Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на rikitikitavi

Общо мнения: 105

Сезон 2012	Отговори: 1,887 Видяна: 1,596,752	Последно мнение от: Valyo68 за 23 Август 2014 - 22:56
от kaneo за Неделя, 01 Януари 2012 - 11:222 ... 93 94 95

Покажи
03 Юни 2012 - 13:25
от rikitikitavi

Лятото аха да доди и пороите ни отнесоха. Заредиха се дни с кофти за гмуркане море. Все пак Нептун ни отпусна време за гмуркане. Въпреки прогнозите за мътна и много студена вода, ето ни по тъмни доби строени пред колата. Целта е далечче на север и въпреки многото път не бързаме. Време много а и колата нещо притропва и трябва да се кара мноооого внимателно. Пристигаме вече на развидело. Обмисляме мястото. Отиваме на друго и там вече се решаваме да се топнем. Край брега са се наредили десетина делфина и видимо енергично папат риба.морето е като езеро и с удоволствие ги наблюдаваме. В далечината се виждат още няколко стада с делфини. Колко ли риба има, че всички ловуват тука.Започваме дългия процес на обличане и намъкване на оборудването. Времето е топло и без вятър. Ако беше обратното за две минути сме готови а сега отиде половин час. Най- накрая маската е под водата и започва пълззенето по 15сантиметровата вода. Разбира се резервния харпун се закачи няколко пъти, че ставах да го откачам. Колегата е вече набрал скорост и аз най-накрая съм на метър вода. Зареждам и тъкмо се раздишвам , когато мяркам някакви силуети в мътното. Принлижавам леко и се озовавам в огромен пасаж от платерини. Навсякъде около мен има риби. Заобикалят ме като остров и хич и не им дреме че съм на повърхността. Рибите обаче са твърде дребни. Я имат 100 грама я не. Все пак у мътното мяркам по-едричък силует. Истрела е точен и въпреки 5те дължини на въжето, рибата е на върха на стрелата. Едно за мен. В това време рибите продължават да си минават. Все още не съм се гмурнал, но явно не плаша много пасажа. Камуфлажа на неопрена е добър. Заредил съм и този път се гмуркам. Колкото и да внимавам пасажа се пръсна. Докато се мъча да се закрепя за дъното(защо ли точно днес свалих 2килограма от колана), рибите започват отново да ме наобикалят. Аз обаче против всички правила махам постоянно с плавниците и от това едрите рибки вървят доста на далече от мен. Все пак се пробвам за снайперски изстрел и отново имам попадение. Този път рибата е ударена до опашката и отново е на върха на стрелата. Бързам да я стихна но уви. Скъсва се малко преди мен. Не била моя. Колегата идва да ме пита какво правя, че не влизам навътре. Обяснавам за рибите и в този момент идва следващият пасаж. Двамата сме на десетина метра един от друг и не си прачим. Повечдам няколко риби, но не ми харесва размера. Отново съм на самата повърхност и в момента в които спра да се движа ме наобикалят. Пасажа отново е огромен и тече като река. Повечдам някой от едрите, но ме усещат и се крият в мътното. Накрая се решавам отново на дълъг истрел и отново имам риба. Дотук супер ама след минута рибата пресъхна. Тръгваме да обикаляме да търсим ново мишени. Налко по-навътре се замътва здраво и водата става ледена. Ама много ледена. Да залегнеш там си е дискомфорт от всякъде. Освен попчета друго нема. После виждам калканче. Размер на си ди. Ааа. Не може така. Трябва да се научи да се крие добре. Побутвам го с харпуна по дупето да му покажа, че е разкрито и то се изстрелва нанякъде. После намирам още две. Абе какво им стана на тези. Каква работа имат тук по това време. Малко преди пореднот гмуркане мяркам под мен някакви силуети. Гмуркам като утърван камък и кацам почти като листо на дъното. Пасаж от барбуна. Една минута лежах на дъното и края на пасажа не се видя. Между барбуните се виждаха доста меджити. Гледката беше невероятна. Все пак не се захласвах много, че можеше да има някой гладен зъбчо наоколо. Ама не. После още няколко пъти наминаваха барбуните. При едно от преминаването ми между две скали ме пресрещна пасаж от сафрид. Дълбочината беше едва 3 метра. В един момент всички риби спряха и стана аквариумна картинка. Е за такива мигове се топим у водата. От там нататъка срещнах дракон, раци и чучурини. Огромни пасажи с ува и гюмюш и пасаж от заргани. Изобилие от риби, ама с дребни за харпуна размери. Отидохме отново на първото място да дебнем платерините. Ама сега делфините ги нямаше, да набият пасажа в брега. Рибите минаваха пръснато на малки групи по самата повърхност и то на 30тина метра от скалния бряг. Дълбочината сериогна и като легнеш долу, не виждаш повърхността. Като си на повърхността те заобикалят в мътното. Общо взето мяркаш по рибка и това е. За час дебнене не можах и веднъж да стрелям. Отново се насочихме към плиткача ама и там пустош. Време беше да се изнасяме. Дето се казва понакиснахме се няколко часа. Ако имахме още време щяхме да изчакаме слетобеда ама този забързан наш живот. Друг път пак ще дойдем.

