|
|
Тунинг на задприкладно устройство
|
|
Гринго, трябва да ти призная че, начина ти на изразяван е прекрасен и с малко думи си успял да пресъздадеш ясно и прекрасно половин риболовен ден - визирам последното ти обяснение.
Между другото с приятелите ми искрено се посмяхме защото това което казваш се случва и на опитни харпунджии и обикновено в най- неподходящият момент.
|
iasen kojoharov
30-10-2007 21:14
|
Настройката в началото е много важна - влизаме не да трепем а да търсим. Основно притеснение на всеки от нас като почва да се занимава е: „Във водата съм от 1 час и няма риба. Аз съм егати балъка да влизам на това куцо място. Защо да гмуркам като нито знам нито някой казва местата?!” Има смисъл - Това лято ми се наложи да пътувам всяка седмица до морето. Можех да влизам всеки ден, но за час и половина макс. и естествено на най-близкото място, което е куцо и никой сериозен не ходи там (хора, лодки, тръби и т.н.). Т.е. бях по-прецакан и от най-отпускарския харпунджия, който поне има време. Можех само да търся лягайки напразно. След второто влизане намерих рибата и от тогава не съм излизал празен. Извода за мен е много успокоителен – платерина има за всички и почти навсякъде, трябва методично търсене.
|
|
|
Моето мнение в по-голамата си част се припокрива с това на колегите които писаха по темата, но все пак и аз ще се изкажа.
За успешното превръщане на "задхарпунното устройство" в прецизна машина за убиване на риби, неминуемо условие № 1 е "кисненето" във водата, или както обичат някои колеги да се изразяват -- "копане му е майката". Колкото повече копаш, толкова жътвата ще е по-богата. Ще дам пример с шофирането, колкото повече часове зад волана имаш, толкова по добър шофьор ставаш. Що се касае до скъпата екипировка, положението е същото, ако никога не си карал кола, ако ще и "Мецедес" последен модел да ти дадат, резултатът ще е нулев. Аз например никога не съм се качвал на ски и съм напълно на ясно, че дори да ми предоставят най- марковите ски и екипировка, пак ще съм пълна трагедия. Така, че напълно поддържам мнението на Качо, че за начало не е необходимо да си оборудван с всичко най-най. Свидетел съм как новобранец с много скъп харпун, вади стрелата на "осморка", след като е стрелял по някякво нещастно попче, легнало на камък. Свидетел съм и как нов и скъп неопрен става на парчета, поради неусвоена техника на обличане. Както във всяка една сфера на живота, така и при харпунджилъка се изисква много, много практика за да стане човек "майстор". Разбира се всеки не може да стане Шумахер в подводния риболов, защото и за това се иска талант, но в края на краищата с времето всеки може да стане приличен риболовец. Теоретичната подготовка е също много важна, а най-хубавото е, че тук тя е безплатна и когато е комбинирана с практически занятия през лятото, добрите резултати не закъсняват. Това го доказаха няколко момчета от сайта, които сравнително от скоро гмуркат, а това лято ни заливаха с невероятни снимки на улова си.
Успех на всички!
|
Akula deep
31-10-2007 19:50
|
Даааа, явно до тук има пълно единодушие по темата, която нашия приятел и колега по хоби Gringo отвори.
И бих искал и аз да му кажа едно БРАВО за синтезирания материал за размисъл.
Бих искал и аз да подходя, обаче под друг ъгъл по въпроса: :!
Нека не забравяме, че подводния риболов си е преди всичко индивидуален спорт , после е хоби, професия , мания , лудост  ........ Кой, както го хапе коня. Та в тази връзка , безспорен факт е, че никой спортист не е постигнал сериозна кариера и резултати, без да е положил огромни усилия труд, постоянство и т.н.
Няма такъв, който да седне цяла зима да маа по 10 кюфтета и по бакър вино на вечер, а на пролет да обуе новите си поръчкови шпайкове за 10 000 $ и да победи в олимпиада, и то с олимпийски рекорд.
Нека всеки се научи да гмури на необходимата дълбочина и постигне време за апнея колкото е нужно и резултатите със стрелбата ще дойдат сами. А харпуна си е една прашка с дръжка, все ще го хванеш "къде бие"  Сменя се стрела или ластик , за някой друг лев там и всичко се намества, ама другото..... с пари не може да стане 
|
pipin162
01-11-2007 02:03
|
Ватусе как искам сега на някои от тук пишещите,доста от тях и мои приятели,да вземат да нямат проблеми с парите,даже да ги имат в изобилие и тогава ще се нагледам на закупуване на най скъпата екипировка!Първо ще се почне с хубава,после с много хубава и само след 4-5 години имане на пари ще ги гледам с най големите табели,че и поръчкови най вероятно.Ти като цяло си прав,но аз пък не забравям че сме българи,а българина си е българин и има ли парички така ще избухне,че свят ще му се завие и на Педро Карбонел.Единици са тия които ще се скръндзят за екипировка,трябва да е някой супер скъперник,иначе не виждам друг вариант.Все едно всичките ти приятели да карат Мерцедеси и Бмвета и ти да имаш възможност и да не си купиш кола на тяхното ниво и да не го направиш,или пък тук най-близкото сравнение е да ходите на лов с дружинката и всичките приятели по пушка да са със скъпи маркови пушки,а ти да се мъдриш с някоя дето не се знае накъде е решила да стреля днес.Айде сега някой да отрече това което съм написал. 
|
Yavorsub
01-11-2007 19:15
|
Пипинчо то се подразбира че си 100 % прав , ама той Гришата го е казал , т.е. формулирал много точно.Той само онагледява гласно" как трябва" и" как е " .То се знае че ако имаме възможност всички ще имаме поръчкови и всякакви там кюмурени пособия, ама дали те ще са ни достатъчни ?
|
|
|
Иво, и аз мисля, че когато парите са много, екстрите стават начин на мислене и на живот. Имането си е въпрос на кинти. Няма да оспорвам предимствата на добрата екипировка - с това съм започнал и темата в самото начало. Ще сложа само един малък паралел между достатъчно добра и много скъпа, и съответно - до колко този марж е определящ за резултата по същество. Ватуса спомена ски и ще ти дам един пример със себе си: карам ски от 6-годишен, тренирал съм и смея да твърдя, че съм добър скиор. През тези 42 години съм свидетел на цялата еволюция в скиекипировката, която е доста по-динамична, сравнена с подводния риболов. Когато бях млад и див, еле пък когато бях ерген като теб, рядко ми се случваше да карам 2 поредни сезона с един модел ски. Плащах як данък обществено мнение, познат и под по-популярното име "гъзария". Доста приятели правеха същото, за да не останат по-назад. Когато слънцето грееше и пистите бяха добре обработени, бяхме една шумна тумба от 5-6 гъзарчета, изтупани като манекени. Когато обаче станеше -20 градуса, вятърът стигне 15-20 м./сек., навее пистата на преспи и се завлачи мъглата, от тайфата оставахме само аз и още един, а по цялата писта "Стената" на Витоша вече се брояхме на пръсти и се познавахме повече по карането, отколкото по такъмите. Стигнах до извода, че с какви ски, обувки, дрехи и пр. караш има значение главно на опашката на лифта, където тече "ревюто". Убедих се с годините, че от едни достатъчно добри ски до най-скъпите разликата в цената може да стигне в пъти, но за кефа от карането почти няма разлика, защото положителните емоции в планината са много комплексни и не опират само до тарабите на краката ти. При състезания е друго нещо - там се гонят стотни, а ските ти ги купуват други хора. Просто наблюдавайки скиорите виждаш едни, които ти радват окото и други, наподобяващи разперен вестник. Та и в морето май пак същата работа... Иначе ми се щеше темата по същество да засяга знаенето, моженето и жилавите дупета... 
|
Yavorsub
02-11-2007 17:11
|
Гриша , приятелю , спри да пишеш (и да размишляваш) защото за нас не остава какво друго да кажем !Така добре формулираш всичко че чак се чудя да не би да ме подслушваш от някъде.Ма пък от къде , та нали аз само си ги мисля нещата ? %-6
|
|
|
Спирам, пич! От малък съм си послушен...
|
|
|
Не спирай, не спирай, по-добре го изразяваш от мен, пък и що да се хабя като вече си го казал/написал...
Макар, че от време на време се налага преговор....!
|
|
|
Уточнявам, ако някой не ме е разбрал. Нямам нищо против срещу скъпата, качественна и маркова екипировка. Нормално е всеки човек да се стреми към по класни неща, но....всичко опира до възможности. Според мен едно от най важните умения които може да си изгради човек е това, да може да си подрежда приоритетите по важност. Иначе и аз като един средно статистически харпунджия си имам мераци-- да се барна с едно ямамото костюмче, да държа в ръчичките си едно харпунче С-4, да се източа с едни карбонки плавничета и т.н., обаче не смея да си го позволя защото имам много дупки (различен калибър) за запушване, така , че си карам с това което имам, все пак да не забравяме, че това е хоби, а не професия от която печелиш. По скоро трябва да се молим по често да ни се появяват предхарпунни обекти, за да може задхарпунното устройство да се усъвършенства и да не ръждясва.(последното е във връзка с темата)
|
|
|
Гринго, за ските може да важи това но за гмуркаческто оборудване смятам че, колкото е по-качествено ( не говоря за модерно) толкова удоволствието е по-пълно, каквато мисля че, е целта на хобито всъщност пък от там насетне имаш и свободата да дадеш всичко от себеси или както казваш ти да си стегнеш'' долната част на гърба''.
.... Един приятел ме питаше каква маска и какви плавници да си купи, насочих го към средно скъпи такива а той ми отговори че му трябвали по-евтини щото не бил професионалист (дайвар) а само любител.
Ами нали като ти пуска евтината маска вода и ти разранява лицето а евтините плавници са ти направили един милион пришки вторият път ще се замислиш сериозно дали това наистина очакваш от така дефицитното напоследък свободно време.
Но така или иначе аз специално смятам че, без хъс и сербезлък не се става '' отличник ''.
|
|
|
То пришките не зависят от цената на плавниците
|
|
Нови Продукти
Цена: 42.00 Лв.
Spearfishing
|
22:20:47 - 
22:20:40 - 
22:17:08 - 
0:04:45 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
