Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 7 Гости: 54
Активни регистрирани потребители
4:03:44 - Tbot [Bot] [111]
Снимка
2:13:48 - Yandex [Bot] [35]
Тема
0:03:01 - Diesel_22 [0]
Начална страница
22:34:29 - Ahrefs [Bot] [13344]
Тема
285:48:51 - Bing [Bot] [65450]
Тема
285:49:06 - Google [Bot] [18356]
Тема
285:49:08 - Semrush [Bot] [169434]
Тема
Активни анонимни потребители
0:12:41 [0]
Тема
0:00:30 [0]
Снимка
0:09:18 [0]
Мнения на потребител
0:02:39 [0]
Тема
0:05:13 [0]
Тема
0:00:30 [0]
Тема
0:07:18 [0]
Browsing user sessions
0:07:44 [0]
Тема
0:01:56 [0]
Снимка
0:06:03 [0]
Снимка
0:12:15 [0]
Тема
0:05:18 [2]
Новина
0:07:38 [0]
Тема
0:12:40 [0]
Галерия
0:01:51 [0]
Тема
0:01:26 [0]
Тема
0:01:13 [0]
Новина
0:11:51 [0]
Мнения на потребител
0:03:51 [0]
Тема
0:01:39 [0]
Тема
0:08:53 [0]
Тема
0:02:14 [0]
Тема
0:13:47 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Статии
0:05:02 [0]
Тема
0:08:26 [0]
Тема
0:09:42 [0]
Тема
0:11:27 [0]
Тема
0:11:32 [0]
Видове
0:03:11 [0]
Browsing user sessions
0:05:36 [0]
Тема
0:07:41 [0]
Видове
0:11:05 [0]
Тема
0:13:31 [0]
Мнения на потребител
0:02:44 [0]
Тема
0:14:54 [1]
Начална страница
0:14:21 [0]
Тема
0:03:57 [0]
Потребителски профил
0:13:55 [0]
Тема
0:00:15 [0]
Снимка
0:11:07 [0]
Форум
0:12:30 [0]
Тема
0:06:12 [0]
Видове
0:14:45 [0]
Тема
0:08:02 [0]
Тема
0:01:03 [0]
Тема
0:04:47 [0]
Тема
0:05:15 [0]
Снимка
0:17:19 [11]
Тема
0:03:27 [0]
Снимка
0:06:49 [0]
Тема
0:06:26 [0]
Снимка
0:06:25 [0]
Мнения на потребител
0:03:02 [0]
Снимка
От Wishbone
Предизвикан първо от един спор с Марко Барди по време на панаира EUDI и след това от един приятелски разговор с Президента на италианската федерация по подводни спортове (FIPSAS) Алберто Адзали, реших да публикувам тази статия, изразяваща моята гледна точка по отношение на днешните състезания по подводен риболов и тяхното влияние върху практиката и културата на любителите на подводния риболов.


Моята гледна точка по отношение на състезанията по подводен риболов

 

Предизвикан първо от един спор с Марко Барди по време на панаира EUDI
и след това от един приятелски разговор с Президента на италианската федерация по подводни спортове (FIPSAS) Алберто Адзали, реших да публикувам тази статия, изразяваща моята гледна точка по отношение на днешните състезания по подводен риболов и тяхното влияние върху практиката и културата на любителите на подводния риболов.

Кратък исторически увод

 

Ловният инстинкт е силно вкоренен в модерня човек, въпреки че ловът не е вече основа за оцеляване, и е добре да запомним, че този инстинкт е селектиран през хиляди поколения.

От Палеолита до около преди 10,000 години само най-добрите ловци са били в състояние да достигнат сексуална зрялост и да предадат своите гени. Който е имал други наклонности, просто е нямал време да се възпроизведе.

Въпреки, че все още съществуват малобройни племена от ловци из някои закътани кътчета на земята, от 10,000 години насам на модерният човек не му се налага да ловува за да оцелява и ловният инстинкт е в общи линии в рецесия спрямо други човешки умения.

Днес на една и съща територия живеят хора, които са запазили ловния си инстинкт и други, в които той се е притъпил до толкова, че са се родили един вид „карикатурни отношения” с животни, които предците ни винаги са ловили за храна и с които дори и модерните хора се прехранват в общество изпълнено с противоречия.