Покажи
15 Май 2012 - 07:43
от rikitikitavi

pipin162 написа:

Рики всичко хубаво в историята ти за кефала, ама защо гмуркаш без буй, това не мога да разбера?! smile

само като ще съм на това място, защото не се отделям от камъните. Ако ще шетам настрани и буя е с мен.

Покажи
14 Май 2012 - 17:01
от rikitikitavi

Обяд е. Имам три часа и разбира се отивам да се топна. Морето ме посреща не особено приветливо. За сметка на това се засичам с излизащи от водата колеги. Имат няколко риби и то добри. Имало било риба във водата. За две минути съм натопен и около мене плават всякакви водорасли. Доста е замътено и мъртвака здраво клати. Настанявам се на буната, но ми е направо дискомфортно. При раздишването вълната ме подмята здраво и апнеята ми хич я няма. Издържам почти час в тези условия. Риби минават. Дребни. Ама за тренировка стават. Лошото е че не съм спокоен и ме усещат. Имам възможност само на два пъти да стрелям. Взимам едно дребосъче и толкова. Усещам че рибите ме заобикалят от далече и нищо не мога да направя поради тази мътна вода. Явно имам още доста да се уча. Излизам по-към брега. Там е осезаемо по-спокойно ама навсякъде е дигната пашпалигата. Още половин час дебнене и резултат видяни само пасаж със заргани. Явно не мога да се отпусна. Решавам, че не ми е ден и тръгвам към колата. По пътя най-накрая ми идва спокойствието и вече си дебна със удоволствие. Дебна чучурини, че друго няма. Отказвам се от лежането и се заасилвам към брега. От мътното излизат няколко устрмени към нанякъде си кефали. Стряскаме се взаимно. Всички риби рязко правят обратен и се изстрелват в мътилката. Все пак успявам почти да поведа първата и стрелям. Улучвам, но виждам, че стрелата едвам се е подала. Рибата е много голяма. Бързам да я хвана, преди да се е окопитила от изстрела. Хващам стрелата от двата края и рибата продължава да не мърда. Изстрела е учудващо точен и рибата е парализирана. Това ми е първия такъв кефал в морето и вече съм много много щаслив. Замислям се за секунда дли да не потърся останалте риби. Преценявам, че ми е достатачно и се отправям към брега. Кефала излезе 1кг и 800грама. Какво повече може да иска човек.

Покажи
09 Май 2012 - 12:08
от rikitikitavi

Салви-вуду, проблема вече е отстранен. Имаше наранена повърхност между триещите части.

