|
|
Мароко,Египет и Йордания - Wintertime
|
|
Понеже в раздела „Дестинации” на Форума настъпи някакво зимно затишие и за да внеса малко солен привкус на февруарското студено ежедневие ще се опитам в малко повествователна форма да споделя моите впечатления от малко по-далечни и не дотам популярни места. Преди не много време,някой беше споделил в една от темите,че с наложените рестрикции за spearfishing в залива на Солун и халкидическия полуостров,с проблемите в Егейските турски острови,може би ще се наложи да поглеждаме и по-на юг на картата. Е,да – не е като за всеки уикенд,а и в кризата не е по джоба на всички,но така или иначе възможността да се види как и какво плува в по-топлите морета си струваше.Аз по правило обичам да си планирам вероятните „дестинации” възможно по-рано – едно с цел да се възползвам максимално от ценовите промоции и друго – да имам време да се погрижа и за оптимално набвяне на нужната информация ,а също и да мога в студените зимни дни да „глътна” малко топъл морски въздух и да се поразходя по джапанки. Както и да е, този път бях се насочил към Северна Африка. Мароко – като дестинация е най-достъпна откъм Континента.През Гибралтар разстоянието е колкото през Коринтския провлак.Скоростните фериботи са на всеки 30 мин.през сезона и като граждани на Евросъюза нямаме нужда от визи – попълват се само входни гранични листове. Няма да се впускам в подробни туристически констатации,все пак идеята ми е да бъда полезен с впечатления,относно евентуален харпунджйиски „набег”. Мароко е монархия.Естествено,Краля гледа усмихнато или сърдито от всеки ъгъл,но по-интересното е,че освен на фотографии с военна униформа или с жена си,в един рибен ресторант видях и снимка на Мохамед VI и с трофейни риби – вероятно негов собствен улов ?! ......викам си – това е,тука ще сме си на място!! Да,обаче се оказа,че не е точно така. Първите ми впечатления от Мароко бяха нещо като „усмивка с озъбване”.По точно вторите,защото бях идвал в Мароко преди 15-на години,но с една немска група туристи и само за уикенд и спомените ми бяха поизбледнели.Действителността ме приземи бързо – перлата на Северна Африка не беше никак лъскава.Ако трябва да обобщя с една дума – ЦИГАНИЯ. Както се беше изразил един пич – „в Мароко има около 10% изпечени мошенници,а останалите 90% са си обикновенни мошенници” !! Градовете,които посетих в последствие си приличат досущ като един – стара градска част,наречена Медина и всичко малко по-ново /но не задължително по-чисто/около нея.В тези Медини улиците са тесни,тъмни и по тях освен мърлявите мароканчета можеш да видиш и доста съмнителни типове с налудничав поглед – вероятно от хашиша,който непрекъснато пушат и предлагат.Като се замисля обаче,почти не видях мъж с предни зъби.Изгубването в лабиринта е гарантирано най-късно да 5-тата минута и правилото за спасение е ориентира – джамията е най-високо,морето най-долу.Аз обикновенно избирах варианта с няколко кинта и някой пампаец – с уговорката обаче да не ми предлага постоянно да ме води при брат си....че тука демографския индекс не е като при нас ?! Аз си бях избрал за „база” Танжер – пристанище на входа на Гибралтар,на равно разстояние от Атлантическия бряг и от големия средиземноморски залив на Сеута.Предните няколко дни,преди пристигането ми,беше валяло яко – доста повече от нормалните стойности за валежи тук и реките бяха излезли от коритата си,повличайки мостове и пътища.После всичката тая вода се изливаше в морето и гледката на мътно море направо ме депресира.Реших да опитам в Океана.Мароко има около 1700 км. крайбрежие.В по-голямата си част в посока от север на юг,брега е полегат,с пясъчни плажове – широки,безлюдни и мръсни.След Атласките възвишения обаче,брега става стръмен,а прибоя прави така че е почти невъзможно да се влезе във водата. Изобщо,като се замисля – едва ли някой харпунджия би имал куража да се пробва да прескочи прибоя.....амплитудта на вълните / през повечето време около 4 метра/ е такава,че шанса за влизане беше една голяма НУЛА. Аз се отдадох на автомобилни пътешествия с надежда времето да се пооправи.Разгледах градовете от Атлантическото крайбрежие – и туристическите и тези,които са по настрани от пътя на пътешествениците.Картината обаче не е много по-различна......циганийка,мръсотийка и мрънкане за пари за абсолютно всичко.Въобще,тази прословута арабска чистота и гостоприемство,за която бях чувал е само мит.И по циничното в тази цялата работа е,че всъщност става въпрос за някакви буквално „смешни” за нашите стандарти пари,ама явно е по-важен принципа да се „преметне”простия европеец – чужденец !!Направо онемях,като видях как на фона на помпозната джамия в Казабланка/струваща 800 милиона $ и втора в света след тази в Мека/ има един квартал със порутени коптори и как в страта им столица Фес,по централния им булевард с палми и алеи от полиран гранитогрес,местните седят на мраморните пейки и люпят семки и си хвърлят боклуците в цветните лехи ?! Реших отново да се върна към Средиземноморието – топлия вятър и визуалната близост с Испания някак ми действаха позитивно.В действителност след входа на Гибралтар и носа Сеута,залива остава подветрен и няма и спомен от големите вълни на Атлантика и студената му вода.Тук се намира и столицата на северноафриканските евреи – гр.Тетуан,с друга архитектура и някак малко по-различни хора/ама само малко J)/.Релефа е типично средиземноморски,повече зеленина и много по-спокойно. Сеута е град-ексклав на Испания – истинска цивилизация и недостъпен за тълпите местни марокански прекупвачи,които се тълпят пред граничния пункт.Тук вече се почувствах удовлетворен – с европаспорт в ръка и с одобрително намигане на испанските гранични полицаи,за минута се връщаш в чистия януари на 2010 год./местното летоброене сочи 1431г./.Тук си има всичко – магазин на Cressi с харпуни,ластици и стрели.....има и бира с алкохолно съдържание J!! Всъщност аз обръщам внимание на този град-пристанище точно поради факта,че от всичко което успях да видя и проуча за северно Мароко,това е възможния начин за влизане в Мароканската средиземноморска акватория за риболов с харпун.На ренгена на летището харпуна при всички положения се вижда и варианта със самолет отпада.От друга страна,фериботите пътуват до порт Сеута за около 30-40 мин.от Испанския бряг и после влизането през пункта в Мароко е само след паспорт контрол – без митница.От там на разстояние около 15-на километра са вече възможните за влизане места.Цялото крайбрежие е застроено от испанците – ниски хотелски комплекси и страхотно добре направен крайбрежен булевард – осветен и озеленен по цялото си протежение.Ако на някой му е интересно – да види в Google –Marina Smir. Тук са и малките рибарски градчета Fnideq и Mdiq – далеч по-чисти и различни от тези по океанското крайбрежие.А брега на юг – към Cabo Negro вече си е точно такъв,какъвто искаме. В заключение мога само да кажа,че ако някой все пак реши да се пробва да погмурка в района,ще е най разумно да си избере варианта с влизане предимно в Средиземно море,като по възможност използва този маршрут или ако слезе по навътре по крайбрежието,да не се двоуми да ползва „спасението” в испанските ексклави – Сеута или Мелила.Това определено ще е за предпочитане пред варианта с местна „логистика”!!Пристанищата отсреща са Tarifa и Algeciras,като второто е точно преди Гибралтар и обслужват с постоянна връзка.Все пак през активния сезон Испания не е никак недостъпна – самолетни чартъри колкото щеш,пък и цените не са по-солени от тези по нашето Черноморие .Аз мисля,че доста хора са ходили и продължават да ходят до Испания и Балеарските острови,така че – пътят е открит !! p.s...ще прикрепя и малко снимки за “оцветяване” на поста !!
|
|
|
Повествователната форма изглежда доста ти отива  Благодаря за хубавите писания !
|
|
|
Ето снимките към първата част от разказа на Иван:
|
|
|
Втора част:
След Мароканската „мътна одисея” се приготвих за предислокация на изток – към Египет и Йордания.
Отдавна исках да видя Червено море – с интерес следях снимките,качвани в галерията от хората,които имаха щастието и удоволствието да се гмуркат там.Постовете на SeaWind за Шарм ел Шейх,филмчетата от „митичния”Дахаб доста ме впечатлиха и амбицираха.От друга страна Египет не е чак толкова далечна и недостъпна дестинация – има чартъри почти целогодишно и повечето туроператори имат оферти.....но само за scuba diving ?!
Направих си труда да проуча къде какво е интересно и какво не трябва да се пропусне и финално се насочих към залива Акаба.Не че в Хургада не е интересно – толкова много острови и рифове,но факта че има постоянно живеещи около 35 000 руснаци и евентуалните тълпи,напомнящи ми за едно друго време,някак не ми се връзваха.Не че картината и на север не беше същата,ама нейсе ?!
Шарм ел Шейх е красиво място – рифовете са пълни с живот и с контраста на цветовете,които не можем да видим в повечето морета,го прави предпочитано място за дайвъри от цяла Европа.Ама най-много са пак руснаците и другите рускоговорящи – украинци и т.н.
Цяла индустрия е впрегната около дайвинга – кораби,шатъли и една камара народ за обслужване на гмуркачите – били те сертифицирани и добре подготвени или пък най-обикновенни „гайди”.В интерес на истината,малко е досадно,ако просто така – без нужното „разузнаване” се включиш в някоя група в която повечето слагат за пръв път регулатор или пък правят шнорхелинг със спасителни жилетки !!
В района около Шарм е пълно с места за т.нар. lokal dive – пляскане около и в рифовете или разходка с едни смешни submarin,които се потапят на един метър под водата и хората разглеждат коралите.Риби бол – всякакви коралови , а също и хищници и естествено много спокойни и с внушителни размери.
Аз бързо се отегчих от тези занимания и се насочих към спускания в националния парк Рас Мохамед – не че беше по-спокойно,ама поне таксата от 15 Евро беше все пак някакво сито.Имаше определено повече живот,а и доста по – дълбоки и интересни места – пещери и каньони.Неудобството е в това,че всяко едно спускане е регистрирано и винаги трябва да си с някой местен.
За по-дълбоките и атрактивни места нещата стояха по друг начин.Спускането до най-известния в Червено море кораб – „Тисългорм” беше с холандци....те си имаха разрешителното и в компанията само на сретифицирани в по-високите нива водолази нещата изглеждаха съвсем различно,а спомените – наистина незабравими.Кораба е една страхотна атракция – камиони,мотори,локомотиви.......и сред останките едни огромни групъри и баракуди,риба-тон и каранкси – мутанти,мурени и костенурки.Дънните течения са много силни и за един италианец от групата ще са светъл спомен – изтървал се от спусковото въже и добре,че си имаше сигнален буй,че иначе щяха да го търсят в Судан  !!
Аз обаче си имах и друга цел – Дахаб.В меката на всички дайвъри/май не само от Европа/ е онази прочута Blue Hole – която е като Нирвана за всеки един запленен от дълбокото гмуркач.Едва ли има някой,който не е гледал как Трубридж я пуска на апнея,а и не е само той.
Аз едва ли ще стигна до Белиз някой ден,че да видя другата Синя дупка,но на тази поне отидох.
Слизането е малко по на север,на около 250 метра от от арката – местните го наричат El Bell – Камбаните.Влиза се директно от брега и след гигантската стъпка се спускаш верткално надолу в един комин,който се отваря на 30 + метра по-надолу и от там се тръгва по течението към арката.
Малко е драматично в цялата последователност,защото пътя към камбаните и подхода за арката минава покрай една скала,която е цялата в паметни плочи на тези,които не са успели да я преминат – все пак е добре човек да си зададе един последен въпрос преди да скочи в бездната – надолу е към 700 м.,но пък плуването покрай стената на рифа /която при това е еркер / е неописуемо преживяване.
Долу,в дълбокото рибите са с други размери – направо си е страшно даже,но пък кой ти мисли.Аз понеже се различавах от другите по харпунджийския си неопрен и при вида на всяка по-голяма риба,всички от групата се обръщаха към мен,все едно съм куче-пазач.Даже си мислих по време на спусканията,че ще е добре по стайлинга на J.Boeno да си направя един неопрен с фотографии на Yavorsub,Pipin и Spear с пронизани зъбари и мерута и да се показвам на групърите.......ей така,смеех си се сам в регулатора,за успокояване на дишането и умерен разход на въздух  !!
След Дахаб, естествено всичко друго бледнее – поне в моите възможности и аз продължих по предварително набелязания план.
На север залива Акаба се затваря като в продължението само на няколко километра крайбрежие са се наредили освен Египет,още и Израел,Йордания и Саудитска Арабия.Градът Акаба,дал името си на залива е йорданска територия,но от Египет директно в Акаба може само по море.Аз преди това пътуване си бях сменил паспорта и не исках да ми слагат израелска виза/имам си нещо друго предвид/ и се ориентирах към последното египетско пристанище – Таба.
Това е по своему красиво местенце – Синайските планини тук са доста високи,панорамата е невероятна а морето е много тихо и спокойно.
В Таба са само/предимно/ скъпарски хотели – повечето 5-звездни,има голф игрище и някакви атракции с бъгита из пустинята.Морето обаче е още по-интересно.Тук няма тълпи с десетки корабчета шнорхелисти и шатъли на всеки 30 сек.......е,руснаци пак си има,че даже и поляци ама нейсе !! В единия от дайв центровете работи един от известните подводни фотографи – Stuart Philpott.Май и точно той самия е разработил и повечето подводни сайтове за гмуркане в района,но пък снимките му са страхотни,наистина.Админа,ако се интересува / Wish-a/,мога да му дам контакт – доколкото разбрах – организираше някакъв курс по подводна фотография, а също и конкурс,спонсориран от комплексите в Таба.
Следваше Акаба.Йордания по принцип е монархия.Краля,както и в Мароко е почти навсякъде – предимно с военна униформа,но също и с жена си – тя определено е красива.Обаче приликите с Мароко свършват до тук.В Йордания определено е по-голям кеф от Египет – и хората са по-готини и всичко е някак по-европейско.Обаче е доста по-скъпо.
Морето ?! – чисто,много спокойно – широки и чисти плажове,като изключим начина по който ги ползват......идват цялата фамилия,палят си едно огънче под чадъра и си правят барбекю и като се налапат,без да се събличат и си събират боклуците и си отиват.Ама щом така им харесва.
Влизанията са от брега – видимоста е по-добра от тази в Египет/поне при моя престой/.Риби – колкото щеш....огромни наполеони с очи като на крави,групъри и много живот из рифовете.Тук видях FrogFish,StoneFish и много,ама наистина много мурени и едни по-различни октоподи.
Има доста потънали кораби – близо да брега,на дълбочини от около 25 -28 метра,танкове и други верижни машини сигурно от някой десант.Спокойно,без навалица е,просто фантастично място за дайвинг.В центъра,който ползвах ми дадоха ОК и на варианта за организиран spearfishing – за съжаление,вече се бях отказал от мерака да пострелям по едрогабаритни хищници,но поне имам опция за следващ евентуален трип до кралството на хашемитите.
Взех си довиждане с морето и с една доста позитивна равносметка от престоя си в Червено море се заех с „нелеката”задача на обикновения средностатистически турист – да обиколя розовия град Петра и пустинята Wadi Rum – все накъде трябваше да изпусна натрупания азот,преди да си взема самолета обратно.
|
|
|
Браво Ванко,страхотен пътепис !!! А снимките са уникални особено тази:
|
mirocomm
23-02-2010 11:23
|
Много яко! И аз искам
|
|
|
Батка чудесен пътепис, благодаря ти!
Чел съм доста разкази и за двете дестинации, но от твоя научих това което винаги ме е интересувало специално за Египет
И тия къси бермуди през февруари, благородно ти завиждам
|
pipin162
23-02-2010 14:00
|
Еееее супер разказ батка,много ми хареса!
|
|
Нови Продукти
Цена: 75.00 Лв.
Spearfishing
|
61:49:41 - 
61:49:34 - 
61:46:02 - 
0:18:50 - 
0:19:01 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
