|
Времето е слънчево за първи път от мноого време. Морето е спокиойно и..мътничко. Ама не чак толкова. Неопрена се облича лесно ама вътрешната тръпка от влизането в ледената вода още я има. Спускането във водата е ледено. Дъха се пресича. Стуйките ледена вода влизат през микроскопични дупчици от всякъде и ..вледеняват. Главата е потопена във водата и челото се заледява. Ушите и те почват да болят. Майната му на всичкото-у водата сме.
Първо оглеждане. Я интересно. Попчета големи и мънички са наизлезли тук и там. Даже и скаридки се мяркат и рапани са плъзнали. По пясъка само дупки от миди и дири от рапани. Пустош. Отново се връщам на камъните и първата сребърна рибка се мярка. Гюмюша вече е тук. Минутите текът а аз замръзвам. Зарязвам издирването на голеееми риби и обръщам лице към попчетата. Първото е заковано с големия харпун ама…не върви някак си. Малее на стрелата. Оглеждам се по внимателно и мяркам лимус. Ама избяга. Втори, трети. Десетия вече успявам да го премеря и е на стрелата. Вече усещам преохлаждането на тялото и зараждането на първите трепкания. Сигурно е минал час от влизането и решавам да излизам. Насочвам се към едни плитки камъни и „нагазвам”в мъглата. Мътилката е на бели пластове с почти прозрачна вода на самата повърхност. Побвам да видя какво има на дъното и докато правя салтото карай мен профучава гъст пасаж с илария. И..я..Почаквам малко на леденото дъно ама ядец-никой няма. Решавам, че е случайна среща и отивам за последно да огледам камъните. Мяркам един едър мраморен рак. Не съм виждал такива от…колко-двайсетина години. Голям е колкото един паур и доста енергично се опитва да ме защипи за носа при всяко изравняване. Щото мрежата за раци е в колата, а този го държа в ръката дето изравнявам с нея. На третото гмуркане решавам да изкарам една червена точка и връчвам рака на един дядо дето точно до мене попчета се опитва да лови. Човека е доволен. Аз също. Тъкмо бях забравил, че се вледенявам. Отпуснал съм се и се плицикам по повърхността Мърдам плавниците с леко усукване на глезена и се движа като шишкав призрак из бялата вода. В бялата вода постепенно изплува силует. Голям кефал се препича на метър дълбочина. Плиближавам се ….на пръсти и се меря мноого внимателно. Изстрел и рибата се скрива зад камъка. Около мен само корди се въртят. Виждам и стрелата ама риба не се вижда. Почвам да предърпвам кордата и между два камъка издърпвам кефала. На тегло е почти килце. Страхотно. Все така с бавни движения го закачам на кукана, зареждам и след няколко метра още един кефал. И той прави слънчави бани и се присъединява към колегата си на кръста ми. Още няколко метра и още един…..ама камъните свършиха.
…..та така. Поплувах и рибки видях.
И за вечеря даже имаше..
 |
|
Видимост две педи. Риби ЙОК.Водата реже. |
|
Морето мътно и ледено.Нептун ми пусна една усмивка |
|
За форма и вид на попчето няма да говоря. има го на снимки на достатачно места. Малко повече от десет години ми беше единствения вид риба от който се интересувах. Тогава направих няколко извода и реших да ги споделя за всеки един от вас на който му е интересно.
Тази риба е винаги на “разположение” на подводния риболовец. Най-често стреляме по риби с тегло около 80 – 120 гр. и по-рядко 200гр. и нагоре. Това определя и харпуна, с който трябва да стреляме.
Класиката е хавайското копие, с дължина около 1.2 – 1.5м и 3 или 5 върха подредени в линия, триъгълник или звезда. Голямото предимство на хавайката, е бързината на втория и трети изстрел ако не сме улучили. Минусите са ограничената дистанция на изстрела, бавната скорост на стрелата и невъзможността да вземем голяма риба с него.
Ластичен харпун. Дължина на харпуна при добра видимост е 50 – 70 см. При много мътна вода 30-40 см. Стрелата е добре да е изработена от пружинна стомана с диаметър 5мм. При заточването на върха се стараем той да придобие заоблена форма за да се избегне огъването му при удар в камък. За контра се капва една капка заварка на 3-4 см от върха или се разпробива дупка с диаметър 1.5мм и се поставя тел от пружина. На стрелата се правият две засечки. По близката до върха се използва при разстояние на стрелба по-малко от дължината на стрелата. Ластиците е добре да са по-слаби и с диаметър не повече от 16мм. При тази лека стрела и тънки ластици се получава изстрел без откат. Стрелата се врързва за харпуна с въже или корда с дължина три дължини на харпуна. Въжето постоянно ще ни се пречка и ще ни бави, но при среща с едър рибок имаме големи шансове да го вземем. Задният край на стрелата се прави плосък-случва се стрелата да отскочи от камъка и да се върне към нас.
Стрелба.
Когато имаме попче легнало върху скала се стараем да стреляме под ъгъл, така че стрелата след като набучи рибата да се отклони от скалата. Целим се по възможност в ‘бузите’ на попчето или около гръбната перка. Ако сме на позиция точно над попчето или го стреляме от много близо, така че след изстрела ластиците да останат все още закачени на стрелата или се премерваме на линията между двете очи и се стераем да улучим няколко милиметра зад тях. При този истрел стрелата отскача силно назад и трябва да застанем в страни от траекторията й. Ако сме улучили точно попчето то поляга на една страна или по гръб и го взимаме с ръка. Ако не сме имали точен изстрел......го няма.
Когато при гмуркане видим точно под нас попче протягаме максимално ръката с харпуна, премерваме се в най-широката част на главата и не мърдаме. Изчакваме докато инерцията ни свали на изстрел разстояние(около метър ) и натискаме спусъка.Добре е при този риболов да сме с 1кг по-тежък колан така че да имаме леко отрицателна плаваемост.
Ако по време на гмуркането не видим риба започваме търсене. Ако сме на място което държи попчета то около нас трябва да има и камъни и пясък. Лягаме на пясъка и се оглеждаме бавно. Попчетата са или в средата на ‘полянката’ или плътно до камъните. Харесваме си най-голямото и с минимални движения се придърпваме на стрелкова дистанция. Целим очите, бузите или гръбчето. Трябва да отчетем и спада на стрелата с около 5мм при дистанция между 1.5 и 2.5м. Ако попчето е в дупка и се подава само опашката се целим там. Не видим ли риби преглеждаме дупките около нас и ако още имаме въздух се насочваме към следващата полянка. Трябва да се оглеждат добре и сенчестите места между два камъка. При място с камъни по-високи от метър винаги има някое кацнало отгоре рибе.
Намиране на рибата.
Първите попчета се стрелят когато морето се стопли до 10-12 градуса. Това е Април месец. Тогава попчетата се подготвят да хвърлят хайвер. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.Тогава на места се намират големи струпвания на попчета по 50 – 60 риби на една полянка. А 200 –300 метра по-нататък е пусто. При намиране на такова струпване се стараем да се гмуркаме безшумно прикриваме се край камъните и стреляме по най-близките попчета. При изплуване се стараем да не махаме с плавници. След закачането на попчето на кукана заемаме старата си позиция и ... огън.
Затопли ли се морето над 17 град. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m. Ако няма вълни в морето можем да отделим половин час на първият ред камъни. Поради малката дълбочина можем да стреляме без да се гмуркаме. После подминаваме първия пясъчен пояс и започваме да търсим мишени. Най – комфортната дълбочина за стрелба е около 3 – 5м. Тогава виждаме от повърхноста рибата и си преценяваме откъде да се гмурнем. При избор на попчета избираме най-близкото, най-голямото и по възможност да е на пясък.
Често лятото при голямата навалица по брега попчетата се изтеглят на дълбочина след 8мия метър. За да ги дърсим на такова място, трябва да сме сигурни във своите възможности и да не се презорваме със стоенето на дъното. Другото което е много важно е буя. При търсенето на попчета лятото често сме на линията където минават лодките и е добре да ни виждат. Разбира се има идиоти дето минават точно върху буя и някой даже са опитват да си го вземат в лодката както е закачен за нас. Това не трябва да ни учудва. При чут силен шум от двигател се изплува с вдигната нагоре ръка с държащ в нея харпун.
Винаги оглеждайте внимателно рибата, която ви се е закачила на куката преди да я хванете с ръка. Често се хващат дракони и скорпиди при този роболов.
За откачане на такава риба е задължително използването на кохер или приготвени клещи с дълъг връх.
Как да си приготвим попчетата за трапезата.
Класиката е пърженото попче. При чистенето му отделяме настрана дробчетата и хайвера (дробче винаги има, хайвер само на пролет. Ако си купите на лято пресни попчета с хайвер- значи нема да са много пресни.). Дробчетата са чудни пържени. За хайвера всеки сам си преценява дали да го разбива или да го пържи. Главите на попчетата се остават.Хрилета се махат, че развалят вкуса Люспите някои ги чистят, а други ги пържат с тях. Рибите се осоляват поне за час, овалват се в брашно и се пържат в силно нагрята мазнина. Ако рибата е много прясна и след осоляване веднага почва да се пържи, то тя почва да се криви и цепи в тигана.
За в момента най-вкусната рецепта е следната.
На попчетата им се вадят с остър нож филетата. (Останалите гръбнак и глава можем да си ги изпържим отделно ама си ги сервираме в отделна чиния). После филето се слага с кожата към масата и внимателно се изрязват ребрата. На края трябва от всяко попче да имаме две продълговати парченца месо с кожичка от едната страна. Тези филенца се осоляват леко. После се подсушават за малко върху домакинска хартия и се отъркалват в равни части царевично и пшеничено брашно. Пържат се в горещо олио като гледаме да не ги пресушим. Изваждаме ги и ги нареждаме да се откапят на домакинска хартия и ги нареждаме на един ред в чиния. Могат и така да се консумират, но може още малко да се поглезим. Разбърква се кисело мляко с малко стрит вътре чесън. По желание и копърче. Попчетата се поливат с тази смес. Поради това, че сме ги обескостили предварително сега може смело да си ги хрупаме.
Ако обаче ни е ограничено времето може само да сцепим по дължина попчето. Така по-голяма част от кокалчетата изгарят при пърженето. За цепенето ни трябва остър нож с късо острие. Слагаме неизчистеното попче по корем. С палец му натискаме главата да не са хлъзга. Забиваме ножа в главата на рибата до дъската и с едно движение го издърпваме до опашката. Ако не се е срязало цялото тяло то повтаряме разреза. После одрязваме главата и двете парчета месо ги слагаме за миене. Дърпаме настрани дробчетата и боклуците ги избутваме в предназначената кутийка. Минала е по-малко от минута време.
Напомням, че попчето е задължителен елемент в морската рибена чорба (е ако няма-няма). Така, че си заделете няколко в камерата за аромат. Малките бели попчета пък са идеална стръв за морски котки. Те пък от своя страна са най-големите летни риби, които се закачат на нашите въдици. |
|
взето от продавалника:
"продава се пълен комплект за подводен лов
Комплекта включва работещ руски харпун /с накрайник за помпене от компресор/, тризъбник с 1,1м. кол, плавници, очила, шнорхел – 70лв. и 100м. мрежа №7 нова – пускана е само веднъж – готова за риболов – цена 70лв.."
[link] . |
|
Считам себе си за новобранец във риболова на платерини. От няколко години реших да им посветя повечко време. Каквото имаше за четене изчетох. После изтормозих с въпроси всичките ми познати от нета. За капак се топих повечко пъти ама за по-кратко време. В последните пъти започнах редовно да виждам риби и някой от тях ги почетох на трапезата си. Опитах се да осмисля всичко това дето бях открил и научил. Пиша го тука за следващите прохождащи в този лов. В този форум има доста хора знаещи много повече за този риболов. Аз имам още да уча.
Та приятно четене.
В последните няколко години, популацията на платерините по нашето крайбрежие рязко нарастна. Не се наемам да прогнозирам от какво е това. Може да е както от намалените стада с делфини, намаленото замърсяване, липсата на цъфтеж на водораслите или почти заличения професионален риболов. Все пак за нас е важен този положителен резултат. Почти няма ден във морето когато човек да не срещне тези риби. Като много странно може да се приеме и оставащите да зимуват по малките заливи еденични рибки. Все пак платерините и кефалите са топлолюбиви риби и се срещат най-често при температура на водата над 11-12градуса. Първите пасажи се забелязват около март месец. Последните –края на ноември или декември. В последните години във морето се наблюдава и бум на популацията на чучурината(лапина или зеленушка) и гюмюша(атерина). Първата от тях обитава каменистите места, а втората се среща и на плажовете. Благодарение на тях много често платерините не могат да се доредят на червея, закачен на нашата кука. Отделно платерините са известни със огромните си капризи-кога да ядът и кога да постят. Като една сериозна алтернатива да уловим тези риби се явява харпуна. Не трябва да забравяме, че платерината е една от много трудните за стрелба риби. Тя е бърза, плашлива, често сменя посоката на движение и има много нежно, лесно разкъсващо се месо. Това от своя страна я прави много труден и желан трофей.
Какво ни е необходимо за да можем да се отдадем на този толкова интересен и емоционален лов.
Маска и шнорхел. Всичко е до финанси ама все пак е добре да са черни или кафяви на цвят. Всички ярки цветове ще ни пречат.
Плавници. Има моменти в които може и без тях. Ама друго си е да си подвижен. За малка дълбочина и малки преходи стават всички модели. Все пак цветово е добре да са тъмни. Вече на пазара има и камуфлажни и даже напълно прозрачни. За сериозни преходи и дълбочини над пет метра си трябват професионални.
Неопренов костюм. Единствено в горещото лято може без него. Тогава обаче едно черно поло и черен клин са задължителни за да скрият цвета на кожата ни. За останалото време един 7мм вендузен костюм е добър компромис. Камуфлажния цвят не е задължителен ама помага на подготвените. За най-горещите дни този неопрен е твърде топъл. За тогава пък трябва 3 или 5милиметров.
Боти и ръкавици- задължителен елемент. Лятото ръкавиците може и да са обикновенни-работни.
Баластен колан-със и без неопрен е задължителен. Килограмите се нагласят според човека. За облекчаване на кръста се използват и жилетки с тежести. Не е добре на гърба на жилетката да има повече от два килограма. Иначе почва да ни търкаля вълната.
Буй, нож, кукан за нанизване на рибата и харпун.
Избор на харпун
Харпуна за кефаловите се избира според бистротата на водата. Двете крайности в бистротата са видимост над десет метра и видимост под двайсет сантиметра. Ясно е, че няма как да се стреля успешно с един харпун в двете ситуации. При някой от колегите харпунджии се наблюдава едно отказване да се търсят кефалови при много мътна вода. При видимост около метър и по-малка не се гмуркат. За мое съжаление край Варна почти цяло лято е такава видимостта. Все пак се оказва, че при мътно море има места във водата където се вижда малко повече. Както и течения носещи бистра вода. Нека помним, че кефаловите риби обичат мътната вода.
Да се върнем на харпуните. За много мътна вода се е доказал пневматика с петозъбец правен за кефал. Този харпун се държи с две ръце под тялото като върха на стрелата е пред маската. Стреля се без мерене по мярнат силует на риба. Трябва да се внимава много при такава стрелба и да се прави само там, където няма други хора във водата. При мътна вода е непрепоръчително да се закачат риби на кръста за да не ги отстреля по погрешка някой колега. Повечето от колегите ми, както и аз, си имаме харпун с който стреляме в 90 процента от ситуациите. Това най-често са ластични харпуни. Дължината им е от 75см до 1метър (става дума за зарядния размер, а не за габаритен. За габаритен размер се прибавят 15см). Кофигурациите на самите харпуни пък са страшно много и постоянно се намират нови идеи и нововъведения. При подводните ловци има такива, който си карат по начина с който са свикнали отначало и такива, постоянно променящи нещо по харпуна си.
