|
|
Една стара статия
|
|
Открих една такава от преди повече от 20 г, писана от Божидар Димитров за сп. Космос от 1985 г.
Ето фрагмент от нея:
[blockquote]Откровено казано мислех, че в
това море нищо вече не може да
ме учуди. Двадесет и пет години
плувам под водата, помня про-
зрачната му синева в края на пет-
десетте и началото на шестде-
сетте години, лавраците край
"Коренята", кефалите край Несе-
бър, студения блясък на белите
стволове в "Каменната гора"
между остров "Св. Иван" и Со-
зопол. Помня и как постепенно с
годините морето потъмня. Пом-
ня кога --- някъде в началото на
седемдесетте години --- изчезна
рибата край крайбрежните скали
и някои от релагичните й събратя
--- скумрията например, ни казаха
завинаги сбогом.
Затова сега "висях" ниско над
дъното на двадесетметровата
бездна на залива "Потамята" край
Синеморец и не можех да се на
чудя. Около мен --- прозрачна си-
нева на двадесет, че и както ми
се струваше и повече метра. А в
пукнатините на огромните,
обрасли с миди скали кипеше жи-
вот, който съм виждал само в
подводни филми за тропическите
морета. Само от една цепнатина
се измъкнаха петдесетина огром-
ни разноцветни "спари", недовол-
ни изглежда от шумните мехури
на издишания въздух, а една по
ловинметрова "лястовица" за-
мислено мърдаше платновидните
си хриле на сантиметри от мен.
"Изглежда почна да се изчиства
това море --- мислех си, --- из-
глежда всичките построени пре-
чиствателни станции и у нас, и
при съседите почват да дават
осезаем ефект."[/blockquote]
Ако админите не решат да "издребняват" с правата върху статия писана преди 21 г. мога да се опитам да я пооправя и поставя някъде във форума. Място което "кмета" разреши 
|
|
|
Еми ще я поставя в няколко последователни мнения тук. Ако някой смята, че другаде е по-подходящо, нека я премести 
|
|
|
Експедиция "Космос 84"
Откровено казано мислех, че в това море нищо вече не може да ме учуди. Двадесет и пет години плувам под водата, помня прозрачната му синева в края на петдесетте и началото на шестдесетте години, лавраците край "Коренята", кефалите край Несебър, студения блясък на белите стволове в "Каменната гора" между остров "Св. Иван" и Созопол. Помня и как постепенно с годините морето потъмня. Помня кога някъде в началото на седемдесетте години – изчезна рибата край крайбрежните скали и някои от релагичните й събратя – скумрията например, ни казаха завинаги сбогом.
Затова сега "висях" ниско над дъното на двадесетметровата бездна на залива "Потамята" край Синеморец и не можех да се на чудя. Около мен – прозрачна си- нева на двадесет, че и както ми се струваше и повече метра. А в пукнатините на огромните, обрасли с миди скали кипеше живот, който съм виждал само в подводни филми за тропическите морета. Само от една цепнатина се измъкнаха петдесетина огром- ни разноцветни "спари", недоволни изглежда от шумните мехури на издишания въздух, а една по ловинметрова "лястовица" замислено мърдаше платновидните си хриле на сантиметри от мен.
"Изглежда почна да се изчиства това море – мислех си, – из- глежда всичките построени пре- чиствателни станции и у нас, и при съседите почват да дават осезаем ефект." Защото прозрачните води при Синеморец едва ли могат да се обяснят единствено с отдалечеността от големите аграрно промишлени комплекси. Необикновено чисти, макар и не в "синеморска" степен, през тази година бяха и морските води край росния ми Созопол, а според приятели – и край Несебър, Приморско и Китен. "Дано наистина сме започнали да се справяме със замърсеността на това море" – мислех си, занемял на място, докато Васко Милев на два метра от мен старателно се мъчеше с чук и секач да отдели срасналата се със скалата солидна желязна котва от четиринадесетото столетие. Човек верен на дълга, Васко не забравяше, че не сме на екологическа, а на археологическа експедиция. На поредната този път "Космос–84" – получила от научния си ръководител проф. Велизар Велков, зам. директор на Археологическия институт при БАН, сериозната научна задача, част от програмата "Странджа Сакар" – проучване на потъна- лите пристанища по странджанския бряг, южно от Мичурин. Време беше и аз да взема учас- тие в археологическата работа още повече че усещах, че след малко въздухът ми ще свърши. Направих задължителния оглед около котвата, за да установя връзката й с евентуални нови находки. Освен няколко безлични червеникави керамични фрагмента – нищо друго. Ясно – пусналият котва тук кораб просто не е успял да я извади. Тя или здраво се е закачила за дъното и след безуспешни опити да я извадят под рой от солени благословии боцманът накрая е рязнал с нож котвеното въже, или, протрито от дългогодишна служба, само се е скъсало, а корабът си е продъл- жил по живо и здраво. Късметът на древните мореплаватели в такъв случай е нещастие за подводните археолози – ако котвата принадлежеше на разбил се кораб, щях да намеря наблизо купища от амфори, неизгнили части от "коритото", лични предмети на екипажа.
