Няколко платеринки почти винаги се мяркаха за компания при снимката.
Пак монтирах камерката ама водата си остана мътна и клиповете излизаха неясни.
Отново я свалих и на сериозно се заех със сутрешните дихателни упражнения. За проба да привлека повечко мъжки кефали изрязах една стиропорена риба. Излезе неуспешен опит и я оставих в морето да си я хареса някой. Следваше нов опит за изработка. Отделих цели петнайсет минути за изработването.Този път рибока беше интересен на кефалите и получи име "Пенка"
Красота и кеф. Какво му трябва повече на един гмурчо.Може би малко по-бистра вода.
По буните водата си държеше видимост от два, максимум три метра. Често падаше и на метър и половина.Обиколих всички буни по Варна. Нямаше значение къде влизах риба имаше и то доволно. Продължих да прекратявам гмурканията малко след девет сутринта и резултата почти винаги беше повече от добър.
Не ми се мисли колко щеше да е ако стоях повечко във водата.
Вкусът на прясната риба пък беше страхотен. Особено на дървени въглища и на чист въздух.
Да не говорим пък рибния пастет как влиза с ледена ракия или студена бира...
Най-големите кефали видях на буната на Аспарухово. За час пред мен профучаха над дваисет бързи и големи кефала. Взех три от тях с общо тегло от почти четири килограма. Вярно една боза беше и се налагаше да се правя на голям камък и да стрелям рибите на педя от стрелата. Всичко беше супер ама там лепнах такава ушна инфекция,че две седмици ушите не си мокрех.Някакви фекалии имало във водата сподели ушния ми лекар. Не съм бил единствен.
Успях да се топна и малко по на юг(за първи път през живота си). Кефалите и там се заглеждаха по Пенка ама бяха по-големи. Имаше и риби по литър и половина.
Определено бяха по-нестресирани от нашите и повечко платерина си имаше. Макар,че не бях много време във водата(щот още лекувах уши) останаха ми спомени за много време напред.
Края на Юли повечето от кефалите вече си бяха намерили кого да ухажват,а платерините не харесваха Пенка(заобикаляха я внимателно от цели три метра). Замислих се за смяна. Да ама аз съм скаран с дървообработването. Намерих (абе изпросих си)някакви пластмаски, шепа винтове и един спрей(него си го купих де). Отделих цели три часа и се появи "Платеринка".
Не, че е кой знае какво ама толкова си мога.
Тука е на стартова позиция
Абе прилича си на истинска риба в мътното.
Още с първото потапяне се оказа интересна за платерините. Идваха забързано да я заглеждат и май даже цъкаха от изумление с. ...перки.
А аз точно това целях. Сефтосах я в една мътна вода със един сериозен мъртвак.
Получи се добре. Можеше и още малко да я позагладя де, ама зимата какво ще правя. Почнаха кефалските свадби. Мадамите кефалки забираха всички мъжкари от буната и влизаха навътре в морето да си въртят опашките на спокойствие. Платеринките, и те да не пропуснат ,нещо повториха държанието на кефалките. В буните се мяркаха по някой загубил се кефал( ама литровките вече ги нямаше) и по някоя заблеяна платерина. Все пак се взимаха по няколко риби,но рибата си беше много разредена.
Илариите се събраха на пасажи и се качиха на повърхността.Водата в морето се нагря. Голяма част от едрите риби слязоха на дълбокото. На по-хладно,спокойно и кислородно.
Риболова по плитките Варненски буни приключи.
Като за мой последен риболов Нептун беше щедър от към гледки.
Ето как морето се слива с небето,а земята в далечината погледи ни мята.
Първите простреляни и записани риби бяха попчетата.
Не че са трудни за отстрел ама от години съм им много голям фен. Единствено малко трудно се мерят докато бягат ама си е кеф като ги улучиш.
Особено в десятката.
Въпреки твърде дългия харпун си взех няколко рибки без да изкривя стрелата. За мое съжаление камерата все сочеше някъде в страни и повечето кадри можеше и по-добри да бъдат.