Естествено, първият човек е надникнал под водата не с мисълта просто да се любува на рибите, а за да ги лови и се храни с тях и ако според биолозите, нашето ембрионално развитие повтаря етапите от човешката еволюция (С. Д. Гоулд), а детството представя културната еволюция на човешкия вид, не е чудно защо болшинството от децата, които за пръв път слагат маска за гмуркане, веднага са обзети от “хищническо” чувство.

Все пак човешката еволюция не е само на биологично, а и на културно ниво. Обществото отловци-събирачи, стремящо се към природно равновесие, е изгубило сблъсъка с обществото от животновъди-земеделци, които произвеждат храна, изменяйки околната среда и това е довело до неприродосъобразен демографски бум.

Днес доминиращата култура е културата ан клептокрациите, които са възникнали заедно с първите общества на животновъди-земеделци, белязани от тенденцията за натрупване на ресурси.

Когато през 50-те години някои пионери започнаха да изследват подводния свят с харпун в ръка, те откриха същият изобилен дивеч, който се е намирал в далечното минало на сушата. Но след като обществото на ловци-събирачи и неговите ценности са били вече изгубени, те са се втурнали да плячкосват ресурсите. По страниците на специализираните списания от онова време има предостатъчно доказателства за това.

Противоречието в първите подводни ловци се пораждаше от факта, че те задоволяват един античен инстинкт след като вече са придобили културата на модерните клептокрации.

За да обясня по-добре този основен момент от моите разсъждения, ще дам пример как белият човек е имал същото поведение при колонизирането на Америка. Първите пионери се изправили пред безбройни стада от бизони, които започнали да избиват само за да продадат кожите им, довеждайки вида почти до изчезване за няколко години.

От друга страна, в същите тези прерии от хиляди години живеели в абсолютна обвързаност с бизоните, от които получавали храна, кожи, кости и сухожилия, много общности от ловци-събирачи, носители на една култура на уважение към околната среда, типична за подобни общества.

Общностите на белите хора били характерни със силна конкуренция и стремеж към богатство, за разлика от американските индианци, а и всички останали общности от ловци-събирачи. Тази култура, която все още господства в западните общества е белязала и пионерите на подводния риболов от 50-те години, които веднъж започнали да изследват подводния свят, неизбежно са почувствали необходимост от сравняване на своите риболовни умения.

Така е било посято семето на първите състезания по подводен риболов!

 

Повърхностните анализи, които се правят често с цел да се оправдае състезателния дух, който обзема модерния човек и съревнованията изобщо, твърдят че съперничеството, противопоставянето и желанието за превъзходство са човешки инстинкти. Напротив – те са част от днешната култура и не се забелязват в примитивните общества, които са предхождали сегашното, а и още се срещат тук таме (Дж. Даймънд – „Оръжия, стомана и болести”), както съм отбелязал в серията „Кои сме ние” публикувана на моят сайт (Очаквайте скоро и в spearfish.org!).

Човекът е бил подтикнат към потапяне в морето от ловен зов.

Не е трудно да се поставим на мястото на първите откриватели на този нов свят, защото същите емоции изживяваме и ние по време на самотни гмуркания в безлюдни райони. Далеч от цивилизацията се завръщат древните пулсации, истинската ни природа на всеядни ловци, криеща се под дебелата обвивка, създадена от образованието и културата.

Човек открива в подводния свят условия, които вече не може да срещне на сушата заради демографския взрив, възвръща си една загубена духовност, святостта на една интимна и самотна връзка с природата, но все пак остава човек на своето време и повлича под водата една култура, неспособна да наложи отношение към морето, в което да липсва злоупотребата.

 

Състезанията и подводният риболов

 

Последните генетични изследвания на населението на Европа потвърдиха, че ние принадлежим към един клон на homo sapiens, който произлиза от последните племена от ловци-събирачи, преселили се в Европа през палеолита (Ammerman, AJ и Cavalli-Sforza, The Neolithic Transition and the Genetics of Populations in Europe).

Следователно поривът за лов е обоснован исторически/генетично и представлява традиция и културна връзка с едно недалечно минало (нарочно не разделям лова на сушата от този под водата). Поради тази причина, упражняването на лов трябва да е свързано с културата на ловците-събирачи, от които произлизаме и от които сме наследили този порив, а не с културата на животновъдите-земеделци и с по-късната еволюция в културата на световния пазар, която днес е доминираща.

