|
|
Как стават белите?!
|
|
Хм, чак сега се сетих...
Всеки харпун е добре да се разглежда и да се отнасяме с него така, сякаш е винаги зареден..
Това означава също, че в никой момент от зареждането (вж. по-горе) стрелата не трябва да сочи никоя част от тялото ни, нито друго човешко или каквото и да е тяло...
Т.е., ако се спазват всичките правила за ползване на харпун, описани в този сайт, няма да се нараняваме повече, нито ще нараняваме други, нито ще удряме твърди неща, от които стрелата може да отскочи...
|
|
|
Аз мога да дам няколко съвета от личен опит как да предотвратите SWB след SAMBA. Особенно ако излизате от 20+ метра и под вас е поне два пъти толкова дълбоко. Ако някой се интересува мога да напиша малко. Чесно казано не знам има ли колеги които са правили самба в подобни параметри.
|
valkosub
14-04-2009 08:21
|
На мен би ми било много интересно. Давай, Живко!
|
|
|
Живко давай изобщо не му мисли. Няма нищо по-ценно от споделения опит. Там няма теория а само истина, и всяко зрънце което би довело до предпазване от бъдещи инциденти е безценно.
Чакаме с нетърпение.
|
|
|
Ок, тогава ще драсна няколко реда докато си пия след обедното кафе.
Беше пред последния ден от излета. Общо взето предните дни гмурках на 10-15 метра макс без много да се зоря. Последния ден обаче гмуркахме на ачика на едни островчета а пред тях беше открито средиземно море. Супер чиста вода с видимост над 30 метра вертикално. Преди случката да стане бях стоял сравнително на плитко и гмурках в близките места на дълбочина максимум 17 метра. Общо взето беше ясно че рибата е след 25-тия метър и чакане на 15-тия метър беше меко казано дразнещо. Точно видиш някоя баба спари по 1 -1,5 кг и трябва да дигаш на горе защото вече си стоял примерно 1 минута долу. Та след 3-4 часа гмуркане отидох на едно от близките островчета и си избрах една успоредна стена започваща точно от края на камъните които се показваха от повърността. На долу синееше и ми беше ясно че е поне 40 метра дълбоко. Имаше 2 подводни скали, на 7 и на 13 метра. Които ставаха за залягане и за чакане на преминаващи риби. Общо взето там видях и хилядите "подобие на ричоли дето мироцом застреля". Видях и големи ята паламуд, и огромни спарита които идваха по 1-2 и се изкачваха по стената. Та, проблемите започнаха когато започнах да ставам любопитен какво аджеба има под мене. Виждаше се една издадена скала под мене но според мен беше на не повече от 3 метра под камъка на който лежах (15-тия метър) Беше ми ясно че лягам на някакъв камък който беше леко издаден на вътре и в далечината се виждаха всички тези ята от риби които преминаваха , само дето нямаше шанс за изстрел защото бяха поне 10 метра на пред и на долу.
Малко предистория, поради факта че гмуркахме пред самия нос на жандармите които можеха секи момент да ни хванат я с катер я с хеликоптера който обикаля през няколко часа, не взех буй. Беше ясно че ако се удари риба ще се крие по скалите докато дойде лодката да ни вземе на излизане. Преди да отида на това островче , бях се заиграл в един малък залив на около 100 метра от мястото, където камъните стигаха до 17 метра и общо взето правеха едно много удобно и хубаво каменисто дъно идеално за мерута. На 30-тата минута от там взех едно меру (няма да споменавам големина и килограми) и след като го сложих на кръста отидох на островчето за което говоря.
Бях си изчислил тежестта на колана така че на 10 метра да бъда с неутрална плаваемост. С мойте твърди плавници с каишки (знаете че имам проблем с плавниците с пантоф а пък качествени плавници с кайшки все още не съм видял) беше лесно да пикирам по камъните и да минавам повече дължини долу докато слизам към втория шкарп който спираше на 15-16м .
Та на 10 метра си бях неутрален, обаче в формулата не бях включил меруто което ми беше на кръста. След час гмуркане на 14-15 метра и дебнене на някоя летяща риба да се приближи , започна да ми става тъпо и се замислих да слезна на камъка който виждах под мен.