|
|
|
Още една глътка въздух и край – трябваше да включа резервата. Сега пък по закон трябва да из- плувам. И за да не е без "хич", взех от безличните фрагменти, толкова безлични, че никога един уважаващ се археолог – и на сушата, и под водата – не си прави труда да събира по простата причина, чеоттяхнищонеможедасе научи. Е, разбира се, не го взех просто така. Работата бе в това, че въпросният фрагмент бе здраво захапан от един рапан с исполински размери. Не се и съмнявах, познавайки хумора на шефа на експедицията белетриста Цончо Родев, че рапанът ще бъде обявен за "рапан археолог", за конкурент на проф. В. Велков – въобще появата на рапана ще бъде повод за разнопосочни шеги на борда на "Херсон" – корабът на експедицията.
Шегите, разбира се, започнаха веднага. "Рапанът археолог" бе произведен в доцент (някои настояваха за старши научен сът- рудник II степен), предлагаха на професор Велков да го зачисли в института си. Имаше усмивки, кикотене, шум.
После някой реши да оперира рапана – от него ставаше чуде- сен пепелник. И като начало из- мъкна керамичния фрагмент от устата му.
Първа замръзна усмивката на проф. Велков, почти едновременно смени физиономията си и Цончо. След секунда и останалите. Защото обратната страна на фрагмента се оказа покрита с черен фиринс, украсен със сложна геометрична рисунка. Държахме в ръката си фрагмент от античен кратер – един от най редките и скъпи съдове на античния свят, рисувани от най известните художници на времето.
"Средата на IV век преди новата ера – каза замислено проф. В.Велков, – а може би и малко по рано. Такова нещо не сме откривали дори Във водите край Несебър, Созопол и Урдовиза."
Това стана в първия ден на експедицията "Космос–84". Място на находката – залива "Потамята", южно от Синеморец...
В това море нищо повече не може да ме учуди. След Ахтопол, като се изключи малката старобългарска гранична застава Кастрич (днес край с. Резово), на морските средновековни карти до нос Инеада не е нанесено нито едно селище. Древната литературна традиция – и антична, и средновековна, също твърдят, че брегът в тази отсечка е пуст и не населен. Затова когато след блестящите находки край Урдовиза, Варвара и Ахтопол трябваше да продължим на юг, откровено казано, не бях особено очарован. Е, вярно е – в археологията да докажеш, или да потвърдиш, че ня- къде няма нищо също е позитивен резултат. Нали така се съставя общата историческа представа за един район, държава, континент. Но и едва ли има археолог, който с удоволствие би установявал, че някъде няма нищо.
|
|
|
Когато с Васко Милев буквално се блъснахме в огромната древна котва, все още си мислех равно- душно: "Случва се, море е. Плувал си по морето кораб, кой знае как- во му е хрумнало на капитана, спрял край брега, после не можал да измъкне котвата."
Само че котвите до края на деня станаха десетина. И с всеки хубав ден (за съжаление те бяха толкова малко през тази година) броят им растеше непрекъснато. Котвите при това бяха от различни времена, което изключваше възможността да са загубени от някаква отбила се флотилия, принудена от някакви обстоятелства да пререже наведнъж котвените си въжета.
А дъното край котвите бе осеяно с керамични фрагменти. Най интересните, разбира се, бяха от рисуваните атически чернофи ринсови вази, но покрай тях се срещаха отломъци и на дебело стеннипитоси,и на въздесъщите амфори – антични и среднове- ковни.
В общи линии обаче, като се изключи неочакваната поява на рисуваната керамика, всичко това бе обичайната археологическа картина, която представя дъното на всяко пристанище в сянката на крепостните стени на едно го- лямо многовековно селище.
Но тук, както писахме вече, на брега няма крепостни стени. По простата причина, че е нямало и селище поне до началото на XV в. Естествено е да се появи въпро- сът: защо корабите на древните в течение на векове са хвърляли котва тук и, както личи от на- ходките, товарили и разтоварвали стоки?
Пристанище убежище в лошо време? Това би било вероятно обяснение, ако само на две мили оттук не бе разположена стократно по добре защитената подкова на залива при Ахтопол, естествената даденост, родила големия античен и средновековен град.
Ето как се роди една научна загадка. Но не й бе писано да се задържи дълго. В такива моменти мозъкът на предизвикания учен работи под особено напрежение. Припомнят се близки и далечни находки, аналогични и вече обяснени ситуации, оглеждат се отново природните дадености, известните ни писмени извори.
И все пак струва ми се, последният тласък в работата на мозъчния компютър даде една от поредните находки – на пръв поглед без особена връзка с научната проблема. При едно от спущания та водолазите попаднаха на странна конусовидна масивна оловна тръба, чиято най тясна част бе раздрана. Подобна находка не бе откривана досега по дъната на големите пристанища. И раз- бира се, известно е защо. Защото аналогии на странния оловен ко- нус има достатъчно по Средизем¬ номорието. И те не са нищо друго освен обшивката на подводния таран на бързите пиратски кораби. Не са намерени, разбира се, нито край Калиакра, нито край Варна, нито край Созопол, нито край Урдовиза. И едва ли ще се намерят – древните джентълмени на лесната печалба едва ли са се осмелявали да атакуват кораби, акостирали под защитата на крепостните балисти и безмилостните военни кораби на античните градове държави.
|
|
|
Пиратите в тази епоха, когато са "на работа", не скитат безразборно по всички посоки на морето. Първо трудно е – в тази епоха пиратските кораби се движат с гребла. Второ, в широкия морски простор не е много сигурно, че ще срещнеш непременно кораб за оплячкосване. И накрая, като го срещнеш и след дълго преследване го плениш, може да се окаже пълен с дървени въглища вместо със скъпа стока. Затова' пиратите дебнат или край протоци, или на- падат... ЕМПОРИОНИТЕ.
Емпорионите. Трябва да кажем няколко думи за тях. Затова още малко предистория. В началото на петдесетте години трима бургаски ученици откриват в блатистата низина край езерото Вая разкошна рисувана атическа ваза – на широките.стени на древния съд (IV в.пр. н.е.) е разгърната с червени фигури интересна ком- позиция на Дионисиево тържество. Бързо проведените тук разкопки изнесоха на бял свят още рисувани вази, амфори, други съдове и... никакви следи от солидни градски постройки.
Тогава археолозите предположиха, че е открито мястото на емпорион. И за да прекъснем спе- кулацията с тази звучна и тайнствена дума, ще кажем веднага, че в превод на български означава "тържище".
Какво представлява едно древно тържище? Ненаселен бряг пред що годе защитен от опасни ветрове залив, пред който през на вигационния сезон спират кораби от близо и далече. Кораби, които разтоварват и купуват стоки. Тези заливи следователно имат още едно абсолютно достойнство – край тях завършват важни пътища на огромни производителни райони.
Емпорионът край Вая (в древността езерото е било морски залив) е повече от ясен. Вдаващата се дълбоко в сушата бухта е била естествен изход на цялата Горнотракийска низина. Този факт прочее след време ще роди и съвременния Бургас, най голямото морско пристанище по на- шите земи...
Един поглед върху картата ще ни убеди, че заливът край Синеморец също е изход на един огромен район – Странджанския. А дължи това на Велека – прочутата странджанска река. Изворите й изтичат от самото начало на планината – под хълма Желязната врата, водите й се вият из безкрайните хълмове, разсичайки Странджа на две равни половини, и накрая се вливат в Черно море – точно в основата на полуострова при село Синеморец. А реката в планинските области през тази епоха е път – естественият път на човека към други земи. Трудно е да се просече без солидна техника и днес път из джунглите и камъ- наците на странджанските уж ниски и меки хълмове – та какво остава за времето, когато хора- та са били въоръжени само с брадва и мотика.
Така долината на Велека, този естествен път, е донасяла до морето стоката на Странджа и отнасяла в гънките на планината полученото в замяна на чуждите морски търговци. И заедно със стоката е вървял и обменът на технологическа информация, хора, идеи.
Да, загадката просъществува за твърде кратко време – "Космос–84" откри Странджанския емпорион.
|
|
|
Изкушеният в историята читател на "Космос" ще се запита: "Но защо, по дяволите, е трябвало въобще да има емпориони – твърде опасни от гледище на сигурността морски тържища, когато по Черноморието има толкова много солидно укрепени градове пристанища?Нали затова са и възникнали тези градове държави – да служат за посредници в морската търговия между траките и средиземноморския свят?"
Работата е в това, че когато създателите им са полагали основния камък на поселванията в Созопол, Несебър, Калиакра, Варна и пр., съвсем не са мислили за търговия. А за сигурност – из- бирали са стръмни, недостъпни острови и полуострови – далече от основните пътища, свързващи ги с континента, отделени от тях допълнително с блата или широки речни разливи. Това не е било случайно. Древна Тракия в XI–VII век (когато са основани повечето крайбрежни селища) е била поделена между десетки пле- мена. Древна Елада – на безброй враждуващи помежду си полиси. Конюнктурата, както биха казали днес икономистите, не е благо- приятствувала развитието на търговията. Прогонените от ро- дината си поселници са избирали места, удобни за риболов, отчас- ти за земеделие, удобни и за защита.
Но когато Тракия е обединена в рамките на Одриската държава, а Елада – в Атинския морски съюз, вече има място и за тър- говия. И градовете получават и новифункции. Сега обаче стоките от Тракия, за да достигнат до Созопол и Несебър, трябва да преодолеят сериозни препятствия – хълмове, блата, пясъчни пус- тини, широки устия на реки.
Е, който е обичал сигурността, е тръгвал да преодолява препят- ствията. И е обменял стока сре- щу стока в защитени от военни кораби и грозни крепостни балис ти пристанища. Но истинските търговци са тези, които умеят да поемат риск, които знаят, че времето е пари, които докарват стоката най близо до контрагента.
Така възникват емпорионите. Едва ли може да се посочи по удобно място за стоки от и за Горнотракийската низина от те- рена край бургаското езеро Вая, едва ли има по удобно място за стоките от и за Странджа от залива край с. Синеморец.
Мислех, че това море вече не може да ме изненада с нищо след четвъртвековното ми шетане из дълбините му. След откриването на Странджанския емпорион вече не съм толкова сигурен, даже, честно казано, въобще не мисля вече така.
Все пак ще видим. Живот и здраве, разбира се, както казва проф. Велизар Велков. Във всеки случай подготовката за "Космос–85" вече е в ход.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ, кандидат на историческите науки
|
|
|
интересно е, ама все съм мислил че реката и залива се казват Бутамята
|
|
|
Имаше още една статия от поредицата с доста повече гмуркане и бегли описания на местата, но нея не съм я открил.
|
BatGeorgeone
31-08-2006 20:13
|
Браво Асене , много добра нахотка... на устата ми е да кажа че ме обзе носталгия но съм прекалено млад за да го произнеса
|
|
|
Статията е интересна и обяснява научно произхода на находки в нашето подводно побережие. За съжаление държавата отдавна няма пари за научни подводни алхеологически експедиции, а споменатия кораб "Херсон" отдавна е в частни ръце.
И аз като assen ще ви цитирам малка част от една статия от в-к "Труд" от 1 декември 1992 г. със заглавие "Съкровище за милиарди левове лежи на дъното между Созопол и Несебър" и ако админите разрешат, ще ви я предложа цялата:
"...Под 30-33 метровото пясъчно дъно на Бургаския залив на дълбочина 10 до 50 см са "заровени" 200-250 кг злато, сребро и скъпоценни камъни. "Морски разкопки" , извършени от патриотиследовници на Индиана Джоунс, ще струват само около 1 милион лв. За подобна операция през лятото ще са необходими два месеца време, подводен скенер и 5-6 опитни водолази."
|
|
|
Ами Kalev аз викам да стягаме такъмите и да отиваме да далдисваме. Току виж сме станали милионери.
Само да не ни изтипосат в новините като византийската србърна чиния за която майор Деянов т.е. министъра на културата Стефан Данаилов подаде иск в къща Кристи
|
Wishbone
09-11-2006 08:46
|
Мани другото, ама успя да спре търга...
|
|
|
Нищо не се спира, където играят много пари, дори и в добрата стара Англия
|
valentin z
09-11-2006 19:32
|
За съжаление има и вариант да я продадат на назован куповач и после да кажат - купете си я от него.
|
|
|
По-долу помествам статията така, както е публикувана във в-к "Труд". Може някой от посетителите на този сайт да има късмет.
Вторник, 1 декември 1992 г.
След Царичина може би ще копаем дупка и в морето
СЪКРОВИЩЕ ЗА МИЛИАРДИ
ЛЕВОВЕ ЛЕЖИ НА ДЪНОТО
МЕЖДУ СОЗОПОЛ И НЕСЕБЪР
Георги Ст. ИЛИЕВ
‛... През лятото на 1623 г. казаци на 17 ‛чайки“ (бъзроходни кораби, снабдени с гребла и топове) опустошиха град Ахатопол (днес-Ахтопол), а след това оплячкосаха манастира на острова срещу Созопол, като плениха монасите . След като ограбиха и самия град, отплуваха към Месемврия (днес -Несебър), но се разрази буря и всички 17 кораба, натоварени с несметна плячка, отидоха на морското дъно. Казаците се удавиха, спаси се само един от тях, който доплува до нос Емона (днес- Емине)...“
Из писание на неизвестен монах, открито в архивите на манастира ‛Свети Анастасий“.
Около 600 драгоценни рипиди, потири, дарохранителници, мощехранителници и дискоси, ограбени през лятото на 1623 г. от пиратстващи донски и запорожки казаци, потънали в Бургаския залив след буря господня. Несметните съкровища принадлежали на богати църкви и манастири в Ахтопол, Созопол и селата около Св. Никола (днес- Черноморец).
Неизвестен монах – очевидец записал трагичното събитие в старинна богослужебна книга, намерена в манастира ‛Свети Анастасий“. Ст. н. с. к. и. н. Божидар Димитров, зам директор на Националния исторически музей, открил потвърждение на писанието монашеско в гръцки, турски и казашки документи.
От многобройните изследвания върху пиратските нападения по българския черноморски бряг през ХVІ-ХVІІ век е известно, че поради липса на място в бързо скалъпените плавателни съдове нашествениците грабели леснопреносими, но ценни предмети. Т.е. неща, изработени от благороден метал: накити, пари и главно свещени предмети (църковна утвар).
И Ахтопол, и Созопол по времето на плячкосването били епископски седалища, което означава, че към потъналите скъпоценности трябва да прибавими две корони от типа на тази, за която ‛НТ“ съобщи пръв миналия вторник, твърди г-н Димитров.
Видния историк смята, че по качество на изработката бъдещата находка ще надмине най-добрите образци от българското и византийското Средновековие.
Под 30-33 метровото пясъчно дъно на Бургаския залив на дълбочина 10 до 50 см са "заровени" 200-250 кг злато, сребро и скъпоценни камъни. "Морски разкопки" , извършени от патриотиследовници на Индиана Джоунс, ще струват само около 1 милион лв. За подобна операция през лятото ще са необходими два месеца време, подводен скенер и 5-6 опитни водолази."
|
|
|
ЙЕС, и ще има за всеки от сайта по едно ново неопренчем (вендузка от скъпите) и по 2 харпунчета (махагонови къстъм изпълнение).
Напред братя. Няма кой, УИ АР ДЪ ЧЕМПИЪНС.
|
|
Нови Продукти
Цена: 864.00 Лв.
Spearfishing
|
54:13:05 - 
799:04:03 - 
799:09:43 - 
0:09:28 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Леководолазно дело 