За съжаление, днешният човек трудно различава античния порив от модерната култура, които си противоречат. И тази гола и комплексирана маймуна страда от съвместното съществуване на един стар животински мозък, отдаден на емоциите и друг, по-модерен, отдаден на абстрактното, които накланят изборите, които прави ту в една, ту в друга посока. (J.
Ledoux, The Emotional Brain)

Това объркване е очевидно в много области и се представя чрез противоречия и непоследователност. Тези от тях, които аз ще разгледам, се отнасят към отношенията ни с животните.

Безпорно е, че човек се храни с животни, но отчуждението създадено от днешната система за производство на блага, прави нещата да изглеждат сякаш пилешкото бутче, пакетирано в прозрачна опаковка, няма нищо общо с леко закръгленото пиле, което се вижда на всички картинки да подскача из двора на някоя селска къща.

Пържолата, сервирана в чиния с гарнитура от маруля, също не напомня по нищо на симпатичното теленце, което подскача по някоя зелена полянка.

Това разграничаване, както казах, е част от отчуждението на модерните хора, които вече не прозвеждат с двете си ръце продуктите, от които се нуждаят. Разделението на труда в нашето общество води до там, че почти на никой не се е налагало да убие животно за да се нахрани. Знаем, че някой друг върши тази работа вместо нас, но предпочитаме да се правим, че не го знаем!

Но нека се върнем на темата… Естествено, това противоречие е характерно и за оценката, давана за лова на риба. На въдичарите се гледа с добро око, въпреки че рибата която хващат умира в жестока агония, докато харпунджиите, които я нанизват на стрела, са представяни като истински килъри.

Подобно противоречие съществува и при участниците в състезанията по едно толкова старо занимание като лова. Конкуренцията между индивиди от една и съща група е характерна за модерната култура, но е чужда на културата на древните ловци, които никога не са се състезавали помежду си, а по-скоро са си помагали.

Изследванията над общности, прехранващи се с лов показват, че тези социални структури са основани на равенството - нямат водачи, улавят само животните, които са нужни за оцеляването на племето, а уменията в лова са само отличителен знак в рамките на групата.

Ловецът-бушмен, който е уловил някаква плячка, се самоиронизира, казвайки, че е имал късмет и извинявайки се, че уловът му е прекалено дребен и недостоен за сравнение с храбростта на неговите другари. (В една от другите си статии Дапиран представя в по-големи подробности изследването на Бушмените. Бел. пр.)

Едва след появата на чувството за собственост у първите общества от животновъди-земеделци и уменията в натрупване на ресурси и понятието за богатството, разбирано като притежание на събрани продукти, се е създала основата за съревнование между хората, докато се е стигнало до културата: „повече блага – повече власт”.

Следователно, концепцията за състезанията, при които чрез класиране се регистрира способността на участниците да ловуват, е доста неустойчива в светлината на традициите в лова.

Ако подводният риболов е устойчива (природосъобразна) дейност от културна гледна точка, то съревнованието е породено от една съвсем нова традиция, от която междувпрочем голяма част от състезателите се разграничават.

Трябва да се отбележи фактът, че спортният подводен риболов е практика, свързана с ограничен брой привърженици, което се потвърждава от данните за броя на членове на федерацията.

Това не означава да апелираме към нейното разпускане, а по-скоро да опитаме да я доближим към каноните на една древна култура.

Според мен, в последно време се получава едно раздалечаване между мнозинството от любителите на подводния риболов и ограничения кръг „състезатели”, дължащо се на куп причини, които не са строго културни и които ще се опитам сега да разгледам:

 

Уравнението “повече риби = по-голяма вещина”, или “по-голяма риба = по-добри умения” е много погрешно, защото всяка риба има различен коефициент на трудност и срещата с големи екземпляри е почти винаги случайна.

Освен това, състезанията се провеждат в една среда, от хилядолетия стресирана от промишлен риболов, който често не се ограничава до определен вид риба и следователно, трябва да се има предвид състоянието на рибните запаси. Всяко „състезателно поле” трябва да се избира така, че да се гарантира защитата на застрашените видове, или на тези в период на възпроизвеждане. Освен това, броят уловени екземпляри от всеки вид трябва да бъде ограничен.