По старите стандарти харпуна е 90см дълъг, с 6мм стрела с горна контра излизаща пред харпуна 25см, главата е затворена и ластика е единичен с диаметър 18 или 20мм, тетивата е метална-чупеща се, а въжето е три дължини на харпуна. С този коммплект при нормално здрав мъж имаме най-бързо повтаряне на изстрела и едно допълнително удобство при премерването от успоредните със стрелата ластици. Относителната му далекобойност спрямо габаритния размер е по-малка в сравнение с по-съвременните системи. Отката е по-силен и изисква здрав захват за да не рита харпуна.
Друг вариант е да се ползва по-дебела стрела-6,25мм или 6,5мм. Тя от своя страна е по-къса и се подава от главата на харпуна от 8 до 15см. Главата на харпуна е отворена и оттам има по-добър обзор на самата стрела. Ластиците са по-често два, минаващи под главата с диаметри 14мм или 16 мм. Въжето е пет дължини, а тетивата са въжени. Контрата е или поставена отдолу на стрелата или е вкарана в самата стрела. Така има едно олекотяване на зареждането поради двата ластика. Това баче удължава времето на зареждане. Долната или скритата контра пък не карат стрелата да се забива надолу от съпротивлението на водата и по-лесно се правят точни изстрели надалече. Петте дължини са не-толкова за супер-далечни изстрели, а да даде повече свобода на ударената риба и от там да намали късанията в първите секунди. Разбира се накатаването на кордата отново увеличава времето на зареждане. Често харпуна е и с макара за по-лесно прибиране на голяма риба.
Кефаловите са много плашливи риби. Често реагират на звука от изстрела и успяват да избегнат стрелата докато тя долети до тях. Затова винаги целта е да ги стреляме от по-близка дистанция. Това значи да се научим да плуваме, гмуркаме, изплуваме, издишваме и раздишваме максимално без да вдигаме шум и да правим вибрации във водата. Винаги трябва да помним, че прибоя и скалите са наши помощници в прикриването на шумовете ни. Винаги когато имаме възможност трябва да раздишваме до или зад скала издадена максимално от дъното. Най-добрия случай е когато раздишваме зад скала подаваща се над водата.
За подводния риболов на кефалови е много важно как е подбран баластния колан. Ако сме много леки, не можем да лежим на дъното. Ако сме много тежки при раздишването махаме непрекъснато с крака и от там вдигаме шум и не можем да раздишаме добре. Като цяло трябва така да подберем баластния колан, че при отпуснато състояние на повърхността на водата да можем да раздишваме бавно без да потъваме и когато се гмуркаме, на метър от дъното да придобием отрицателна плаваемост и бавно да потънем на дъното. В слоя от метър и малко до два и нещо метра от дъното пък да сме неутрални и да можем да зависваме във водата. Когато се гмуркаме на дълбочини над пет метра това балансиране е лесно да се прави. Проблема е когато се налага да гмуркаме от пет до десет метра дълбочина в един лов. Тогава трябва при отиване на по-голяма дълбочина да свалим два килограма от баласта и да го закачим на буя. По- трудно е когато търсим рибата на малка дълбочина при прибой. Тогава за да успеем да лежим неподвижно на дъното се налага да загърбим горните правила и да се преутежним с два килограма. Лежането вече се получава, но за раздишването е почти задължително да се подпрем на някоя скала и така да раздишваме без да мърдаме крака. Не е добра идея да се гмуркаме преутежнени на повече от три метра дълбочина. Едно, че е рисково да нагълтаме вода при раздишването второ е , че трудно можем да се отпуснем и да вентилираме и последно- скоростта ни на пикиране към дъното е вече твърде голяма и това плаши рибата.
Гмуркането
за кефалови започва от сушата. След като си облечем цялото оборудване трябва да се спрем за малко. Да поседнем и да огледаме морето. Да си набележим местата където ще ходим и да помислим как да подходим към тях. Да преценим дали силата на прибоя ще ни попречи и какво ще правим ако вдигне още малко времето. Да си намерим алтернативни точки за излизане при влошаване на времето и да се опитаме да си спомним или преценим накъде ще е течението. Следващото което правим е да обърнам поглед към тялото ни. Трябва да се успокоим и отпуснем. Ако ни е комфортно може и по гръб да полегнем за минута. Сърцето трябва да се успокои. Дишането трябва да е равномерно. Трябва да почувстваме поканата на морето. Тогава е време за влизане. При влизането ако е от скали трябва винаги да е бавно и много внимателно. Не е добра идея да се изпляскаме в цял ръст по гръб върху камъните. Нареждането на плавници, маски и харпуни по камъните до водата е лоша идея при малки и големи вълни. Дръжте си нещата под мишницата. Ако толкова не можете това, закачения за въжето на буя харпун го метнете навътре ама да не падне върху скали. Маската си я нахлузете на врата като герданче, сложете си ръкавиците и стискайки плавниците припълзете във водата. Там след обуването на плавниците вече не се гази по дъното да не ги счупите.
Така, вече сме се оборудвали, лежим по корем и се кокорим на подводните красоти. Най-често по време на влизането цялото ни спокойствие от брега е отишло някъде и сега сърцето ни тупти доста бързо и нетърпението да почнем да стреляме ни е обзело. Ако имаме да плуваме на мястото където ще ловуваме( трябва да преминем пясъчна поляна с големи размери или носа към който сме се запътили е иййй там), тръгваме полека и си правим темпо така, че да не ни се преуморят краката. Ако има шанс да почнем лова от мястото където сме е друга работа. Тогава вече забравяме за шляпане и ритане с плавници. Достатачно аларма сме дигнали на влизане. Лежим на повърхността и чакаме да се успокоим. Вентилираме и гмуркаме още в брега. Целта ни е да разгледаме какво става около нас. Докато не влезем в ритъм не се отправяме навътре. След това преходите е добре да ги правим по метода на лов с причакваме и предвижване. При него имаме гмуркане. Стоене неподвижно двайсетина секунди и после с придърпване със свободната ръка да се предвижим няколко метра напред. Във всеки момент от предвижването може да засечем платерините. Когато това стане спираме да мърдаме и не си въртим даже и очите. Опитваме се да преценим дали рибите ще дойдат към нас или ще се наложи да направим някаква маневра да ги доближим. В повечето случай първите видяни риби се изстрелват нанякъде преди да успеем да среляме. Сега вече като сме видели риби се оглеждаме от къде са дошли, по коя пътека от дъното. Търсим голям камък, който рибите са заобиколили в движението си. Ако приемем мястото където са минали рибите за лице на камъка, то ние се отправяме към гърба му без да махаме с плавници. Изплуваме няколко метра след камъка и там раздишваме. Гмуркането е добре да го направим на един вдигнат плавник, а втория да обере инерцията и да не се забием на дъното при малката дълбочина. От там се придъпваме на сянка до нашия камък. Помним от къде са минали рибите и заставаме така, че камъка да ни е от страната на рибата. Легнали сме толкова назаде, че върха на харпуна да не се показва пред камъка. Леко сме се завъртяли по посока на движение на рибата. Така си правим едно отваряне на полето на видимост и можем да следим само с поглед показалата се риба без да местим харпуна и главата си. Пасажа се подава из зад камъка и вече в момента на наместване на риба пред харпуна може да стреляме. Най- добре е да се стреля по последната риба в пасажа. Така първите нищо не виждат и след малко пак ще се завъртят от тук. Все пак често сценария е друг. След първата и втората показала се риба пасажа почва да прави кръгче с център нас и всяка една риба минавайки пред нас се ускорява и изнася максимално бързо. Това трябва да ни подскаже, че правим някъде грешка. Въпреки, че така движещите се риби изглеждат невъзможни за стрелба все пак може да се вземе риба. Правим по-голямо предварение и се мерим без да местим харпуна(следим с очи само рибата и в момента в който наближи линията на изстрела колкото сме преценили-натискаме спусъка). Ако всичко сме направили правилно поне в няколко от случайте вече имаме и улов.
