|
|
Умира ли морето...?
КАЛКАНЧО
13-11-2006 12:48
|
Здравейте колеги, не ви ли се струва че последните години видимостта под вода намалява драстично! Тази година, като вадих рапани около Камен бряг водата бе с видимост около 2-3 метра на 8-12 метра дълбочина и един- два пъти с малко до-добра видимост. Преди три години когато бях на гмуркане, рапаните ги локализирах почти от повърхността както на Кранево така и нагоре след Русалка. А и забелязали ли сте че дъното е като в язовир безцветно кафяво и няма никакви зелени или кафеви водорасли- никъде. А на Топола един път се пробвах, ами то дъното не се виждаше от черни сажди, буквално. Никаква рибка или раче или водорасло, всичко черно и воняща тиня, а рапаните обърнати нагоре и излезли от черупките си!
Някакви идеи??? 
|
|
|
Не знам дали да се съглася с теб... Аз не гмуркам от много одавна, а и гмуркам предимно на юг от Бургас, но тази година видимостта беше доста добра в сравнение с миналата. С изключение на времето когато цъфтеше планктона в началото на лятото, видимостта тук беше от 3-4 метра нагоре. А сега в момента е над 10 метра. Може лошата видимост на север да се дължи на наводненията и на пълноводността на големите реки като Дунав и Камчия примерно. Това е само догадка.
|
|
|
Аз съм сигурен, че морето рано или късно ще намери начин да се отърве от гадостите които виждаме все по често и едва ли ще загине. Съгласен съм обаче, че водата като цяло от година на година е все по мътна по мои наблюдения за последните 10 години видимостта е намаляла в пъти
за което причините са всякакви от наводнения и човешката намеса та дори и до затоплянето на климата което води до прекомерен цъфтеж на планктона - последното май трябваше да е на първо място
|
КАЛКАНЧО
14-11-2006 12:17
|
Dobs завиждам ви, там долу! Аз на два пъти щях да се прегърна с морски котки по големи и от мен...
|
sea-wolf
14-11-2006 16:54
|
Морето е било на път да "умре" заради попадащите огромни количества фосфор и азот идващи главно от два източника: земеделските торове и мръсни води, нефилтрирани от пречиствателни станции. Тези вещества стимулират цъфтежа на фитопланктона и се образуват зони, в които другите организми страдат от липса на кислород и светлина. 70-те и 80-те са били годините на бруталното замърсяване. След политическите промени в страните главни участници в замърсяването, настъпилите икономически сътресения водят до свиване на земеделието и рязко намалят количествата използвани торове. Началото на 90-те е времето, когато Черно море си поема глътка въздух и през следващото десетилетие учените отчитат някои положителни резултати. Успоредно на това се построяват доста пречиствателни станции. Към днешна дата в Румъния 100% от мръсните градските води вливащи се в морето преминават през пречиствателни станции.
Какво следва - поне частично възстановяване? Или отново надолу? Всичко зависи от усилията на страните за справяне с проблема. Някои вече замърсяват повече от колкото през 90-те. На думи вече са се разбрали какво трябва да се прави, да видим какво ще свършат в действителност. Възлагат се надежди и на европейски фондове, тъй като заедно с България и Румъния, от 2007 в ЕС влиза и Черно море с неговите си проблеми. Ще видим това за добро или за зло ще е.
Има още нещо, за което много пъти е ставало дума в сайта - чуждите видове, проблем за който за сега няма решение. Някои от тях се чувстват прекрасно в променящото се Черно море. Може би най-големият вредител е Mnemiopsis leidyi - [link] = (Качо, помагай за името на български). Този вид се появява през 80те и много бързо се размножава. Храни се със зоопланктон и ларви на риби, като довежда до огромни вреди на рибните популации.
|
|
|
Mnemiopsis leidyi на български го знам като ктенофора!Всъщност си ктенофорите са доста голяма група мешести!Но понеже за нашето море си е нов вид така го знам аз!
|
|
|
За радост не е намаляла в пъти видимостта. Тя си е почти същата от втората половине на 60-те години (извинете за древното време). Имаше периоди, когато бял-белезникав планктон се носеше подобно на снежинки и като отивам надолу не разбирам скоростта, посоката, дълбочината... докатно не видя дъното. След известно време - изчезва. Друг път се появят толкова много медузи от всички размери, че става неприятно преминаването през тях. После и те изчезнат някъде... и т.н. Видимостта на различни дълбочини и в различни седмици и месеци съм я виждал от 2 до 6-7 м, много рядко - повече. В началото на 80-те се блъснах в дъното на 21 м - беше много тъмно и ако не си бях протегнал ръката пред главата, кой знае какво щеше да стане... x) Като цяло екосистемата на ЧМ изглежда уязвима от такива напасти като рапаните... Интересно е как така са били докарани чак сега... Мореплаване с кораби има от векове...? И е съвсем сигурно, че не трябва да се пускат други зверове да ги ядат , освен може би някой разкошен рибен вид?!?! 
|
BatGeorgeone
16-11-2006 03:58
|
Здравейте,
Потвърждавам каквото казва КАЛКАНЧО, не само защото ми е градски ами защото цяло лято и за 2ра година гмуря само в региона от Балчик през Бяла Лагуна и Каварна до КАлиакра и Болата, както и Камен Бряг и Тюленово, за Топола и БЯла Лагуна особено има нещо ужасно плашещо, аз се отказах да влизам там в морето, гмуркате се и виждате нещо страховито, цялото дъно, камъни пясък, буните, въжетата на лодките всичко е покрито с нещо с бежов цвят лигаво гадно, прилича досущ на пяната с която изолират когато ви слагат Дограма, помислих, че някой е изсипал нещо нарочно в региона, съмнението ми е че околните хотели ( има подозрителни тръби идващи от хотелите в морето ) изсипват всичките си нечистотии и води в морето директно, можеби им слагат и някаква химия за да е по-гадно на морето, не знам каква е причината но там картината е като от Марсианско дъно, няма нищо с цвят различен от кремаво/жълт, за видимоста няма да говоря, като в кафе с мляко от държавен ресторант е , под 10 САНТИМЕТРА  по Каварна и на горе не е така но само засега, там има друго зло, траладжии, бомбаджии, военни дураци аве разсипват зорна природата.
Поздрави
|
|
|
Хм...умира ли морето...??? Че умира - умира. Лошото е, че не умира само морето, умира и гората, бавно умира цялата планета, задушавана от човешката напаст...В бедните като нас и още по-бедните страни оскотяли пълчища гребат риба и други водни гадинки и продават за жълти стотинки на по-богатите, които препродават на още по-богатите, за да са им вечно пълни магазините с плюскане, което в по-голямата си част остава неизядено, скапва се и се изхвърля, като заедно с изяденото и вече изср...но се връща пак в морето и трови останалия живот там. По същата схема се изсичат гори, където заедно с дърветата милиони горски обитатели измират или напълно изчезват. Къде отива дървесината? Голяма част в целулозната индустрия, за хартия за вестници и списания, пълни с "жизненоважна" информация за това кой политик какво казал, кой какво ял и кой кого е...ал. Не по-достойна е съдбата на останалата част - основно за задоволяване на консуматорски устроеното "цивилизовано" западно общество, към което и ние вече се присламчихме. Всичко обаче в края на краищата се превръща в отпадък. Истината е, че човечеството унищожава живота на планетата и го превръща в отровен боклук в твърдо, течно или газообразно състояние. И всичко това е за да заситим ненаситния си комформизъм. Кола, ако може две, а най-добре три. И бензин непрекъснато! Телевизор, ама във всяка стая, печки, хладилници, фризери, климатици, всякаква електроника. Дрехи колкото може повече, козметика, домашна химия за всичко. Мобифони, ако може по 3 на човек - колкото повече, по си успял. И нашего брата често тук се хвали колко харпуна вече е събрал, но не му стигат. Е как ще стане...??? Как си представяте този сатанински организъм, наречен потребление, да живее в мир и любов с природата? И ние още нищо не знаем за потреблението тук. Нашите Метро, Билла, Техномаркет, Бриколаж и автокъщи са бледа сянка на това, което от десетилетия съществува в Америка и Западна Европа.
Спомням си през 1963-та, когато се преместихме в нов апартамент, имаше за 3 входа 3 кофи за боклук и ги изхвърляха 2 пъти в седмицата. Сега пред един вход има по 1 контейнер, който всеки ден го вдигат и на сутринта прелива пак. Да не говорим, че едно време от кофите миришеше на вкиснала храна, а сега са пълни с пластмасови отпадъци и малко храна, която често не ще да се вкисва...И битовите отпадъци са най-малкия проблем! Вие си представете тези мегакорпорации, които пълнят мегамагазините със стока - какво мислите излиза през задните, често невидими за окото рампи на заводите им? Ще се скъсам от смях като слушам разни тикви как обясняват, че Западът си бил решил проблема с боклука...Как? Като го изяжда, или като го изнася някъде, където няма "избиратели". А напоследък просто изнесоха цялата смрад на индустрията си като "инвестиции" при такива като нас. И ние сме доволни, чащото това са работни места, значи повече кинти, съответно - повече пазаруване. Само че и ние, и азиатците, и "майсторите" сме на една планета. Това, че в Сена или в Темза се е появила риба просто означава, че на друго място е изморена до дупка, защото и парижките, и лондонските магазини са все така пълни с целия асортимент блага на цивилизацията. Надникнете и в пластмасовия китайски рай на Илиянци и си представете тази лавина от често абсолютно ненужни боклуци какво оставя след себе си някъде из Азия. Но пък ако нямаше кой да ги купува, дали щяха да се произвеждат?
Бе изобщо - СМЕШЕН ПЛАЧ! Това, че някой хотел е пуснал л...ната в морето, от това рибата няма да измре. Даже често точно там се събира...  Проблемът е, че с л...ната ще излее и още толкова химия от перални, миялни и пр. машини. Но ние го правим всеки ден вкъщи, без да се замисляме. Проблемът е, че виждаме бедствието, но никой от нас няма да се откаже от начина си на живот, даже напротив! Сега чат-пат се срещат и някои колеги, които пишат от интернет зали или от служебни компютри. Максимум след 1 година и те ще са с домашни компютри, а интернет търговията ще цъфти. Харпунджиите ще стават все-повече, защото както често казва WishBone, и харпуните, и неопрените, и всичкия такъм става все по-достъпен. Това е целта на нашето общество - "Все по-пълно задоволяване потребностите на (социалистическото) общество". На по-възрастните този лозунг ще им припомни едни други времена, когато всяка реч на Тодор Живков завършваше с него. Сложих скобите, защото само те правят разликата от тогава и сега. Изобщо, колкото и да шмъркаме, нека не забравяме неизбежната доза лицемерие (може би неосъзнато) в такива теми! Има ли някой, готов да се откаже от начина си на живот в момента в името на природата?
Та така, момчето си жали морето...Ще прощавате ако има нещо...
|
|
|
Страхотен пост... И страшен и истински.
Свалям ти шапка.
|
|
|
Gringo каза съвсем точно:
"...Проблемът е, че виждаме бедствието, но никой от нас няма да се откаже от начина си на живот, даже напротив!..."
Дааа, никой... и от нас, и от хората отвъд океана, и в Азия... Особено зловещо звучи това с изнасянето на производството в страни с по-евтина работна ръка, по-евтина енергия, по-евтини чиновници, по-неразвито законодателство, по-недоразвито гражданско общество и обществено мнение...
Ето малък пример: говореха ни, че се развиваме по план много преди да "планират" да речем ж.к. "Младост" и "Люлин" в София или който и да е подобен в друг град... И какво, улиците ги планираха толкова широки, кръстовищата - на толкова нива, че сега мога да уча някоя наука примерно, докато се влача с часове от една точка до друга. За да стигна най-накрая и да няма къде да паркирам... И да е видял някой да се изгради някъде велосипедна алея - пак в тези нови комплекси, да направят промени в Правилника за движение, в закона, за закрила на тези адреналинаджии, които все още искат да пътуват с велосипед В ГРАДА?? Нямааа... А ние, гражданите, викаме ли достатъчно силно, така, че да са принудени да ни чуят? Не... И какво като нашите деца ще гледат ей тия хубави снимки в другия раздел и ще ни гледат с укор...
Знам, че този разговор няма край и няма лесен изход, по природа съм оптимист, но...
|
sea-wolf
16-11-2006 17:27
|
За Gringo - повтарям думите на Добри.
Ето ви някои препоръки за опазване на морето:
[link]
|
|
|
Gringo, честно ти казвам,
направо ме разби
Браво.
|
Live2Dive
17-11-2006 09:17
|
Малко в страни, но все пак свързано с темата : Препоръчвам на всички да гледате новият филм "Една неудобна истина" (An Inconvenient Truth) с бившият американски вицепрезидент Ал Гор. Филмът графично очертава много тревожната действителност на глобалното затопляне, която вече е факт по всички континенти и във всички океани - не само в Черно Море.
|
Wishbone
17-11-2006 10:43
|
Браво, Гринго!
Страхотно есе!
|
|
|
Браво на Гринго. Гласувам за него с две ръце.
|
|
|
Горния пост наистина те кара да се замислиш за много неща и за цената която всеки плаща или за в бъдеще ще плати за лукса в който живее.
В този ред на мисли сега си спомних нещо което ми се случи това лято и просто не бях на себе си доста време след това. Та ловим си ние риба на Дяволската река в Приморско. Такмо беше трагнал кефала и излизаха добри риби. След половин ден чакане следобед се разкълва и точно тогава по брега на реката започнаха да се разстилат едни такива бели ивици подобни на паяжини и на пипане мазни и лепнещи. След няколко хвърляния месината беше цялата бяла и лепнеше. Замяташе се все по трудно и накрая стана невъзможно да се хвърли. Цялата река се беше покрила с един мазен слой който правеше риболова невъзможен. Отрязах горната част която беше на барабана защото тя беше станала като восък и не искаше изобщо да се развие. Така няколко пъти докато накрая останах без месина, а рибата тъкмо се беше разкълвала и аз за жалост трябваше да си тръгвам. Един от местните ми каза, че това било мазнината която някое от заведенията до реката изхвърляло безразборно вътре. Представяте ли си нещастниците си изхвърляли мазгиите от фритюрниците в реката, а тя се влива после в морето. Гледката беше покъртителна. Просто не можех да повярвям, че има такива хора, ако изобщо може да се нарекат така. За мен това са долни свине които трябва да ги вкарат да живеят в кочина с л**на. В днешно време не може да се разчита на съвестта на хората. Трябва да има желязни закони и най-важното някои който да следи за спазването им, а не всеки да си прави каквото си иска и да вреди на всички около него. Проблема е толкова дълбок и мащабен, че не намирам сили дори да пиша, но съм сигурен че всеки го таи в дълбоко в себе с надежда някой ден всичко да се оправи. Дано да дойде този ден, а и ние да го доживеем.
|
|
|
Мързи ме да ги чета тези дълги постове,има ли нещо съществено в тях?
|
|
|
хехе, приятели, чувствам се малко неловко от отзивите за моя пост. Честно казано, очаквах друго, защото го писах в състояние на афект - денят ми мина в софийските задръствания, имах конфликт с хора, които гледат само кесията си, и като финал - телевизионната програма...просто излях няколо кофи отрова във виртуалното пространство, а хората тук са доста позитивни и после ме налегнаха угризения...
Сега обаче незнам защо се сещам за баба ми, лека и пръст. Имам голямо семейство, представлявано от няколко поколения - доста разпиляни, но сравнително задружни. Ввсеки си тичаше из живота, но несъзнателно се въртяхме около ядрото - баба ми и дядо ми. Като в повечето патриархални семейстава, цялата информация стигаше до ядрото и там се обработваше, анализираше и връщаше обратно във вид на заповеди, съвети и инструкции  Интерсното беше, че всички споделяха проблемите си с баба ми - тя поемаше и обработваше информацията и вече смляна и подплатена със становище, я подаваше към Голямия Мъж - дядо ми, който като началник издаваше съответните укази... Никой обаче не приемаше баба ми за сериозен фактор, защото се знаеше кой е шефът. Така години наред всеки я товареше с проблемите си, болестите си, изливаше душевните си токсини върху нея, а тя тихичко и незабележимо слушаше, търпеше и преживяваше, без да се разсърди и поемаше като черна дупка цялата отрицателна енергия на синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Естествено, хвалбите първо се поднасяха на Шефа... С годините баба ми се смали, преви и почти изчезна физически от полезрението, докато дядката, макар че се сбръчка, си запази левентската осанка.
Един ден баба ми тихичко си легна и след 2-3 дни издъхна. Няма да забрявя как всички бяха изненадани - всички болни и недоволни се питаха един друг "ама как, защо така изведнъж, ама тя никога не се е оплаквала..." И после всичко стана различно, зейна една огромна празнина в иначе сплотеното семейство и всички разбраха, че животът им никога няма вече да е същият.
За тези, които не са схванали алегорията, бих казал: морето тихичко поема в наглед безкрайните си дълбини цялата отрова от своите деца - хората. Свикнали сме, че го е правило откакто ни има и си мислим, че ще е все така. Приказката обаче ще свърши някой ден...
|
|
|
Здравей Gringo, струва ми се, ако продължиш / продължим още малко в тоя дух, току виж сме създали някое сдружение - различно от oneblacksea.org и се опитаме, поне докато трае ентусиазмът, да намалим вредите за здравето на ЕДИНСТВЕНОТО НИ МОРЕ...
Според мен вероятността за успех е право пропорционална на величината на обединените усилия - вече има достатъчно бързи и чуваеми средства за въздействие на държевните структури, въпросът е дадено искане да е подкрепено от достатъчно голям брой хора.... Та е възможно и да присъединим нашия SPEARFISH глас към тези искания, които ни изглеждат правилни...
Както виждам, някои хора вече са отпразнували 10 (!) годишнина на своите усилия за опазване на ЧМ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 146.00 Лв.
Spearfishing
|
54:07:08 - 
798:58:06 - 
799:03:46 - 
0:03:31 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Леководолазно дело 
