|
Като човек с доста дълга гмуркаческа кариера ми се ще да споделя един интересен феномен свързан с маcките. Средата на 80-те, на една Амфора Ренцо Мадзари ми подари резервния си Суперокио на Креси. С нея гмурках до началото на 90-те. Тогава преминах на Самурай на Спорасуб, който е почти идентичен със Суперокио-то. Толкова ми беше удобна Самурая , че си купих няколко чисто нови маски за резервни, по едно време имах към 5 броя от тях. Внезапно обаче , 20 години по-късно, забелязах с досада, че Самурая взе да ми пуска вода на дъното. Първоначално си мислех, че е пясък между гумата и стъклото – разглобявах ги и ги чистех преди всяко влизане във водата . Мислех, че е остарял силикона – извадих чисто нови маски от кутията, не и не, не уплътняват! Пробвах и други нискообемни маски в магазините – Микромаск и т.н. , уви, безуспешно. Какво се оказа накрая ? Че с годините структурата на лицето ни се променя, и това което ни е пасвало идеално преди, вече не върши работа. От миналата година минах на Oceanic – Shadow и проблема бе решен . Маската е с по-голям обем и по-добра видимост , с нея комфортно си слизам до 25 метра, по-надолу не ми се е налагало за сега. Може би хора като мене с дълга кариера в гмуркането са забелязали същия феномен. За по-младите, просто си знайте, че и такъв проблем ще дойде един ден …  [/b] |
|
Препоръчвам ви при изработката на подвижните тежести да закрепите на една клипс, както е показано на снимките. Въжето на буя се закача за клипса и ако ви е необходимо да маркирате бързо место на дъното, само откопчавате тежестта, тя потъва и работи като котва за буя. Изпитано е и работи безупречно. А на ластика му оставете краищата по-дълги, както е показано със стрелки на снимките. Така се поставят и откачат по-лесно от колана.[/b]
 |
|
И моят принос към снимката на Любчо : Момчетата ще ви разкажат подробно кое, и как, и с какво. Но аз специално искам да подчертая, че съм изключително горд с улова на стажантите си. Рифът на който гмуркаха беше съвършено непознат за тях – за пръв път влизаха на това място. За пръв път виждаха големи скумриеви на живо във водата. Най-важното обаче е, че не бях с тях, всичко направиха сами. Служебни задължения ме задържаха в офиса и напътствията съм им ги давал по телефона, от дистанция. Очевидно са слушали много внимателно когато им обяснявах тънкостите и спесификите на океанския риболов на пелагични хищни риби. Уловът им действително заслужава адмирации, тъй като риболовът в океана въобще не е шега работа – ще научите подробностите от тях. Още веднъж браво момчета, голям кеф ми беше да ми гостувате[/b]! |
|
Ето и моят принос към темата : Преди много години установих, че и да го бия октопода в камъните, и да не го бия – все тая. Стига да го сваря в безсолна вода - пак става мек и вкусен. Та от тогава просто си пестя усилията и октоподите си ги варя за около 2 часа , без да ги млатя по камъните , след което продължавам с по-нататъшната им кулинарна обработка. Единият начин е след като е сварен октопода да се нареже на парченца и да се направи на октоподена салата – с нарязани марула, краставица, лук, маслини , сол – всичкото това полято обилно с оцет и захтин. Другия вариант е илюстриран по-долу : Нарязаният октопод (пипала, качулка – всичко) се поставя в тавичка с чесново масло и сол и се пече на фурна за 10-15 минути. А с лилавата вода от варенето на октопода се готви вкусно Ризото [/b]
 |
|
Яро, ето ти копие от официалната покана - да не се чувстваш пренебрегнат  [/b][/b]
[file=/pic/old/1311230534_451_FT50426_invitation_euro_african_2011.pdf]invitation_euro_african_2011.pdf[/file] |
|
Пичове , препоръчвам ви направо да се свържете с английските харпунджий , на техния сайт ще намерите необходимата ви информация за връзка[/b] [link] |
|
Кошмарното видение за всеки един от нас при гмуркане в мътна вода - стрела в гърба ... [/b]
 |
|
Веско, те лобстерите са винаги предпочитан фаворит на всеки около масата, спор няма. И не са съвсем въшки Яворе – всеки един е малко под кило – нормално са по около половин кило . Обикновено когато влезна в океана се концентрирам първо върху тях (сезона им е Март-Октомври) и след като имам в торбата дневния разрешен лимит от 8 бройки, почвам да търся рибата. Ако не успея да изпълня дневния норматив , значи са били изключително тежки условията. С годините намаляха обаче и стават все по-трудни и по-трудни , та трябва да се усъвършенства техниката на търсене и ловене. Абе и за тях, като за всяко друго нещо се иска чалъм. Но са ми голям кеф за лов – само дето в понеделника ръцете са изпободени до кръв и разранени от шиповете , а китките изпожарени от разни жарещи водорасли. И въобще не са лесна плячка – разрешен е единствено уловът с ръка (използването на харпун, дихателен апарат, плавателен съд е забранено); имат минимален разрешен размер; женските не трябва да са с хайвер; ако са с мека черупка (сменят си я периодично) не са разрешени за лов и т.н. Не бях гмуркал на този риф специално от 4-5 години насам и приятно се изненадах от големината на лобстерите на които попадах. Явно колегите не са успели да го опустошат последните няколко години . Юли, половината от рибата вече беше изядена, а за другата половина съм поканил гости идващата неделя .[/b] |
|
Пропуснах да добавя още нещо важно – ако двама души преплуват заедно прибоя, е необходимо да спазват дистанция помежду си, поне 25 метра. Да не си пречат взаимно, а и от гледна точка безопасност - ако вълните ги хвърлят един върху друг. Сашко, помня я , разбира се - маската ти Посейдон. Нищо, сега имаш по-хубава. Освен това океана понякога си е спокен и няма вълни [/b]
 |
|
Хубав уикенд - и събота и неделя. Рибите от събота : 1, 2 - Bronze Bream (Pachymetopon grande); 3 – Seapike (Sphyraena jello); 4 – Tasselfish (Umbrina canariensis); 5 – Chub (Kyphosus biggibus). Рибите от неделя : 1 – Bank Steenbras (Chirodactylus jessicalenorum); 2 – Chub; 3, 4 – Bronze Bream; 5 – Saddleback Hogfish (Bodianus bilunulatus); 6 – Rubberlip (Plectorhinchus chubbi)[/b]
 |
|
Забравих да спомена нещо важно – препоръчително е да се слагат на глезена и върху плавника гумени или подобни предпазни каишки (Fin Guards) . По-трудно ще е на океана да ти събуе плавника в критичния момент ако си с такива . Петьо, тук съм обобщил личния си опит, просто няма къде другаде да го прочете човек. Яро, само практика му е майката . Колега SUBmarinov, Оги е прав – внимателно проследи движението на водата преди да влизаш. И ако случайно те хване някое силно течение, се оставяш на течението да те носи, не се мориш да плуваш срещу него. Дори и да те понесе към открито море, в един момент ще загуби силата си и ще можеш да се върнеш с плуване към брега. По принцип теченията са най-слаби малко преди пълния прилив (High Tide). [/b]
 |
|
 dok написа: Колега LIVE2DIVE, в областта на бедрото директно притискане в раната е почти невъзможно.Прилага се най-вече в области които не могат да се пристягат-шия,таз ,корем,гр.кош и т.н.Поради локалната загуба на усет за болка не се вреди на пострадалия. |
|
Вова , има такъв електронен уред, нарича се SharkShield. Някои хора тук редовно го ползват, особено ако ходят по места известни с високата си концентрация на опасни акули. Колега dok, бях чувал някъде, че кръвотечение от феморална артерия може временно да се намали дори чрез директно натискане с пръсти в раната, но не знам до колко практически е възможно . Нещо зачестиха атаките на акулите , долната история се е случила преди 3 седмици , и е описана тук : [/b][link] “ На 4 Май около 8 сутринта пуснахме лодката от Гленмор Бийч , на около 150км южно от Дърбан. Перфектен ден – спокойно море, лек югозападен вятер. След като проверихме безрезултатно няколко места в околността