IN MEMORIAM OF AUDREY MEISTRE

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

18.188.100.179

Форуми

Свободно гмуркане | Freediving

Обща дискусия

IN MEMORIAM OF AUDREY MEISTRE

Calypso
08-11-2007 16:19

Видео материал на италиански от последните моменти живот на Одри Местр по време на опита й за световен рекорд. Интервюта със съпруга й Пипин, Паскал Бернабе и приятел фотограф.

[link]

Vov
08-11-2007 18:02

Ужас. Някой може ли да преведе все пак какво точно е станало - беше показано, че долу се налага тя да прави допълнителни движения поради механична повреда или подобно...

sea-wolf
08-11-2007 18:28

Много неща на куп са станали, най-основните са:
1. Използват нов баласт в следствие на което въжето не е било вертикално.
2. В бутилката е имало много малко газ и съответено балонът не се пълни достатъчно.
3. Предпоследният водолаз липсва, тъй като загива преди това и не взимат друг.

Развитието на действията по минути и секунди: [link]

Vov
09-11-2007 09:55

Петре, изчетох целия материал... Струва ми се, дори съм сигурен, че тези хора сериозно са подценили необходимостта от мерки за безопасност и са нарушили методиката за проверка и доказване изправността и годността на всеки елемент (екипировка, действие), използван в гмуркането...
И защо никой не коментира неосъществената възможност да се даде въздух на гмуркачката от най-близкия леководолаз...?
Разбира се, това трябва да е предварително говорено, планирано, тренирано и пр...
Изобщо, след като се обърне колата, пътища много...
Също при насскоро загиналият при тренировки гмуркач не чух някой да му е подавал въздух..?!?!
А може и да има още много неща, които не знаем, но са оказвали влияние на хода и изхода на събигтията...
Много тъжно

sea-wolf
09-11-2007 12:20

Володя, нямаш си представа колко коментари, въпроси и отговори има в интернет пространството, по разни доклади, книги и т.н. за този случай. Аз поне незнам да се е изписало повече за друга подобна случка.
Това, което си прочел в този материал са фактите. От там нататък започват въпросите, отговорите, изводите за отговорности, вина и т.н. Общо взето гмуркаческата общност се разделя на две - за и против Пипин, като повечето са от вторите. Пипин написа книга давайки неговото обяснение за нещата. Наскоро излезе книгата на Карлос Сера, който е бил неговата дясна ръка - съуправител на IAFD, съорганизатор на всички гмуркания и т.н. Той остро критикува Пипин и хвърля вината за случилото се върху него. Ако ти е интересно, мога да ти дам да прочетеш първата книга.
Защо Паскал Бернабе не подава взъдух - защото Одри Местер дава сигнали когато това е можело да стане, че няма нужда. Принципно тази схема е много рискована и се оставя за наистина краен вариянт.
Защо на Люик Леферм не са подали въздух - при него случая беше съвсем различен. Освен това той използваше друга система за сигурност - с противотежести, без водолази под 80-100 метра. Хърбърт Нитш също използва такава система, но доста по-подобрена в последния си рекорд до 214 метра.

Vov
09-11-2007 13:30

Петре, темата е безкрайно интересна за мен,... главно от гледна точка на безопасността.
Благодаря ти за предложението, бих прочел книгата (не на италиански и френски) ако имаше вероятност да участвам в организирането на подобни гмуркания. За сега не виждам такава.
При все това, ако тези хора не са толкова опиянени от възторга на рекордните постижения, би трябвало, според мен, да направят максимални усилия за проверка на всеки елемент от оборудването, всяко действие на всички участници, всички мислими варианти на развитие на обстановката във всяка точка от движението на долу и нагоре....
Никак, ама никак не е срамно да се тренира устно, на обкновен тренажор на земята, с всички участващи едновременно... Тогава се проявяват евентуални неясни, несигурни моменти и неща и се вземат мерки.
Защо например няма радио- или проводна връзка на всички леководолази с Ръководител на гмуркането на повърхността? Не прочетох някой да се е засилил да го въведе след трагедията.
Когато гмуркачът подава сигнал, че не му трябва въздух, а часовникът показва, че след ТОЛКОВА ДЪЛЪГ престой на сто и едиколко си метра НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ да завърши успешно опита, какво е предвидено в процедурата? Поне някой трябва да я следва и пр....
Няма как да влизам в подробности, но съм развълнуван от лекомисленото, според мен, отношение на всички участници изобщо, на духа, който цари при тези иначе страхотни опити-постижения на човешкия дух.Повечето от мерките за безопасност, които може да се предприемат, са дори обидно лесни и не изискват много пари (ако приемем, че това е проблем за организирането и провеждането).

Впрочем, подобно развитие на нещата се наблюдава във всички категории човешка дейност, където има опасност за здравето и живота на участниците. Това не прави загубите по-леки.

Dobs
09-11-2007 14:04

Володя, не си съвсем прав специално за въпросния случай с Одри.
И аз съм чел книгата (препоръчвам я на всички които поне малко се интересуват от freediving). Това не е първото гмуркане или рекорд на Одри, а за Пипин да не говорим. Т.е. всеки един момент от потготовката, гмуркането, изплуването и т.н. е отработен и отрепетиран 100кратно. Естествено факт е, че загива човек, но това се дължи на една грешка на някой от екипа.
Освен това самото гмуркане не е най-голямата част от тази организация. Обикновено екипите се съобразяват с много променливи неща и са принудени да правят компромиси било то заради метеорологични условия, съдии, журналисти, телевизии, камери, организатори, спонсори, медицински екипи и т.н.
Относно подаването на въздух. Много е рисковано и за това се прибягва до него само, ама наистина само в краен случай. Лошото е че крайния случай обикновено се случва близо до повърхността когато дори самия гмуркач мисли, че ще успее.
Относно осигурителните водолази. В идеалния случай би трябвало да има 20 или 30 човека, разпределени на всеки 10 метра от въжето, но това практически е невъзможно. Освен това престоя на един леководолаз на 100 метра (да не говорим за по-дълбоко) е ограничен във времето и в пространството и той не може да се придвижва нагоре-надолу по въжето защото ще закесони...
Относно престоя под водата. Това не е критерий дали някой ще получи SWB и ще се удави, защото обикновено рекордите (особено в no-limits категорията) траят около 3-3.30 минути. Това е съвсем поносимо време в апнеа дори за някои членове на нашия сайт да не говорим за рекордьори. Те спокойно правят статична апнеа от 6-7 мин. Мисълта ми е, че врмето не може да бъде сигнал за опасност. В дълбоките гмуркания (особено no-limits) проблема е изравняването, а не колко време издържаш без въздух.
Изобщо нещата около един опит за рекорд са адски сложни. Изисква се огромна организация и не е чудно, че се случват грешки. Лошото е, че спорта е екстремен и грешките костват живота на гмуркача, но в крайна сметка всеки е наясно с рисковете...

sea-wolf
09-11-2007 15:14

Володя, Добри е напълно прав. Нещата са много по-комплексни от колкото изглеждат, ако не си запознат с цялостната подготовка по един такъв опит.
Само една забележка - в идеалния случай с 20те и 30те водолаза - може би е така при по-плитки гмуркания. Имам на нещо като малък плакат схема на световния рекорд на Жак Майол до 100 метра. Там е направо препълнено с хора под водата. Бройката е някъде там. Има обезопасителни водолази, лекари, оператори, представители от CMAS и какви ли още не. Обаче това са 100 метра. 170 метра е доста по-различно. Няма много хора като Паскал Бернабе, които могат да се справят на тази дълбочина с такава работа. Защо примерно като загива последния им водолаз преди опита (няколко от екипа са загинали за няколко години) не взимат друг? Защото не е толкова просто да се намери такъв човек и да влезе в екипа и т.н.
Тенденцията за по-дълбоките гмуркания вече е да не се ползват никакви водолази, а тялото на гмуркача да е сигурно закрепено посредством специална система към главното въже, което започва да се издърпва нагоре в определен момент от гмуркането, независимо от това какво прави гмуркача в това време. Ако се проследят системите през годините може ясно да се види развитието им към по-добро.

P.S. Володя, преди няколко дни четох лекцията на Таня Стриитър на конференцията, която DAN оргазнира миналата година. Там за първи път споделя колко тежък и рискован е бил този опит. Пример - по това време AIDA са следели за загуба на съзнание само по време на гмуркането и след него. Тя загубва съзнание за малко точно преди опита. В актуалния регламент това води до дисквалификация по състезанията. Отворил съм една друга тема за тази книга и като ми остане малко време ще синтезирам по-интересните неща, които съм научил до сега.

atoman
09-11-2007 16:42

Искренно съчувствам на хората преживели тази загуба. Фридайвинга е най великия спорт за мен, не само от гледна точка на физическите способности на човек но и на опасноста която съпътства всеки един опит. Володя силно се съмнявам че професионалисти от този ранг биха рискували. По скоро са преценили че и без предпоследен водолаз може понеже най опасните участъци за загубване на съзнание са малко преди финала. Наскоро гледах пак в You tube как един загуби съзнание на 5-6 метра от повърхноста. Тоест премерен риск. За другите два фактора обаче единия е човешка грешка (малкото въздух) а другия поради нововъведения в оборудването. Но оборудването ново или старо, модерно или традиционно във всеки момент може да откаже. Грешки за които не може да се обвинява един човек според мен. А и да им се търси кусур също ... хората са платили прескъпо.

Vov
09-11-2007 16:58

Дааа, приятели, просто ми се иска, както на всеки от нас, да са взети всички възможни мерки.... Нали знаем, че дори когато те са взети, пак става нещо непредвидено...
Добри, когато става дума за рекорд, обикновено не се предвиждат резерви от време (нали за това един от главните критерии на федерацията е след изплуване състезателят да не губи съзнание...) Това означава, че след всеки непредвиден престой на дълбочина/по пътя нагоре повече от 5-8 сек състезателят ще изгуби съзнание преди да достигне повърхността. А какво става при престой от няколко десетки секунди?
Не съм изобщо запознат с достатъчно подробности, но желанието за рекордно гмуркане, постигната върхова форма в момента, насрочен ден, метеорологична обстановка и пр. и пр. не би трябвало да са основание за пренебрегване мерките за безопасност...
Известно е ,че дори само пребиваването на дълбочини 60 -100 -200 м не е по силите на всеки... и дори сравнително кратък престой там и с каквито и да са смеси, пак означава продължително излизане и пр. и пр... ноо въжета, макари, механизми и пр. се повреждат тайно и ненадейно и ми се иска да е възможно вземането на всички възможни предпазни мерки...
Може нещата да опират и до пари, а и в тези екипи да влизат хора от тесен приятелски кръг, които малко или много се изживяват като герои-фаталисти, не знам, не познавам лично никой от тях... Познавам обаче много от НАС, чиято психика и мислене не са чак толкова различни от техните, не мислите ли?
Не става дума да не се гмурка, включително и за рекорди, а да се положат всички усилия плътното доближаване до границата да не предполага, нито допуска нейното лесно преминаване...
Иначе, нали знаете, сега да обявят набиране на доброволци за експедиция до Марс, ще се явят стотин хиляди кандидати...

Dobs
09-11-2007 18:58

Vov написа:

Добри, когато става дума за рекорд, обикновено не се предвиждат резерви от време (нали за това един от главните критерии на федерацията е след изплуване състезателят да не губи съзнание...)