Закачен на кръста ни той допълнително привлича рибите. За съжаление така се излагаме на риск, да ни отстреля някой невнимателен колега.
Какви грешки се допускат в дадената ситуация. При гмуркането може да сме забелязани от рибите или да сме се гмуркали много шумно. Предвижването ни към засадата е било много бързо и сме правили излишни движения с тялото си. При заставане в засада харпуна ни е стърчал пред камъка. Когато сме видели рибите сме почнали да ги следим с въртене на глава или на оръжието. Не сме се били залепили добре за камъка и от там силуета ни е бил лесно различим. Може и плавниците ни да са били повдигнати над дъното.
Как да се прикриваме по успешно. Голяма част от успешния лов е прикриването по време на засадата. Може да сме се гмурнали идеално, да сме раздишали максимално тихо и да не сме ползвали никак плавници ама ако сме застанали неправилно няма да имаме слука.
При прикриване първо се стараем да прикрием предната половина на тялото ни. Краката ни и да са на пясъка не е толкова фатално при условия, че не ги мърдаме и плавниците лежат неподвижно на дъното. При прикриване винаги се стараем да се натикаме в цепка между два камъка или да се залепим за нишата в сянката на камък. Главата ни трябва да не е повдигната,а харпуна да не стърчи към повърхността. В повечето случай имаме сравнително добра идея на какво разстояние от дъното се движи рибата. При залягане трябва да сме на ниво над рибата или в краен случай на нейното ниво. Разбира се има и изключение и това е при пролетната миграция.
При пролетната миграция рибата върви по повърхността и е добре да сме прилепени към стърчаш към повърхността камък и харпуна ни да сочи повърхността по линията на камъка. Тогава пасажите се точат през няколко минути. Рибата е с притъпени сетива и се стреля доста по-лесно. Често миграцията минава доста далече от брега и на значителна дълбочина. В такава ситуация или тръгваме да търсим място с камъни край което да минават пасажите или ако нямаме време застиваме неподвижно на повърхността с опъната напреде ръка и се правим на дърво, дишайки едва-едва. След известно време и ако пасажа е много голям, рибите започват да ни доближават.
Един от опитните български харпунджий е споделил-„при засада харпуна не се върти, главата съшо не се върти. Гледаш само там където сочи харпуна и твоята риба е тази, която мине пред харпуна ти. Всички останали риби не са за тебе”. В тези три изречения е казано всичко.
Търсене на рибата. Няма ли риби около нас цялото ни влизане и дебнене е безсмислено. Основната ни задача е да намерим рибните пътеки за момента. Много от нас си имат няколко любими места където от много гмуркания са намерили всички пътеки на рибите. При такова място последователно се проверяват пътеките на подходящи за това места. Често се следва и един и същ марширут и с времето човек много бързо може да се ориентира в обстановката и да намери рибата. Най-неудобната ситуация е лов на напълно непознато място без никаква информация за камъни и каменни полета. А на нас ни трябват въпросните камъни за да се прикриваме успешно. Когато не познаваме мастото може да направим само едно нещо и това е да плуваме. Първо тръгваме от там където се виждат някакви камъни на брега. Тръгваме да плуваме навътре(ясно е, че през цялото време се търси риба). Когато свърши каменния участък се пробваме да намерим следващият риф в дълбочината. Често той е на 50 до 300 метра по на вътре. Ако сме си стигнали предела на гмуркане и още не сме го открили се връщаме до последните видяни камъни и тръгваме успоредно на брега. При следващи камъни по брега или промяна на дъното под нас отново правим тигел навътре и към брега. За два дена може да се разузнае една част от бреговата ивица със сериозни размери. Интересното е ситуацията при липса на силно вдаден нос и бряг от малки заливчета и носчета. Тогава рибите се събират в различни точки според някакви техни си предпочитания. В такава ситуация често се налага преплуването на няколко километра докато попаднем на пътека. На следващият ден обаче, там няма никаква риба, а на място където не сме видели и перка е пълно. Така, че колкото и да познавате дадено място, трябва да се проверяват всички възможни позиции. Като лесно място за намиране на платерини можем да посочим буните и вълноломите. Понеже са вдадени доста навътре в морето и пред тях е най-често пясък, платерините се движат почти плътно до тях. Повечето пъти са на метър пред камъните и близо до дъното. В останалите случай или минават на 30-100 метра от буната или между тетраподите почти на повърхността.
Къде трябва да се стреля рибата.
Платерините са риби с много нежно(и вкусно) месо и затова е много важно да прекараме стрелата през нещо по-твърдо. Целта ни са главата, гръбнака и месото на гърба. Като компромис месото на опашката. Компромис, защото там е твърдо, но много трудно за улучване. Попаденията в коремната част на рибата почти винаги водят до късане на самата риба и съответно обричането й на мъки докато умре. Етиката на нашия риболов изисква да умъртвим максимално бързо улучената риба за да се мъчи по-малко.
След като сме стреляли по риба, трябва да изчакаме да се изниже пасажа(стига да ни стигне въздуха) и тогава да пристъпим към прибиране на стрелата или хващане на ударената риба и изплуване. Както винаги има изключение и това е при лошо ударена риба. Тогава се тръгва веднага след нея или се дава слабо чрез макарата или въжето на буя. Добре е при изплуването да се отдалечим малко на заден ход, после внимателно да се завъртим и с изнасяне към брега да изплуваме. Така най-малко смущаваме пътеката. Също и не си дигаме мътилка на мястото където пак ще лягаме. След като сме хванали рибата с ръка и сме изплували първата ни работа е да я умътрвим. Най-лесно е да използваме острия ни кукан или ножа си. Държим рибата за врата, притискаме я към бедрото си и забиваме острието много плавно(за да не стигне до крака ни) в третия ъгъл на равностранния триъгълник с основа двете очи, в тила на рибата. След като проникнем около два сантиметра, разклащаме върха докато усетим предсмъртната агония на улова ни. От там завъртаме рибата с корема към нас, забиваме кукана точно след като свършат хрилете и под лек ъгъл към главата пробиваме до предната ни дупка.
След като рибата е на кукана, може вече да я извадим от стрелата. Има и по-лесен начин за закачане на рибата и той е да прекараме кукана през очите й, Разбира се след като я умъртвим. Аз не го препоръчвам, поради неприятния вид който добиват рибите след като се свалят от кукана. Въпреки това, ако е необходимо трябва да се ползва и той.
Дотук разгледахме лова на малки дълбочини. Лятото рибата се изтегля на неколкостотин метра навътре от брега и там трябва да я търсим. Говорим за дълбочини от порядъка на 10-12метра. Там рибата е определено по-спокойна и ако имаме нужната техника и разбира се нужния въздух ще правим запомнящи се риболови. В дълбокото има или много бистра вода или обратното-водата е много мътна. Повечето хора ловуват само на бистра вода( Изобщо не е приятно усещането да слизаш дълго време в нищото, виждайки само боза около тебе и накрая да се блъснеш в дъното) Добре е в последните метри от пикирането ни да не махаме с плавници и след като се установим на мястото, което сме си харесали да успеем да останем неподвижно около 30секунди. За нашето море е в сила правилото, че рибата идва до двайста, най-късно трийста секунда, водена от любопитството си, ако е в района и ако не сме шумни. Има и случай да се запъти към нас и в последните ни секунди преди да легнем на дъното. Ако мястото на което ловуваме е много посещавано от колеги рибата идва след около минута (това е често явление по буните).
Една от опасностите на дълбочинното гмуркане е липсата на порив за вдишване. Получава се поради нялягането което оказва водата върху нашето тяло. В момента в който изплуваме с няколо метра към повърхността вече имаме реално усещане колко въздух ни е останал. Понякога е твърде малко. Избягването на това явление е с постоянно следене на времето което сме под водата. Най-лесно се постига с бавно броене. Като си знаете колко секунди нормално стоите на плиткото е лесно да се прецени колко трябва да стоите в дълбокото. Да се помни, че първата работа при такава аварийна ситуация е откопчаването на колана.
