859:36:53 - 
859:37:02 - 
859:37:06 - 
29:40:55 - 
0:40:40 - 
18:36:03 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 Dobs
09-03-2009 17:24 |
От Иван (evia) Отново отварям тази тема – последния пост на Ачо е от 2006 година и звучи не много обнадеждаващо.....студена вода,течения,акули?! Като се замисли човек,какво е да отидеш на другия край на света за да се опиташ да се потопиш в Океана ??......наистина,май това е най-далечното възможно място/като изключим полюсите/до което може да се стигне „на един дъх”!! Без да влизам в излишни подробности относно пътуването ще споделя само, че е толкова скапващо и дълго, че дори само това си е достатъчно за да се подвоуми човек дали изобщо си струва. От друга страна,всеки си има личните мотиви и причини и така или иначе се оказа, че тази дестинация не е чак толкова пренебрегвана, колкото аз самия очаквах. Пътуването,според индивидуалните предпочитания, финансови възможности и време, може да се организира като една приятна екскурзия или пък като един „non stop fly” маратон – въпрос на избор....... лично аз реших да опитам и от двата варианта, т.е пътуване с повече почивки и „relax”, като за връщането предпочетох “бързия” и тежък непркъснат преход. Както и да е,благополучно пристигнах, за голямо удовлетворение пристигна и моята екипировка, което всъщност бе и един от големите проблеми – таксите за съпътстваща екипировка са меко казано стряскащи – оклоло 30 Еuro за килограм в едната посока, което ме накара да направя доста компромиси и да импровизирам според обстоятелствата – кацнах без харпун, без буй, баластен колан, самар и други дреболии, но с усмивка пред възможността да гмуркам поне месец, като се има предвид какво е времето и морето през февруари по нашите дължини. Сега и по същество – отново ще припомня думите на Ачо /за водата,местата и това,което имаше там/, само че вече по-конкретно. В моите представи Тихия Океан изглеждаше по друг начин. Последният ми допир с „Голямата Вода”беше преди по-малко от три месеца – през ноември се гмурках в Атлантика и Карибите и настроенията ми бяха малко или много като спомен за кристална видимост и спокойствие .......уви !! Като се върна пак към поста на Ачо и се сещам колко е бил прав?! Наистина, местата удобни за гмуркане са достъпни само от лодка. Другото,което ме фрапира в първия ми ден в морето, бе за амплитудите на приливите и отливите – на всеки 6 часа водата или се отдръпваше или идваше с такава сила,че отдолу всичко ставаше на боза. По вертикала разликата бе около 1,5-1,8 метра, а по хоризонтала,в зависимост от терена на повече от 20-25 метра. Цели заливчета ту се пълнеха,ту ставаха като пясъчни градинки. Непрекъснато се следи по радиото прогнозата за силата и посоката на вятъра и вълните и се правят разни сметки за възможните варианти. Цялото източно крайбрежие на Северния Остров на Нова Зеландия е осеяно с малки и големи островни групи и полуострови. На много места в Океана има плитчини, стигащи почти до повърхността или рифчета, като дълбочините варират от около 140 метра – до 6-8 метра под водата.....идеални за spearfishing. За съжаление обаче, без сериозна лодка – в смисъл такава,с която да можеш да разчиташ на преходи от по 35-40 мили в едната посока не става. Новозеландците са морска нация, имат си сериозни лодчици и лодки и непрекъснато скитат, така че за сериозен риболов си трябва и сериозна подготовка. За повече от скромен гмуркач като мен, нещата изглеждаха повече от драматично в началото. Видимостта не е като в познатите ми води в Егейско море /да не споменавам и Йонийско/, в които се чувствам безкрайно по-комфортно и тази несигурност и „враждебна среда” допринасяше за незавидната ми апнея – гмуркането представляваше едно постоянно оглеждане и да си призная честно – не малко страх.Това обаче бързо отстъпи място на по-силното ми желание да видя какво все пак се крие в тая безкрайна синева. Наистина,когато малко се поотпуснах и започнах да слизам все по надолу към дълбокото,пред мен се разкри една малко по-различна действителност. Както се изразяваше моя „домакин”,отдолу беше като Супермаркет – имаше си и шарените „Coralfish” и черните Angelfish,познати ми от по-топлите морета, както и така търсените от местните харпунджии Golden / Red Snapper. Тук, в тези води, най–преследвания и желан улов е жълтоопашатия KingFish. Проблема е,че валидния размер е минимум 75 см, което предполага един наистина сериозен лов. За това е нужен специален подход с примамки, възможности за слизане на дълбочини от порядъка на 25-28 метра и задължително партньор, както и харпун със океански параметри. За съжаление, това за мен остана в сферата на пожеланията и аз лично се задоволих с гонене на Red/Blue Moki /подобни на средиземноморското спари/, Снапери и Trevally,както и прилични торуци, които за мое голямо изумление тук се ловят само за стръв. Разбира се, видях и Кингове с доста впечатляващи размери, но не се реших да стрелям – харпуна ми беше току що купен и ми бе все още доста скъп. Доста от островите по това крайбрежие са резервати – не се допуска да се слиза на брега, заради популациите на различни птици, което прави акваториите им съвсем естествени и доста населени ......има доста едри лобстери и много търсените и пазени /заради цената от $100 килото/ миди “paua”. Огромните камъни под водата, покрити с висока около 1,5 метра гора – т.н. тук „калп” - са естествено обитание на доста непознати за мен риби. Има доста тлъсти мурени, които тук са жълти, и скатове с впечатляващи размери. Особено страшно изглеждат внушителните Long-tailed Stingray. Не мога да не отбележа и присъствието /нежелано от мен/ на най – страшните обитатели на тези води – акулите. Като се почне от може би най-безобидните /не знам според кого обаче/ - Bronze Whaler Sharks, след които следват Hummer Heаd и Seal Shark и се стигне до супер бързата Мако, която в последствие държейки я за снимка ме изуми със своето съвършенство. За съжаление или за щастие – не знам, предвид лошото време не успях да се погмуркам много-много от западната страна, т.е. в Тасманово Море, което е и дом на Голямата бяла...... Доста от вманиачените сърфисти там са имали „близки срещи от третия вид”. Друго нещо са делфините – огромни, около 5 метра и на стада от около 30-40 екземпляра...... Наистина неповторими и невероятно дружелюбни. Естествено, освен огромния Океан, Нова Зеландия си има и други красоти.......невероятно дълги плажове – от по 90 мили,по които се кара свободно кола, огромни пясъчни дюни по които можещ да се пускаш с буги-бордове и още доста неща за гледане, за което обаче не стига един пътепис. Аз успях да стигна до най-северната точка на континента – Cape Reinga, където в същност, както ми обясниха по-после е единственото възможно място от сушата, от което може да се види срещата на двата Океана – Тихия и Индийския. Панорамата е наистина впечатляваща – среща на две стихии с различен tide …....не вярвах, че може да има подобна гледка. А наоколо е пълно със страхотни места за гмуркане и си с усещането за едва ли не първооткривател, толкова е диво и натурално. Финално, като извод от едномесечния ми престой си дадох сметка, че Океана допуска наистина подготвените и че истински Blue Water Hunting може само след часове под водата и много лета на Черно, Егейско и Йонийско море, така че................ ще вадя пак 90-ката! Това са моите впечатления от тази дестинация и ако някой реши в някакъв момент да си „запали самолета” и да се пробва в дълбокото, може да разчита не мен за информация, разбира се доколкото успях да се ориентирам за това време. Пак уточнявам, че обикалях районите, основно в североизточната част на северния Новозеландски остров – местата са предимно с местните им маорски наименования и ще отбележа само някои......все пак не всеки си показва градинките / ха-ха /!!! В залива на Оклънд /най-големия град/ има няколко страхотни острова, с рифове между тях, много удобни за гмуркане – сравнително лесно достъпни, но с доста силни течения и не особенно бистро. По на изток са двата по-големи острова – Little и Great Barrier – прекрсни места,бистра вода и много риба, по-малкият е резерват със забранен достъп. Още по на изток е полуостров Coromandel и островната група The Alerdmen – феноменално красиво място с арки, пещери и каменни игли.....риба, лобстери, миди – има всичко. За съжаление няма магазин за принадлежности наблизо /разбирай в близките 35-40 мили/ а със стрела без връх,както в моя случай, рибилова не се получаваше, но поне се научих друг път да не стрелям по камъните – много са твърди тук ...явно !! По съветите на съфорумеца Pipin, отидох и по на север – до град Russell и Bay of Islands.....неговото сателитно проучване подсказваше, че това са местата!! Наистина се оказа район с много острови-малки и по-големи, скалисто дъно и местообитание на повечето риби, които изобщо съм виждал, само че на едно място. За съжаление,съветите за поведението на акулите, давани от 15000 км, не ми действаха толкова окуражаващо и мисля при следващото ми посещение да поканя Pipin /Иво/ за партньор и да ползвам неговия кукан, вместо да „драскам” по течението до лодката всеки път след успешен изстрел, пък да видим тогава как ще реагират „щракачите”!! Ако e нужна информация и съвети от наистина запознати и компетентни – препоръчвам [link]. Организират трипове за подготвени, а и не толкова, имат почти всичко нужно за океански spearfishing, а и са позитивно настроени към задаващите тъпи въпроси. Клуба им е на марината в Auckland – посреща едно наистина симпатично 50 кг. девойче, което определено има място в рубриката на Gringo за „колежките между нас” - сподели ми,че няма изгубена риба в спора си с акулите!! Това ми беше достатъчно като стимул и си дадох сметка, че когато се „понауча” още малко, непременно ще дойда да я поканя за един съвместен излет.......Дано само междувременно не се омъжи за някоя местна ръгбистка звезда – маор, щото тогава без Pipin наистина няма да се получи. Общо взето така изглеждаше месечния ми престой в New Zealand, като не споменавам моментите които не са предмет за коментар в този форум. Оставам с приятни спомени и си мисля,че не трябва да се зачерква тази дестинация.......независимо от разстоянието!! Ето и няколко снимки:     
|
|
|
Spearfishing
|
каква е синята хурка дето държиш в магазина.
.......а ето виж какво имах предвид :