Не е точно така Володя. Винаги има резерв от време точно за такива непредвидени ситуации. Не веднъж се е случвало да има някакъв малък проблем. Обикновено проблема е с откопчаването на картончето с дълбочината, откачането от шейната, която тегли гмуркача надолу или задействането на бутилката която пълни балона с въздух за изплуване. Много често се случва гмуркача да отдели някакви секунди за да се справи с такъв елементарен проблем. Самото гмуркане не е автоматизирано: качваш се на шейна, тя слиза на едиколко си метра, там автоматично се откача картончето с дълбочината и също така автоматично потегляш нагоре с балона въздух. Нещата изобщо не стоят така. Разчет на времето може да се направи до такава степен, че да знаят горе на повърхността че ако гмуркача не излезе до 4 или 4:30 мин. значи нещо някъде се е объркало (гмуркача е припаднал) и трябва да го вадят и съживяват.
А колкото до пренебрегването на мерките за безопастност, това се прави в разумни и премерени граници. Например не един или двама състезатели са поставяли рекорди в не особено благоприятни метеорологични условия. Ако примерно събитието е насрочено за определен ден, тогава има 100тици хора, които са на даденото място на този ден за това събитие (организатори, журналисти, медицински екипи, фенове и т.н.). Платени са пари за самолетни билети, хотели и т.н. Спонсорите напират, организаторите също. Не може при най-малката появила се вълна да се отложи събитието с 1 седмица. Просто се прави компромис. Всичко става малко по-трудно, но не смъртоносно.
В крайна сметка тези хора за това са рекордьори, защото имат малко "по-големи топки" от останалите и са готови да поемат повече рискове от обикновените хора smile

pipin162
09-11-2007 20:40

Сега успях да прочета разгорялата се тема!Напълно съм съгласен с Sea-wolf и Dobs!Не бих си позволил да коментирам случката,бих казал само че на пръст сигурно се броят хората които имат право да винят някой,най лесно се прехвърля вината от човек на човек!Мога да кажа само лека и пръст на тази феноменална истинска жена,имала е силен и смел дух,който малко хора притежават,рекордите и ще бъдат запомнени завинаги,умряа е за нещо което е обичала и вярвала и е знаела ,че може да се случи това.Това се нарича СМЕЛО СЪРЦЕ!!!

vatus
09-11-2007 21:22

Сравнението на Добс за "по големите топки", много ми хареса. Аз не веднъж и за нас (плитко -гмуркащите се) съм чувал изрази от рода на това, "че ни хлопа дъската", но на тези свръх-гмуркачи трябва да се преклоним и да признаем, че трябва невероятен кураж да си с единият плавник в дълбините, а с другия, в отвъдното.

Vov
09-11-2007 22:07

Даа, често така става, Добри... И на всякакви нива. Едно от върховите, измислено, но съвсем истинско, беше "Полетът на Кейприкорн"... Но това не означава, че така е редно да става, нали?
Едно е да се появи вълна, а съвсем друго е към нея да се добавят: ново, неизпробвано въже, друг баласт на края на въжето, недостатъчно налягане в бутилката с въздух, и - познайте на колко пъти по 20 (!!) м са осигуряващите леководолази... За радио- или друга непрекъсната връзка между хората във водата и някакъв ръководител на гмуркането не става и дума. И т.н., това е само по литературни данни, без да включваме признанията на Пипин, че е тласкал Одри към рекордни гмуркания и кой знае още колко неща ..

Това не променя с нищо хубавината на водата, гмуркането, риболова...

Всъщност, не споря с никого и за нищо, всеки мисли както обича... Постепенно мислите се променят, дано да има време.

pipin162
10-11-2007 00:38

Когато съдбата те споходи и формата и е смърт не те пита дали е редно или не,дали си готов или не,дали си по-добрия или най-добрия,тя просто идва и това е края,няма редни и нередни неща в този момент!Има хора които през целия си живот не са готови да предприемат нещо решително,а стоят скрили се зад маската на разсъжденя и философии,защо ли живеят изобщо те тогава?Тази жена е вярвала в нещо и е искала да постигне нещо, и го е направила дори с цената на живота си,знаейки че това може да се случи,за което аз и се прекланям! А да обсъждаме един уникален мъж,на една уникална жена,която той е както виждам е обичал истински и би дал всичко за нея дали виновен или не,е просто смехотворно! Смъртните инциденти а и каквито и да е други са винаги съвкупност от обстоятелства случващи се в даден миг често наричани от нас хората съдба,не виждам какво има да се обсъжда толкова,най малко пък от нас които сме толкова далеч от нещата.Темата е пусната за да изрази уважението си към една жена с изключителен дух!Така че нека изразим уважението си моля!!!

diverstore.net

Нови Продукти

Zoggs Dry Tour Backpack 30L

Цена: 80.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка