ПЪРВОНАЧАЛНО ПОЧИСТВАНЕ НА МАСКАТА

Каква е причината новозакупената маска да се поти и как да се справим с този досаден проблем

В интернет витаят куп митове около това защо новата маска се поти след като я закупим, въпреки че прилагаме стандартните техники за предотвратяване на проблеми със специални препарати или слюнка. Колкото са митовете, толкова са и съветите за справянето с този проблем, които в едната си крайност са безполезни, а в другата - направо вредни. Ще се опитам да развенчая част от тези митове. 

ПЪРВОНАЧАЛНО ПОЧИСТВАНЕ НА МАСКАТА

Каква е причината новозакупената маска да се поти и как да се справим с този досаден проблем

В интернет витаят куп митове около това защо новата маска се поти след като я закупим, въпреки че прилагаме стандартните техники за предотвратяване на проблеми със специални препарати или слюнка. Колкото са митовете, толкова са и съветите за справянето с този проблем, които в едната си крайност са безполезни, а в другата - направо вредни. Ще се опитам да развенчая част от тези митове. 

1. Производство на маската

За да разберем защо маската първоначално се поти, трябва да познаваме малко технологията на производство на маски за гмуркане. При него паралелно протичат три паралелни и напълно отделни един от друг процеса, които завършват със сглобяване на готовия продукт:

• Производство на полата

При производството на полата под налягане или инжекционно, в калъпи се вкарва смес между течен силикон и втвърдител - така нареченото формоване. Тази смес рядко се оставя да се втвърди от самосебе си, защото процесът е твърде бавен. Затова силиконът с пече при повишена температура, което ускорява процеса на втвърдяване. В зависимост от технологията на производство, при формоването се използва петролно желе (вазелин) което да предотврати залепването на силикона към калъпа. Силиконът залепва за много малко материали и повечето производители вече използват калъпи, които нямат необходимост от използване на такъв агент.

• Производство на рамката

Рамката се произвежда отново чрез формоване от прозрачни пластмасови пелети, към които се добавя оцветител преди да бъдат разтопени и изляти в калъпите.

• Производство на лещите

Лещите се произвеждат отделно по технологията за производство на темперирано закалено стъкло,като в зависимост от класа на маската към външната част на лещата могат да бъдат добавени различни слоеве, които да създадат тониране, преграда за определени вредни лъчения и т.н. Процесът по полиране и третиране на лещите е изцяло машинен и при добрите производители води до оптимална пропускливост на светлината, без замъглявания и промяна на цветовите оттенъци. Допълнителните слоеве от външната страна на лещата са изключително тънки, понякога с дебелина едва няколко микрона. 

• Сглобяване на елементите

Маската се сглобява като готовите лещи се монтират в полата и рамката. Този процес е обичайно ръчен и готовата маска се изпитва за течове. 

2. От къде идва проблемът с първоначалното запотяване?

Повечето отговори на Често задавани въпроси и информация на страниците на производителите енигматично посочват, че това се дължи на производствения процес, без да уточняват конкретния механизъм.  Всеки от вас би трябвало да си зададе въпроса, как по дяволите по лещите има налепи, при положение, че всички детайли се произвеждат абсолютно отделно. 

Причината за налепите по стъклото не е в лещите, както е разпространеният мит, а в полата на маската.

Нещо повече, този проблем е неизменен и при двата варианта на производство на полата - с и без т. нар. освобождаващ агент за лесно отлепяне на готовия детайл от калъпа. В първия вариант причината за вашите проблеми се дължи на факта, че силиконовата смес продължава да се "готви" и след като детайлът се е втвърдил достатъчно и се извършат другите етапи на производството на маската. Това е химическа реакция, която продължава дълго време след като полата бъде произведена и по-време на която силиконът продължава да "втасва", отделяйки въпросните летливи налепи, които неминуемо залепват по лещите.
Случаят с използването на вазелин е още по-тежък защото вазелинът е остатъчен петролен продукт, напълно безвреден и използван във фармацевтиката, който обаче има свойството да се изпарява при нагряване над 40 градуса по целзий и.... да полепва по лещата. Повечето производители избягват вече този метод не за друго, а защото вазелинът е неизмиваем с вода, а се разтваря само с вредни за кожата продукти - етер, бензен и др. Ако попаднете на такава маска, то тя ще се поти много по-упорито.  Всеки път когато я сложете на лицето си, полата ще се нагрява и вазелинът ще започне да се изпарява и да се лепи по лещите.

Ето защо, проблемът с първоначалното потене се дължи не на лещите, а на полата на маските и докато не го решите, колкото и да търкате лещите, той има вероятност да се проявява отново и отново. За щастие, процесът по дегазиране на силиконовата пола, макар и продължителен, не е безкраен. В един момент процесът спира когато от силикона се отделят всички изпарения. Това е добра новина за онези, които не питат кога е произведена маската. Колкото повече време е минало между производството и ползването, толкова по-добре. Ако държите маската да е произведена скоро, както съм имал редица случаи, то проблемът с потенето ще е по-упорит.

3. Как да се справим с проблема?
Нещата, макар и отчайващи на пръв поглед, съвсем не са такива. В практиката  се препоръчват редица методи и ето какво правя аз, което е в съзвучие със съветите на повечето производители :

• Първото нещо е да извадя маската от кутията и да я оставя да "диша" колкото се може по-дълго време. Така силиконът ще продължи да си "втасва", но ще попречи при изпаряването всички налепите да се образуват по полата и лещите.
• Втората стъпка е веднага да измия  кутията неколкократно с топла вода и сапун като след всяко миене я бърша с хартиени кърпи за да отстраня налепите и механично. Причината за това е, че налепите се отделят и по стените на кутията и продължават да цапат и маската.
• Приготвям разтвор от топла вода с настърган сапун и си пускам някоя сапунка по телевизията, като през цялото време мия и търкам маската, като обръщам основно внимание на полата, за да се опитам да елиминирам източника на проблема. Като казвам полата - имам предвид и каишката на маската. Това трябва да направите поне два пъти:  след като се приберете вкъщи с новата маска и непосредствено преди първото гмуркане. Не забравяйте, че първото миене отстранява повечето налепи, но не спира процеса на втасване на силикона, и по лещите ще полепнат нови такива и след като я измиете. Ако маската е достатъчно стара, то проблемът вероятно ще се реши още при първото миене, но за всеки случай винаги го правя два пъти.
• Друг метод е да обмажете с неабразивна паста за зъби (неизбелваща и без гранули) цялата маска и да разтривате усърдно и продължително - не само лещите, но и полата и каишката на маската. Както сапунената вода, така и пастата имат характеристиките на това, което производителите означават в съветите си като "слабо абразивна течност". Тя сваля налепа без да наранява стъклото.
• Тествам маската преди гмуркане и ако все още има проблем, повтарям процедурата.

Ако маската е произведена по-отдавна, то стъпките по-горе би трябвало да са достатъчни да решат проблема веднъж завинаги. Ако маската е много нова обаче, на следващия ден може да се изненадате неприятно и маската отново се поти. Това означава, че химичните процеси в полата на маската не са приключили и ще се наложи да повторите процедурата и да не прибирате маската в кутията. Във всички случай гарантирам, че след няколко дни потенето ще изчезне и вече ще се налага само да плюете в маската или да ползвате препарат, което е обичайната процедура преди всяко влизане във водата.

Тук вероятно ще ми зададете въпроса, а защо производителите не правят това, а ни карат да се мъчим? Един интернет пасквил, препоръчващ напълно вреден начин на почистване на маската, обвиняваше именно производителите и търговците на маски. Всъщност, причината производителите да не правят това сме аз и вие. Ако всеки производител следваше горната процедура за всяка маска, то това щеше да доведе до няколко допълнителни производствени процеса и огромно увеличение на времето между производството на полата и пускането на готовата маска в продажба. Като резултат, цените на маските щяха да са двойно по-високи. А ние никак не обичаме скъпи продукти. 

4. Други методи за първоначално почистване на маската

Съществуват редица препоръчвани методи за почистване на маската, коитор както казахр могат да бъдат и вредни. 

• Внимателното обгаряне на лещите със запалка.

Този метод е много разпространен, защото работи. Той включва внимателно обгаряне на лещите на маската със запалка, което втвърдява налепите, които после се отстраняват с избърсване с мека кърпа. Това решава проблемът при маски, при които процесите в полата са приключили. Обгарянето на самата пола, особено при висококачествени и скъпи маски е рисково, защото при тях детайлите по ръбовете са много фини и рискувате да ги стопите. Продължителното задържане на пламъка върху лещата може да доведе и до раззакаляването и и до повреждане на външните слоеве. Ако решите да чистите маската по този начин, трябва да сте внимателни.

• Почистване на лещите с домакинска хартия

Този метод не се препоръчва. Домакинската хартия е многопластова, като пластовете са скрепени с лепило. Сухата хартиена кърпа е твърде абразивна и може да надраска лещите. Мократа, обратно – не решава нищо, но пък по размекнатото лепило остава по лещите. Именно затова тези кърпи не се препоръчват и когато си миете прозорците. Освен това, той не решава изначалния проблем с полата на маската.

• Изтриване на лещите с гумичка за триене на молив

Това е напълно удачен начин да отстраните налепите от лещата. Но не решава проблема с полата.

• Почистване на маската с обезмаслител или препарат за отстраняване на остатъци от силикон.

Този метод работи със сигурност. Тези препарати са направени именно за справяне с подобни проблеми. За съжаление обаче, обезмаслителите имат силно химическо въздействие и без изключение са вредни за кожата. Не случайно се препоръчва при използването им да се използват домакински ръкавици, а при попадане върху кожата или в очите да се търси помощ. Трябва да сте напълно уверени и че конкретния препарат не вреди на силикона. Неминуемо, ползването на такива химикали изисква тяхното значително разреждане, както и последващо абсолютно щателно измиване на маската, включително и в най-недостъпните места за да се избегне контакт с кожата и очите. Това измиване на практика се приипокрива с предложената по-горе стандартна процедура. За себе си не виждам особен смисъл да рискувам.
Препаратите за почистване на силикон имат за цел да разтворят силиконови остатъци. Очевидно, те не са подходящи за използване върху самата пола. Не случайно производителите им изрично обръщат внимание, че ако ги ползвате върху самия детайл, той може да омекне.

• Почистване на лещите с абразивна паста

Гениалното на пръв поглед хрумване предвижда обмазване на лещите от двете страни с фина абразивна паста, която се използва от авто-бояджиите за полиране на боядисани детайли. Следва търкане с четка за зъби, докато не се отстранят налепите. Това е изцяло български метод и всъщност е основният повод да се върна пространно върху почистването на маската. На пръв поглед, нещата изглеждат супер и безусловно, абразивът маха всичко. Очевидно този метод е и най-агресивния от всички и за съжаление - изцяло неприложим и вреден за маската.  
На първо място, той няма да реши проблема със стареенето на силиконовата пола и се прилага само върху лещите. Освен това абразивните пасти се използват за полиране на детайли, а стъклата на вашите нови маски вече са перфектно машинно полирани и нямат никаква нужда от това. Нещо повече, прилагането на такъв абразив, макар и омекотен със силикон, неминуемо ще нарани стъклото, както и всяко допълнително третиране, което е ултра тънък филм по повърхността на лещите. 
За полиране на стъклени лещи се използват специални абразиви, по изключително строга схема. Прилагат се само при повреждане на повърхността на лещата. Такива комлекти се предлагат и неведнъж съм ги използвал за отстраняване на драскотини от портове за обективи на подводни боксове. Като резултат, мога да ви уверя, че в нито един случай не може да бъде постигната абсолютна прозрачност на стъклото така, както при нова маска или порт. 
Принципно, всяко едно микро-надраскване, на стъклото би следвало да е практически невидимо защото маската е поставена твърде близо до очите, а вие фокусирате по-далеч напред. Проблемът обаче се появява когато се налага да гледате срещу източника на светлина, и лъчите преминават през лещите. Микро-драскотините причинени от абразивни пасти не са видими при автомобилата боя, но когато са върху леща през която гледате, те пречупват светлината и я разсейват. Резултатът е неприятно сияние което ви пречи да виждате. Поради тази причина считам, че използването на абразивна паста за първоначално почистване на маската е вредно.

Вероятно в интернет ще срещнете противното мнение. Моето също бе посрещнато на нож. Но тъй като съм облагодетелстван да имам достъп до производители на маски, използвах повода да се допитам до един от тях, чийто основен бизнес е всъщност производството на висококачествени оптични лещи за очила и инструменти. Попитах конкретно за горещо препоръчваната паста 3M 50417 и доколко абразивна трябва да е течността, с която да третираме маските първоначално. Отговорът е както следва:
„This is not a mild abrasive. Mild abrasive is meant the white soap to clean household kitchen equipment. Never, never use 3M 50417 as this will damage for sure the glass. It contains aluminum oxide as well…..”
В превод:
„Това не е мек абразив. Мек абразив наричаме белия сапун, с който почистваме кухненско оборудване. Никога, никога не използвайте 3M 50417, тъй като това със сигурност ще повреди стъклото. Освен това тя съдържа и алуминиев оксид... ”

Мисля, че казаното дотук е достатъчно да ви подготви за гмуркане без особени неприятни изненади. Ще завърша с препоръката, да третирате всяко едно мнение, включително моето, със здравословна доза разум и скептицизъм. Независимо колко е популярен авторът и каква слава си е създал в социалните мрежи, или който и да било друг информационен канал, той незадължително е прав.

Иван Бакърджиев