|
Асене, за екипировки питай Весел, но за макарата за въже - при vladosub трябва да има. |
|
Всички нови маски, особено с темперирано стъкло се изпотяват, така че не бързай да хвърляш новата маска!  |
|
Има един лаф: "Лошем курку всяка длака смета." (На калпавия х.. всеки косъм му пречи.) 
Дотук с шегичките. Колкото до мустака, ако наистина в него е проблемът, достатъчно е да се обръснат 3-5 мм непосредствено под основата на носа. Трябва обаче да се обръща внимание и на зоната на бузите под скулите, както и на вждите, ако са по буйни. Ако има перчем, трябва да сме сигурни, че не се е промъкнал в маската. Толкова за космарлаците.
Колкото до пристягането на маската - прекаленото пристягане може да доведе до неправилно позициониране върху лицето, свързано с придърпване в неподходяща посока, което да обуславя пускането на вода. Регулирай дължината на ремъка в зависимот от дебелината на неопрена и винаги проверявай за две неща - дали лежи без напрежение върху лицето и дали нещо не влиза под маншета - било то косми, неопрен или каквото и да е.
И още преди да почнеш да гмуркаш провери, прави ли вакуум при смукване през носа. Тръгнеш ли веднъж да гмуркаш и маската ти рече да пуска - почти няма спасение.  |
|
Аз самият започнах да се гмуркам на шест години, а Весел - на пет. Не можеше да плува без маска шнорхел и плавници още няколко години след това. В началото се държеше под водата изцяло инстинктивно. Баща ми му зареждаше руското харпунче и той стреляше по картоф, завързан за половин тухла. После хукваше след стрелата, нищо, че не можеше още да издуха водата от шнорхела. Смятам, че девет години са прилична възраст, но в началото всичко трябва да става под лично наблюдение, така че докато стигнете до буй ще трябва да почакаш. Щото баща ми на два пъти е отписвал Весел, мислейки го за удавен, само защото за две минути го е изтървал от поглед, а беше с буй. Ако искаш да учиш дъщеричката си на харпунджилък, приготви се за една-две години адютантска дейност - няма как! Н о всичко трябва да става стъпка по стъпка под надзор. За мен обаче главният въпрос е, дали да и даваш харпун и ако да, дали харпун без фотоапарат. Моите дъщери не проявяват никакъв интерес към гмуркането, но ако трябваше да вземам решение, щях да им дам възможност за избор. В тази възраст подражанието е основна движеща сила, затова си обяснявам желанието на дъщеричката ти за харпун, но честно казано мисля, че за момиче и то на тази възраст отнемането на живот не е най-нормалното занимание и отношение към света. Възможно е и тя сама да се откаже от харпуна при вида на умиращите риби, дори може би това е най-добрият път, но моят приятелски съвет е да изхарчиш двадесет и пет лева за един подводен апарат-еднодневка и да го даваш в ръцете и наред с харпуна. Ловът не е в кръвта на жените. Трябва нещо в емоционалния им свят да не е наред, за да имат нужда от него, затова аз не бих я спирал, но не бих я и насърчавал. Все си мисля, че жените са достатъчно изтънчени и емоционални създания, за да ги правим като нас. Сигурен съм, че апарата ще и хареса повече и ще я задържи под водата за цял живот за разлика от харпуна.
Но така мисля аз, не е необходимо да съм прав.
P.S. На всички горещо препоръчвам албума на Любо Клисуров, но ако моите дъщери се интересуваха от подводния свят, щях с удоволствие да им го дам в ръцете.
Със здраве и наслука!
P.P.S. Ако ходите с Асен на риболовен излет, можете да звъннете и на нас. Моят телефон е 0888 890764. |
|
Малко литературни справки.
Относно спора за пагур, паур или павур. Коректното название е “ПАГУР”, (Eriphia spinifrons). (Енциклопедичен речник по океанология. Варна, 1992 г.) Всички варианти представляват диалектни названия. (Много хора наричат ЛИХНУСА лихмус, но не са прави.)
Понятието краб е почти международно. (Руски – краб, хол. – krab, немски – Krabbe, англ. – crab, фр. – crabe и т.н.) Думата се смята за германска и се свързва с нем. Krabbeln – “пъпля, лазя”.
Карпуз – диал., остар. – диня, карпуза – от турски – karpuz “диня, а то от перс. harbuz – пъпеш, буквално “магарешка краставица”, съставено от har “магаре и buz “краставица.
(Български етимологичен речник, т.2, София, 1979 г.)
 |
|
На "неподготвените" умове трябва да се обяснява, че само така душата на лобстъра отива право във вечните ловни полета. Колкото до хуманността на акта, на "чувствителните" задължително трябва да се подчертае, че този вид умъртвяване е далеч по-милостив в сравнение със сваряването на живо. Евала за мерака и търпението, с които ти и BUENA VARNA подготвяте презентациите си. Трябва да се поуча от вас! И предупреждавайте хората да сядат на компютъра с пакетче хартиени носни кърпички, за да не се удавят в собствен сос... |
|
 lotdog написа:
Айде и аз да пусна една снимка...
-Снимка-
Ако ще режем глави, нека да са на такива фотографи... |
|
Не ми се вързвай на забележката, Ачо! Моята работа е като на лисицата с гроздето. При нас тия лобстъри само като им видиш цената и разбираш, че са развалени.  Иначе темата суши е за гастрономи с главно "Г", защото удоволствието от приготвянето е по-дълго и приятно от насладата на самата консумация. Налита ми едно просташко сравнение от областта на секса - като възбудата от любовната игра и свършването са тия две неща. "Целта" е второто, но после помниш първото!  С две думи - сашими или суши - на първо място слагам отношението и хората "на масата".
P.S. Ако за някого представлява интерес, имам (благодарение на BUENA VARNA) на файл страхотна руска книга с цветни фотографии по темата.
Със здраве и наслука! |
|
На тази тема ще си паснем, но имам една забележка. За да е лобстер сашими, трябваше да е суров. Сашими е суровата риба, нарязана на тънки парчета и сервирана с различни подправки, като васаби, соев сос и маринован джинджифил. Най-големите майстори на суши умеят така да режат сашими на парченца, че да подобрят вкуса му.
Да ви е сладко и наздраве! |
|
Браво, Vov! Темата е супер и ако постигнем положителен напредък, това ще бъде епохален скок в развитието на подводния риболов въобще. Защото проблемите в общуването не са запазени само за този форум, а касаят харпунджиите изобщо. Май само във Формула 1 си пазят по-ревниво тайните.
Веднага бих добавил, че дискусията за по-голяма ефективност може да се раздели по теми. От раз се сещам поне за четири:
1. Егоизмът в подводния риболов – нелечимо заболяване или болест на пубертета?
2. Компетентността в изказванията – морално задължение на всеки. (Тази тема мисля, че Весел се кани да разнищи основно, така че очаквам прецизиране от него.)
3. Култура на общуването. (Тук различните аспекти общо взето покриват това, за което ти говориш.)
4. Приемствеността в подводния риболов и спешните мерки за реанимацията ù.
Ами това е за начало. Надявам се на интерес към проблематиката. И на резултати в общуването… |
|
Привет, Gringo! (Използвам това обръщение, защото не знам, как мога да си позволя да се обръщам към теб, ти кажи.) Благодаря за топлите ти думи, приятелю! Момчета, знаете ли, че Григор всъщност означаава “който бди”, “пазител”?
Всъщност който сее ветрове, ще жъне бури – нали така казва мъдростта? Постарах се да формулирам темата така, че да действа на принципа на дзен-коан. Дилеми като тази нямат ясен отговор на ниво рационално мислене. Избухват хиляди възможни отговори, но всеки недоизказва нещо. Усещаш уж къде си, но истината ти се смее някъде наблизо. А тя една ли е? В добрия случай мозъкът блокира, за да отвори път на нещо по-дълбоко, а то е съпроводено от най-различни чувства.
Приятели, опитах просто да накарам незнайната аудитория, надничаща във форума да погледне света си по различен начин. И да започне да си задава въпроси. В живота рядко има ясни отговори, а малкото такива се менят във времето. Някои неща са твърде лични, за да бъдат споделяни пред форум, но има цял куп други, за които можем да говорим. А когато човек се разгледа под лупа, неминуемо става по-добър.
Моят живот с харпун под водата започна някъде около 1970 и продължава. От тези близо четиридесет години десет бях без харпун. И тъкмо тогава започнах да виждам нещата от “другата страна на барикадата”. И съм благодарен за това! Страхувам се да не бъда разбран частично или погрешно, но смятам, че в известна степен харпунът ограничава съзнанието. Включиш ли лъча на прожектора си, зрителното поле се стеснява. От друга страна за нашия подводен свят най-много ще научиш от харпунджиите – пак дилема, дявол да го вземе!
Не мога още да си отговоря еднозначно, дали бе грешка, като взех харпуна преди три години. Ядосаха ме някакви рибари. Час и половина чаках да си купя риба, за да разбера, че останалата е запазена за някого. Реших, че съм глупак и лицемер. Глупак, че дремя на опашка, а мога сам да хвана тази риба. И лицемер, защото не убивам, ама похапвам с удоволствие и не отказвам като ме покани Весел.
Така че, Иване, най-голямото ми прегрешение е, че пак започнах да прострелвам риби. Не е престъпление, ама като цигарите – веднъж откажеш ли се, не посягай!
Сега ловувам без да се състезавам и без да се снимам с улов – така реших за себе си.
А колкото до харпуните и другата възможна техника, пречеща ни да се насладим на чисто съзерцание, сами съдете по следната история.
Отиваме една година на море четиримата с Весел, Марио и Митко Янев. Те тримата с харпуни, а аз ще снимам. Великодушно ми отпуснаха аванс от петнайсетина – двадесет минути. И като почна да шурти оная ми ти риба! Лавраци, пеленгаси – на ята. Отделно, смесено – ще станеш кривоглед! След малко влязоха и те. Не спрях да виждам риба нито за минута. И тримата накрая имаха приличен улов и се събрахме в къщи на кафе и филм. И четиримата доволни, видели много риба. На втората минута от касетата и тримата започнаха да се споглеждат и да се пляскат по челата. Не могат да повярват на очите си. Оказа се, че рибата се е въртяла главно покрай мен.
В един момент и аз се хващам за главата, защото виждам, че съм снимал даже минокопи, но в малкия си чернобял визьор в морето хич не съм разбрал!
Определено вярвам, че рибата усеща намеренията ни и поведението ù се коригира от това. Най-опитните харпунджии просто съумяват да я заблудят.
И като казах “най-опитните”, че се сетих. Такова славословие открих в последните ви постове, че определено се почувствах неудобно. Ако за Весел, Марио и други споменати имена част от нещата да са верни, но аз съм повече от скромен на изяви.
Не съм от “хората, за които няма тайни в подводния риболов”. По-скоро си избирам формулировката на Gringo, че “дължината на постовете е обратнопропорционална на ловните умения на пишещия”. Но “съм си поживял и съм видял туй-онуй”.
P.S. Какво ли не сме видели, та един партер ли няма да преживеем… |
|
Привет, Иване!
Мислех да ви дам почивка, че доста се разприказвах напоследък, но ти ми подхвърляш топката.
Когато се допре до етика, нещата винаги са сложни. Хората не само едно говорят, а вършат друго, ами едно мислят, друго говорят, а вършат трето и четвърто.
Мен май пò ме бива в художествените жанрове. По публицистиката и пиара капацитет е Весел.
Да накараш възрастни хора да променят възгледите си или да се придържат към определени норми е трудна работа. (И неблагодарна.) Затова аз предпочитам профилактиката – нали съм доктор! (Доскоро бях обикновен стоматолог, от тия дето хората им викат зъболекар, ама ни съжалиха управляващите и разрешиха да се наричаме и ние лекари - по дентална медицина.) Та за профилактиката в етиката – за мен спасението е в адекватно възпитание. Каквото и да се направи, ако цъфне и рече да върже, ще е след поне петнадесет години. Някъде в нета срещнах една сентенция, която ми хареса: “Ако мислиш за народа си за една година напред, сей ориз (и жито става). Ако мислиш за десет години напред – сади овошки. Ако мислиш за след сто години – образовай го!”
Това, което се обсъжда днес, не трябва да очакваме, че ще хареса на вандалите. Нито че ще успеем да ги спрем. То в градовете няма ред, че под водата ли? Въпросът е да намалее бройката им в бъдеще. А тази работа ще стане с възпитание. Едно време имаше организации и клубове – към ОСО, ДОСО и т.н. Сега пак има някакви подобия, но с младите нещата са оплескани тотално. Образование и възпитание…
С две думи за мен начинът е да им се говори – на младо и на старо. При младите пò има шанс дикиш да хване. Пък току-виж, излъгали се и от старите. И личен пример! А често темите ще ни изглеждат поизтъркани, че са предъвквани стотици пъти, ама за много други ще са нови. Аз затова мисля, че много от нещата трябва да се преговарят.
И още нещо – започнеш ли да обясняваш пред останалите, тогава чак успяваш да го разбереш наистина. Тогава съзнанието ти започва да го атакува истински и да попива в същината.
Така че с камъните ще почакаме, че като падат много пръска – и все кал, дявол да го вземе. Не да си трайкаме, но за резултатите ще трябва да почакаме.
Не вярвам много в кодексите. Добре е правилата да са ясни, но истината според мен е в личните контакти. И пак казвам – в примера! И българите знаят, че не трябва да пресичат на червено, ама на кого му пука? В Германия обаче чакаш и посред нощ на пуста улица, защото всички чакат. И не само чакат, ами така те гледат, ако нарушаваш, че сякаш са ти казали, какъв боклук си.
Едно време в автобусите ако не отстъпиш място на жена или на възрастен, все някой се намираше да те накара. Сега сме в демокрация и за осъзнато гражданско общество ще трябва да почакаме.
Ами това е. Аз лично мисля, че и във форума, а и при всяка жива среща наред със сладките раздумки покрай улова все по-често трябва да се нищят и подобни теми.
Разсмя ме с реториката си за лицемерието. Като дете любимата ми книжка в първи клас бе “Малкият водолаз” на Дончо Цончев. Сега си я харесвам още повече – така е писал “дяволът”, че е приятна и за възрастни. Та там има котарак един на име Оху-Боху – цар на котките. Решил да ги направи вегетарианци, че мишките били на свършване. И за целта сутрин ги повеждал към една поляна – с най-свежата трева в околността. Но за да събира сили за достойното си начинание, отивал нощем тайно на един таван, където още имало достатъчно от тлъстите мишоци!
Границата в крайна сметка всеки сам си определя, въпросът е в отношението! А който си задава такива въпроси, определено ме печели с отношението си.
Е, хайде стига толкова за днес. Бъдете здрави! |
|
Моля искрено за извиненнието на всички, които с думите си по един или друг начин съм накарал да се почувстват обидени, назидавани и неразбрани. Изрично подчертавам, че всичко казано от мен всъщност не съдържа личностни нападки и носи само и изцяло принципен характер. Вероятно емоцията е отклонила тона ми от добрия маниер.
Критиките към етичния кодекс не се дължат на неуважение към авторите му, нито на подценяване на резълтата от труда им. Проблемът е в огромното разминаване между декларираното и реалната действителност.
Иване, обещавам да повиша нивото на компютърната си грамотност и да не назидавам!
Със здраве и наслука! |
|
БРАВО, АЧО!! НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕГОВАРЯТ, …НО КРИТИЧНО.
КОЛЕГИ, ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА ВИ ПРЕДЛОЖА ЦИТИРАНИЯ ЕТИЧЕН КОДЕКС С НЯКОИ КОМЕНТАРИ:
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ
- Подводният Риболовец знае че е неразделна част както от заобикалящата ни природа, така и от всички живи същества в нея.
И КАКВО ОТ ТОВА? x)
- Той добре познава своя спорт: начина по който се практикува, обекта на риболов, взаимодействието си с околната среда, както и възприетите и действащи закони и др. нормативни актове, които го регламентират.
В КОЕ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ НЕЩА ВЯРВАТЕ, ЧЕ СЕ ВПИСВА МАСОВИЯТ ПОДВОДЕН РИБОЛОВЕЦ? %-6
- Подводният риболовец осъзнава повишения риск при практикуването на тази дейност. За да не причини болка на близките си, той никога не предприема излишни рискове, познава и спазва общоприетите правила за безопасност.
СОБСТВЕНИЯТ МИ БРАТ “ОСЪЗНАВАЙКИ ПОВИШЕНИЯ РИСК” НА ТРИ ПЪТИ БЛАГОВОЛЕНИЕ СВИШЕ Е ОЩЕ НА ТОЗИ СВЯТ.
- Той осъзнава въздействието си върху подводния свят. Подводният риболовец се стреми да се интегрира в този свят и да ограничи негативното си въздействие върху него, като по този начин съхрани подводната среда и нейните обитатели.
ТУК ЕВАЛА БЕЗ НИКАКВА ИРОНИЯ! НО КОЛКО ХАРПУНДЖИИ МИСЛЯТ ТЪЙ?
- Съзнателният подводен риболовец не унищожава - той лови риба! В улова си той е селективен!
КРАСИВО ПОЖЕЛАНИЕ!
- Улова си той подбира измежду големите екземпляри, вече зрели и изпълнили функциите, които им е отредила природата, било то репродуктивни, или други.
КЪДЕ СЕ ВПИСВАТ В ТОЗИ КОДЕКС ВСИЧКИ, СЪБИРАЩИ КАЛКАНИТЕ-ЧАСОВНИЦИ И ВСИЧКО МЪРДАЩО, ИЗПРЕЧИЛО СЕ НА ВИСОЧАЙШИЯ ИМ “ПЪТ”?
- Той съхранява и уважава редките видове и тези заплашени от изчезване, дори и когато това не е изрично закрепено с нормативен акт.
АЛИЛУЯ ЗА СКАЛАРКИТЕ, КОИТО ВСИЧКИ НИЕ ГРУПОВО ОПАЗВАХМЕ, ДОКАТО НЕ ИЗЧЕЗНАХА!
- Той демонстрира уважение към съществуващите средства за защита на рибите и другите обекти на подводен лов, било то природни или законодателни.
НИМА ВСИЧКИ СПАЗВАТ НАЛОЖЕНИТЕ ЗАБРАНИ, НЕЗАВИСИМО ОТ МНЕНИЕТО СИ ЗА ТЯХ?
- Той е велокодушен при евенуалната си победа: не малтретира и показва респект към улова си!
ТУК ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗПИШЕ СНИМКАТА НА KATCHO
"ЗА ДОБРО УТРО" ОТ 20.07.2006, ОТ ГАЛЕРИЯТА В СЕКТОРА "УЛОВ", АМА НЕ МИ ДОСТИГНАХА КОМПЮТЪРНИ ПОЗНАНИЯ. (НИЩО ЛИЧНО, ЕДНА ОТ СНИМКИТЕ, ПРОТИВОРЕЧАЩА НА ДОБРИЯ КОДЕКС.)
РЕСПЕКТ ТИ КАЗВАМ!…
- Той е скромен в успеха си, не се главозамайва от подвизите си, било то истински или въображаеми!
БЕ ХОРА, ВИЕ ХОДИЛИ ЛИ СТЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ?
- Той разбира че стойността на трофея е право пропорционална на усилието, вложено при добиването му!
ТОВА ГО ОБЯСНЕТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ВСЯЧЕСКИ МАНИПУЛИРАТ ИЗХОДА НА СЪСТЕЗАНИЯТА!
- Той използва пълноценно екипировката си и е длъжен трезво да преценява своите физически и умствени възможности!
ТОВА ПЪК КАКВО ОБЩО ИМА С ЕТИКАТА?
- Той е честен в маниера си на ловуване, в начина по който се сдобива с риболовните си трофеи, правейки го в духа на спортсменската етика!
ПРОЩАВАЙТЕ ЗА ТАВТОЛОГИЯТА, НО “ТОВА ГО ОБЯСНЕТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ВСЯЧЕСКИ МАНИПУЛИРАТ ИЗХОДА НА СЪСТЕЗАНИЯТА!”
- Той уважава и другите потребители на морето, независимо дали са морски или външни обитатели. Оказването на помощ в морето е задължително! Като знак на солидарност, и на него ще му бъде оказана помощ при нужда.
МЕН ЛИЧНО В РЕДОВЕТЕ НА ЕТИЧЕН КОДЕКС ПОНЯТИЕТО “ПОТРЕБИТЕЛ НА МОРЕТО” МЕ УЖАСЯВА.
- С действията си, подводният риболовец никога не застрашава безопасността на околните.
ТУК ЩА – НЕ ЩА СИ СПОМНЯМ ЗА СЪСТЕЗАТЕЛИ, НАСОЧИЛИ ХАРПУН ЕДИН КЪМ ДРУГ…
- Подводният риболовец осъзнава, че колегите му, упражняващи същата дейност, могат да притежават възгледи, отличаващи се от неговите. Разликите могат да се дължат на етични, професионални или религиозни причини, или просто на различен начин на мислене. Това предопределя поддържането на положително отношение към колегите!
Е, ТАЯ ТОЛЕРАНТНОСТ ВЕЧЕ Я УСЕТИХ НА ГЪРБА СИ!
- Подводният риболовец винаги се стреми да добие максимална информация, отнасяща се за дейността му, за средата в която практикува тази дейност, или за представителите на животинския свят, с които се среща в тази среда.
НЕ ВИ ЛИ ЛИПСВА ИЗВОДА – ЗА ДА УВЕЛИЧИ УСПЕХА ИЛИ ДА ИЗБЕГНЕ ЗЛОУПОТРЕБАТА?
- Подводният риболовец споделя с желание своите познания, стремейки се по този начин да издигне нивото на подводния риболов, да го развие, да го запази и да го направи по-безопасен.
ТУК ВЕЧЕ – БРАВО! “НО ДАЛИ Е ТАКА – КОЙ ЩЕ НИ КАЖЕ?!” ДАНО САМО ВАСКО НАЙДЕНОВ ДА НЕ МЕ СЪДИ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА!
Дотук с коментара. Момчета, стига сте си завирали главите в пясъка. Не иронизирах кодекса от неуважение.
НИМА СМЯТАТЕ, ЧЕ РАБОТАТА Е СВЪРШЕНА С ЕДИН “КОДЕКС” ОТ 18 ТОЧКИ С ПОЖЕЛАТЕЛЕН ХАРАКТЕР?
И ВСИЧКИ СЕ ПРИДЪРЖАТ РЕВНОСТНО КЪМ НЕГО?
ИЗЧЕРПАЛИ СТЕ ТЕМАТА ПРЕДИ ЗАМАН ГОДИНИ И ВЕЧЕ НЯМА ЩО ДА СЕ ГОВОРИ!
ПОВТАРЯЙТЕ Я ДО ПРИПАДЪК! АКО СТЕ ЧЕСТНИ В ПОСТОВЕТЕ СИ… |
|
Опааа! Вие и без това ми се дразните, пък ако взема да нарисувам образа на идеален харпунджия току виж сте ми отнели достъпа!
МАЙТАП!
А колкото до примери, как можем да използваме харпуна за нещо повече от риболов, ще дам няколко засягащи мен лично:
1. Да превъзмогна мързела. И вместо всеки път да ходя на места, където от колата правя крачка до морето, да мъкна често тежестите и останалото по стръмните пътеки. (Защо ли точно там обикновено няма харпунджии?
2. Да се преборя с егоизма си. И да издавам “скъпи” тайни и местенца.
(Обикновено става само сред добри приятели.)
3. Да се стремя към емоционална зрялост. И да използвам неуспехите за тренировка на смирение.
(Нима след някой адски пропуск само аз пустосвам?)
4. Да възпитавам стоицизъм в себе си. И след като достатъчно съм си отзел, да се изстискам още малко.
И тъй нататък…
А АКО ВСИЧКО ИЗБРОЕНО И НЕКАЗАНО СЕ ПРАВИ ОСЪЗНАТО – СУПЕР!
АКО УЧАСТНИЦИТЕ В ТЕМАТА СПОДЕЛЯТ МНЕНИЕТО – ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!
Е, ЩОМ Е ТЪЙ, ПРИЕМАЙТЕ “НАПИСАНОТО” В МЕЖДУРЕДИЯТА КАТО АНОНС КЪМ “НЕПРОХОДИЛИТЕ”.
АКО ПЪК ВСЕ ОЩЕ НЯКОЙ СЕ УСЕЩА КРИТИКУВАН, ДА СИ ПОМИСЛИ ИМА ЛИ ЗАЩО.
И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ АКО СРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В ТЕМАТА ОТСЪСТВАТ НЕЗАВЪРШЕНИ СПОРТСМЕНИ, ТО КРАЙ И ПОД ВОДАТА НЕЩАТА СА ОТЧАЙВАЩИ! !alien |
|
Привет, момчета! Чета пак мнения по темата и съм доволен, че разговорът продължава. Държа единствено да отбележа, че разговорът заприлича на “развален телефон”. Дилемата “харпунджии или харпунисти” дължите на STINGRAY. Вземете зарежете тия харпунджии, харпунисти и всевъзможни имена. Да се нарича кой както ще. 
СЕГА ЗА ГЛАВНОТО.
Мнозина скочиха като ужилени, че се намерил някой световно неизвестен да ги поучава. И то за работи, които те си знаят и си чувстват правилно. Припомням, че просто споделих въпросите, които ме вълнуват.
Не поучавам никого. И ако споделям мои мисли, не смятам, че съм откривателят на топлата вода. Не смятам, че съм по-добър от другите, или че аз самият не греша.
НЕ ДИСКУТИРАМ “ЗА ИЛИ ПРОТИВ ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВ.”
Въпросът е:
ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ ЛИ ОТ ХАРПУНДЖИЛЪКА, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ НЯКОЛКО РИБОКА?
ДАЛИ ПЪК, АДЖЕБА, ЧРЕЗ НЕГО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПРОМЕНИМ КЪМ ПО-ДОБРО?
Не се усещайте мишени, защото някой е задал на глас въпроси. Въпросите са като мигащия в жълто светофар. Ами че мига си – за никого конкретно. И мига за да привлече внимание. Не поучава, не заставя, само напомня. Да му се сърдите на мигащия светофар?
Ще уточня обаче, че ако 28-те, участвали дотук не се нуждаят от дискусията, то сред останалите 1700 регистрирани потребители на сайта може все за някого да има полза. (А всеки път когато вляза в сайта откривам поне два пъти повече гости от присъстващите потребители.)
Нали не мислите, че вандализъм има само в градовете?
Присъствах вчера на случайна сцена. Една майка учеше детето си да не къса цветя и листи от дърветата, защото скъсани умирали. Едва ли си е представяла, че дъщеря ù няма да откъсне цвете през живота си. Но съм сигурен, че така възпитано, детето няма да реши да кърши клони, защото му е по-лесно да събира липов цвят така.
Мъже, повярвайте ми, не подценявам никого, пък ако някой е глупак, проблемът си е негов. Но в сайта сигурно надникват и момченца – новобранци. Дали за тях дискусията също е излишна?
Със здраве и наслука!
P.S. Един скромен принос към философския диспут на pipin162 и gre6nik.
Конфуцианство
Конфуцианството е преди всичко философско течение. От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кун-цзи. Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.
Конфуцианството става официална религия при император У-ди, когато Дун Чжуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Чжуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян (дуаизм) и петте първо елемента У-син.
Конфуцианството (жу цзя - школата на книжниците), също като и даосизма, се е зародило в Китай през VІ - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан цзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кун-цзи (Конфуций).
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Кун-цзи заема концепцията Жен (човечността) - идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е "Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите".
Особено място при Кун-цзи е заемала концепцията Сяо - синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.
Голямо значение се е придавало на Юе - музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета - правилата за благопристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации.
Една от основите на конфуцианството е учението чжен мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.
Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Кун-цзи. След смъртта на Кун-цзи конфуцианството се разпаднало на следните школи:
• Мен-цзи
• Сюн-цзи |
|
Sorry, Dobs, ама в чувала с хумора тава намерих. За назидание пък хич не съм и търсил.  ( Май просто някои хора реагират алергично. x) Ами че давайте я по-лежерно бе, момчета! Не гледайте на себе си така сериозно. Самоиронията прави дните много слънчеви!  |
|
Спестих ви многобройните емотикони в теста, за да не ви разсейвам! Ама пък да не вземе някой да ми се разсърди, ще ви ги сипя на тумбак!
 ( !alien %-6 :p  |
|
Приятели, усещам колебание в редиците! Тя тая тема раздели дружината. И за да се разбèрем – кой от нашите и кой от другите – предлагам малък откъс от един световно неизвестен тест. За самоанализа, така да кажем и самоопределяне – един вид определител за степента на хищничество. Не искаме да знаем резултатите – тях всеки сам да си обмисля.
На деветте въпроса са посочени по три възможни отговора. Избирайте внимателно и бройте точките. Под теста следват няколко възможни категории, предназначени да помагат в самоопределянето.
Приятно забавление!
P.S. Ще бъдем благодарни за всяко предложение във връзка с продължение на теста!
ИЗ НЕАНГАЖИРАЩ ТЕСТ ЗА РАЗМИСЪЛ НА ТЕМА: “КОНКВИСТАДОРИ И ПОКЛОННИЦИ…”
1. Ловили ли сте риба с акваланг (включително калкан и лихнус)?
а) Че кой се ‘àби в тоа студ на гмуркане? 5 т.
б) В съда бих рекъл: “Нèмам спомен…” 3 т.
в) ‘Ма то и тъй ли можело?... 0 т.
2. По ”майка” в сватба стреляли ли сте?
а) Тя нека само да ми дойде... 5 т.
б) Не съм светец, но ми е дожалявало. 3 т.
в) Аз щот’ съм комплексар и стрелям все мъжкарчета – за тестисите… 0 т.
3. Ядосвате ли се, когато не уцелите?
а) Така попържам, че водата кипва! 5 т.
б) Кой нè е пуцал, той не се е спичал! 3 т.
в) Вода донесла, пак тя отнесла... 0 т.
4. Захласвали ли сте се някога дотолкова, че да забравите да стреляте?
а) Ба! Какити ‘га’ бялнат кълкити по камънака... 5 т.
б) Еднàж, ‘ма убау, че нèма да си откровен-ничим! 3 т.
в) Май точно тези мигове се помнят цял живот! 0 т.
5. Заменяли ли сте харпуна с фотоапарат?
а) Е как? ‘Ма първо стрелям! 5 т.
б) Бе – далавера, ама харпуна пò ме кефи! 3 т.
в) Веднъж опиташ ли, разчекнат си оставаш! 0 т.
6. Къде бихте предпочели да се гмуркате?
а) В “лайнарника”, при мазните “тантурки”. 5 т.
б) Зависи, батка, туй е сложна философия! 3 т.
в) На някой бистър риф – и да не мине нещо, пак ще е красиво. 0 т.
7. Обичате ли да “изследвате” или си ходите по ”вашите” местенца?
а) Я пак на сигурно, че времето е кинти! 5 т.
б) Абе понякога, но рядко. 3 т.
в) Обичам си местенцата, но пусто любопитство... 0 т.
8. Ще жертвате ли малко време за стрелба в мишена, ако сте сигурни, че рибата “тече”?
а) Ти луд ли си бе, мой човек, или пак нещо за война ми рèдиш? 5 т.
б) Единствено ако съм си развалил стрелбата. 3 т.
в) Мишената е винаги на буя ми. И рибите… 0 т.
9. Какво бихте дали първо на сина си – харпуна или фотоапарат?
а) Бе той мъж ли ще ми става или... 5 т.
б) Я тоя път той да си вади мидите от тенекията… 3 т.
в) Един с харпун в семейството ни стига! 0 т.
Възможни категории:
1. 0 т. – Човече, ти не си поклонник, а светец!
2. 1-26 т. – Вървиш към “Мека”, ама криволичиш!
3. 27 т. – Вземи си помисли, кой път ще хващаш – към тъмната страна на силата или към светлината!
4. 28-44 т. – Ако обичаш да превземаш, си на правилния път!
5. 45 т. – Не просто някакъв конквистадор, а същи терминатор! |
|
Иво, приятелю, с радост откривам, че си от харпунджиите с душа на поет. И тъй като ловците трябва да са войни, изкушаваш ме да добавя пет кратки цитата от великия Мусаши:
“…Казано е, че на война принадлежи двойният път на меча и перото и че Пътят на война е да обича тези два пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде войн и без да има дарба за това.
…“Да пуснеш дръжката” (на меча) означава различни неща. Едно от значенията е да победиш без меч. Друго значение е да държиш меч и да не постигнеш победа. …Различните значения не могат да бъдат изразени с писане (чрез думи). Трябва да тренираш усилено.
…Ако мислиш да изучаваш Стратегията, чети този ръкопис и размишлявай! Учителят е иглата, ученикът е конецът. Трябва непременно да се упражняваш.
…Недей просто да четеш, да запаметяваш или да подражаваш, а се труди усърдно така, че истината да бликне от твоето сърце и да стане част от тялото ти.”
ПРИЯТЕЛИ, ЧЕТЕТЕ, РАЗМИШЛЯВАЙТЕ И СЕ ТРУДЕТЕ… :-) |
|
Нови Продукти
Цена: 44.00 Лв.
Spearfishing
|
1385:22:45 - 
1385:22:40 - 
0:05:11 - 
348:17:09 - 
1:22:17 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