на Гленмор се отправихме към любимите си места в района на Палм Бийч . Там забелязахме доста активност – ята от сардини се носеха във водата, а отгоре ги бомбардираха морските птици. Бързо се екипирахме, нетърпеливи да скочим във водата – заради мътното море отдавна не бяхме гмуркали. Видимостта беше 6-7 метра , а водата беше сравнително топла за сезона. Моят приятел Тревор Бъргър беше пръв и скоро имаше вече едно спари. След като той извади още една риба а аз нищо, се преместихме 20-25 метра по-надолу, към южната част на рифа. След още едно безполодно гмуркане при което видях само дребна риба, се показах на повърхността и видях, че приятеля ми Тревор седи в лодката. Той ми викна да се кача , понеже има акула във водата. Това ми прозвуча доста странно тъй като и двамата сме виждали и преди акули тука, без те да ни безпокоят. Изненадах се когато той ми каза че е ухапан от акула. Според него е бил застрелял една риба на около 10 метра дълбочина и е плувал към повърхността, когато е усетил акулата да го захапва за долната част на левия му крак. Размятала го е на два пъти, пуснала го е и е отплувала. Успял е да види акулата само откъм опашката, след като го е пуснала и не е сигурен какъв точно вид е била. Предполагаме обаче, че е била от сивите рифови, тъй като сме ги срещали в района и преди. Отново сме изумени от скоростта с която те се движат под водата, атакуват и изчезват. Тревор превърза крака си докато аз карах на пълна скорост към Гленмор, където жена ми го отведе до болницата. След едно сериозно кърпене (58 шева) и 4 дена престой в болницата, Тревор като един истински харпунджия няма търпение раните му да зарастнат та да скочи отново във водата …” [/b]
 |
|
Радвам се, че ви е интересен материала, скоро ще говоря с Ванката да го преместим тогава в отдел “Статий” .[/b] [/b] |
|
Оригиналът е публикуван тук : [link] Приятелите на гмуркача, убит от акула Замбези миналата събота (21 Май) напусто се опитвали да спасят живота му, стягайки с въже горната част на левия му крак за да спрат кръвотечението. “Направихме всичко възможно да държим 28-годишният Уорън Смарт в покой, докато лодката ни “Dugout” (превод : Кану-еднодръвка) се носеше в продължение на 40 минути с пълна скорост обратно към плажа на Кейп Вайдал за да търсим медицинска помощ“ - разказва приятеля му Андрю Мичли . Но Уорън бил загубил вече твърде много кръв както във водата така и по време на пътуването обратно към плажа. Той издъхнал в ръцете на медицинските лица. Трагедията се разиграла при Левен Пойнт, 23 км северно от Кейп Вайдал и 57 км южно от Содуана (около 300км северно от Дърбан). Съсипаният баща на момчето, Сесил, каза че сина му току що бил купил годежен пръстен за приятелката си Шантел Оливир . Уорън е бил заедно с приятелите си Андрю и още двама – Тревор Хътън (дълбочинният гмуркач и рекордьор) и капитана на лодката Нийл Мейбърг. Пуснали са лодката от Кейп Вайдал в 7 сутринта. Нападението се е случило 5 часа по-късно, когато във водата са били Уорън , Нийл и Андрю , а Тревор е бил в лодката. Видимостта е била добра. Уорън току що е бил харпунирал една Кралска Скумрия на 12 метра дълбочина и точно е улавял в ръка рибата за да я доубие и извади стрелата. Внезапно акулата , привлечена от борещата се риба , се е опитала да я грабне, захапвайки Уорън за бедрото. “Всичко стана за част от секундата, Уорън не видя навреме акулата” – сподели Андрю. Докато Тревор измъквал окървавения Уорън на борда, останалите доплували до лодката и веднага се отправили към Кейп Вайдал. Обадили се незабавно на техен приятел да уведоми спешните медицинските служби. “Но докато го измъкнем на борда, той вече беше загубил страшно много кръв от разкъсаната феморална артерия” – каза Андрю. Приблизително 40 минути след ухапването те стигнали с лодката до плажа на Кейп Вайдал. “ Спешната медицинска служба вече ни очакваше на плажа, а 5 минути по-късно пристигна и медицинският хеликоптер” – разказва той. Медицинските лица се опитали да го стабилизират, но не са успели да го включат на система, тъй като вените му са били колабирали поради загубата на кръв. Уорън постоянно е губел съзнание докато медицинският екип се е занимавал с него, но за съжаление след 1 час е бил обявен за мъртъв. Междувременно Андрю се бил обадил на Шантел в Ричардс Бей да и каже че хеликоптера ще транспортира Уорън до болницата в Ричардс Бей. На него се паднала малко по-късно ужасяващата задача да и се обади отново и да и каже че приятелят и от осем години е починал. Вчера бащата Сесил каза, че семейството е съсипано, случилото се е било толкова неочаквано – предстояло е младите да се сгодят. Приятелката му Шантел наскоро е била изписана от болница след катастрофа и са изчаквали подходящият момент. От уебсайта на загиналия харпунджия , където той редовно е публикувал риболовни новини, особено от региона (Зулуланд) , както и новини за местния гмуркачески клуб се вижда , че той е бил много активен гмуркач-харпунджия от 2007 година насам. Бащата каза че гмуркането е било целия живот на най-малкия му син, но то му го е и отнело. “Гмуркаческата ни общност е потресена от трагедията” – каза Андрю – “Много сме разстроени, всеки го познаваше Уорън”. “Ако все пак му е било времето, то по-добре че стана докато той се гмуркаше и се кефеше, а не в резултат на нещо друго, като пътна катастрофа …” Левен Пойнт се намира в най-южната точка на природния парк Исимангалисо и е достъпен единствено с лодка , сподели Андрю Залумис , директорът на парка. “За последните 30 години, това е третият фатален инцидент с гмуркач-харпунджия в Парка, чиято крайбрежна ивица е с дължина 230 км. Много сме опечалени от тази трагична загуба “. Уорън Смарт по професия беше машинен инженер. P.S. Аз се познавам лично единствено с Тревор Хътън от участниците в инцидента. Ако науча повече подробности ще споделя допълнително
 |
|
Юли, чак убийствено не е, но не е и лесно. Просто човек трябва да знае какво прави и да е в топ-физическа форма. С лодка е по-лесно, да, но лодката си има други недостатъци. Имах лодка преди години, та много добре знам с какво е съпътствано притежаванието й. Първо, излета с лодка си е целодневна афера. Докато я пуснеш на вода, докато ходите къде ходите, след това да я изкараш на брега, после мий лодка, мий двигатели, мий такъми, чисти риба – денят отишъл. Лодка може да се пуска в океана само от строго определени места по крайбрежието – нещата са абсолютно регламентирани. И то се пуска от теглич, от плажа, а не от пристанища. Ловът на лобстери от лодка, или каквито и да било други плавателни съдове (например каяк, джет) е абсолютно забранен. Бензинът e скъп - две туби по 25 литра всяка на ден едвам те оправят. Годишни технически прегледи, застраховка, дневна такса при пускането на лодката на вода, гараж за съхраняването на лодката, поддръжка, сервиз – те разходите се трупат. А от друга страна влизането от брега отнема 3-4 часа, след това ако искаш иди почивай, или пък смени местото. Лесно, бързо, минимални разходи. Можеш да ловиш лобстери. Физическото натоварване е сериозно, което си е полезно - държи те в отлична физическа кондиция. От време на време излизам като член на екипажа с лодки на приятели, но около 90% от всичките ми влизания в океана са от брега, с плуване. Оги, може би ще го оформим като статия, нека да видим дали ще има въпроси, или нещо за доизясняване. Струва ми се, че ще е полезно четиво ако някому се наложи да се бори с океанския сърф някъде по света.[/b] |
|
Как[/b] ? Да почнем от екипировката – буят е задължителен елемент при влизане от брега – на него се носи рибата (По понятни причини – разбирай акули, риба не се носи на кръста); служи за маркиране на хубаво место (чрез закотвяне за рифа); и показва на другарите ти къде точно се намираш. Буят трябва да е малък и хидрообтекаем. Ползваме предимно пластмасови, пълни с несвиваема пенопластмаса - сравнително леки и компактни . Съществуват и надуваеми, но не като тези нежните които познавате , а пригодени за тежки условия , с вътрешен плондир, надуват се с автомобилен компресор. Важното е да са сравнително малки, понеже при преплуване през прибоя ще се гмуркаме с тях под вълните . При стъкмяването, въжето на буя се намотава стегнато върху харпуна. Края на въжето се промушва през втория отвор за ластик на главата, или пък през специално пригодена халка на главата – снимка 1. За въжето с клипс се закача буя и в резултат имаме един стегнат и прибран такъм (снимка 2), с който се плува сравнително лесно през прибоя . Ако случайно (или целево) се изпусне харпуна, буя ще го държи над водата, а въжето няма да се саморазмотае, тъй като плаваемостта на буя де факто го самозатяга . Избрали сме вече мястото на влизането, изчакваме следващата вълна да почне да приижда и се плъзгаме във водата, държейки харпуна за ствола, максимално напред, веднага зад ластика. Първите няколко вълни с които се сблъскваме близо до брега не са проблем, просто снижаваме леко глава под тях и плуваме напред. Постепенно доближаваме зоната където почват да се разбиват вече сериозните вълни . Важното е да се плува равномерно, без излишни движения и да се съхраняват усилията за следващите критични метри . Когато вече вълните почнат да се разбиват почти върху главите ни, се гмуркаме под тях, като всъщност не е пълно гмуркане, а по-скоро потапяне на половин до един метър под повърхността, махайки силно с плавниците напред , за да преминем под вълната над нас. Да не забравяме че се потапяме заедно с харпуна и буя – затова е необходимо буя да е малък. Лично аз държа харпуна с дясната ръка, а с лявата загребвам вода , дланта нагоре, за да ми помогне да се потопя под преминаващата над мене вълна. Изплувайки зад вълната си показвам главата отгоре, оглеждайки се за следващата вълна, плувайки съвсем леко, събирайки сили за следващото потапяне. Адски е важно да използваме рационално усилията си и да пестим енергията си, понеже понякога се налага да преплуваме под 10-15, че и повече вълни, всяка на 7-8 секунди интервал – става бая натегнато някои дни . Идва един момент, обаче, когато вълните вече почват де се разбиват директно върху нас – и това обикновено е най-плиткото место на прибоя. Тогава няма друг изход освен да се гмурне човек до дъното, дето се вика да се зарови направо в пясъка , когато отгоре се стовари вълната. Махаш силно с плавници, докато си на дъното, за да не те вдигне турбулентната вода и да те метне назад , там откъдето си дошъл. Изплуваш на повърхността след вълната и махаш с плавниците колкото сили имаш за да преминеш тази т.н. “Зона на смъртта” - все едно живота ти буквално зависи от това ! Понякога океана надделява, успява да ти свали маската, да изтръгне харпуна от ръката ти . Ако недай си боже това се случи, пускаш харпуна , който ще плува на повърхността, поддържан от буя, а ти гледаш да спасиш себе си. Ако имаш късмет да хванеш маската преди да я е отнесла водата , или си задържал със зъби шнорхела – добре: поставяш ги обратно, настигаш буя с харпуна и почваш борбата с прибоя отначало . Когато в един момент минеш зад последната вълна, нещата се успокояват, и можеш да се концентрираш върху риболова. Както споменах, понякога точно зад прибоя (там е плитко) може да се навърта риба, хранеща се с ракообразните, изровени от турбулентната вода. Дори определени хищни видове също патрулират понякога успоредно на брега, точно зад прибоя, само че водата трябва да бъде изключително чиста, иначе си губи човек времето, въртейки се из плиткача. Трябва да се внимава , обаче , понеже много лесно може да те засмуче (тебе или буя) някоя от вълните и да те метне обратно в пералнята на прибоя. По-добре човек да закотви буя малко по-на дълбоко и да се върне само с харпуна с макара. Има и едни други гадни вълни, т.н Freak Waves, които са с амплитуда многократно превишаваща останалите вълни на прибоя. Те се разбиват малко зад последната вълна на току-що преплувания прибой и идват без предупреждение, придружени с неимоверен грохот. Ако го чуеш, не губиш време да се оглеждаш въобще – пускаш харпун и всичко, и се гмуркаш светкавично до дъното, държейки с ръце маската на лицето . Възможно е такава вълна да те търколи, дори удари в дъното – за щастие са доста редки . Неприятното на прибоя е , че трябва отново да се преплува - на излизане към брега. Понякога това може даже да бъде по-опасно, отколкото влизането. Докато се науча как да го правя с чалъм , аз самият натрупах белези по ръцете, колената и задните части от порязвания по скали и миди из прибоя, както и веднъж много лошо навяхната китка (Една вълна ме търкули и удари силно в скалите на дъното – на 10 метра от брега ! Ходих с гипсирана ръка цял месец след това ) . Преди да почнем обратното преплуване през прибоя, стъкмяваме харпуна по абсолютно същия начин, по който го стъкмихме на влизане. Всички висящи неща като кукан, мрежи, и т.н. се прибират и закрепват към буя. Навлизайки в пяната на прибоя, аз плувам обърнат леко на една страна (снимка 3) , периодично хвърляйки поглед назад , към идващите зад мене вълни. В дни когато вълните са много големи, даже се обръщам на гръб, с лице към идващите вълни, и плувам към брега по гръб. Ако се зададе голяма вълна, пускам харпуна, който продължава да си плува на повърхността, поддържан от буя , хващам с две ръце маската на лицето и се гмуркам под приближаващата се вълна. Всъщност не е точно гмуркане, ами по-скоро клякам надолу и се свивам на кълбо. Вълната , ако не е много голяма отминава над мене; показвам се на повърхността и си догонвам буя с харпуна. Вълнта де факто е свършила черната работа – транспортирайки товара (буй, харпун, улов) напред към брега. Ако пък вълната се окаже прекалено силна и те подхване да те върти из водата като центруфуга, без паника се оставяш да те търкаля, задържайки дишането и изчакваш да загуби силата си. Когато силата на водата отслабне, намираш пътя обратно към повърхността, догонваш си буя с харпуна и продължаваш плуването към плажа – по същия начин както описах по-горе, до самия пясък (Снимки 4 - 5). Съвет от мен – никога да не се обръща гръб на вълните , винаги с лице към морето – докато вече не сме на безопасно разстояние от водата . И последно - не е препоръчително ползването на карбонови плавници за преплуване през прибоя - доста хора тука си ги изпотрошиха точно по този начин. Най-удачни се оказват за момента композитните пера.[/b]
 |
|
Къде ? Правилото е едно – по възможност влизане от пясъчен плаж, при излизане също. Важно е да се отдели време преди да се влезе във водата и да се огледа внимателно брега, да се прецени каква е посоката на течението. В океана почти винаги има локално течение, породено от фактът, че огромното количество вода, прииждащо с вълните, трябва по някакъв начин да се отдръпне обратно. При влизане трябва да се прецени, ако е възможно, къде точно е изходящото течение и там да се влезе – помага при преплуването на прибоя . И обратно, при излизане да се избягва турбулентната вода, завихряща се между крайбрежните скали и камъни. Понякога локалното течение от отдръпващата се вода между скалите е толкова силно, че просто не може да се плува срещу него. Махаш и махаш до полуда с плавниците и не напредваш дори на сантиметър – особено пък ако имаш и тежка риба на буя. Затова е изключително важно да се планира внимателно къде ще се излезе на края на гмуркането – ако има наблизо плажна ивица, най-добре да се остави човек на ветровото течение да го отнесе натам ( ако го има, разбира се) ако ли не - с плуване да се добере до нея и да излезе на пясъка. |
