204:14:49 - 
24:01:38 - 
0:01:13 - 
29:35:58 - 
0:15:17 - 
4:17:50 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 rikitikitavi
02-04-2013 20:21 |
За форма и вид на попчето няма да говоря. има го на снимки на достатачно места. Малко повече от десет години ми беше единствения вид риба от който се интересувах. Тогава направих няколко извода и реших да ги споделя за всеки един от вас на който му е интересно. Тази риба е винаги на “разположение” на подводния риболовец. Най-често стреляме по риби с тегло около 80 – 120 гр. и по-рядко 200гр. и нагоре. Това определя и харпуна, с който трябва да стреляме. Класиката е хавайското копие, с дължина около 1.2 – 1.5м и 3 или 5 върха подредени в линия, триъгълник или звезда. Голямото предимство на хавайката, е бързината на втория и трети изстрел ако не сме улучили. Минусите са ограничената дистанция на изстрела, бавната скорост на стрелата и невъзможността да вземем голяма риба с него. Ластичен харпун. Дължина на харпуна при добра видимост е 50 – 70 см. При много мътна вода 30-40 см. Стрелата е добре да е изработена от пружинна стомана с диаметър 5мм. При заточването на върха се стараем той да придобие заоблена форма за да се избегне огъването му при удар в камък. За контра се капва една капка заварка на 3-4 см от върха или се разпробива дупка с диаметър 1.5мм и се поставя тел от пружина. На стрелата се правият две засечки. По близката до върха се използва при разстояние на стрелба по-малко от дължината на стрелата. Ластиците е добре да са по-слаби и с диаметър не повече от 16мм. При тази лека стрела и тънки ластици се получава изстрел без откат. Стрелата се врързва за харпуна с въже или корда с дължина три дължини на харпуна. Въжето постоянно ще ни се пречка и ще ни бави, но при среща с едър рибок имаме големи шансове да го вземем. Задният край на стрелата се прави плосък-случва се стрелата да отскочи от камъка и да се върне към нас. Стрелба. Когато имаме попче легнало върху скала се стараем да стреляме под ъгъл, така че стрелата след като набучи рибата да се отклони от скалата. Целим се по възможност в ‘бузите’ на попчето или около гръбната перка. Ако сме на позиция точно над попчето или го стреляме от много близо, така че след изстрела ластиците да останат все още закачени на стрелата или се премерваме на линията между двете очи и се стераем да улучим няколко милиметра зад тях. При този истрел стрелата отскача силно назад и трябва да застанем в страни от траекторията й. Ако сме улучили точно попчето то поляга на една страна или по гръб и го взимаме с ръка. Ако не сме имали точен изстрел......го няма. Когато при гмуркане видим точно под нас попче протягаме максимално ръката с харпуна, премерваме се в най-широката част на главата и не мърдаме. Изчакваме докато инерцията ни свали на изстрел разстояние(около метър ) и натискаме спусъка.Добре е при този риболов да сме с 1кг по-тежък колан така че да имаме леко отрицателна плаваемост. Ако по време на гмуркането не видим риба започваме търсене. Ако сме на място което държи попчета то около нас трябва да има и камъни и пясък. Лягаме на пясъка и се оглеждаме бавно. Попчетата са или в средата на ‘полянката’ или плътно до камъните. Харесваме си най-голямото и с минимални движения се придърпваме на стрелкова дистанция. Целим очите, бузите или гръбчето. Трябва да отчетем и спада на стрелата с около 5мм при дистанция между 1.5 и 2.5м. Ако попчето е в дупка и се подава само опашката се целим там. Не видим ли риби преглеждаме дупките около нас и ако още имаме въздух се насочваме към следващата полянка. Трябва да се оглеждат добре и сенчестите места между два камъка. При място с камъни по-високи от метър винаги има някое кацнало отгоре рибе. Намиране на рибата. Първите попчета се стрелят когато морето се стопли до 10-12 градуса. Това е Април месец. Тогава попчетата се подготвят да хвърлят хайвер. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.