Как
да сготвим рибата. Това е логичния завършек на нашия лов и проява на уважение към улова ни. Ако сте от хората, които не обичат да дегустират риба е по-добре да се замислите за смяна на харпуна с фотоапарат.
Най-вкусна (според мене) платерината става на жар.
Ако рибите са много големи първо ги цепим по дължина. Леко ги осоляваме и може да ги наложим с вино, бира, разни сосове за готвене или каквото ни хрумне.
Една добра алтернатива на дървените въглища е електрическата скара.
Въпреки, че по тези два начина се получава страхотен вкус, те са по-рядко използвани заради количеството пушек което се отделя. Разбира се може да използваме като заместител-грил тиган. Почти го докарва на вкус ама и пушек почти няма.
Друг много вкусен метод е пърженето. При него се стараем да пържим колкото позволява тигана или фритюрника големи парчета. Така се запазва сочна рибата. Рязането на парчетата с дебелина два сантиметра го оставяме за скарата.
Друга рецепта с която можем да оберем овациите е печена на фурна риба с домати (и морковчета и малко лук- по желание). При нея поставяме рибата(осолена) в тава и върху нея и около нея нареждаме прясно домати или консерва(каквото има наоколо). Печем докато заухае чудесно.
Можем да печем рибата и натурална. Добавяме малко вода или бира на дъното на тавата и сме готови за печене. Ако искаме да е по-задушена, рибата можем да я покрием със фолио.
Много добро предястие се получава когато изпържената платерина се обезкости, парчетата се наредят на голяма чиния и върху всяко от тях се постави лъжица с майонеза.
Друга рецепта при която рибата става чудесна е печена в морска сол. За целта рибата се чисти само от вътрешностите, а люспите се остават. Рибата се полага върху насипан в тавата пласт морска сол и после цялата се затрупва с останалата сол.
Печем докато заухае приятно и е добре да отпуснем още няколко минути. След малко изстиване можем да счупим капака от сол и да извадим от вътре рибата.
С четка или нещо подходящо изтупваме останалата сол и обезкостяваме рибата преди да я поднесем. Ако на масата ни чакат много наши хора можем и цяла да я сервираме. Така те ще я получат най-уханна. Само трябва да напомним, че кожата не става за ядене.
Друга слабо-застъпена рецепта е пушената риба. Предполагам поради липсата на традиции. За домашно пушене(разбирай на чист въздух, а не на балкона) е необходимо минимално оборудване. По-лесно е да се купи от риболовните магазини мини-пушилня. Това обаче е свързано с финанси. Ако си правим сами е необхидимо само една тенекия от сирене. На горния и ръб се пробиват няколко успоредни дупки на противоположните стени. Примерно на сантиметър от ръба. Там се прекарават метални шишове. На тези шишове закачаме за опашките рибите така, че да висят в тенекията без да се докосват и без да докосват дъното. Ако се налага махаме главите. Хубаво е рибата да е била поседяла няколко часа в морска сол преди това да си дръпне и от нея. Взимаме газов котлон(може и огънче да запалим). Слагаме тенекията на него и на дъното на тенекията нареждаме един ред сурови клонки от някое дръвче. Палим котлона и няколко минути след това започва да излиза пушека. Покриваме неплътно тенекията с нещо за да позадържим малко повече време пушека и след 20минути сме готови.
Други варианти за приготвяне е маринована, солена или варена.
След всичко изписано е време да се отзовем на повика на морето. Там ни чакат платерините ..и не само те. |
|
след толкова перфекти улови как човек да се похвали с двата си кефала и едната илария.... ама карай да върви. Ето и моя улов.
Неделя
Семейството спи, а мен ми са се ококорили очите още от 3 сабахлен. Аз що не всземе да отида за риба. Изшмулваъм се от леглото и оттивам да си сглобя първо един по-голям буй.От както ми отнесоха предния съм все нервен. Сега буя ми вече е големичък. Сдъвквам една праскова, скачам в неопрена и изсипвам цялото оборудване в джипа. От там до морето са ми няма и десет минути. Точно колкото две песни на Меноар. Морето ме посреща гладко и спокойно. Даже се виждаше и дъното. Значи е и бистро. Още е тъмно ама аз ква работа имам на брега. Цопвам се във водата. Интересно е , че се вижда. Оглеждам се внимателно ама няма никакви риби за стрелба. Тайничко се надавам на някой зъбчо ама уви. Не само зъбчо не мина ами и платерини нямаше. Залягам над всички малки и големи камъчета. Крия се под козирките и се заравям във водораслите. Еми нито една риба. А морето е гладко и може да се каже бистро. Отцепвам към дълбокото и там отново залягам де що камък видя. Отново същият резултат. Решавам отново да се завърна към брега. Не може да няма риба. Имам прясно инфо за големи пасажи. Трябва само да ги намеря. Залегнал съм до една големичка скала. Въздух колкото ми се иска. Пред мене едно спокойствие и дребни чучурини. Едната от особено дребните чучурини се засили да ми атакува върха на харпуна. Загледах я с интерес и ..я. има черна точка на дупето. Също и има и сребристо телце. Ура. Спари. Кефих се да му гледам опитите да ми захапи харпуна. Обещах му да се срещнем пак след две години и изплувах. Явно наоколо няма риби. Вероятно платерините още спят. Отивам на буната. Там е доста по- мътно. Лягам тук и там и по едно време ме наобикалят отвсякъде платерини. Тука са. Намерих ги. Опитвам се да си избера риба, но е толкова мътно, че не мога да си харесам по коя да стрелям. Най-големите са кум 300грама ама карай. От цялото ми лутане наляво – надясно накрая даже и не стрелям. Добре. Все пак риба има. Продължавам да залягам плътно до дъното и следващият пасаж направо ми каца на главата. Иларии и то стотици. Как да си харесам риба като всички ми малеят нещо. В далечината се вижда една риба поне два пъти по едра от другите. Решавам да я стрелям. Шанса да я улуча е почти нулев ама да грумна. Разбира се дистанцията е твърде голяма и стрелата не стига до целта. Гмуркам още няколко пъти и отново идва пасаж. Ама този път всичките са калибърче от 150 грама. Стрелям само с поглед и пасажа се изнизва. Рибите са доста стесирани. Минава ми още един такъв пасаж и решавам да изляза към плиткото за евентуални по-едри риби. На средата на пътя ме разминават няколко риби и това показва, че май съм постъпил правилно. Второ гмуркане и втори пасаж. Този път е рехав. Само от три риби. Едната ми хваща окото и я стрелям. Пропуск. Продължавам да търся риби и повече не намирам. Въртя се по всички възможни камъни и залягам на всички уж дашни места. Отново нито една риба. Времето напредва и се връщам на мястото където все пак съм видял риби. На буната. Този път закотвям буя и вече съм максимално безшумен. Няколко гмуркания и никакви видяни риби. Докъто раздишвам на повърхността и ..пасаж. минава пред мен и около мен. Не мърдам и не дишам. Вълна няма да ме клати и рибите постепенно се успокояват. Полека лека се доближават до мен. Взимам разбира се на мушка най-едрата и стрелям. Рибата се усеща и извърта преди да я стигне стрелата. Наближава седем и половина и времето, което съм откраднал е към края си. Реално обаче не ми пречи. Днес вероятно ще е безрибен ден. Нептун е решил да не ми дава риба. Да ама ми прати малкото спари. Решавам за последно гмуркане да мина от външната страна на буната. Вече е време да минават и от там рибите. Харесвам си два извадени по-навътре в пясъка тетрапода и се плясвам между двата. Позицията ми е малко като на щраус със скрита глава и тяло наместено най-смено на пясъка. Явно камуфлажа на неопрена е в моя полза и пред мен минават пасаж от иларии. Рибите са спокоини и мога да стелям всяка една. Ама пасувам. Чакам нещо по-едро. На следващото гмуркане ме изненадват два кефала. Водят се един след друг забързани нанякъде. По-големия е първи и по никакъв начин няма как да го поведа. Втория е без късмет и го улучвам. Истрела е точен ама не рискувам. Харпуна не ми е възан за буя и за аванс и отпускане са ми само петте дължини на кордата. Плувам след рибата и постепенно скъсявам дистанцията. Изчаквам удобния момент и пускам кефала да се отпусне малко. С две движения прекарвам кордата към гърба му и правейки примка с ръката си придърпвам кефала плътно до ръката си. Рибата е хваната здраво и е време да изплувам. Закаам я на кръста и вече съм много ама много щаслив. Отново се гмуркам до тетраподите. Платерините минават ама са далече в мътното. На третото гмуркане виждам големия кефал да се показва из зад камъка в търсене на другарчето си. Стрелям от няма и метър и за малко да пропусна тази голяма мишена. Стрелата минава в долната част на хрилете на рибата и аха аха да се скъса. Отново плувам енергично след рибата за да няма натег на месото. Рибата обаче не желае да ми помогне и примерно да легне между два камъка. Вместо това се въртим в една голяма спирала. Поне успявам някакси да насоча рибата към повърхността за да вземе глътка въздуг. За някалко секунди рибата спира. Използвам палзата да се надишам колкото мога и гоненето започва наново. Този път е кратко. Първия опит е неуспешен. Рибата ми се изплъзва, но твория път направо си я гушвам. Аха да я истърва и все пак си я моя. Закачам я на кръста до другата. Кой като мене. На този уж безрибен ден имам две големи риби. Аз съм обаче упорит има още половин час и упорито залягам на същото място. Минават иларии и то много. По-едрите обаче се държат на твърде голяма дистанция. Само малките и любопитните се доближават до мене. Все пак се пробвам отново на много длаечен изстрел. Рибата прави грешка в опита си да избяга от стрелата и е нанизана по дължина. Значи днес и илария улучих. Часа е почти девет и е време да излизам от водата. На брега има отново иларии ама са много плашливи и стоят далеч. Излизам и почвам ритуала по събличането и прибирането на такъмите. Наобикалят ме нахални и любопитни руснаци с което ми провалят една готина снимка на улова. Все пак права една в кофата колкото да има за разказа. Аз съм доволен от улова и то много. Единия кефал е 750грама, втория е 1000грама а иларията е цели 250. Имам за една прекрасна вечеря. Значи въпреки, че е добре да се влиза по-късничко за кефалови и в утринните влизания има шанс за улов.
От мен толкова за сега.
 |
|
Аз от пролетта съм с Лабракса, само че 7мм. Удобен мие, топли, лесно се облича и съблича, бързо съхне, добър камуфлаж и много добре се чува през бонето. Да не забравя, че беше и единствения, който ми стана в момента на търсенето. |
|
начинаещ харпунджия със 50 см харпун има единствено попчета за своя мишена. Понеже искаш сам да си правиш харпуна и в предвид вероятните мишени ти препоръчвам да си направиш хавайско копие със тризъбец или петозъбец.
наслука |
|
От вчерашния риболов
рибата се въртеше основно в брега. Най-много платерини видях на 3-5м дълбочина. Половината минаха на границата на камък и пясък, а останалите минаваха върху самите камъни. Слетобеда платерините излязоха да пасът върху камъните и на пясъка не се мяркаха риби. По-големите платерини бяха винаги в началото на групата или сами. Хрупането на пясък се оказа доста удачен вариант и определено завърта платерини и барбуни. Някой пасажи с дребосъци по три пъти успявах да ги върна. На дълбокото отново има ловуващи котки. Кефала беше сам и то в дълбокото. Мина доста забързано. Слетобеда дигна малко време и се получи едни интересни лашкащи вълни. Те скриваха идеално шума ми от предвижването и една от едрите платерини се наложи да я побутна с върха за да се дигне от дъното и да я стрелям на чисто. Доста лодки минаха и направо стресираха рибите. |
|
и аз смятам,че ми е достатачна ама се позамислих и затова питам. Да не стане някой ден да гледам само рибите. |
|
някой знае ли колко е разлката в боя на харпуни 75ца и 85ца. Аз съм със Салви 75ца и се чудя за втори и дали има въобще смисъл в нашето море. "Големи" харпунджии ми обяснават, че с този късия харпун няма как да взема риба в бистра вода. Та .. мнения ми трябват. |
|
част от дробчето го пробвахме на скарата ама изтече върхо въглените и не можахме да го опитаме. като цяло изкарах към 5кг месо и кило и кусур дробче. засега съм решил да приключвам с котетата и само при някоя специална поръчка да взема, ама ако нептун даде тогава. |
|
Отново сме на почивка за няколко дена.
Минусите и плюсовете на мястото отдавна са ни известни и все пак положителните неща са повече. Този път избрахме по-луксозни бунгала, но далечко от плажа. Все пак сме моторизирани и тази дистанция не ни е проблематична. За комарите пък сме си приготвили едни спирали и те също не се пречкат. Плажа е голям ама тъпканицата е забележителна. Все пак има начин да се промъкваме покрай една бариера и да се паркирваме на един почти пуст паркинг. От там има една почти тайни стълби и се излиза в края на плажа далече от досадните руснаци. Е излизаш близо до бедните хора, дето нямат пари за бански ама то не винаги е минус. Както и да е.
Настанихме се на голямото бунгало и се пуснахме до плажа. Водата мътна ама вълните не бяха големи. Малкия можеше да почне с уроците си по плуване. Имаме обаче един проблем. За дечко е задължително де се смее енергично докато скача по вълните и от време на време някоя успява да му влезе в устата. Което разбира се води до пълно коремче с морска вода. Това пък води до ….блааааа, ама това са незначителни подробности. Че искарахме си чудесно. Даже и тен понаправихме. После в бунгалото на салатка и ракиика. На печени кюфтета и на релакс на макс. Ама се поизмързеливихме със кеф. Все пак сме на почивка.
В три и половина сутринта ми звъни телефона и се измъквам полека от стаята. Докато ми се отворят очите издъфквам един кроасан и даже си изнамирам хапчетата за кашлица. Бухам на сухо от два дена, а се каня да се гмуркам. След поразсънването се натъпквам в неопрена, скачам в джипа и се отправям към плажа. На средата на пътя неприятна изненада. Бариерата е пусната и заключена. Успявам да набутам джипа в едно мини –ъгълче и нарамвайки чувала с оборудването се насочвам към водата. Минавам известно раазстояние на леви –десни и мисленно се ядосвам, че е плажния сезон. Пролетта спокойно мога да си се закарам директно до мястото за гмуркането ама на връщане ще трябва да газя по хората..
Стигайки избраното място за има няма половин час,се натъквам на пет лебеда. Те пък какво правят на плажа лятото. Малко накриво ме гледат ама не ми пука. За момента ми е по-важно липсата на въздух и липсата на вода. Какво да се прави, днес не съм с умната си глава. Пия малко морска вода колкото да не хриптя като дърт пушач. Поглеждам към просветляващата вода и виждам, че е мътна. То пък егати и късмета. Приемам, че ще е поне с идея по-бистра от тази във Варна и се топвам. Ами мътно си е. Правя първо гмуркане на близкото камъче. Дълбочината е към два метра. Лягам на дъното и ме наобикалят платерини. Силуетите трудно се различават. Опитвам се да премеря някоя ама всички се стрелкат неорганизирано. Една спира встрани от мен. Оръщам глава и виждам един малък лефер. Ихааа. Почвам да въртя харпуна и рибока се скрива зад гърба ми. Превъртам набързо из главата варианти и се спирам на зверска аларма. Почвам да хлопам енергично по-камъните. И . Нищо. Тръгвам да изплувам и виждам леферчето се изнася от към гърба ми. Още не е съвсем разсветляло и почти не се вижда във водата. Раздишвам набързо и рибата прави едно къгче точно под мен. Отново съм на дъното и вдигам голяма аларма. Отново леферчето минава от неудобна страна и толкова. Повече не се завъртя. Надъхал съм се здраво и почвам на сериозно да се оглеждам за рибоци. Минават платеринки ама рехаво и дребни. Продължавам да се оглеждам. На няколко пъти стрелям ама ядец. Рибите са дребни и в мътното не е лесна стрелбата. По едно време се озовавам да огромен камък. Видимостта тук е малко по-добра. Докато раздишвам и покрай мен потича река от платерини. Тука са. Лягам леко и се наслаждавам на парада пред мен. Избирам една дето се откроява като размер от останалите. Премервам я спокойно и изстрела е точен. За късмет съм улучил две. Отново дубъл. Второто рибе е съвсем дребно, но си го прибирам. Няма да го захвърля де. Имам още няколко гмуркания и на всяко от тях реката от риби минава край мен. Наврял съм се в една цепка и не се виждам изобщо. Платерините ме усещат слабо и просто спират, обзети от любопитство. Всички обаче са дребни и само им пожелавам среща догодина. Понякога обаче минават някои и по-едри и успявам да гръмна някоя и друга. В мътното сякаш минават по-едри риби. Примъквам се на следващото камъче и наистина пасажа е от по-едри риби. Взимам една от тях. Отново съм на позиция ама рибите почват да се плашат нещо. Решавам, че е от въжето на буя. Все пак морето е напълно гладко. Закотвям буя в брега и още на първо гмуркане край мене минава една платерина към 800грама. Рибата е спокойна и я взимам от голяма дистанция. Въпреки, че съм без буй, рибите отново нервничат. Пръскат се от най – малко движение и повечето изстрели са напразно. Крия се добре и въпреки това пасажите се плашат от мен. Поредния пасаж е от килограмови риби и отнова се налага да стрелям на голяма дистанция. Рибата не е добре ударена ама си я прибирам. Отново се крия между два камъка и в дясно на мен изкача ловуващ лаврак. Рибата е между два и три килограма и се движи на добра скорост. Явно преследва нещо. В момента в който започвам да въртя харпуна, тя ускорява още и в секундата преди да изчезне силуета и направо се размазва от скоростта. Сърцето ми тупти доста енергично от вълнение. Ето кой е плашел рибите. Прекарвам почти половин час в дебнене с надежда за втора среща. Уви. Не само, че лаврак не видях ама и платерините бяха само дребосъци. Влязох навътре и там същата ситуация. На брега мина един пасаж с по-едри и взех една. Часа стана осем и половина и тръгнах да се прибирам. Съвсем в брега минаха още няколко платерини и още една остана за вечеря. За днес достатачно. Имах седен риби, като три от тях са между половин и един килограм. Прибирането беше неприятно. Слънцето беше напекло здраво и разстоянието ми се стори двойно. В бунгалото неопрена го смъкнах за секунди и хладния душ направи чудеса. А после ми подадоха и едно голямо и ухано кафе и всичко си доди на място. Исчистих и осолих рибетата и хайде на разходка. Посока град Бяла. Там жега. Напече ни доста, а и сладоледа не успя да ни ухлади. Да ама климатика работи здраво и поне в колата се живее. Опитахме се да отидем и на плажа ама не се получи нещо. Пообърках пътя и се озовах на пристанището. Там не ни хареса и се насочихме наобратно към бунгалото за следобедна почивка. Пихме по едено кафе, ударихме по една глава и като стана хладина се насочихме към плажа. Сянката беше паднала и хората с и без бански се бяха изнесли. Полудувахме и се потъркаляхме няколко часа. После се уредих с барбекю и сухи дърва. Нещата станаха сериозни, когато изровихме и запалка.
Намятах рибите и се настанихме на салатка с лимонена бира. Беше студена и ставаше за пиене. После се отдадохме на живо преяждане с платерини на скара. Дааа. Има нещо уникално в този вкус.
Изядохме, колкото успяхме и с останалите рибета почерпихме съседите. Доволно. После се прибрахме да отмаряме и отиграване. Разискахме стратегията и за утрешня ден. Този път за щях да пешеходствам от бунгалото, а жена ми с малкия ще ме посрещнат на плажа и после ще заплажним до към обяд.
Отново е по никое време сутринта и отново ми дрънчи алармата. Този път се правя на хитър и си взимам вода и виолетка за смучене. Давам сериозен ход и за има няма 40минути съм на вчеращното място. Малко по-късно е ама карай. Нали съм на почивка. Още в брега се натъквам на спящи платерини. Отнова са дребни и все пак намирам една по-едричка. Тя пък се стряска нещо и прави разни странни лупинги и кръгчрта. Като резултат изтървам. Нормално за мен. Следващите дебнения са резултатни до толкова, че виждам постоянно риби. Виждам и не стрелям. Почвам да търся нещо по-едро. На метър дълбочина намирам място където завъртат триста грамови рибета. Аз обаче съм лек за лягане на тази дълбочина. Налага се да се хващам по камъните. Единствения ми истрел е успешен, но неточен. Рибата се гмурка при звука на изстрела и стрелета само я драсва по гърба. Влизам малко по-дълбоко. Там също минава по някоя риба. Ама като цяло е безрибно, в сравнение от вчера. Започвам от скука да се опитвам да създавам звуци като от риба хрупаща червей в пясък. Малко след това от нищото изплува една опулена платерина с добри теглови показатели. И тази риба се гмурка при изстрела и пропуска е за мен. Продължавам с опитите. При някои звуци идват платерини, при други идват гюмюши. Ама явно опити си трябват. Изтървам още няколко пъти. Последната стрелях от пределна за харпуна дистанция. Улучих и пробих рибата. За лош късмет рибата не успя да подмине контрата и се измъкна. Повече едри риби не видях. Влязох още малко навътре и се натъкнах на много дълга мрежа опъната успоредно на брега. Доядя ме здраво. Ето защо няма платерини. От там се насочих към едни далечни камъни. Доста плуване беше до там ама по целия път бяла риба не видях. Попчета обаче колкото му се иска на човек. Направо започнах да обмислям да ги почвам. Ама като нямам харпун за такива риби. Стигнах въпросните камъни и там също пустуш. В главата ми започва да се промъква чутата прогноза за времето. За рязката промяна която идва. Може пък затова да ги няма рибите. Продължавам с гмуркането ама риби няма. Даже и попчетата се изгубиха. Виждам камък с миди. Последните години това е много рядка гледка. Изваждам няколко на повърхността да преценя дали са достатачно големи за вечеря. Еми неса. При следващото гмуркане ме изпреварва морска котка. Я котенце. Не съм виждал от години. Обещал съм на жена ми да пробва една за вкус. Котето си се движи нанякъде и аз съм като сянка след нея. Крия се зад всеки удобен камък и почти не ползвам плавници за да не ме усети. Въздуха ми започва да свършва и решавам да наближа на изстрелно растояние. След като ме закрива един голям камък засилвам скоростта. Котето усеща нещо и застива за момент. Това е последната и грешка. Изстрела е точен и тежката стрела видимо я кара да изпадне за момент във вцепенение. Аз се отправям към повърхността, да съм на безопасно място за следващото действие. Котето се освестява и хуква. Стрелата е забита здраво някъде и не позволява да се отдалечава. Това ми позволява просто да седя на едно място и да изчакам. След като мина първоначалния устрем на рибата дойде най-опасния момент в лова на котки. Трябваше да се обезвреди отровния шип. Изчаквам я да се пооплете между камъните и да почне да плува само направо. По-точно да буксува направо. Внимателно се гмурнах отзаде и с много плавно движение посегнах към шипа. Право на грешка нямах. Хванах опашката на мястото на шипа(там е единственото място дето не се приплъзва) и я…..изтървах. подяволитемамка….глупакгуведу…. поглеждам внимателно опашката и намирам причината. Шипа на котката е много тънак и от там не съм успял да зацепя добре. Това ме е и спасило от поряазване. Добреее. Следващото посягане е отново успешно, но решавам да пробвам една тактика на един професионален рибар. Преди котката да си дръпне опашката и евентуално да успее този път, огъвам опашката където е шипа. В секундата преди да я изтърва се чува лек пукот и в ръката ми остава по-голямата част от шипа. Добре. Вече мога безопасно да сложа котката на кукана. След това я избавам от мъките и. след две гмуркания усещам парене на ръката си. Това не е добре. На повърхността виждам, че кожената ръкавица е срязана. Това е много лошо. Свалям я и виждам лека резка на единия си пръст. Минал съм на по-малко от косъм. Срязана е само дебелата ми кожа. Олекна ми. За втори път успява коте да ми одержи кожена ръкавица ама за първи път ме докопва. Повече не гмурках. Този голям котарак даваше голямо съпротивление на буя. Време е да излизам. На плажа се опитвам да направя скара за багажа и подпиралка, имитация на шезлонг. Събота е и по някакъв начин трябва да покажа, че мястото е заето. Разбира се нямам кърпа, а не върви да просна неопрена на пясъка и слънцето. Моите хора дойдоха и разбира се имаше сесия с рибата.