Тръгна миграцията на платерините.
Зарязах камерата и направих влизане за свикване само с харпуна. Голям зор е това да си с нова форма на дръжката.
За първото влизане имах десетина пропуска и десетина точни попадения. Осем хубави риби дойдоха на фото сесия.
...кеф. Голямата радост беше наличието на пасажи с хубави кефали. Очертаваше се интересен сезон.
Добре. Ама ластиците ми правиха проблем. Забавяха изстрела на големите дистанции. Мисля мръзнеха. Отделно чупещата тетива захапваше кордата.
Влязох да ги снимам тези мигриращи риби.
Морето без вълни, рибата си минава.
Платерини
Гюмюши
Красота от всякъде.
А аз вместо да правя красиви изстрели, записани на камерката, правя пропуск след пропуск.
Да му се доще на човек да си отхапи шнорхела. ИдОсъХ сЪ. Ама много. Наложи се да се позамисля и малко да попремисля. Явно само с ентусиазъм нямаше да стане.
Смених ластиците с две 14ки. Направих си и стойка за камерата.
Супер ама морето замъти. Времето за прицелване на видяните риби много намаля и взех да правя по много пропуски.
Излизах от морето с една-две рибки.
Това, като резултат, хич не ми харесваше. Трябваше да променя още нещо. Първо махнах камерата да свикна първо да стрелям с новата пушка, па после да се уча да снимам. След това се утървах от навика да размахвам харпуна като гега. Новия по-тежък харпун не успяваше да се завърти след уплашените от ръкомаханията ми риби. После пък почти се измъкнах от навика да си въртя главата. За последно започнах да стрелям със леко свита в лакътя ръка и харпун вдигнат в страни от главата. Харпуна си беше почти безоткатен и тази странна поза не ми пречеше на стрелбата. Нещата се получиха.
Започнах да улучвам по-голяма част от стреляните риби.
След това се захванах да проверявам една своя теория за движението на кефаловите и зарязах най-известното кефалско място на България(буната Ной). Правих само сутрешни гмуркания и за първото кафе се прибирах свеж като репичка и зареден с положителни емоции.
Кефалите мъжкари взеха да патрулират енергично в търсене на нещо за ....опрашване.
На всяко влизане успявах да гръмна два-три от тях.
Зимата беше нетърпелива за мене. Мерака за гмуркане ми се беше засилил много от дългото ми засушаване. Няколко месеца отделих да поразвия туй нЯщо Апнеята. Не че толкова бях упорит ама полека-лека се наработиха нещата. След различните упражнения, най-удачно за мен се оказа това: .....подтичване с подскоци нагоре по стълби.... С него прехвърлих двете минути комфортно лежане на дъното и определено удоволствието от лова се засили.
Бях решил да изкарам целия сезон бунаджия. Да свикна да чакам на едно място търпеливо и отпуснато.
Мислейки за намаляне на грешките попромених и оборудването си. Взех си по-тежък и мъничко по-дълъг харпун от малко по-висок клас. Сложих си и жилетка. Пробвах и тежести за глезени ама това не ми пасна. Даже и една нискобюджетна камерка заприходих.
Първите гмуркания си бяха някаква пародия. В едната ръка камерата държа, а в другата харпуна. Като се гмурна и забравям какво да правя. Да изравнявам, да снимам или риби да меря. Пълна комедия.
Все пак се получиха и първите клипчета с интересни кадри.
Пещеричка с два хода, през която може да се промуши човек.
Попчета с пролетно настроение групирани на малка площ.
Отиваш към сух неопрен. Течащата вода охлажда много по бързо от морето. Еле пък планинския поток. Има и вариант мокри неопрени 9мм ама ще трябва и дебели боти и дебели ръкавици.
@Sand: стига толкова за сега. За един месец плуване успях да улуча трицифрено число кефалови. Какво повече му трябва на човек. Сега малко трябва да поработя.