Покажи
09 Май 2012 - 10:54
от rikitikitavi

Пролетта дойде и морето вече се постопли. Студенолюбивите рибоци се изнесоха към дълбините. Обаче вече са тук платерините и кефалите. Решил съм да пробвам как се държи харпуна с нови ластици. По- тънки за по-лесно зареждане без употреба на джапанка. Нещо не ги долюбвам тези допълнителни екстри. Някакси ми пречат на дишането. Както и да е. Да не говорим, че имам и нов неопрен с камуфлажни краски. И той е за тестване. Имам за тестване и новостъкмен харпун за втори изстрел. Абе дето се вика трябва ми половин ден да се плицикам. Отново обаче свободното време е кът. Все пак освободих няколко часа по обяд и ето ме на най-близката буна. Петте минути моткане около колата ме накараха да завра и топването в хладката вода беше блаженство. Кеф. И бистро при това. Вижда се метри напреде. Малко пообъркване с двата ластика и с втория опит съмна линия. Около мен атерини. Много. Докъдето поглед ти стига. Има и дребни има и едри има и откровенно грамадни. Плачат си за чипаре и това сие. Аз съм за по-големи и тези само ги наблюдавам. По дъното са наредени попченца. Дет се вика детската градина е на разходка. Мяркат се две по-едри ама много бързо се изнасят, даже не мога да ги разгледам. Лягам по камъни и цепки ама така желаните риби ги няма. Минавам по пясъка и там навсякъде огазено от езици. Стъпките на джапанките са във всички посоки и с различни размери. За бързия ми оглед обаче не мярнах нито един. Време е да се насоча към буната. Рибари учудващо няма и няма да ме гледат на кръв. На буната също е бистро. Закотвам буя и почвам да се топя по различните камъчета. Нещо ми куца малко техниката, че поразмътвам. Ама цялата бума е моя и се местя. Половин час нищо не мина и ми омръзна. Почнах да оглеждам какво има наоколо. Пред буната две мини попчета. Няколко рапана по тетраподите и два скални рака. Пустош. Единственото движение е от атерините. Пошарих още малко и хайде пак към плиткача. Там ми е по- интересно. Отново разгледах следите от джапанки. Между тях имаше наредени доста пясъчни попчета заровени в пяъка. С пръст като ги бутнеш и чак тогава мърдат. По дно време гледам до някаква решетка наредени близо 50 попчета. Стана ми интересно за какво е този митинг. Полека се потопих и са приближих. Чесно се изненадах. Всичките попчета бяха от един по- странен вид. С една такава разрошена перка отгоре. Видях , че взеха да се притесняват и ги оставих. Пак започнах да се крия между камъните. Ама отново нищо. Скуката взе да ме натиска здраво. Докато раздишвам ме подминава заргана. Я първата за сезона. Любувам и се как плува на милиметри от повърхността. Изпращам я с поглед. Обръщам се и ято платерини почват да ме заобикалят. Едри и хобави. Взимам на мерник най едрата натискам спусъка и нищо. Не ще да стреля. Отново натискам и пак ц. Стискам с все сила стрелата излита и пропускам. Платерините дойдоха спокойно да ме разгледат. Аз не мърдам за да си останат спокойни. Ама вътрешно съм пред избухване. Зареждам отново и никой не минава. Минутите си текът. Пак се прехвърлям на буната и отново минават заргани. Този път е цял пасаж. Отново ги изпращам с поглед и продължавам да се крия от .. атерините. Да ама след единия облак с атерини се движише пасаж с платеринки. Минаха ми точно над главата и не можах да стрелям. Колкото и да натисках спусъка. Какво му стана на този новия харпун. Проверявам на една близка атерина и стреля. Ама трябва много здраво да натисна. Отново минават платерини. Този път стрелям и не улучвам. Почвам да се чудя харпуна ли е виновен или аз. Отново минава пасаж със заргани. Този път аз съм доло и зарганите са над мен. Повеждам най-едрата и почвам борбата с натискане на пустия му спусък. Минават секунди. Рибите се отдалечават и най- накрая следва изстрел. Зарганата е улучена. Учудвам се и аз. Рибата е на въжето почти до стрелата. Това си е добра дистанция. Доволен съм че харпуна стреля точно. Явно мърдам като се зоря да натискам спусъка. Решавам да правя поредния екперимент. Взимам и харпуна с тройката. Малко на каубой го давам ама не ми пука. След десетина гмуркания платерините пристигат. Дребни са ама за теста стават. С дългия харпун пропускам. Изчаквам да доближат и пробвам тройката. Стреля колкото очаквах. Метър пред върха. Рибите минават на цели два метра и съответно отново пропускам. Все пак за това за което ми трябва тройката е добре. Отново гмуркания докато ми омръзва да стоя, а и други риби не минават. Насочвам се към колата. По пътя ме подминават отново платерини и отново съм на повърхността. Плюя шнорхела и потъвам леко, колкото да не се клачтя то вълната. Стрелям с две ръце за стабилност и първата платерина за сезона е налиния. А харпуна го чака ремонт. Правя още няколко засади и минават само двойка забързани платерини. Изшумявам при премерването им и те се плашат. Все пак видях риби. Време е за прибиране, че имам други занимавки. Изкарал съм само 3 часа във водата ама удоволствието е невероятно. Обещавам си пак да се топна, ама като си оправя харпуна.

Общо мнения: 105

« Предишен Стр. 6 от 6 4 5 6

diverstore.net

Нови Продукти

Sigalsub snorkel Air-Soft Green

Цена: 34.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка