Живко, много се радвам, че си оцелял след случилото си. Страшен късмет си извадил. С тебе се познаваме лично, на ако си спомняш като се видяхме говорихме на професионална тематика, а не за подводен риболов. Напълно съм съгласен с хората, които са писали по-горе, май Явор най-обширно е показал проблемите, пък и ти самият си направил хубава равносметка. Грешките са много наистина. Обаче има няколко неща, които ме притесняват, че може да подведат хората. Неискам да оспорвам твоя разказ, но в него има моменти, които се различават от масата подобни случаи. Най-вероятно, те са вследвствие на някои твои индивидуални черти, моментно състояние и т.н. 1во. На 20 метра са ти изтръпнали краката, явно от хипоксия, след което си изплувал 17 метра преди да получиш LMC. Нека да е ясно на всички, че това не е нормално (неказвам невъзможно). При такъв явен признак за хипоксия + времето за изплуване + тройното (20 - 0 метра) понижаване на парциалното налягане на О2, човек не би трябвало да изкара до горе. Грешно ще е някой да си направи извод, че може от 20 метра, ако му изтръпнат краката, да изкара до горе.

2ро. Немисля, че рибата е оказала такова влияние. Мисля, че проблемът ти е в твоя баланс - тяло, неопрен, тежести. Въпреки, че не съм виждал за какво точно меру става въпрос, при положение, че ти е било на кръста, явно не е било толкова голямо. Рибата е риба, не е олово. Ако си неутрално балансиран на 10 метра, не би трябвало на 14-15 метра да усетиш разлика само заради тази риба.

3то. Контролираното преокисляване, което правиш - така както го описваш просто не се случва. Писано е доста, но пак ще пиша тук, защото е много важно. Това, което правиш единствено сваля нивото на CO2 в кръвта. Някакво увеличение на 02 в кръвта може да се постигне след много по-дълготрайно раздишване и то с чист кислород. Тези 40 секунди увеличение на апнеята ти не са пропорционални на увеличен 02. Сметката ти, че с повече раздишване, ще имаш повече О2 и на базата на това ще гмуркаш повече е грешна. Ако не го разбереш си в много голям риск. Има гмуркачи, които хипервентилират, намалят CO2 и гмуркат по-дълго, но го осъзнават. Знаят, че кислородът им не е повече, а че просто забавят първите признаци на хипоксия. Ти си играеш с тялото си по този начин и това е много опасна игра. Има контракции за дишане, има други признаци, които би трябвало да се появят преди да ти изтръпнат краката. Това, че при теб това е първият признак и то долу, преди да си променил дълбочината, преди да е влязъл в игра факторът спадане на парциалното налягане на O2, за мен до голяма степен е следствие на опасното "контролирано окисляване", което правиш.

4то. За твоя съвет за гмуркане по двойки и това да отделяш време за да разбереш положението на другия. Това, което описваш е стандартния начин, който ползваме в България. Влизаме двама, държим някакво разстояние, гледаме се един друг, от време на време обсъждаме плана, рибите и т.н... По този начин имаш супер минимален шанс да помогнеш на другия, ако е в беда. Гмуркането по двойки, когато се прави с цел обезопасяване, се прави по друг начин и Явор по-горе го е описал. Двете са съвсем различни неща. Точно с Миро, а и с други приятели, с които съм гмуркал по начина по който вие сте гмуркали съм имал случаи, когато са ми потрябвали (за щастие, не защото съм бил в беда), викал съм ги и нищо... Все едно не сме били заедно 2 минути преди това. Какво остава, ако припаднеш, пък той е на 30 метра от теб... Много се радвам, че си жив и здрав. Знам, че си си направил изводите за грешките свързани с планирането, екипировката, действията под водата, но моля те обърни внимание на въпроса с хипервентилирането.