]Днес реших да закрия сезона. Морето беше невероятно гостоприемно. Цялото само за мен. Още с топването три спарита дойдоха да кажат здрасти. Понаедрели бяха. Почти за стрелба ставаха. Заложих Платеринка на едно видимо разработено място. Имаше петно чист пясък за слагане на плавниците и камъче за почукване. Абе комфортна работа. Първите минути наминаха няколко пасажа с платерини ама не ме приближиха. После един кефал се засили ама го изплаших. След него намина една кефалка следвана от група ухажори. Изгледа да кръвнишки Платеринка врътна опашка и изфиряса. Обра и де що мъжкари имаше и отиде в дълбокото да си спретне. ....там каквото се прави. Един час после риба не видях. Поразходих се и един котарак видях. Ама пак подходих грешно и отиде да расте и дебелее. Пак се върнах на позиция. Наминаха четири самотни кефала, единия ме излъга, втория се скъса въпреки гоненето. Последните два останаха компания да ми правят. Минаха и няколко пасажи с платерини ама пак в далечината. Няколко самотни платеринки също наминаха ама едната си я гръмнах. После дойде Баретата. Въпросния пък се оплака,че нема риба. Аз отстъпих позиция в 9:25 хукнах към сутрешното си кафе. Клипчето стана добре ама на края съм закачил един стар клип. Последните 2:23минути може да ги пропуснете. Приятно гледане
След 13месеца суша се топнах в морето и на първо зареждане се пръсна единия ластик. Втория беше и той тръгнал. И ко да правя в тази ситуация. ...да не говоря,че и тъкмо пробвах камерата. Каних се кефали да снимам как стрелям. .ама. .с попчета се задоволих. И пак си направих кефа.
@andrei_S40: [link] .
Тук има ама не е магазин. ..и е далечко някак си.
Май липсата им е и основната причина народа да се е метнал да дялка и боядисва.
Днес имах цели два и половина часа свобода. Още преди кафето се топнах у морето. Щтракалката ми извика две спарита, пасажи с барбуни,чучурини и иларии. Пеннка беше във вихара си и на няколко пъти кавалерите й врътнаха опашки около нея. Само дето двуметровата видимост ми пречеше на повежданет им. Отделно бях много нервен. Що така и аз не знам ама определено ми пречеше. Имах поне четири неотреагирани възможности и три пропуска. Многото колеги под водата от предните дни и те бяха поизнервили рибите. Все пак излязох в 8:30 доволен с едно хубаво рибе и отидох да си пия сутрешното кафе.
Тази година Златко научи как да намира кефалите. Съответно малко или много да ги улучва. Също така прояви желание да го сподели с нас. Някой от нас научиха по нещо от това споделяне. Други обаче от години го знаят и практикуват. Част от тях пък взеха да се сърдят. Зер рибата край брега не е толкова много. Ша посвърши и няма да има по много. Имам инфо от два месеца назаде за сериозни успехи на кефали над литър от хора, необичащи да пишат. Смятам ,че Златко си постъпва колегиално показваики къде и какво е ударил. За количества всеки сам си решава.
Пп поради това, че улучвам предимно дребни за повечето пишешти тук платерини, аз съм спрял да споделям какво съм успял да взема от Нептун. Успех на всички. И.
Успешен ЛОВ.
Аз моето мнение по въпроса го написах е те тука. [link]
После и няколко колеги написаха тяхното виждане отдолу.
Може нещо от всичко това писане да ти свърши работа
Реших да напиша моето новобранско мнение за туй странно нещо апнеята. Малко дълго излезе ама който иска и мерак има може да си го прочете.
Апнея за начинаещи.
