132:19:06 - 
132:19:03 - 
132:18:56 - 
0:47:02 - 
0:27:09 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 agyulev
15-10-2010 23:18 |
Поредната история...но с щастлив край Изпил съм 3 ракии, 1 чаша вино и 1 чаша бира - но това няма да ми попречи...да...разкажа случилото се !Смених работното място....мъка...минаха 5 месеца на новости, старости, управители и управителки, клиенти и клиентки и какво ли още не! Дойде ми в повече и реших, че трябва да го организирам. Това беше моят шанс - да се оттърва от всичко което ме беше притискало цели 5 месеца ! Ужас !!! Аз не съм такава подтисната душа. Е решено беше - ще пътуваме доста, ще платим доста, но в крайна сметка ще бъде хубаво. Е тази мисъл дойде при мен още на 3-тия месец след стартирането на новата работа. Мястото беше ясно, хората и те! Е с изключението, че двама от най-важните отпаднаха...но това е друга история която ще се опитаме да пренапишем отново догодина. То бяха планове, то бяха чудо. Е на 1.10.2010 в 24:00 часа бяхме в колата. Микрубуса беше полу-празен, което означаваше, че има широко място за спане през предстоящите близо 14 часа път. Минахме границата и...какво като минахме границата - очакваха ни още 13 часа път. То не бяха сандвичи то не беше вода, чай, бисквити и какво ли още не. Но бяхме решили твърдо, че няма да губим време да спираме и да ядем, пием или какво и друго да било. Е разбира се - поне за тоалетна спряхме - но само веднъж! Шегувам се - два пъти. Пристигнахме рания следобед - беше към 14:30. Почна се пазарлъка за хотела, който уж предварително бяхме спазарили. Да ама НЕ. В крайна сметка хем вълка сит, хем агнето празно ( или беше цяло-няма значение). И дойде чакането - чакането на заветния утрешен ден, в който ще се потопим в тази толкова солена вода. Вечеряхме, спахме, събудихме се, пихме кафе и....бръммм - вече пътувахме към мястото което знаехме, че е наше! След 20-ина минути бяхме там. Още от високото видяхме, че морето не беше приветливо. Е да...може и да повръщаме (както и стана) но пък риба ще има ! Това беше мисълта която ми мина през главата и която се оказа истина. Незнам дали може да си представите какво бързо обличане на неопрена направих, при положение, че 5 месеца чаках този момент. След 2 минути усетих солената вода в очите си, когато се гмурнах за пръв път но маската не беше прилепнала хато хората и...резултата беше ясен. Но няма страшно - това е поправимо. След около 1 час и 30 минути първите напъни за повръщане от 2 метровите вълни бяха се появили. В следващия 1 час нито можех да мисля за риба, нито за раци, нито за НИЩО. Просто си повръщах лашкан от вълните - е това беше КОШМАР. Не това си представях през последните месеци.  Но и това имаше своя край. Излязох от водата. Другите ми двама приятели които също влязоха във водата излязоха кой след 5 минтуи кой сле 2 часа. Роберт беше успял да стигне рифа, който беше на около 950 метра от брега. И риба нямаше. Е все пак имаше...но и вълни имаше...и умора имаше...абе реално риба не хванахме. Но това беше първи ден - все пак имаме оправдание. Бях решил, че след като брат ми няма да идва с нас ще трябва да се мотивирам, за да успея да храня тези 4 души които бяха с мен, понеже усещах отговорността за намиране на храна. Но уви - отговорността ми ме остави и втория ден с празни ръце. Добре че имаше промоция в магазина, че взехме едни лаврачета (култивирани) които не бяха въобще зле. Мина вечерта и дойде третия ден. Ех вярвайте ми, този трети ден ще го помня цял живот. Не хванах риба, но видях нещо което не се вижда всеки ден под вода. Представете си, че гмуркате с приятел и сте се решили, че ще сте на асансьор - единия горе раздишва, а другия е долу и така се сменяте. Е бях раздишал и гмурнал на 13 метра. Зъбарите вече си ги бях белязал още от предните две гмуркания. Разстоянието обаче беше непосилно, въпреки двата нови ластика и 7мм-овата стрела на дървения хапрун. Чаках ги да се приближат. Не бяха много големи - може би около 1.5 -2 кг. Гмурках 5 поредни пъти на едно и също място и всеки път държаха една дистанция от 6-7 метра. Разстояние което бях преценил като неуместно за стрелба. И....и....и....и...поредното гмуркане. Раздишал съм добре ! легнал съм долу на 20-тата секунда. Стоя още 20-ина секунди, в които виждам как зъбарите в един момент изчезнаха. Понеже се бях скрил зад един камък от дясната ми страна, въобще не виждах какво се случва там.надигнах се леко от камъка и погледнах на дясно - ОЛЕЛЕЕЕЕЕЕ АКУЛА !!!! Беше почти двуметрова акула - на около 1.5 метра от върха на стрелата ми. Ами сега !!! Какво да правя - това беше нещо което не очаквах. Та кой ли би очаквал подбно нещо в Егейско море ? Реших да не мърдам! Видях и очите...видях и дългата перка и опашка - движеше се бавно и сигурно. Реших да погледна повърхността. Все пак трябваше да преценя ориентировъчно къде се намирам и колко време ще ми отнеме да стигна до повърхността в такъв момент. Но когато погледнах нагоре и видях само един чифт плавници да махат лудо към повръхността. А той Роберт решил да види каква аджеба е тази риба ... и като видал, че е Акула...газззз нагоре. Е поостанах още 20-ина секунди и си казвам - ти си на ход ! Хем плавно хем сигурно стигнах до повърхността. Все пак апнеята беше стигала 1,30 мин. а трябваше и да изляза. Беше ми най-дългата апнея - общо около 1.50 мин. Акулата беше отминала...но аз не знаех къде точно е отишла. Излязох горе, поех си въздух и се развиках на Роберт - АКУЛА, АКУЛА - ВИДЯ ЛИ Я ? Като при въпроса "Видя ли я" половината думи прозвучаха под водата, понеже и на двамата лицата ни бяха под повърхността гледайки какво се случва под нас - дали евентуално няма да се върне и да ни отхапе краката! В крайна сметка почнахме да се убеждаваме, че е малка- въпреки, че не беше. Продължихме с гмуркането...но защо ли ? Моята апнея беше не повече от 40 секунди, а погледа ми шареше на всякъде. Е и този ден мина. Видях акула - нещо което е наистина впечатляващо сега като се замисля. Но най-много се зарадвах на това, че наистина успях да достигна зъбарите на една малка дълбочина. Нещо което за мен означава много. Изглежда бях достатъчно тих, влизах гладко, не плясках с краката и още куп неща говорещи ми че съм на прав път. Бях горд сам със себе си. Вечерта мина в куп размисли свързани с акулата. Какво би се случило ако бях се стреснал, бях мръднал, бях стрелял и какво ли още не. Събудух се и си казах - ТОВА Е ДЕНЯТ ! Да но не и за мен.Пътувахме към мястото.  Това същото на което видяхме акулата. Може да си кажете че сме луди да гмуркаме на същото място, но аз бях решен че ще достигна до зъбарите. Познай - нито зъбар нито нищо. Морето беше тава и риба нямаше. Имаше само зарган, който и без това няма да ловим. Гмуркахме 4 часа в които риба НЕ видяхме. Единствено един тюлен, който преследваше Роберт два поредни дни. За капак на всичко...по едно време чух шум, но не шум от двигател на лодка, а от двигател на хеликоптер. И то не един а ТРИ ! Така - сега я втасахме! Добре, че се беше вдигнала малка вълна последните 20 минути, че да не сме видими толкова лесно. Решихме да излизаме. Вече до брега Роберт ми каза - аз ще отида да проверя ей онзи нос - идвам след 30-ина минутки. Аз бях излязал, бях си оставил неопрена да съхне и бях легнал за малко под слънцето. Но само за малко ! По едно време го виждам нещо да маха на около 50-ина метра от брега. Само го чух да вика - НОЖ НОЖ НОЖ. Хукнах към ножа си, взех го и тръгнах да плувам към него. В момента в който го достигнах го попитах - какво е ? А той каза - РИЧОЛА - голяма е. Ричола, ама не е Ричола - беше Лихия. Беше МНОГО голяма. Хванах смело ножа и докато Роберт я държеше я мушнах в главата - умря веднага. Сигурно се питате защо той не си ползва неговия нож? Той беше омотан във въжето на харпуна. Рибата беше успяла да му развие около 40 метра от въжето. Ръкавицата му беше скъсана и пръста порязан. Хванахме я ! Нямаше мърдане. Радостта беше огромна. Тази риба я чакахме 4-ти ден. Е ето, че дойде. Беше ясно, че се отсрамихме и че ще ядем охолно следващите дни. Стигнахме до брега и напрвихме една сериозна фотосесия. Без съмнение рибата беше над 20 килограма. Да, ама колко над 20? Изчистихме я, като вътре в корема и намерихме една доста добра платерина, която ако бях видял да плува нямаше да и простя. Както и да е. Рибата беше в торбата, и съответно на скарата вечерта. След като се прибрахме в хотела, рибата беше измерена - отчете 21 кг. Това ме наведе на мисълта, че преди да я изчистим е била около 25 кг. Бяхме щастливи - всичките ! Рибата беше трофейна и си заслужаваше чакането. Роберт взе своята риба - сега беше мой ред ! Вечерта беше доста тежка. Тежка, понеже всеки път носим повече от необходимото количество Ракия. Следващия ден го пропуснахме, Дойде и последния, в който риба само видяхме но не хванахме. Имаше много Корифена, Махи Махи, Дорадо или както го наричат. Красиви риби, но които видяхме от повърхността обличайки неопрените. Рибите гонеха заргани и скачаха над повърхността - много красива гледак. Синьо зелените им тел с това жълто чело.Уникална картинка без завършек! Няма значние - ние бяхме доволни. Минаха още два дни в които всеки си взе по някаква риба колко да има за вечеря. Все пак лихията беше прибрана дълбоко във фризера и беше готова за транспорт към България. Взехме по някое друго добро спари, скъсахме по някоя врана, имахме по една две добри платерини. Зъбарите си ги оставих за следващият път. Определено ще има такъв.         Всичко беше повече от прекрасно - времето беше добро, морето беше рибно, компанията беше на ниво, парите бяха изхарчени, бяхме се прибрали благополучно. Какво повече ми трябва? Може би ми трябваше малко сила през първите работни дни след отпуската понеже както и предполагате - беше гадно да си отново на работа ! Пожелавам на всеки от вас подобно преживяване. Успех ! П.С. Рецепта за Lichia Amia Нарязвате рибата на пържоли с дебелина окло 2 см. Изтисквате 5-6 лимона в купичка. добавяте 1 с.л розмарин, 2 с.л. зехтин, 1 ч.л. сол и приготвяте марината. Рибата без да е залята с марината я оставяте в хладилник за около 2 часа. Палите барбекюто и 30 минути преди да сложите рибата на скарата я заливате с маринатата. След като престои тези 30 минути я слагате на скарата с кожата на долу и обръщате след като се вдига без да залепва по скарата. Приготвята сериозна порция картофена салата с много лук. Слагате ракията и...да сте живи и здрави. Нещо много важно - не закусвайте и не обядвайте преди това ! С пожелания за много успехи : Александър Гюлев ! |
Отиди на Стр.:
|
|
Spearfishing
|
Айде Браво ! и пак да ви се случват такива неща ! 
На мен ако ми се случи това с акулата( 2метра) направо ще се изпаря от водата
