Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на n.novkirishki

Общо мнения: 25

СЪВРЕМЕННИТЕ ХАРПУНДЖИИ - ПОКЛОННИЦИ ИЛИ КОНКВИСТАДОРИ?	Отговори: 113 Видяна: 100,841	Последно мнение от: Vov за 31 Май 2008 - 23:04
от n.novkirishki за Петък, 18 Април 2008 - 00:282 ... 4 5 6

Покажи
19 Апр 2008 - 14:24
от n.novkirishki

Здравей. akula deep! :-) Разбирам за какво говориш. Понякога вместо да ни свързват, думите разделят. И все пак е добре, че си говорим! :-) Приятелски привет!

Покажи
19 Апр 2008 - 14:14
от n.novkirishki

Сега ме хвана! ;-) Според мен никога няма да се появи критерий, кое е за показване. Ние сме претръпнали към гледката на простреляни, разкъсани и мятащи се риби и за нас снимка като тази показва майсторство, особено ако е стреляно от по-далеч. Такива изстрели , ако са дадени без много-много чакане, говорят за увереност в стрелбата. Въпросът е, как определена снимка би се възприела от странични, непредубедени хора. Трябва да ви кажа, че и мои близки, обичащи морето и свикнали със спорта ни, като погледат малко кадри със стрелба по риби обикновено казват: "Ама това ли е? Че то е гадно!" Сдве думи - границата е размита. А може би най-верният критерий за оценка си остава красотата? Аз лично ако не виждам красота, унищожавам снимката. Сега ми хрумва да направя паралел и с актовата фотография. Къде приключва еротичното и почва порнографията? Където има грубо натуралистично изобразяване. Може би това е вернят критерий? И пак неволно стигнахме до отношението... (И помисли върху сравнението - стрелата си е чиста класика сред примерите за фалическа символика. ;-) )

Покажи
19 Апр 2008 - 01:58
от n.novkirishki

Приятели, не можете да си представите, доколко ме зарадвахте с различните си мнения. На първо място с главното – определено тази тема ви вълнува. По-лошо би било да не забележите проблема. Сега и другото – навярно всеки втори си задава щекотливите въпроси, за да се брани, все едно че е нападнат.
Повярвайте ми, няма доводи, които вече да не съм използвал. И от страна на бранещ се ловец, и като нападащ еколог. И разберете – тук нито за секунда не е поставен под въпрос лова – да бъде или не. Тук става дума за отношението към нещата. Не обвинявам никого, но призовавам към известен размисъл. (И тук бих искал да успокоя разбунената съвест на свестните момчета като Gringo – ловете риба и заснимайте лова си. A за останалите бих добавил - такива са ни навиците в днешно време. Но правите ли снимки, показвайте достойно рибите. Не ги правете на маймуни. Ако се гордеете, че сте ги уловили, то покажете на останалите тяхното величие. Та ако те не са достойни за възхита, защо да ви се възхищават пък на вас?)
Разбира се, сред харпунджиите се срещат кибритлии, готови да се дразнят от какво ли не. Това, че stingray се е подразнил толкова, си е изцяло негов личностен проблем. Припомням, че не пиша, за да споря. Аз просто тъй си мисля, дори това да дразни някого. Уви, не знам, как по-просто да го кажа – НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ДАЛИ ДА ИМА ЛОВ. ВЪПРОСЪТ Е: “КАКЪВ ДА БЪДЕ ТОЙ?” (Не съществува разлика между понятията “харпунджия” и “харпунист”, Огняне, но между комплексар и истински ловец дори не мога да открия прилики.)
Akula deep, не се поддавай на вината. Това е страшно чувство и го остави на хората, отказващи да си задават неудобните въпроси. (Виж, колкото до тая глупост “рицарски двубои”: Нали не мислите, че рибите желаят да се борят с нас? Дотук с двубоя. А колкото до рицарството – не помня да се смята за почтено, рицарско или достойно да атакуваш невъоръжен противник – ако пък някой може да нарича рибите противник…)
Пак казвам: НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ДАЛИ ДА ИМА ЛОВ. ВЪПРОСЪТ Е: “КАКЪВ ДА БЪДЕ ТОЙ?”

Покажи
18 Апр 2008 - 14:27
от n.novkirishki

P.S. Въпросът, според мен, най-просто казано, е в мярката и отношението. Секс може да се прави и с проститутка, и с любимата жена. Фактически погледнато си е едно и също. Различно би било обаче отношението, а то променя всичко. Тогава ти самият си различен, дори и да не го усещаш. Нали не всички, имали нещастието да участват във война се обвиняват за военнопрестъпления? (Горещо препоръчвам между другото едно „книжле”: МАСАРУ ЕМОТО. „Тайните послания на водата.”)
Мислете позитивно и уважавайте света край себе си! Това е всичко за начало, останалото ще си дойде с времето.