Половината плаж намина да пита това реба ли е. Ми риба е. Прехвърлих я в хладилната чанта и после се отдадохме на плажни лудории. Или по-точно на плажно мързелуване. Като направихме по една кофа тен се отправихме на сянка. След едно разхладително се отправих към банята за последната част от борбата с котката. Естествено първо я измерихме. Оказа се 12,4килограма. Свалих кожата на големите крила, на малките крила и на гърба само остъргах киселия пигмент от кожата. Дроба също беше изваден.
Осолихме парчетата и след малко почивка, ето ми отново на плажа. Имало било още малко тен за събиране. Вечерта запалих здраво барбекюто и отново имахме печена риба.
За вкус какво да кажа. Черно месо с вкус на нещо средно между телешко и свинско. Честно след вчеращните платерини не ми се услади много. Все пак отново занесохме на съседите и отново имахме много положителни отзиви за невероятно вкусното рибешко месо. А сега де.
После се отдадохме на обсъждания на рибени ястия, после на разни други теми и ..почивката ни свърши.
Неделята ни беше ден на возене. Минахме през плажа на Фичоза-лудница. През плажа на Аспарухово-лудница и много мръсна вода и силен вятър. От там на Макдоналдс, като едни истински екскурзианти и накрая се озовахми у дома си. |
|
благодаря за добрите отзиви на всички ви. |
|
По долу написания репортаж се насочи неочаквано в кулинарна посока. Затова препоръчвам четивото да се избягва от малко бременни и бременни жени. Благодаря за разбирането.
Отново имам малко обедно свободно време. Сезона на туристите е вече започнал и гъчканицата по брега е факт. Все пак си има и добри страни. Има хора по брега и ще ти кажат какво са хванали вчера, дори и да не питаш. Инфото обаче звучи разочароващо. Много мътна вода и една риба хваната предния ден. Отчитам, че това дето за хората е много мътно, за мен е нормално. За нямането на рибата не съм пък хич съгласен. Така, че се топвам. Вижда се един колега и решавам да не ходя към него. Море голямо. На второ гмуркане още в брега ме подминават платерини. Риба има. Малко по-мътно е от предните пъти и рибата се вижда доста за малко ама поне я има. Лошото е че ми е топло. За разхлаждане си свалям дебелите ръкавици. Почва голямата игра. Почти на всяко гмуркане минават платерини. Повечето са дребни. Едрите се стряскат от въртенето на харпуна и все ми бягат. Пропускам два пъти при почти невъзможни изстрели ама си ми е кеф. Отдавна не съм се топил във водата от всичкия този надошъл сафрид. На места водата е сравнително бистра и не ми се искува да стрелям с тройката. Успявам на няколко пъти да издебна добре пасажите с платерини , но са дребни и не стрелям. Красота е като застанат оклоло тебе. При поредно гмуркане ми се мярка малко по-едра рибка. Заобикаля ме по-мътното и все пак аз съм се подготвил да и гръмна веднъж, ако направи грешната маневра. В този момент вдясно с периферията се мяркат силуети. Големи. Времето послушно спира. От тук нататъка цялото действие се развива в порядъка на две секунди, но с много стоп кадри в тях. Пред мен от мътното изникват огромни риби. Стоп.Тези пък от де се взеха. Стоп. Сребристи. Стоп. Лефери ли са. Стоп. Пред върха на харпуна има риба. Стоп. Две риби се сряскат. Стоп. Ятото изчезва в мътното. Стоп. Отварям ръка и секунда след това харпуна ми се изстрелва в мътното. Времето отново започва да тече. Излизам на повърхността и търся буя. Малко пред мене е и не мърда. Явно кофти изстрел. Хващам въжето и то се опъва. Има риба. Започвам да раздишвам противно на всякакви правила. Максимално бързо и с ясно съзнание за мижавата апнея дето ще имам. Мисля да взема тройката ако не е ударена добре рибата, но предпочитам да не губя време в откачане и зареждане. Ако трябва ще се върна. Тръгвам по въжето на буя и в момента в който стигнах харпуна, той се засили напредд. Засилих след него. Видях дъното и стрелата си лежаща на него. Хванах двата края на кордата и видях две големи риби. Сякаш са ударени добре. Посягам едновременно с двете си ръце и с едно движение грабвам и двете риби. Изплувам на повърхността и се пуля в двата големи лаврака които държа. Нали уж лефери видях. Рибите обаче са големи, силни и бодът здраво голите ми ръце. Решавам да изляза на брега за да ми е по удобно. Уж няма вълни ама от време на време плясва върху камъните. Има колега и му искам помощ. Измъквам се на плоската скала и почвам да оправям макрамето от корди, въжета, риби и други подобни. Бърза работа нямам. Полека лека се успокоявам, а и успявам да си наредя снаряжението. Отново топвам във водата. Още ми се плува. Виждам доста платерини ама все дребни ми изглеждат. Продължавам да се гмуркам и на поредния пасаж една спряла риба ми се стори добра. Изстрела е точан ама на повърхността рибето се оказа дребно. Да те тояде чак. Продължавам гмуркането и забелязвам, че платерините са се наплашили здраво и минават надалече от мен. На няколко пъти имам добри възможности за изстрел, но мътната вода ми пречи да определя добре размера на рибите. Докато я харесам от нея остава видима само опашката. Пробвам два пъти стрелба в опашка, но пропускам. Усещам, че емоцията от големите риби ме отпуска и вече съм се наплувал. Мисля си, че с тройката щях да ударя поне десет риби, но не ми се занимава вече. Решавам да се прибирам. По пътя към брега залягам тук и там и постоянно минават риби. Ама мерака ми го няма и съответно реакцията ми е като на заспала котка. Даже и не стрелям. Излизам и се наслаждавам на големите лавраци. За трети път виждам в живота си и за първи път стрелям по лаврак. Идва информатора ми от влизането и ми прави услуга да ме фотне.
Прибирам се и разбира се меря рибите. Малката е”само” кило и половина, а голямата е двойка. За мене това са много добри риби.
Отделям голямата за вечеря.
Почиствам я и я полагам да полегне върху морската сол.
Затрупвам я добре с останалата сол и я турвам у фурната да се пече.
През това време сме опънали с жената една масичка на тиферич и се наслаждаваме на хубавото време. Компания ни правиха една салата, едни мариновани сафриди и желирано-мариновани хапки от платерина. Намират се и някакви зелени маслини натъпкани с аншоа.
Да не забравим и леденото узаки.
Дето се вика колко малко му трябва на човек да е щаслив. Сега е момента да разкажа на първия си слушател как съм хванал тези големи риби. (абе то на жената отдавна и е втръснало да слуша за риби ама нали е добре възпитана и се прави на очарована.). Малко след това рибата е готова. Изчаквам я да изстине малко , че е вряла. Чупя черупката
и сервирам по едно огромно, дъхаво, кристално бяло и вдигащо пара парче риба (без кости). После последва едно продължително мълчане, единствено нарушено от репликата: абе на това как ще му ходи и малко соев сос...
След това в чинията ми остана само това.
засега от мен Рикитикитави, край.
Пп на всички наслука. |
|
Нови Продукти
Цена: 50.00 Лв.
Spearfishing
|
438:14:28 - 
438:14:25 - 
438:14:02 - 
0:46:55 - 
0:03:07 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