Тука направих и първата грешка.
Аз съм си направил собствен план на раздишване когато слизам на такива дълбочини. Общо взето е съвкупност от много начини, но за мен си ми е идеален . Поне ми върши работа. За 15 метра приблизителна дълбочина си раздишвам около 5 минути. Интересното при моята тактика е че последната една минута се докарвам до контролирано преокисляване. Знам си мярката и винаги я спазвам. Прераздишването в последната минута ми е давало време на такива дълбочини от повече от 40 секунди над това което нормално правя.
Та грешката ми беше тази, че въпросно гмуркане, аз си бях раздишал и се бях настроил за чакане на познатите 13-15 метра. След като слезнах на този камък, и след като отново видях рибите долу и на пред, (грешка номер 2) реших да слезна на по долния камък който виждах.
(след като съм стоял на предния поне 40 секунди). Тръгнах да слизам обаче започвам да усещам че съм много по тежък от колкото бях предните пъти на 14-15 метра. Меруто на кръста беше ме направило много по тежък на тази дълбочина. Погледнах на долу по стената на камъка който в последствие се оказа на 20м дълбочина. От него многократно се виждаха спарита в особенно големи размери и бях сигурен че ще изненадам някоя ако му се поява над главата. След още 20 секунди разбрах че спаритата отдавна са избягали. Под мен имаше поне 25 метра а долу се виждаше светъл пясък . А над него виждах гърба на еднометрова (че и повече) риба която си стоеше и не мърдаше. (чесно казано нямам идея каква беше. Имаше бяло петно на гръбната перка, но понеже я гледах от горе не можех да разбера дали беше меру или ричола.) Тук направих друга грешка. Замислих се дали да не слезна за да имам шанс за изстрел от горе. Беше ясно че не ме вижда защото се приближавах вертикално от горната и страна.
Тогава часовника изпищя 2 пъти. По принцип сунтото ми пищи по 2 причини, едната е че са минали поредните 30 секунди, а другата е че се намирам на повече от 20 метра дълбочина.
В този момент разбрах че вече съм стоял твърде дълго за да предприемам каквото и да е слизане на по голяма дълбочина. Натиснах харпуна в ъгъла на камъка за да си дам начална скорост и се изправих за да поема на горе. Обаче изненадата беше огромна когато след 3-тото ритане бях изминал не повече от 20 см от камъка. Беше ми ясно че положението става сериозно. 1м 30 секунди бяха изминали а аз все още бях на 20 метра при положение че преди да слезна бях раздишал за по плитко гмуркане, а за 1м 40 секунди бих бил излезнал на повърхността защото аз винаги си пазя запас от поне 20-30 секунди.
Поредната грешка направих почти моментално. Направих 5-6 сериозни тласъка с плавниците за да мога да преодолея първоначалните метри възможно най-бързо. В този момент почувствах че краката ми изтръпнаха. Беше ясно че положението е на кантар. Хванах катарамата на колана с идеята да го окопчея ако усетя че ръцете ми изтръпват и те. Предна грешка! Кукана ми е закопчан за колана със алпиниски алуминиев (ех думата ми излезна от главата). Меруто ми беше на гърба, но кордата от кукана я бях прекарам през цялата лява страна, а желязното острие го бях пъхнал от дясната страна на горницата на неупрена. Поради този факт ми беше ясно че ако сега откопчея колана мога да направя така че колана да не падне изобщо а да остане да си виси за мен с металното острие пъхнато в неупрена. Реших да не го откопчавам и се съсредоточих да се концентрирам да изплувам максимално бързо. (Чесно казано се замислих и за това че ако бях го откопчал, меруто барабар с колана който не беше закачен за буй щеше да падне на 40+ метра без шанс за изваждане. Отново грешно мислене.)
Тук искам да кажа че колегите които споменават за това че виждат различни цветове преди да стане фал са прави. Всичко стана за 2-3 секунди. Жълто лилаво червено. В един момент знаеш какво става а в другия момент не можеш да направиш нищо.
Според часовника съм бил изминал 17 метра от мястото от което тръгнах. 3 метра преди повърхността вече крайниците не ме слушаха. Ръката която беше захванала токата на колана вече не беше там. Целия се тресях в неконтролируем гърч всяка ръка и всеки крак по отделно. Все едно 10 човека са те хванали и те блъскат всеки в неговата си посока. Ясно осъзнавах че съм в състояние на самба. Мислех единственно за 2 неща, да се опитвам да ритам с краката колкото може повече (въпреки че нямах никакъв контрол над тях. Целия се тресях като от студ само че 100 пъти по силно). И второто нещо в което се концентрирах беше да започна да дишам чак след като излезна на повърхността, но не и преди това.
Положителната плаваемост която съм имал на 3 метра дълбочина ме изкара . Поех първата глъдка въздух и въпреки това тялото ми се тресеше неспирно. След 4-5 рязки и бързи вдишвания усетих че леко по леко спирам да се треса и започвам да контролирам ръцете и краката си. 5-6 секунди въздух бяха достатъчни за да може кислорода да достигне до мозъка и той да възобнови контрола върху тялото ми.
Хванах се за скалата гледайки в бездната под мен, и чесно казано не мислех за нищо. Не се бях изплашил (факт който в последствие ме беше накрал да се изплаша). Знаех какво е станало и знаех че съм успял да премина. Погледнах в другата посока и видях Миро на не повече от 30 метра ,който си раздишваше на повърността без да има грам идеа какво всъшност беше станало с мен.
Останах на мястото още 5 минути и дишах така както никога преди това. За мен излета за този ден беше завършил. Отправих се със леки тласъци към мястото на което трябваше да ни вземе лодката и останах там.
Ето и какви грешки допуснах за да стигна до самба.
Грешка 1. Всеки си има определено време (всеки сам си преценя) за раздишване и това време му е достатъчно да прекара определно време на определена дълбочина. Аз имах нагласата и раздишах за това да прекарам това време на максимум 15 метра. В същото време аз слезнах по на долу. Въпреки че съм покорявал много по големи дълбочини, ако не отделиш време за раздишване и психическа нагласа , подобно състояние може да се получи и на 5 метра.
Съвет 1. Ако имаш нагласа да слизаш и чакаш на определени метри дълбочина, никога не предприемай по дълбоко гмуркане. Ако искаш да слезнеш на по дълбоко, направи го следващият път след като си сигурен че си раздишал за избраните от теб дълбочини.
Грешка 2. Рибата на кукана.
Съвет 2. Ако някога ти се наложи да гмуркаш без буй, винаги имай в пред вид рибата която носиш на кръста, особенно ако тежи повече от килограм. След 10-тия метър тези килограми може да са фатални. По добре отдели 30 секунди да закачиш кокана с рибата на някоя скала от колкото да го мъкнеш с себе си , особенно ако гмуркаш на такива метри. Всеки грам е от значение.
Грешка 3. Начина на закачане на кукана за колана.
Съвет 3. Закачай кукана си така, че при евентуална нужда от откопчаване на колана, да не ти пречи.
Грешка 4. Агресивни движения на голяма дълбочина.
Съвет 4. Въпреки че осъзнаваш че времето за изплуване ще бъде много по голямо , никога не предприемай агресивни движения в началото на изплуването. Малкото кислород останал в кръвта ти ще бъде много бързо освоен от мускулите, и ще те докара до по лошо състояние на по голяма дълбочина.
Грешка 5. Да откопчея ли колана или не.
Съвет 5. Ако си стигнал до момент в който сам си поставяш дилемата, да откопчея ли колана или не, Избора е само един - откопчавай! Дори и секунда забавяне може да е фатална.
И един последен съвет. Ако гмуркате по двойки, винаги отделяй време да разбереш положението на своя колега , особенно ако е в близост и можеш да му помогнеш при приблем. Дори най-опитния гмуркач може да изпадне в положение в което да не може да си помогне сам. Гмуркането по двойки е именно с тази цел.
И за финал. Никой не е застрахован. По една или друга причина това може да се случи на всеки. Но на тези дълбочини всеки е сам с себе си. Най-лошото нещо е паниката и уплахата. Освен че грам не помагат, те пречат толкова много че ценните секунди които ще отделиш да се чудиш биха ти спасили живота.
Моя часовник пази рекордните минути и метри които постигнах на този излет. Но гмуркането което току що описах ще си остане за винаги като обица. Първото нещо което ще направя следващият път когато отново влезна във водата, е да премина тези метри и да стоя повече долу. Но този път със нагласата и със отделеното време за подготовка.
И сега като се замисля, две неща направих правилно в тази ситуация. Съсредоточих се в най-важното, да дишам след като главата ми излезне на повърхността и това че не допуснах паниката и уплахата да ме спрат по пътя на горе.
|
|
|
Другия път ще се внимава повече и това е 
|
|
|
Нямам думи!
Дори само този пост е достатъчен да оправдае съществуването на този сайт! Дано само повече колеги го прочетат и си направят изводите!
Предполагам, че сега ще има много коментари с думата "късмет", но аз бих казал: не ти е било още време, иначе е имало всички предпоставки сега да те споменаваме по друг повод... 
Живко, не знам дали съзнаваш, че живееш нов живот?
|
|
|
Това което мога да кажа със сигурност е следното. Според лога на сунтото последните 5 метра преди повърността съм ги изминал за 12 секунди. Ден след случката започнах да се чудя защо ми е трябвало толкова време да ги премина. Сега като се сетя в положението в което бях е напълно възможно. Въпреки че съм положително плаваем, аз мятах ръце и крака на всички посоки, което само по себе си е забавило изплуването ми. Съдейки по това че самата самба е започнала на 7 метра под повърността, а неконтролируемото треперене е започнало след още 3 метра, съм склонен да мисля че за да се стигне до SWB след самба трябва да минат поне 15+ секунди. Сигурно е различно за всички поради различната физика, но аз така и не стигнах до припадак. 15-20 секунди в самба са повече от достатъчни да се помогне на човек преди да припадне. И според това което стана съм сигурен че дори и в самба, мисловната дейност на човек не спира. В смисал той може да разсъждава и да взема решения. Явно повратната точка е именно момента в който се изпада в безсъзнание. При такива дълбочини и при достигане на лимитите на тялото е нормално по някога да прекрачиш за малко прага. Но това само трябва да ти помогне да знаеш за следващия път че в едно подобно състояние може и да нямаш същия късмет. Не мога да си представя ако това беше станало на 20-25 метра каквито спокойно можехме да покоряваме на всеки излет.
|
terzosub
14-04-2009 20:59
|
Прочетох поста, много е поучителен дано повече колеги го прочетат защото както Живко е испаднал в тази ситуация може да е всеки един от нас.Да не дава Господ.
|
|
|
Благодаря за подробния ти пост ! Прочетох го внимателно и се опитах да докажа на себе си грешките, които миналата година допуснах и бях на крачка от това което ти се е случило и на теб. При мене се случи на 19 метра. Запазването на спокойствие, колкото и трудно да е в такъв момент е многоооо важно ! Аз инстинктивно на 3-ия метър преди повърхността, хванах маската с цел веднага щом изляза на повърхността да я смъкна цялата, за да си поема дълбоко въздух и да почувствам свободата( което беше грешка - не хванах токата на колана, а маската)Може би, понеже вече виждах повърхността - незнам - инстинкт ! При мене грешките бяха подобни при тебе, но имаше и още една !!! Ако евентуално имате възможността да ударите риба на края на апнеята си, на дълбочина, която ви е не толкова понятна, стреляйти и веднага нагоре. Аз направих грешката да мина 3 метра за да я хвана в ръка и това ми костваше и трите последни метри, които можеха да са фатални. Съгласен съм с тебе, че времето нагоре се струва ужасно дълго, въпреки че всичко става за секунди. А после ... дишането горе е.... много много учестено. Радвай се затова че си се разминал с уплаха и си си взел поука. Аз тогава се подцених - след 3 дни усилено гмуркане на 13-15 метра, да сляза на 20 беше като детска игра, но в тази игра не влизаше рибата и грешките ми. Извинявайте за дългия пост . 
|
Yavorsub
14-04-2009 21:41
|
Живко -много съжалявам за неприятното , но поучитело преживяване,Добре е че си се опитал да систематизираш грешките си , макар да пропусна цяла поредица -може би да не ги отчиташ като такива или пък просто си се опитал да ги вместиш в сметките.Плавниците, шамандурата , втория човек са най-сериозните пропуски които си допуснал -нали е излет в нова обстановка , ново море -такива мерки за сигурност са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ !Не те укорявам -аз лично много ти симпатизирам още от времето когато пишеше редовно и качваше хубави снимки с улов.А и подочух малко от подробностите около излета ви, така че да знаеш че съм с теб , още повече че за жалост и аз съм изпадал в подобни ситуации.Просто се опитвам да ти помогна , обикновенно при инцидент допускаме поредица от малки грешки, които се събират и нарастват като лавина , докато се наруши баланса.Има и един много ама много важен аспект -причина за по-лесното "усвояване" на самба -наднормено тегло.Не знам колко кила си и дали не си наддал много кила напоследък , просто отбелязвам.Като чета просто набелязвам всяка малка грешка -дано да се видим на живо някой ден и ще ти обясня подробно какво съм забелязал-дано да ти е от полза.Стига да искаш разбира се .Поздрави и не се отчайвай .
|
|
|
Хехе Яворе с тебе на по бира винаги бре. Колкото до килата, 107 тръгнах 104 се върнах. Общо взето зимата съм качил само 7 килограма и мисля да ги сваля до края на май. Ама на мен такава си ми е работата по цял ден пред компютъра.
Само едно нещо ми липсва за момента, качествени плавници. Тези с които съм в момента са просто много под нивото на което трябва да са. С тях съм слизал на много по дълбоко и въпреки че са трудни не съм имал проблеми. Не мога да си представя ако успея да сложа примерно едни карбонови леки като пух, направо ще летя под водата )
Това лято ще експериментирам. Иначе на мен ми стана интересно за това че и ти си правил самба. Ти по принцип си гмуркач не от скоро и ми е интересно как си допуснал да стане това. Ако решиш, можеш да напишеш няколко реда, на мен ще ми е интересно.
|
|
|
Браво Живко, че си жив и здрав!... Много си бил близо до прекрачване на чертата...
Смятам, че след такова преживяване никой не трябва да гмурка повече за деня.
Яворе, тук му е мястото, времето, повода, всичко, за разбор на грешки... Явно на Живко не му тежи, след като сам е решил да опише случая. Всякакви коментари, уточняващи въпроси и пр. само могат да засилят поучителността на случая, така че... Всъщност ми се струва, че си малко длъжен, както и други колеги, щом смятате, че има необсъдени грешки, да ги споменете...
За мен
1. Връзването на колана за буя е постоянно и неотменно действие. Ако има жандарми - сменяме мястото.
2. Рибата - на буя.
3. При гмуркане първо отивам на най-голямата дълбочина, за която се готвя, а после се премествам - само нагоре.
4. Изобщо не разчитам на такива огромни резерви, каквито е показал твоя организъм, Живко. При най-малкия признак, че съм престоял долу или съм отишъл по-дълбоко, отколкото е безопасно за мен, тръгвам право нагоре.
5. Отпред на колана съм поставил и допълнителна кука, на която мога лесно да закача харпуна и да откача всичко по всяко време - без да се колебая, щото ще изгубя екипировка. [Това - сега, а веднъж щях да се удавя щото не хвърлих нищо...].
6. Разбира се, би било много добре, ако при гмуркане на такава дълбочина имам надежден партньор на повърхността, който да ме посреща - няколко пъти...
П.П.
Естествено, всички обсъжданици имат единствена цел да се разкрият грешките и те да не се допускат от други колеги...
|
valkosub
14-04-2009 22:59
|
Живко, курбан ще трябва да правиш!
|
|
|
Бира за теб и пици
Аз писах по въпроса защото не се чувствам виновен или наплашен или нещо такова, просто си мисля че някой от нещата които аз направих като грешки най-малкото тези които тепърва се сблъскват с подобни проблеми ще имат едно на ум. Когато се чете ей така от форума не изглежда кой знае колко сериозно, ама не си ли бил там не знаеш нищо.
Иначе едно е ясно, дали на 20 или на 5 това може да се случи на всеки. Просто въпросното гмуркане не сметнах някой работи , които в последствие ми направиха проблем. Иначе ето едно макро от сунтото в момента, личи си че съм имал и по сериозни възможности за това
[link]
|
|
|
Живко благодаря че сподели!!!
Гришата е прав, не ти е дошло времето.
Аз 2 пъти съм хвърлял колан и то също заради тези мерута.
Според мен след като на човек му стане ясно, че няма силите да стигне до горе, няма другар който да помогне, трябва да изхвърли веднага маската. В случай на блекоут и ако има късмета да изплува с лицето нагоре вероятноста да се самоспаси е доста по-голяма.
Подобно нещо се е случило с Фабрицио собственика на Тотемсуб. Изхвърлил е маската на 15м преди повърхността, изпада в блекаут и след известно време идва на себе си, но му е коствало 2-3 часа да си върне паметта и да разбере къде и какво се е случило. Бил е сам.
|
|
|
Това за което говориш е много сериозно. За да е припаднал под водата, значи той е тръгнал на зор от дълбокото. При мен беше различно, аз тръгнах със достатъчно въздух за да излезна, но при ритането на горе всичкото което бях оставил за изплуване се изчерпа. И друго се сещам, аз съм си направил жилетката така че тежестите да са само на гърба, при предните проверки винаги ставаше така че ако се наклоня на една страна жилетката винаги ме обръщаше с гръб на долу - с лице на горе. Пък чесно да си кажа за жилетката че нося хич не се сетих!
|
|
|
Бил е на 40м когато е разбрал че е закъснял. Цялата история е в края на това интервю: [link]
|
Yavorsub
15-04-2009 00:02
|
Живко , ако се абстрахираме от факта че сте били поставени в стресова ситуация -ЖАНДАРМА -ПРОБЛЕМ ! - започваме с подготовката .
Хубаво е да се настройваш за опреелена цел -"слизам само до прага да проверя и каквото и да има или видя , ако не се приближи -няма да стрелям а излизам".Само дето важи винаги за всяка една от ситуациите.Трябва да стане навик.Психическата подготовка е най-важна , може би по-важна и от физическата .Добре подготвен физически гмуркач без психика е само потенциална жертва-обратно гмуркач с не дотам завидна физическа подготовка и данни , но психически подготвен може да се измъкне от много -тежка ситуация.Както е в твоя случай.(и да знаеш че килата ти са ти много .е и на мен ама на теб са ти повече 
Другаря с теб -това е човека който познаваме, доверяваме му се и с който се разбираме и само с поглед -ако има такъв и ловим по двойки както е правилно няма единия тук а аз -там.Единия гмурка а другия го чака горе,Ако се забави -слиза и даже му помага ако случайно е ударил нещо.
В сяка друга (от вашата конкретна)ситуация буя е задължителен -вярно че ти го казва човек който доста години не ползваше буй по други причини, но повярвай ми -буя спасява живот.
Кукана-доста сме писали а и аз не съм риболовец че да те поучавам как точно и къде да го държиш, но даже и закачен с карабинер на колана го слагай така че да не те опасва.Ако пък има риба на него -както сам се сети на плиткото .
Плавници -на пазара вече има от всичко и по много -няма начин да не може да си намериш пантофи по мярка.потърси а ако не намираш-обади се да те упътим.
Жилетката с тежести също много спомага за самба -в единия от моите инциденти бях именно с жилетка.Обикновенно когато имаме нужда от жилетка сме с дебел костюм и както се досещате освен че сме с много тежести , след прага на неутрална плаваемост вече не сме тежки а МНОГО ТЕЖКИ !За това зимата -на по-плитко!
Това на първо четене са най-фрапиращите ти грешки икато поговорим на живо сигурно ще изникнат и още.А за моите инциденти все още не ми се говори щото ме е яд на мене че допусках да се хвана в толкова евтин капан -така е като си млад и морето ти е до коленете.Някой ден ще си "призная" .
|
|
Нови Продукти
Цена: 6.00 Лв.
Spearfishing
|
340:12:58 - 
340:12:55 - 
340:12:32 - 
8:50:00 - 
0:27:25 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