Покажи
18 Апр 2008 - 00:28
от n.novkirishki

Приятели на синьото бездънно тайнство, наречено море! Отварям нова тема: “Съвременните харпунджии – поклонници или конквистадори?”
Прочетените тези дни истории ме карат да си мисля, че всички ние имаме желание и нужда да споделяме за миговете под водата. За спомените, мислите, вълненията, страховете. За красотата и насладата, за трудностите и успехите. Приветствам Spearfish за чудната идея и благодаря за неповторимата възможност да нарисуваме сърцата си, изливайки натрупаното с думи! В главата ми, четейки, се боричкат разни мисли. Вълнуват ме отдавна и си мисля, че е време да ги пусна на открито.
За първи път се потопих с харпун в ръка на шест. Баща ми и приятелите му изглеждаха в очите ми героите на всички времена, окичили на кръстовете си големите сребристи риби. За непроходилия новобранец такива риби дълго си останаха табу. Но всяко уловено попче и похвалите след него ме караха да се задъхвам – от гордост, радост и желание да ги задмина. Все повече и по-големи риби – ден след ден, година след година. И неумиращата надпревара с брат ми, всезнайкото-мъник с големи колене и вечно посинели от морето устни. Ругал съм като бесен в шнорхела, пропускайки от упор. И заради пропуска, но и от страх, че ще ме бие. (Той същият, по-малкият - дето не можеше да си зарежда сам харпуна. Да плува даже не умееше в началото, но много скоро взе да вади повече от мен.) Нормални чувства – за тогавашните детски надпревари. Нормално – за тинейджър, нормално… Докога?
А тази пролет дръннах почетни 45. Годинки, не рибоци! За толкова години и лових, и още повече пропусках. (И риби, и възможности.) Не съм печелил състезания, но и без риба често не оставам. Променях убеждения, залитах в крайности, дори се бях отказал да прострелвам риби. Ала сега ужасно ми се ще да ви подхвърля малко мисли и въпроси. Не за да убеждавам някого и не за спора, а просто за да сверя позиции.
Защо ловуваме – пришпорвани от хилядолетните инстинкти? Заради нуждата да се прехранваме, за да изглеждаме в очите на останалите героично? Или да се харесаме на някого? Да си докажем, че сме повече от другите?
По мъничко от всичко, вероятно. Съставките на тази смес са ясни, единствено пропорциите са различни. Тях всеки сам за себе си ще определя – по съвест и на вкус…
И все пак, чудя се – дали пък не забравихме? Ловците и мъжете-войни са обградени с ореол на героичност. Вълнували са ни и в детството, а и сега неволно подражаваме. Били са на върха в йерархията. И не защото са гарантирали храната, свободата и мира на своите. Те винаги са съумявали да бъдат нещо повече – носители и олицитворение на висшите морални ценности, мерило в обществото, формула за подражание.
И ако приличаме на индианските ловци по техните стрели, то спомняме ли си за ловните им ритуали? А за отношението им към жертвите? Умираме от гордост да ни снимат с улов. А как изглеждат снимките… Дали ловците са достойни за погубените жертви? А жертвите достойни за възхита? За Бога – не поругаваме ли духовете им, разчеквайки усти и перки?
Великите ловци са смятали животните за братя. Измолвали са прошка от духа на жертвата си с ясното съзнание, че някой ден мишената ще бъдат те. И цял живот са се подготвяли за този миг – когато ще застанат пред смъртта, за да я срещнат с нужното достойнство.
Да, нещо в нас ни кара да ловуваме. Ала дали ще имаме достойнството да разберем за себе си самите – кое е то, което ни изгаря? Избягалото самочувствие, подхранвано от килограми улов? Или възможността да привлечем внимание? Готов ли съм да вляза в ролята на Бог, отнемайки животи, за да спечеля женските усмивки? Дали, защото съм извадил някоя и друга риба повече, ще бъда по-мъжкар от другите?
И на кого ли всъщност подражаваме? На древните ловци, умирали нанизани от бивни на мамути? Или на еднодневките – “герои”, отрупани със супертехника? На тези “мачовци” ли, стъпкващи приятелство заради риби и “места”?
Каквото и да кажем, ловният нагон го има. Ловим успехите, преследваме жени. Ловим и риби – ей такава е съдбата ни. Мъжете са орисани да са ловци! И все пак всичко се променя. И обществото, а и нравите. Това, което, спре, умира! Защо тогава да не променяме и възгледа си на ловци? Дали да не превърнем риболова в път към по-доброто? Да хвърлим ръкавица не на рибите, а на нещата вътре в себе си. Дали ще дръзнем да доказваме умения чрез дълбочинно гмуркане? Или ще проверим стрелбата си, използвайки мишени?
Да, липсва тръпката на истинския лов – там трябва ловен нюх. Но той пък може да се гъделичка и по други начини – например с фотоапарат и камера…
Дали нагазвайки с харпун в морето не забравяме, че го обичаме? Кога прекрачваме невидимата граница, която ни дели от мухльовците, биещи жените си, за да покажат мъжество? Когато рибите от същества превърнем просто в точки?
Преди Христос природата е тачена като богиня-майка. И всеки извор, планина, дърво били боготворени. Животните били свещени! Сега се смеем на езичниците-варвари. Ала нима не сме на път да оскверним земята, забравяйки че тя все пак ни е майка?
И нека продължим да хващаме големи риби! Но да не забравяме да си задаваме въпроси. И по-важното, да не изгубваме куража да им отговаряме – дори на неудобните!
На ход сте вие…

Общо мнения: 25

Предишен Стр. 2 от 2 1 2

diverstore.net

Нови Продукти

Sigalsub torch HORUS black

Цена: 245.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка