Разглеждане на всички мнения на pj
|
@svetlxo: Привет, колега. Можеш ли да постнеш няколко снимки!? Благодаря ти предварително. |
|
Зъболекар "ремонтира" устата на мутреса. На мутресата устата и пълна с тампони, инструменти и ръцете на зъболекаря. Изведнъж и звъннва GSM-а. Мутрата! Тя с жест и поглед подсказва на зъболекаря да се обади да не стане проблем. Доктора вдига телефона и казва с тон на телефонен секретар: "В момента на жена ви устата е заета! Като свърша ще се изплакне и ще ви се обади!"
===================================
Радио Баку пита радио Ереван:
- Къде живеят най-грозните жени на света!?
След 2 часа мълчание радио Ереван отговаря:
- Да! Ама какъв коняк правим!
===================================
Радио Ереван в отговор на предизвикателството от горната шега пита радио Баку:
- Какво може да се направи от 2 сутиена?
След 2 часа мълчание радио Баку отговаря:
- Не знаем! Кажете ....
Радио Ереван им отговаря:
- 40 тюбитейки за тъпите ви глави!
===================================
Грузинецът Редзо решил да се разходи по улиците на Тбилиси и да вечеря някъде навън. Проблемът бил в това, че не знаел какво точно му се яде. Облякъл се, напомадил си и излязъл на се разтъпче. Както вървял по улиците видял ресторант над вратата на който пишело "Свежая рыба!". Примляснал той няколко пъти и зверски му се прияла пържена прясна рибка. Влязъл той в ресторанта, седнал и зачакал. След малко дошъл келнера, изтупал трохите от предния клиент с хангъла си в скута на Редзо и с ловък жест го преметнал отново през ръката си.
- Что вы закажете сударь? - попитал той.
- Я хочу заказать свежую рыбу! - отговорил Редзо.
- Конечно! - казал келнера и тръгнал без особено да бърза към кухнята.
След като поизчакал около 30 мин, нашият приятел Редзо започнал вече да нервничи, но точно в този момент се показал келнера от кухната и с тържествена стъпка приближил масата на нашият приятел.
С професионален жест сложил чинията пред него и казал:
- Пожалуйста! Вот и ваша свежая рыба!
Истопуркал чинията на масата пред Редзо и застанал в очаквателна позиция. Редзо погледнал недоверчиво рибата и попитал:
- Извините, у меня к вам вопрос ...
- Я вас слушаю! - казал келнера.
- Это свежая рыба?
- Естествено! Почему спрашиваете? - попитал келнера.
- А почему не шевелится? - казал Редзо.
Келнера естествено се пищисал и в тон му отговорил:
- А не видиш ... Спит!
Редзо го погледнал начумерено. Навел се къл рибата и с дълбоко вдишване на професионален дегустатор показал, че проверява дали е прясна стоката само по нейния аромат. Изведнъж се изправил и констатирал:
- Воняет, а!
Келнера кипнал и не се сдържал. Гневно замахал с ръце така както само грузинците могат и казал:
- Слуши, ти когда спиш себя контролируеш, а? |
|
В района за който споменава Апо гледката наистина е покъртителна.
Тази година, поради липса на време завърших сезона с малко миди и раци. Това което ми направи впечатление беше видът на мидите след като ги приготвих. Бяха кафеви на цвят, някак съсухрени и отвратителни на вкус. Просто както бяха в тенджерата ги изхвърлих и не дадох на жена ми и децата да ядат от тях. От същото това място, само допреди 2 месеца, брах превъзходни миди със страхотни вкусови качества. Това е едно от местата, които си отглеждам за такива цели и правя само подборно бране. Което ми направи впечатление обаче беше, че като цяло много рапани там не видях това лято. Самото място прилича на козирка, високо е от дъното и тия гадове изглежда не го долюбват много-много. За сметка на това пък мидите само за 2-3 седмици сякаш се бяха изпарили. Нямаше ги! Нямаше следи от гагами по камъните, а и не си личеше някой друг да е брал. Камъните просто бяха оголени. На мястото на миденото поле имаше само голи камъни и на отделни места "петна" с малки мидички - зародиши, а дъното под козирката приличаше на гробище.
На север от това място, където е другият район от който предпочитам да бера миди, картината беше абсолютно същата при положение, че камъните там са със същото разположение.
И аз искрено се съмнявам причината да е в рапаните само, но не е и в отходните води от канализациите на комшиите на Север. На тези места не ми е правило впечатление водата да има особен цвят или миризма. Според мен по-скоро от Дунав се изляла някаква гадост в морето и теченията я влачат на Юг. Уф, изобщо не ми се иска да испадам в някаква параноя, но дано това не се окаже някой втори Чернобил и сега хората, които държат информацията да се скатават и да я пуснат едва когато е вече твърде късно.
Предлагам да отразим на карта местата с щетите за да се пробваме да определим дали една такава теза може да се окаже вярна. |
|
Браво Майсторе,
Казват, че да направиш женско си е майсторлък! 
Да са ти живи и здрави! И да те пускат да ходиш за риба!
Поздради. |
|
Дака,
колегите са казали почти всичко по темата и няма да повтарям нищо от техните мнения.
Само ще ти препоръчам да се ориентиращ към плавници с по-меки пера.
Така или иначе не слизаш на дълбоко, което предполага повече махане с плавниците по повърхността и плиткачите. В този случай твърдите плавници, които са изключително полезни при спускане на по-дълбоко, могат да ти причинят болки в глезените. Поне при мен така се случи в началото. Все пак имай предвид, че това е въпрос на индивидуална физика.
Аз лично имам Sporasub HDessault (с по-търдо перо) и Beuchat Mundial със сивото перо (варинт за плавници с по-меко перо). Доволен съм и от двата вида, но ги ползвам при различни условия и обстоятелства.
Поздрави. |
|
Привет момци,
nanyo, приеми моите поздравления, че си се отървал невредим!
Прочетох много внимателно всички постове до момента и да си кажа честно очевидно четенето на мненията на колегите във форума са били лично за мен от голяма полза.
Не ми се иска да се "пъча" тук, защото няма хора които не грешат. Лошото в нашия спорт е, че грешките рядко се прощават от стихията с която се опитваме да си "мерим п.....е". Това което знам от практиката си, мога да кажа, че същото важи и за парашутизма.
Съществуват стандартни правила за безопасност, които са написани с кръв в буквалния смисъл на думата. Тези правила търпят малки корекции, единствено и само заради личния ни комфорт, който не трябва да прераства в самоцел.
Лично аз използвам комбинация от почти всичко което правят или използват колегите писали по-горе.
Използвам два колана - единия по-тежък на който слагам кукана, а другия по-лек -- на него стои ножа (от лявата страна близо до токата). Тежкият колан закрепям на таза - по този начин не ми товари кръста и не изпитвам болки дори и след дълги излети. Същевременно ако се наложи да изплувам по спешност откачам него и все още ми остава другия, с който мога да се върна и да си взема откачения колан.
Буя си го закрепям по два начина, в зависимост от начина на риболов и мястото на лов. Единият е с карабинер за друг карабинер на тежкия колан. Ако се наложи да откачам колана той остава на дъното, като котва, а буя бележи мястото. При нужда може и без гмуркане просто с помощта на шлауха да си изтегля колана горе.
Когато мястото позволява и използвам буй при лов, когато се налага провиране покрай камъни или козирки на карабинера на шлауха закачам гривна (500 гр.) от тези които използват рибарите за мрежите си. Гривната подпъхвам между тялото и колана по възможност на тежкия колан отпред, близо до токата. При нужда измъквам гривната с едно движения и я превръщам в котва или просто я пускам на дъното ако шлауха ми е оплетен някъде. През цялото време се старая шлауха да стои между краката ми. Там ми е удобно и не се закача по плавниците ми.
За колегите които още използват текстилни колани .... До преди време и аз влизах с такъв не заради друго, ами просто не ми се даваха 20 лв за един гумен колан. Бях си купил само катарами, но след като ми писна да си оправям колана постоянно, под водата или на повърхността, с един приятел намерихме вътрешна гума от ЗиЛ и си направихме 4 бр. чудесни гумени колани. Даже остана и за още. Сега с тези колани нямам никакви проблеми!
Извинявам се за дългия пост. Надявам се, че съм бил полезен.
Поздрави и равен брой на всички.
pj. |
|
Това ме накара да си спомня за един текст "The Paradox Of Our Time", който бях намерил преди много време в Нета и ме накара да се разтреперя като го прочетох - [link] .
Тогава с болка си спомних за въдиците от камъш от двора на дядо, плувките от пачи пера, оскубани собственоръчно от патките на комшиите, "хавайското копие" от чамова летва със завързана с тел вилица ..... Даааа, така беше, но беше весело и имаше риба. Сега ходя за риба с пръчка за 100 и кусур лева, макара за 60 и нагоре, плувки от магазина ..... но няма риба и все по рядко има с кого да се отиде за риба! Да не говорим за харпунджийското оборудване .... и какво ловим за сметка на всичко което сме купили ....!???
А сега ....?! Доброволно осакатяваме децата си!  |
|
Привет момци,
Нека и аз да се включа в темата.
Нека само да уточня, че не съм медицинско лице и това което ще напиша по-долу, изразява единствено и само моето мнение и практика.
Допреди почти две години имах ужасен рефлукс и силни киселини. Да ви кажа честно, няма лекар с който да не съм се консултирал.
Няма едно мнение по въпроса, това е факт!
Лошото е, че почти всяко едно решение е свързано с вземане на препарати под всякакви форми или хирургическа интервенция.
Аз лично не обичам да се тъпча с лекарства, а за операции не ми се и помисля. За това се порових малко и намерих няколко много ценни съвета които помагат, поне при мен.
С радост ще ги споделя с вас, защото наистина няма нищо по отвратително от киселини по време на лов.
Основните правила, които спазвам, особено преди гмуркане, са следните (казвам особено, защото тях ги спазвам по принцип):
- Никакви кисели добавки към храната - оцет, лимонени киселини и др. Сок от лимон да, но само малко. Няколко капки за вкус.
- Никакви зелени храни - оказва се,че всичко що съдържа хлорофил в себе си подлудява стомаха ми. Явно при ферментацията завишава киселинното съдържание на стомаха;
- Никакво готвене на доматите. Само натюр и то не много. Нека речем един домат за салата.
- Забравих за "наливането" с концентрат. Явно моето съм си го взел преди време. Макс. до 50 гр. било то ракия или мастика, но не и двете и то в по-големи дози.
- Бира да, но не повече от чаша, максимум две и то не много студена.
- Люти чушки .... ? Ами за тях ми е най-мъчно ама няма как. Като ти влезе перото отзад правиш всичко възможно да можеш пак да влезеш! Ужас! Голяма краста! Та за чушките .... в никаккъв случай!
- Мазни храни не консумирам от доста време и това ми спестява много главоболия. Заместих олиото със зехтин и да ви се кажа честно помага.
- За цигарите .... какво да ви кажа!? Пуша и не го крия, но особено преди лов гледам да не прекалявам. Верно няма по-хубаво нещо от сбирките с приятели вечер преди излет. Да си хапнем, да пийнем и покрай това .... цигарите вървят. Да! Но веднъж, че пречат на апнеята, но и ми изгаряха стомаха. Сега този проблем го нямам! Старая се да не пуша повече от 5-6 цигари на ден.
Сутрин като стана и приключа с подготовката за тръгване на лов, пия само кафе. Нес кафе и то по-рядко. Никакво ядене! По време на самия лов пия само вода. Ако пригладнея, винаги си нося обикновени бисквити и/или обикновени вафли. По няколко в пузите никога не ми е пречело. След лов и особено ако нямам планове да повторя следобед, си хапвам каквото ми душа сака,
Най-важното правило, което спазвам най-стриктно е никаква храна след 20.00 ч. и винаги спирам да се храня когато усетя леко засищане. Истинското чувство за ситост идва едва след около 30 мин. и ако съм прекалил с яденето, то тогава вече започва да ми прилошава и става страшно.
Преди да започна да спазвам тия правила не мога да ви опиша какво беше. Колко пъти съм подлудявал жена си посред нощ с пристъпи на рефлукс, не е истина. И то при мен бяха просто страшни. Лазиш по стените като бременна хлебарка и търсиш ъгълче къде да лягаш и да мреш. Ужас! А на другия ден ме спукваха киселините.
Вече почти две години спя къто къпано бебе! По време на лов ... просто приказка! Остана само "парното", ама до го приемем като част от екзотиката! И всичко това само като спазвам тия правила и никакви медикаменти.
Не ми се ще да навлизам в "размисли и страсти" и затова реших да споделя с вас само и единствено чистата практика в моя случай.
Дано да съм бил полезен.
Поздрави. |
|
Здравейте момци,
Отварям тая тема за да споделим мнения и знания по повод болестите по рибите.
Преди около седмица бяхме с мой приятел за риба на юг от Варна. Морето беше много добро и решихме да огледаме за калкан. Още при влизането освен попчета, мярнах малки иларии и един пасаж заргана - около 100 бройки.
Тръгнах по шкарпа да огледам за заровен калкан. След около приблизително 40 минутно обикаляне не видях нито един и тъкмо бях решил да излизам, че нещо се опитваше и да завали, когато под себе си на дълбочина около 2-3 м мернах нещо подобно на актиния насред пясъчно поле. Доста странно място за този организъм, си помислих. Като се приближих да я огледам отблизо, забелязах едно око изпъкнало малко над дъното. Опааа, това май не беше актиния. Боднах го леко със стрелата, а той не мърда. Натиснах малко по-силно и стрелата премина от другата страна на рибата. Доста трудно го отлепих калканчето. Беше големичко. Диаметъра му беше приблизително около 55-60 см. Не мога да кажа колко килограма беше.
След като се отми пясъка по него се оказа, че "актиниите" всъщност са тумори в района на очите, хрилните капаци и ануса. ГРОЗНА КАРТИНА БЕШЕ! А рибката явно си е хапвала добре, защото не беше много лека.
След като предпазливо я огледах забелязах, че тия гадове бяха се "окопали" зверски в нещастната риба. Едното му око беше напълно абсорбирано от тумора. Горния хрилен капак беше почти целия обезобразен и нагърчен от болестта. Размера на тумора на главата му беше почти колкото юмрука ми. Около ануса беше голям колкото киви. Беше обхванал и част от корема му. След като се пробвах да му направя дисекция за да огледам се оказа, че това чудо е закопало и навътре.
Не ми оставаше нищо друго освен да убия животинката и да я изхвърля. Така и направих. След като го прободах в главата го изхвърлих на скалите далеч от брега.
Мислех, като се прибера да се обадя на мой братовчед който е ветеринарен лекар за да го разпитам какво може да е това заболяване, но забравих и си спомних едва днес.
Оказа се, че съм направил груба грешка. Трябвало рибата да бъде заровена и то така, че да не може лесно да бъде изровена от друго животно. Да се хвърли в морето .... в никакъв случай. Според него това заболяване е Фибросаркома, чийто причинител твърде вериятно да е вирус. Направо изстинах от ужас. И аз бях в контакт с това чудо.... Добре, че не е опасен за хората. Лошото в случая е, че ако попадне в птица например може да мутира и после един Бог знае какво ще се случи.
Приятели, моля ако видите подобна риба със същите симптоми внимавайте как я хващате и ако мислите, че е това което и аз видях, просто я убийте и я заровете надълбоко някъде.
Поздрави.
Надявам се да съм бил полезен. |
|
Линка не се чете!? |
|
Благодаря за отговора pipin162!
Можеш ли да дадеш линк към обявата на Тео, че нещо не я намирам?!
Поздрави. |
|
Привет момци,
Очертава се да получа нова придобивка - Seiko Scuba Diver's watch 200M.
Искаше ми се да разбера дали някой от вас има наблюдение над това чудо на японската инженерна мисъл.
Верно апарата е втора употреба, на какво от това ... Доколкото разбрах от Google, това все още се води класика в жанра, въпреки че е модел от 1990 г.
Моля за вашите мнения! Ще са ми от голяма полза.
Благодаря предварително.
Поздрави.
 |
|
Привет kavarna,
На драго сърце бих дал кръв, но веднъж че съм друга кръвна група, а и имам заболяване, което прави моята кръв меко казано неизползваема за други хора.
Ако имаш нужда от финансова помощ се обади. Насреща съм!
GSM: 0888 851652 или пиши в Л.С.
Стискам палци! Късмет!
Пламен. |
|
Проблема е при обличането!
При събличане нямам проблеми!
поздрави. |
|
Привет Аарон,
Миналата година през Април си купих Sporasub Squadra Pro 70.
Да си кажа честно с него съм влизал 3 или 4 пъти, но усещатето беше неповторимо.
Изкарах около 3 часа и не усетих никакъв студ. Костюма е изключително мек и удобен. Размерът, който си купих е F4 I5, а мерките ми са 180 см / 96 кг и това без да съм гмуркал почти година.
Костюмът го обличам съвсем сам. Същото е със събличането. Единствено имам проблем при обличането докато сваля горницата под гръдния кош. Понеже там се движи по хеланка минава доста трудно. Единственото място където ми убиваше и то през първия час, беше под мишниците, но след това проблема изчезна.
Това което чета от твоя пост ме кара да си мисля, че костмът ти не е по мярка. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но от тази марка и този модел номерацията която си купил е максимума. Мой приятел искаше същият костюм, но той си е комай като теб за I7 и се принуди да си купи каквото имаше без значение марката, макар че моят костюм много му хареса.
Успя да си намери Imersion седми размер с дебелина 8,5 мм. Удобен му е се чувства добре в него.
А за професията и килограмите не ми говори .... И аз съм от 7 години по цял ден на стол пред компютър и поддържането на килограми ми коства бая усилия. Видимо и аз не се справям добре, но като наближи време за влизане в морето движение му е майката + хранителен режим и работата става. Започне ли веднъж гмуркането ... там вече е ясно.
Надявам се да съм ти помогнал.
Ако имаш въпроси не се притеснявай да питаш. С каквото мога ще помогна. |
|
Привет момци,
За много години! Да сте живи и здрави, вие и семействата ви!
Аз до скоро ползвах един шнорхел на Технисуб. Съжалявам, но нямаше изписан модел и не мога да бъда по-точен. Беше с тръба от прозрачен силикон и гофриран преход към мундщука. Точно под него имаше клапа. Сравнително удобен за ползване особено при потапяне - не се налагаше да го вадя с ръка от устата си, а само я отваряш и той си излиза.
Проблема при него беше, че се виждаше от доста далеко, постоянно "хъркаше" заради остатъците вода в клапата и гофрата. Другото неудобство е, че при издухване на водата през него прави такава пяна, точно пред очите, че в продължение на 10-15 секудни си направо сляп.
Миналата година си купих Sporasub Samurai и да си кажа честно съм много доволен от избора. Изключително удобен и мек мундщук. Достатъчно широка тръба, която е в тъмно сив цвят. Много лесно се издухва водата от него. Освен това самата тръба на шнорхела е мека, но не толкова, че да я мачка ремъка на маската и не много твърда за да предава усилието при движение под вода на зъбите ми. Пък и цената му е много добра. Струва само 18 лв. |
|
Привет момци,
Дааааааа, Гринго направо ме разби! Факт!
Всичко това което той написа ми напомня едно сравнение, което направи агента Смит от филма Матрицата. Не бих могъл да го цитирам дословно, но идеята му беше, че има само още един организъм, който се доближава до нашия поведенчески стереотип - вируса! Щом изконсумира всичко около себе си се прехвърля на следващия "даден му" ресурс. Лошото според мен е, че вирусите ще ни надживеят и ще пируват от нашата плът и от тази на организмите, които ние изтребваме.
Навремето прочетох нещо което ме втрещи и ме накара да се замисля върху нашия ненаситен глад за всичко.
Ще го цитирам тук и ще оставя коментарите на вас:
"The Paradox of our Time
The paradox of our time in history is that we have taller buildings, but shorter tempers; wider freeways, but narrower viewpoints.
We spend more, but have less; we buy more, but enjoy it less.
We have bigger houses and smaller families; more conveniences, but less time;
We have more degrees, but less sense; more knowledge, but less judgment; more experts, but more problems; more medicine, but less wellness.
We drink too much, smoke too much, spend too recklessly, laugh too little, drive too fast, get too angry too quickly, stay up too late, get up too tired, read too seldom, watch TV too much, and pray too seldom.
We have multiplied our possessions, but reduced our values.
We talk too much, love too seldom, and hate too often.
We've learned how to make a living, but not a life; we've added years to life, not life to years.
We've been all the way to the moon and back, but have trouble crossing the street to meet the new neighbor.
We've conquered outer space, but not inner space.
We've done larger things, but not better things.
We've cleaned up the air, but polluted the soul.
We've split the atom, but not our prejudice.
We write more, but learn less.
We plan more, but accomplish less.
We've learned to rush, but not to wait.
We build more computers to hold more information to produce more copies than ever, but have less communication.
These are the times of fast foods and slow digestion; tall men, and short character; steep profits, and shallow relationships.
These are the times of world peace, but domestic warfare; more leisure, but less fun; more kinds of food, but less nutrition.
These are days of two incomes, but more divorce; of fancier houses, but broken homes.
These are days of quick trips, disposable diapers, throw-away morality, one-night stands, overweight bodies, and pills that do everything from cheer to quiet, to kill.
It is a time when there is much in the show window and nothing in the stockroom; a time when technology can bring this letter to you, and a time when you can choose either to share this insight, or to just hit delete." |
|
Привет момци,
Прочетох тия чудни рецепти, които сте публикували и реших и аз да се пробвам да ви увелича слюноотделянето.
Та, както каза и Калин от особено значение е рибата (кефалова) да е абсолютно прясна. Както се казва още да мърда.
Аз лично не я филетирам. Само я разделям на две части по коста. Измивам много добре кървавия съсирек, който винаги го има по коста и перитониалната ципа. След това осолявам и я оставям настрани да си поеме солта.
През това време нарязвам 3-4 глави лук като идеята е той да стане като "дюшек" под рибата. Приблизително около 1 пръст дебелина. Приготвям си доматен сок, 3-4 шайби пресни домати, пък може и повече в зависимост от това как ви понася запечен домат. Освен това 2-3 листа дафинов лист, 4-5 зърна бахар и доста черен пипер на зърна.
В момента в който си приготвите необходимите продукти, слагате рибата в тавата върху наредения вече лук с месото нагоре. Начупвате дафиновият лист и га пръсвате равномерно из цялата тава. Разцепвате бахара на половинки и пак равномерно из тавата около рибата. По същият начин постъпвате с черния пипер. Наливате вода в тавата, коклкото нивото на лука и малко олио или зехтин, както предпочитате.
Това чудо се слага във фурната да се пече. След като месцето стане бяло и като го разбутате с вилицата отдолу се цепи и е бяло, заливате с доматения сок. Аз лично слагам повечко. Става по-ароматно. Слагате отгоре доматените шайби и пак във фурната.
Спре ли да мирише на сурови домати, приблизително след около 10-15 мин. наливате около половин водна чаша червено винце. Нека се попече още 10-15 мин.
От тук нататък е много важно да следите нивото на течността в тавата. Не трябва да е много воднисто, но и не сухо за да не загори. Опитайте бульона дали е добре на сол. Ако иска още сложете на вкус и изгасете фурната, като оставите гозбата още малко да покъкри.
Сервира се топла с бяло винце.
Да ви е сладко. |
|
Привет.
Видимите полови белези по които можете да познаете раците павури са най-ярко изразени от долната им страна, страната на корема.
При мъжкия опашката е много малга, остра, с малки косъмчета и плътно прибрана до корема.
При женските опашката е по-масивна, закръглена като чаена лъжичка в края си и има дълги и гъсти косъмчета по външншя ръб. Не е прилепнала плътно до корема. По принцип там женските износват хайвера си.
Другия белег по който можете да ги познаете е така наречения полов деморфизъм, ако си спомням правилно понятието от биологията. Това означава разлика в размера на тялото между единия и другия пол, като в този случай по-големия е мъжкият екземпляр. По принцип трудно можете да ги различите, ако наблизно няма друг рак за сравнение, но избирайки по-едрите екзумпляри ще си спести безмислените гмуркания. Едрите раци почти със сигурност са мъжки.
Поздрави. |
|
Нови Продукти
Цена: 6.00 Лв.
Spearfishing
|
21:09:34 - 
21:09:27 - 
21:05:55 - 
0:08:44 - 
0:18:22 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