Тогава на места се намират големи струпвания на попчета по 50 – 60 риби на една полянка. А 200 –300 метра по-нататък е пусто. При намиране на такова струпване се стараем да се гмуркаме безшумно прикриваме се край камъните и стреляме по най-близките попчета. При изплуване се стараем да не махаме с плавници. След закачането на попчето на кукана заемаме старата си позиция и ... огън. Затопли ли се морето над 17 град. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m. Ако няма вълни в морето можем да отделим половин час на първият ред камъни. Поради малката дълбочина можем да стреляме без да се гмуркаме. После подминаваме първия пясъчен пояс и започваме да търсим мишени. Най – комфортната дълбочина за стрелба е около 3 – 5м. Тогава виждаме от повърхноста рибата и си преценяваме откъде да се гмурнем. При избор на попчета избираме най-близкото, най-голямото и по възможност да е на пясък. Често лятото при голямата навалица по брега попчетата се изтеглят на дълбочина след 8мия метър. За да ги дърсим на такова място, трябва да сме сигурни във своите възможности и да не се презорваме със стоенето на дъното. Другото което е много важно е буя. При търсенето на попчета лятото често сме на линията където минават лодките и е добре да ни виждат. Разбира се има идиоти дето минават точно върху буя и някой даже са опитват да си го вземат в лодката както е закачен за нас. Това не трябва да ни учудва. При чут силен шум от двигател се изплува с вдигната нагоре ръка с държащ в нея харпун. Винаги оглеждайте внимателно рибата, която ви се е закачила на куката преди да я хванете с ръка. Често се хващат дракони и скорпиди при този роболов. За откачане на такава риба е задължително използването на кохер или приготвени клещи с дълъг връх. Как да си приготвим попчетата за трапезата. Класиката е пърженото попче. При чистенето му отделяме настрана дробчетата и хайвера (дробче винаги има, хайвер само на пролет. Ако си купите на лято пресни попчета с хайвер- значи нема да са много пресни.). Дробчетата са чудни пържени. За хайвера всеки сам си преценява дали да го разбива или да го пържи. Главите на попчетата се остават.Хрилета се махат, че развалят вкуса Люспите някои ги чистят, а други ги пържат с тях. Рибите се осоляват поне за час, овалват се в брашно и се пържат в силно нагрята мазнина. Ако рибата е много прясна и след осоляване веднага почва да се пържи, то тя почва да се криви и цепи в тигана. За в момента най-вкусната рецепта е следната. На попчетата им се вадят с остър нож филетата. (Останалите гръбнак и глава можем да си ги изпържим отделно ама си ги сервираме в отделна чиния). После филето се слага с кожата към масата и внимателно се изрязват ребрата. На края трябва от всяко попче да имаме две продълговати парченца месо с кожичка от едната страна. Тези филенца се осоляват леко. После се подсушават за малко върху домакинска хартия и се отъркалват в равни части царевично и пшеничено брашно. Пържат се в горещо олио като гледаме да не ги пресушим. Изваждаме ги и ги нареждаме да се откапят на домакинска хартия и ги нареждаме на един ред в чиния. Могат и така да се консумират, но може още малко да се поглезим. Разбърква се кисело мляко с малко стрит вътре чесън. По желание и копърче. Попчетата се поливат с тази смес. Поради това, че сме ги обескостили предварително сега може смело да си ги хрупаме. Ако обаче ни е ограничено времето може само да сцепим по дължина попчето. Така по-голяма част от кокалчетата изгарят при пърженето. За цепенето ни трябва остър нож с късо острие. Слагаме неизчистеното попче по корем. С палец му натискаме главата да не са хлъзга. Забиваме ножа в главата на рибата до дъската и с едно движение го издърпваме до опашката. Ако не се е срязало цялото тяло то повтаряме разреза. После одрязваме главата и двете парчета месо ги слагаме за миене. Дърпаме настрани дробчетата и боклуците ги избутваме в предназначената кутийка. Минала е по-малко от минута време. Напомням, че попчето е задължителен елемент в морската рибена чорба (е ако няма-няма). Така, че си заделете няколко в камерата за аромат. Малките бели попчета пък са идеална стръв за морски котки. Те пък от своя страна са най-големите летни риби, които се закачат на нашите въдици. |
|
Spearfishing
|
