги е весел и организира нещата, така че да е приятно за всички. Иван се представяше най-добре от нас с октоподите и винаги ги откриваше дори и там където ги нямаше. Няколко излета останах с него за да го наблюдавам и да се въртя покрай него. Забелязах, че Ванката не плува успоредно на брега а прави преходите на зиг заг. Явно за това, често остава малко зад нас, но пък има друг поглед над дъното. Сега вече мога по точно да кажа, че неговият поглед беше усвоил разликите в харктеристиките на местата, на които вероятно се крият октоподите и му предаваше сигналите още преди да ги е открил.
Почти две години не можах да намеря смелост да напиша два реда. Самотата е най-голяма за семейството му, но и на нас ни липсва много. Вярно спомените не са така ярки, но спомена за Иван ще остане винаги в сърцата ни за това как даваше всичко за приятелите си, бореше се и въпреки страданията през които е минавал винаги намираше време да се чуем и да си спомним за нашите приключения. Често гледаше прадаванията на Вальо Люцканов и споделяше всяко научено знание и обсъждахме новите идеи. Много често в разговорите се потапяхме в голямото синьо. Това пространство в което човекът още не е властелин на природата остава и портал към друга вселена. Там където мислите текът различно и спомените остават вечно. Благодарим Иване за всички споделени спомени! Винаги ще си в сърцата ни!
|
|
Рибата е от Русалка 02.04. |
|
Здравей
Това е добър модел, тази маска има качествено стъкло, широк обзор и лещи, които намаляват отблясъците. Огледалните лещи обикновено не плашат рибите, дори напротив, помагат да се приближите, защото рибата не вижда очите на водолаза. Купих си подобна маска и успях да проследя контейнера на Maersk. Ако маската ви е удобна, стои добре на лицето и ви харесва обзорът, спокойно може да я вземете. |
|
Нови Продукти
Цена: 35.00 Лв.
Spearfishing
|
2:42:14 - 
1:03:24 - 
0:22:23 - 
0:05:48 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