|
Прибоят в океана , или т.н. сърф си е едно доста сериозно изпитание и много начинаещи колеги-гмуркачи често губят при преплуването му я маска, я плавник, има случаи дори на удавени . Лично аз при първия си опит да го преодолея ( преди около 20 години ) си загубих колана с тежестите . Следващата седмица загубих още един колан, тоя път при излизане към брега. През годините съм губил последователно още две маски, един харпун, един плавник. И всичкото това на около 50-100 метра от брега. Силата на океанските вълни не е за подценяване и всяко влизане в океана трябва внимателно да се планира и осъществява. Има няколко основни фактора които трябва да се вземат под внимание, ще ги разгледам поотделно : Кога ? Водата в открития океан е подвластна на гравитационното привличане на луната , в резултат на което имаме приливи и отливи – по два пъти на всеки 24 часа, тоест два прилива и два отлива. Приблизително на всеки 6 часа те имат най-висока и съответно най-ниска точка , т.н. пълен прилив (High Tide) и пълен отлив (Low Tide) . Най-благоприятно е времето за риболов при прииждащ или при пълен прилив, по няколко причини. Първо при прииждащ прилив водата е по-чиста отколкото при отлив. Второ дълбочината на водатата точно зад прибоя , тоест там където почват да се надигат вълните е най-голяма, което съответно намалява турбулентността и привлича рибата която се храни с различни ракообразни , изровени от разбутания пясък на дъното. За всяка една географска точка на земното кълбо времената на пълните прилив и отлив са изчислени, съществуват достъпни таблици. Един хубав сайт е [link] , с няколкодневни таблици на часовете на приливите и отливите за което место пожелаете. Моето лично предпочитание е да влизам във водата около 2 часа преди времето на пълния прилив. Тогава силата на прииждащата вода намалява и усилията за плуването срещу вълните са по-малки. Когато , след 3-4 часа съответно ще се плува пък обратно към брега , все още отдръпващата се вода не е добила пълната си мощ и е по-лесно излизането. Може би тези неща изглеждат незначителни, но е достатъчно един път човек да се опита да се пребори с вълните на прибоя в открития океан, да разбере че не е шега работа. Един път в месеца, при пълнолуние, дневната амплитудата между най-високата точка на прилива и най-ниската точка на отлива е най-голяма (т.н. Spring Tide) и това сред рибарите е общо приетото време когато хищните риби идват най-близко до брега . Логично е да е така, понеже тогава има най-много вода близо до брега . Обще взето и ние харпунджиите гледаме да планираме задължителен риболовен излет 2-3 дена преди и след пълнолуние. Важно е да се знае каква ще бъде посоката и силата на вятъра в деня на планирания излет : [link] дава доста точна прогноза . При вятър от 15 възела нагоре, не си губете времето и услилията с подводен риболов. Много важен фактор когато решаваме дали да влизаме в океана или не , е големината на прибоя . На първата снимка по-долу са показани вълни от около 0.5 метра, с тях няма проблем. На втората снимка вълните са около 1.5 – 2 метра. Все още е възможно преодоляването им, с повече услилия разбира се . Лично аз предпочитам да си стоя на плажа, ако вълните надхвърлят 2.5 – 3 метра, както са показаните вълни на третата снимка. В такъв случаи единственият начин да се излезе в океана е с лодка, при това само ако капитанът е добър – както е показано на снимка номер 4 .
 |
|
Мерси за поканата Вальо, ще видя какво имам из снимковите архиви. Владо Пишлемето има повече снимков материал, ама ако можете и Валтер Ръсовски да го привлечете - сигурен съм че бая снимки му се намират и на него [/b] |
|
Нови Продукти
Цена: 6.00 Лв.
Spearfishing
|
4:15:29 - 
4:15:22 - 
0:01:01 - 
4:11:50 - 
0:57:57 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
