Западната част на Атлантическия океан: от Гренландия до Аржентина. Източната част на Атлантическия океан: от Исландия и бреговете на Мурманск до Южна Африка, включително Средиземно и Черно море. Тихия океан: от Берингово море до Чили и Нова Зеландия.

Слабичка акула с тясна петниста муцуна и характерни бели петна. Живородна.

От данните изнесени дотук е очевидно, че името Черноморска акула е твърде погрешно. Този вид акули е широко разпространен почти из целия свят. Рибата предпочита дълбоките води, но може да бъде открита в плитчините през пролетта. Обикновено се придържа близо до дъното. Съществуват данни, че навлиза и в сладка вода, но не може да оживее там повече от няколко часа. Акулата е стадна риба, като стадата са сегрегирани по размер и пол. Това е единственият вид акули, който е в състояние да произвежда токсини. Отровна е на практика слузта, която покрива перките. Бодливата акула е много предпазлива и малко харпунджии в България са били в състояние да я отстрелят. Не представлява никаква опасност за къпещите се, защото никога не напада хора.
По-малко известен факт е, че Черно море обитава и друг вид акули от семейство Squalidae. Това е Малката бодлива акула (Squalus blainvillei) или Longnose spurdog. Тя е напълно безопасна.

Лов с изчакване.