Както обикновено зимата е време за разбор и обмисляне. Прекарвайки няколко изминали години през главата си забелязах ,че съм влязал в нещо като затапване на апнеята си. Докато ми бяха за цел попчетата бях стигнал (преди много години де) до 4,30 минути статична и към 2 минути динамична апнея. Което водеше до два – три изстрела и две попчета на едно гмуркане. Тогава карахме на принципа на хипервентилацията. Сега това се доказа като грешен метод. Явно и тялото ми го отхвърли и аз почнах гмуркане почти без раздишване. Карах на принципа отпускане-три четири вдишвания и надолу. Като резултат се получаваше 60-80 секунди динамична апнея. Достатъчна за спокойни риби и на ръба при стрелба на стресирани платерини.
Четейки из нета се оказа,че въпреки многото теми за апнеята повечето от начинаещите гмуркачи не са си направили труда да разберат или просто не са успели разбрали идеите описана в статиите. Оттам и се е получило едно припряно и нервно гмуркане. Едва ли не страх,че времето няма да стигне за гмуркане и чакане на риби,че и стрелба, а да не говорим за изплуване. Което води до кофти резултати и лежане на пет-шест метра по трийсетина секунди. Повечето от нещата обаче са на психологическа основа(основно от четенето на разни не-съвсем коректни мнения- „днес покорих осем метра. Успях да лежа цели двайсет секунди” и други подобни.). Казано в прав текст. Един нормален човек с няколко опита може спокойно да премине 2 минути статична апнея без каквито и да е теоретични знания.
Оттук нататака ще опиша една основа на базата на която аз започнах да се тренирам. Та нали от мързел и аз се докарах да не ми е комфортно на дъното.
Резултатите бяха видими още на втория ден. После накарах и един познат да пробва и при него се получиха нещата. с малко повечко побутвания де.
Искам обаче да предупредя. Това не е нито най-добрия метод, нито най-правилния. Просто е лесен. Това може да се приеме само за някаква основа.
Ако човек наистина иска да достигне максимума на своите възможноти е по-добре да се запише на курс за това. Има ги в Гърция.
Така. Основната идея за техниката е взета от книгата на Лагутин –Азбука на подводния риболов. Който желае може да си я прочете. След това се прибавят и съветите на Джоржо Дапиран от филма му за подводен лов на кефали и лавраци. Вкарани са и малко техники от Йогата.
ЦЕЛ-да се постигне постоянна над 2 минути динамична апнея. При желание да се надмине 2:30 минути. Това означава да се прехвърли психологическата граница от 3 минути статична и да се опитаме да покорим 4тата и 5тата минута.
Ясно е,че всички тези високи цели ще ги постигнем бавно(няма да стане за два дена я). Ама до началото на сезона време много. Също е ясно,че ще се наложи и доста работа по намаляне на потреблението на кислород от организма. Или казано с дтуги думи-трябва да се научим и да отпускаме тялото.
Ами след като ви дотегнах в всичките тези писаници да започваме.
Да започнем с коремното дишане.
Идеята му е чрез мърдане на диафрагмата да вентилираме долната част на белия дроб –обема,който повечето хора не ползват. Започваме със мърдане на корема. Отпускаме гърлото и съвсем леко почваме да вдишваме. В същия момент почваме да надуваме корема. Като приключим с това започваме пак лекичко издишване със свиване максимално навътре на корема.
Пробвахте, почуствахте се тъпо и нищо не стана. Не се претеснявайте. Легнете по гръб и опитайте отново. По-лесно е нали. Сега. Това е упражнение дето трябва да почне да ви учи да мърдате диафрагмата си. Ами пробвайте отново и се „заслушайте” в тялото си. Сякаш има някакво движение там. Все пак се оказва,че това с коремното дишане е загубена работа. Щото след няколко такива опита и се налага човек нормално да си поеме въздух. Така и трябва. Като за постоянни упражнения може да почнете да си движете корема напред-назад. Когато се сетите и където ви е възможно. Дрябва да се изградят малко мускули там. Което разбира се води до мускулна треска само на корема. Не е страшно. С времето се усеща едно помпане в областта на диафрагмата. Това е естинското коремно дишане. То се прави с горната част на корема. Ади сега да пробвате горното упражнение ама като движете основно само с горната част на корема. Сега се усеща и едно дишане и нуждата дълбоко да се вдиша е намаляла.
За коремното дишане техники в нета много. Може и от там да си харесате някоя.
Засега оставаме с основното упражнение. Да мърдаме максимално навътре корема за да се направят мускули, които после ще ползваме.
Сега е ред да се учим да отпускаме мускулите си.
Това е нещо, което много помага и в нормалния живот. Така се почива по-добре и се спи по-отпочиващо. И се заспива по-бързо.
За начало ни трябват примерно четири големи възглавници или нещо подобно(голямо, меко и не особено тежко). Лягаме удобно на леглото по гръб. Слагаме върху краката и ръцете си по една възглавница. Отново се наместваме удобно. Почваме да си отпускаме тялото. Започваме от краката. Вдишвате бавно. Издишвате бавно и отпускате краката. Пак вдишвате бавно и пак издишвате и отпускате. Като усетите ,че сте успели почвате с ръцете. (важно е възглавниците да не ви тежат много,че да ви спрат притока на кръв).отново вдишвате бавно и издишвате бавно. На издишване отпускате ръцете и краката. Като успеете сте направили първата крачка. Сега пробвайте да направите пълно отпускане на тялото. Запомнете усещането на възглажниците. Как са натежали и отпуснати вашите крайници. Така. Сега да почнем упражнението на сериозно. Махате възглавниците. Лягате удобно. Ръцете и краката в положение все едно има възглавници върху тях. Ако ви е леко хладно се завийте с нещо леко. Почвате пак дишане с отпускане. Първо краката. Представяте си тежестта на възглавниците. Отпускате и постепенно усещате как краката ви натежават и се отпускат и направо се размазват. Добре. Продълчавате пак бавно и леко да си дишате и минавате на ръцете. Пак отпускате и отпускате. После почваме тялото.И него отпускаме на всяко издишане. Вече сте отпуснали цялото си тяло. То е направо размазано и мускулите са се отпуснали толкова много.Сякаш не може да ги накараме да извършат никакво движение. Направо кеф. Така. Остана да отпуснем и мозъка. Нали там харчим и най-много кислород. Пак прослушваме отпуснатото ни тяло и почваме да отпускаме лицето, устата. Затворили сме очи още отдавна. Отпускаме и клепачите. Сега. Вдишвате –леко задържате-издишвате. Почва трудната част. Почваме да освобождаваме мислите. Забравете за това какво ще правите, какво трябва да правите и къде сте. Спомнете си плаж с кристална, топла вода. Как сте се отпуснали във топлата вода и се наслаждавате на самото усещане. Само вие и морето сте. …май не става. Мозъка скача накъдето си иска. Пак. Пробвайте. Сетете се за спокоен момент. На топло и тихо……... Май заспахте.Събудихте ли се вече. Така. Време е за надигане и почване на делничните ангажименти. Преди лягане пак пробвайте техниката.
Сега трябва да съберем двете техники. Преди сън лягаме в леглото и след като отпуснем тялото упражняваме коремно дишане. За в началото го правете леко и бавно. Старайте се да мислите само за вдишване и за издишване. Разбира се в синхрон с вашето дишане. Като понатрупате малко опит(примерно след два-три дена) започнете постепенно да задълбочавате коремното дишане. В началото тези опити ще ви развалят отпускането ама не се отказвайте. Вдишвате ,задържате малко, издишвате. Така примерно три-четири вдишвания. После пак няколко леки неангажиращи вдишвания и отново дълбоки. Следете да не ви стане дискомфортно по какъвто и да е начин. Всякакво туптене, замайване, причерняване и разни подобни главонеразположения са сигнал за хипервентилация. Спирате с упражненията. Отпускате се или ставате.
След като сте оттренирали всичко по-горно и ви е комфотрно да се отпускате в леглото да вземете да се пробвате и на една апнея. Повтаряме пак стъпките. Отпускаме. Дишаме. Вдишваме ведъж малко по-дълбоко, втори пат по същия начин. После издишваме напълно и при последното вдишване разпъваме и чат от гръдния кош.( Ако обаче напълним до откат и гръдния кош се получава едно чувство сякаш сме глътнали топка и дискомфорт,който пък намаля апнеята ни).Задържаме. Почна ли да ви се замайва главата, да ви бръмчат зъбите, да ви причернава или да чувсвате ,че потъвате. Не? Страхотно. Успели сте да раздишате правилно. Сега почвате да броите бавно на ум. Нали сме със затворени очи и не виждаме часовника. Най-лесно се брои така:
1,2,…..9,10,1,2,3…..9,20,1,2,…..9,30. като стигнем минутата и пак почваме 1,2,3..9,10…
Какво стана с задържането. Май много дойде всичко накуп и се оплетохте малко. Нищо не е сташно. Пробвайте пак.( А ако наистина искате и малко предизвикателство то всяка цифра си я представяйте в съзнанието си.Ама това при подводен риболов няма да го правите. Там съзнанието ни е необходимо да следи за риби и да ги мери добре.)
Хайде пак да се пробвате. Този път предполагам всичко е почти идеално. Е повечето време нещо ни убива на гърба…ма това са подробности. До колко успяхте да преброите. Почти до минута и половина предполагам. Следващия опит ще ви изненада приятно. Със сигурност ще останат броени секунди до покоряване на двете минути.
Вече сте на фазата експерименти. Всеки сам трябва да си намери колко пъти как да вдиша. Колко пъти и как да раздиша. Това се променя според настроението на човек,но с много малко тренировки се усеща настроението на тялото ни.
Всяка тренировка започва с малко задържане.Често е и под двайсет секунди. Постепенно комфортното ни време за задържане се увеличава. След няколко дена опити вече постоянно трябва да минавате двете минути. Все пак този тип упражнения са скучни. Минути наред нищо не правите. Ама няма да се отказвате. Пет-шест опита и почвате да правите нещо друго. Като ви дойде музата може пак да се пробвате.
Дотук всичко това е статична апнея. Развивайте си я. Наслаждавайте се на отпуснатото си тяло. Запомнете тези усещания. Те са основата на динамичната апнея.
Сега вече имате техниката. Почвате да тренирате при всеки полъх на желание от ваша страна. Когато поусвоите малко дишането без да го мислите много много почнете коремно дишане прав. Лесно се усвоява. Седнал обаче не е добра идеята. За поза седнал само мърдане на корема.
Дотук добре.Почваме нова тренировка. Сега както сте изправени се постарайте да отпуснете максимално всичките си мускули. Затворете очи. Спокойно, няма да паднете. Продължавайте с отпускането и почнете бавно коремно дишане. Леко. Сега вече бавно отворете очи. Усещането е странно. Нали. Направете две малко по-дълбоки вдишвания и след това едно максимално дълбоко. При последното се стараете гръдния кош да не се разпъва много. Щото почва да ви пречи въздуха в него и разваля отпускането. Поели сте си въздух. Почнете бавно да броите наум. До коя цифра стигнахте? Ако сте минали 30 е идеално за първи опит. Сега повторете отначало. За втори опит е нормално да сте преброили( ама разбира се,че може да гледате голямата секундна стрелка на стенния часовник. Това си е ваша тренировка) до към 90-100.
Това по-горе е едно нормално раздишване. Сега го повтарям на крачки:
Отпускане на тялото заедно с коремно дишане
Две-три по уплътнени вдишвания.
На максимум издишване с прибиране на вътре коремната стена.(онази тренировка от началото е за този момент)
Максимално дълбоко коремно вдишване и средно повдигане на гръдния кош (колко да е това стрено сами ще откриете).
Задържане
Не трябва да се получава световъртеж,изтръпване,главоболие или подобно антиполезно за нас нещо.
Трябва да се усеща покой,отдалеченост от тялото (и как краката ни са стъпили на пода. Ама това са неудобствата от липса на басеин за тренировки).
За да ни е успешна динамичната апнея, трябва да се научим да изключваме всякакви странични и не необходими мисли и мускули.
Започваме с ходенето. Реално то имитира разхода на кислород по време на едно гмуркане. Помните как бавно се движат плавниците при гмуркане ,нали? Значи и така бавно трябва да ходите. Крачка,две,три. Забаване. Спиране за секунда. Пак крачка…
Просто е.
Почваме тренировката. Спирате. Отпускате всички мускули и бавно дишайки коремно тръгвате да се разхождате. Трябва да усещате ударите на сърцето си и мислено да се опитвате леко да ги забавате. Нека сте съсредуточени вътре във вас. Трябва да повървите няколко минути без да усетите някакво напрягане или увеличение на пулса си. Не забравяйте да сте отпуснати и да не мислите за странични работи. Направете няколко опита. Успахте ли да усетите ка сякаш се носите из въздуха. Не успяхте. Спокойно следващия път ще го усетите.Като усвоите спокойното годене с дишане почваме с динамичната апнея.
Спирате. Отпускате. Раздишвате.Издишвате. Взимате въздух задържате и пак тръгвате. Бавно. Отново целта е да сме спокойни и отпуснати. Пулса ни в началото е бавен,но с намаляне на кислорода в кръвта ни почва да се увеличава. За начало не е пречка. Все пак сърцето ни не трябва да се опитва да ни излезе през ушите.
Опитайте. Не сте забравили и да броите наум нали. За в началото ще успеете да покорите цели 30тина секунди. После че са примерно 40. Няколко пъти ще са все толкова и след това от веднъж ще скочите и на минута. Когато преборите една минута сте преборили своята вътрешна граница. Вече сте сигурни във себе си. Няколко опита(ама не веднага. Отпразнувайте първата минута покорена в динамичната апнея като спрете тренировката) след това и сте минали цели 20 секунди след минутата. Това е страшно много време под водата. Можете да легнете на 7 метра, да седите цяла минута на дъното и да изплувате. Страхотно. Не сте забравили нашата цел . Нали. Да покорим двете минути. Ами то не е останало много. Повечко тренировки и желание трябва. Може да си представяте едно гмуркане. Времето на планиране към дъното(15 секунди). После търсене на място за засада между камъните(10 секунди), заставане неподвижно за изчакване(20 -30-40 секунди). Изплуване(10 секунди). Това е упражнението.Ама хич и да не ви пука,че ви се е наложило да си вземете въздух точно преди да почнете да изплувате. В началото може рязко да получавате много силен порив за вдишване. Тогава се пробвайте да задържите вдишването само четири секунди и си вдишайте. С това макар и дребно задържане над желанието на тялото почваме да преминаваме това,което сме смятали за наша граница.
Сега да утежним тренировките. Тялото ни трябва да свикне да се движи с ниско съдържание на кислород в кръвта без да създава паника. Намерете си някакво леко изкачване. По-стръмна улица, стълби. Каквото ви е удобно. Раздишайте и почнете в много, много бавно темпо да се изкачвате. Май не става. Отиде на двайстата секунда и толкова. Скокойно. Това е нормално. Реално това е много тежко упражнение и целта му не е толкова голям период на задържане,колкото постоянна работа на тялото ни при нски нивана кислород и изграждане на доверие на самите нас към…нас си.
Което и упражнение да правите тялото трябва да е отпуснато,а при раздишване да не усещаме напрягане. След поемане на въздух трябва да ни е удобно.
Сега се опитайте при последното поемане на въздух да вземете още малко повече въздух. Усетете как диафрагмата ви буквално загребва въздуха. Как гръдния кош повдига долната си част за да поеме още малко обем. При изчакването стойте спокоини.Не бързайте да си поемате въздух при първите пориви. Не сте под водата и няма страшно. При получаване на пориви за вдишване се старайте да отпускате мускулите на тялото си. Трудно е. Колкото успеете все е добре. С това не трябва да се прекалява обаче. Не трябва да ви боли гръдния кош или да ви причернява. Упражненията трябва леко и плавно да се изпълняват. Отпускането и доверието в нашите възможности са последните цели в нашия урок. Знайте,че имате въздух.
Най-големите ви врагове са нервите,притеснението,паниката,стегнатите мускули и причерняването. Избягвайте ги.
Приятни тренировки и Наслука.
Успешен ЛОВ на всички.
На мен гмуркането ми беше детска мечта. След като ми купиха първите плавници се наложи и терлици да ми плетат за да не ми падат. После зяла зима из апартамента тренирах плуване с маска, плавници и шнорхел. Вече на лято се наложи в комплекта да се включи и пояс, че още без него не можех да плувам и разбира се първия ми харпун- една обикновенна вилица.
Да ти кажа има сякаш малко разминаване на това което питаш и това дето се опитваш да кажеш. Поне между редовете като чета. Да съм малко по-подробен.
Първи вариант
Влизаш по развидело, гмуркаш четири часа и се прибираш у дома. Обядваш си нормално като всеки ден. Почиваш слетобеда и влизаш в морето пак към 17 часа.Бутилка 0.5литра на буя е много полезна във всеки случай.
Втори вариант
Влизаш на развидело. Караш два часа(там някъде на човек му писва от дадено безрибно място). Отиваш на второ място(по-пътя си здъфчи един кроасан или половин пакетче солети или некеква курабиика, сникерс или каквото ти е по-вкуса. Ама да е едно нещо да притъпи стърженето на корема. Като се топнеш у водата пак няма да чувстваш глад. Караш и на това място два часа. Докато отиваш към последното пак едно -квото и да е хапваш. След излизане от водата имай нещо сухо и хранително в колата. Да не ти причерней от преизразходване на енергия. Вода пиеш честичко.
Преди гмуркане или закусваш много здраво-чакаш няколко часа и влизаш у водата или хапваш мъничко, да не ти тежи на корема.
пп по едно време се беше наложило да вадя рапани на гмуркане-криза беше. Идеалната закуска за мене се оказа едно голямо шкембе чорба с една питка хляб. После имах към два часа докато се натопя у водата, 4 часа гмуркане, два часа сортиране и един час здаване. Е вече бяху умрял от глад и пак на шкембе отивах.
Накратко
Морето езеро. Медузи плуват. Почти е бистро. Нагазвам до кръста, зареждам харпуна. Потапям глава във водата и ме наобикалят много кефали. Красота и кеф. Разбира се замъти в момента. Все пак с огромно спокойствие изчаках момента и първата риба е улучена. Супер. Малко плуване и гмуркане. Студено ми е и много ме дразни това. Чакане на едни камъни. Медузите са много, като супа и се чудя риба през тях дали въобще ще мине. Минава. Пасаж от двайсетина половин килограмови платерини. Правя детска грешка и плаша всички. Стрелям на далеч ама не пробива рибата(върха много тъп се оказа после). Мръзна. Минават дребни риби. Мръзна. Минават микро трицони. Отново пасаж от едри риби. Отново плаша всички риби в нетърпението си. Пасажа все пак е дълъг и стрелям. Пропуск. Пллатерината подскача и се скрива. Пасажа тече през цялото време на зареждане на харпуна. После медузите дойдоха. Смених мястото. Легнах да разгледам какво има на дъното. Зад гърба ми минават кефали. Големи. Отново за кой ли път махам енергично с харпуна. Отново плаша рибите. Пропуск. Кефала се завъртя ама не проби. Още веднъж минават дребосъци ама сред тях една по-едра. Проба-точно стрелям.После минават платерини ама не успявам за завъртя. Замръзнах. Час и половина кеф.
Резултат :
314:20:20 - 
314:20:17 - 
314:19:54 - 
6:59:50 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