Най-използваната техника по състезания е ловът в дупки, защото след първият половин час на състезанието, де факто е невъзможно да се вземе риба чрез някаква друга техника заради подводният панаир, предизвикан от гмурканията на всички конкуренти.

Класирането накрая награждава най-добрия ловец в дупки, който е трябвало да действа в неестествени условия изправен пред ужасени риби! (Това наблюдение е по-малко съотносимо за състезанията по подводен риболов, провеждани в България, където техниката на лов в дупки се практикува от сравнително ограничен брой състезатели – обстоятелство, продиктувано както от локалните географски фактори, така и от липсата на традиции в този лов. Бел. ред.)

За да намери по-спокойни семейства риби, състезателят трябва да се гмурка все по-дълбоко и по-дълбоко, рискувайки здравето си, както и това на своите последователи, на които той дава опасен пример и което някои производители на екипировка подчертават още по-безотговорно.

В крайна сметка, състезателният подводен риболов достига до там, че експлоатира до последно техниката на дълбочинния лов в дупки, без да създава нови стратегии и вкарвайки състезателя в един омагьосан кръг, затворен за каквото и да било техническо развитие. Ритъмът на гмуркане, от друга страна, е така настроен, че да дава възможно най-дълго време под вода, намалявайки почивките на повърхността и целият метаболизъм на раздишването е пресилен до крайност.

Спортът трябва да е полезен за здравето на практикуващия го, а не да предизвиква непоправима вреда на неговия организъм!

Тъй като състезанията се печелят с лов в дупки, този който познава добре мястото и/или има достатъчно време за да го опознае, и/или пари за да си купи тази информация, има огромно предимство. Това е в противоречие с всички спортни правила и в своята същност обезсмисля принципа, че в началото на състезанието всички са равни и се намират при едни и същи условия.

А сега, за мое най-голямо съжаление, се налага да разгледам и най-болезнения аспект на света на спорта. Много производители на подводна екипировка са свързали името на своята продукция с името на атлети, които рискуват живота си, превръщайки победите си в стока.

Този обичай е бил в основата на цяла серия исторически измами, които освен че отвращават мен, отдалечиха и огорчиха широката публика в нашият сектор.

Тъй като този род състезания са базирани на коректността на участниците (заради почти несъществуващия контрол над състезателя по време на самото състезание), паричната награда за победа или призово класиране допринесе за моралния упадък на цялата общност!

За съжаление, този аспект на нещата е трудно да бъде разрешен с каквато и да е промяна в правилата.

 

Въпреки, че вече не участвам в състезания и тъй като открих в срещата си с природата и рибите, а не с хората, моята истинска същност на ловец, ще се опитам да доближа по някакъв начин състезанията към културата на лова, предлагайки радикална промяна на правилата за участие в състезания според следните 8 точки:

 

1) Да се включи в пресмятането на точките коефициент на трудност, различен за всеки вид;.

2) Да се установи минимален размер за всеки отделен вид;

3) Да се премахне даването на точки според теглото;

4) Да се ограничи броя уловени екземпляри от всеки вид;

5) Състезанията да се организират с плуване, като се тръгва и се връща в определено време на едно и също място (плаж или лодка);

6) Да се ограничи броя участниците, според рибните ресурси в дадения район;.

7) Да има комисари във водата, които да контролират и да помагат на състезателите при нужда;

8) Да се обозначи акваторията на състезанието с буйове, за да се избегне преминаването на границите и/или влизането на други хора в района;

 

Давам си сметка, че с всички тези ограничения, в крайна сметка ще се стигне до едно нереално класиране, повлияно от късмета, но това са обективни ограничения, наложени от все по-бедното ни море, което вижда в състезателите едни носталгично настроени хора, възпитани от една самоцелна култура.

 

Все пак, препоръчвам да се организират събирания с неспортен характер, където духът за принадлежност към една група хора, обичащи древната и почтена дейност на лова е все още жив и се оценява най-приятният аспект на една среща на атлети.

 

Giorgio Dapiran

 

(www.dapiran.it)

 

Видяна: 1246 Коментари: 0
0
Коментари
Благодаря на Джорджо Дапиран за предоставеното на Spearfish! разрешение за публикуване на всички материали от неговата страница! Благодаря и на Добс за чудесния превод!

Трябва да отбележа, че все пак тази статия е една от първите, публикувани от Дапиран и състезателните практики от тогава се промениха, вероятно в правилната посока.
Така според новите правила на КМАС, по време на последното индивидуално Европейско първенство във Франция състезателите се придвижваха само с плуване - без помощта на лодки.
Все повече прояви въвеждат редица повидови ограничения - ограничаване максималния брой риби от определени вид, както и завишаване на минималното разрешено тегло на риба. В допълнение се въвежда фиксирана бонификация за всеки вид риба, като по този начин състезателите са стимулирани да не се ограничават само до определен вид.

Част от тези практики за кратко бяха възприети и в България (2002 г. ако не се лъжа). Бе въведен лимит върху броя риби от определен вид, който, макар и твърде висок, е стимул да се стрелят само най-големите риби от вид. Но това нововъведение имаше твърде кратък живот...

По отношение пресмятането добавянето на бонификационен "коефициент на трудност" за определени видове също бе изпробвано у нас. В стремежа си да гради състезатели, конкурентни в международни прояви, БФПС въведе правило за удвояване точките на враните. Това нововъведение имаше показа както положителни, така и отрицателни резултати.
Сред плюсовете бе това, че част от състезателите престанаха да се ограничават с платерините и кефалите на плиткото, а се заеха да изследват акваториите за врански "дупки", да гмуркат по-дълбоко и повече. Това доведе до рязка промяна в класиранията през онази година (2001 мисля), тъй като специалистите на врани не можеха да бъдат надминати по никакъв начин - 1 риба се брои за 2! След като намериха "дупките" обаче, се показа и първата отрицателна страна - стигна се и до спречквания между състезатели, засекли се на една и съща "дупка". познатите врански убежища бяха константно експлоатирани. Така вместо да се изпишат вежди, бяха извадени доста очи...

Следователно, при въвеждането на подобни нови правила, следва да се подхожда изключително внимателно. Те трябва да бъдат прилагани след предварително обмисляне, като на кантара се сложат всички възможни фактори, а не просто да бъдат механично хвърлени на състезателите.

Все пак натрупаният отрицателен опит от механичното залагане на такива правила, не означава, че те нямат смисъл, не работят и трябва да бъдат незабавно изоставени, както това се случи у нас.

Това са моите "мисли за 2 цента"... Благодарности отново на Джорджо и Добс!
15:27:23, 18 Дек 2005
Присъединявам се към поздравленията, както за автора така и за преводача!
Ето тези редове ми допаднаха много:
"Човек открива в подводния свят условия, които вече не може да срещне на сушата заради демографския взрив, възвръща си една загубена духовност, святостта на една интимна и самотна връзка с природата, но все пак остава човек на своето време и повлича под водата една култура, неспособна да наложи отношение към морето, в което да липсва злоупотребата".

Когато всички ние успеем да наложим към природата и себе си отношение в което да липсва злоупотребата, тогава сме ОК!

И това:
"Все пак, препоръчвам да се организират събирания с неспортен характер, където духът за принадлежност към една група хора, обичащи древната и почтена дейност на лова е все още жив и се оценява най-приятният аспект на една среща на атлети."

Spearfish! го започна това и то по собствено вдъхновение (преди някои от нас да са чели Дапиран)!
12:17:56, 19 Дек 2005
Най накрая прочетох статията на спокойствие и виждам отговори на някой наши спорове около про или любители!
Както се вижда явно нагласите на хората занимаващи се с подводен риболов и техните причини , стимули за това са диаметрално противоположни! От там идват различията в мисленето ,начините за риболов , както и оценките за стойноста на улова!
Както се казва разен свят разни хора!
Лично аз като светоглед и мисли смятам че съм близко до тези на Дапиран!И за това статията ми допада!Предполагам че ще има и такива на които този тип разсъждение няма да им допадне!И те предпочитат състезанията и техните условия!
Но за разлика от мен автора е бил състезател и е еволюирал до тези си позиций!Той има своите доводи които са подплатени и чисто теоретично! Препоръчвам все пак да се прочете тази статия от всеки и да се опита да е осмисли през своята призма !
Искам да изкажа искренните си Благодарности на Добс за усилието и работата която е положил за да могат и други хора да се запознаят с този тип мислене!
Вече с нетърпение чакам следващите статии!Успех Добс!
10:59:09, 20 Дек 2005
Никога преди не съм свързвал подводният риболов със всички тези фактори изброени от Джорджо Дапиран. Не съм се и замислял за връзките на този нов спорт с произхода на човека, еволюцията и стремежът му за оцеляване. След като прочетох статията, ми е малко трудно да определям подводния риболов като спорт, а по-скоро като хоби или като лов, който има за цел да задоволява хищническите инстинкти заложени в нас, а не да ни изхранва. Факт е и това, че спортният дух от дълбока древност кара хората да се съревновават по между си, което е нещо нормално, като имаме предвид, че "само най-силният оцелява". Въпросът е в това, до колко едно убйство може да има спортен характер и по какъв критерий може да бъде оценено то? Естествено това е субективно и мненията на различните хора, ще бъдат различни. Времето в което живеем не ни пзволява да оправдаем убиството с прехраната! Именно поради това подводният ловец, трябва да има за цел, освен да засити хищника в себеси, да го вкара в определени норми, като сам си наложи някои ограничения и се опита да запази хармонията в природата. Смятам, че колкото и правила да бъдат написани, няма да имат такъв ефект, както възприемането на един общ за всички ни, етичен кодекс и самоконтролираното му спазване! Все пак подводният риболов, носи своя философия, той не е просто изтребление на риба, а съвкупност от физически и умствени способности, лов и стратегия!
Искам да благодаря на Добс за превода и затова, че ни отваря очите към света, както и на Джорджо Дапиран за страхотната статия! Поздрави!!!
13:57:59, 21 Дек 2005
Lot-i - бих те коригирал малко и допълнил: започва се (с харпунджийството) ...."по-скоро като хоби или лов, който да задоволява...", но по-нататък се превръща в нещо качествено различно! Ама много по различно от хоби! Това е видно и от самия Дапиран. Е, може би не за всеки! Някои съществени неща по въпроса са казани и в първата статия на Spearfish! (ако не бъркам - на Wishbone), макар и в шеговит тон!
14:34:00, 21 Дек 2005
Фил, добре казано, но не мога да се съглася с крайното ти мнение, че "убийството" с цел прехрана не може да бъде оправдано. Това е доста "вегетариански" възглед и не се възприема от изключително преобладаващ процент от човечеството, което все пак употребява и месни продукти - Още повече, че този извод може да стигне до крайност и да се окаже, че и растения не можем да ядем, защото и те са живи, че даже и плодове и семена не можем да ядем, защото те са зародиша на живите растения, които убиваме за храна.
Статията на Джорджо изобщо няма такъв абсурдно краен характер.

Що се отнася до улова на риба със спортни цели, новото мислене наистина ни кара да преосмислим ценностната си система. Именно затова правилника за организацията на състезанията на КМАС повелява уловът от състезания да бъде предоставян за благотворителност или за научни изследвания, ако не се лъжа. Такива почини в България все още няма. Припомням, че дори представителите на БАН, заети с проекта за изследване на кефаловите риби срещнаха огромни трудности при опита си да набавят рибата, необходима им за изследване чрез организаторите на състезания. Такива трудности, че на практика това ги е накарало да изоставят опитите си за сътрудничество с тях - мнение, което сподели с мен лично един от ихтиолозите в проекта. И мен да ме карат да прося дребни рибки - и аз ще се откажа.
Аз не съм против състезанията, ни най малко. По скоро не съм съвсем доволен от начина им на организация, но предполагам, че и това ще се промени. Все пак вървим няколко крачки след развитите страни и ни трябва време...
14:35:28, 21 Дек 2005
Съвсем не исках скромното ми мнение да прозвучи толкова крайно! Не съм против подводният риболов и състезанията, аз самият съм много запален. Идеятя ми беше такава, че правилата, колкото и изчерпателни да бъдат винаги биват нарушавани или погрешно тълкувани от някой. И все пак подводния риболов, който практикуваме тук, съвсем няма за цел да ни изхранва в смисъла на това да оцеляваме от него. А колкото до състезанията и правилата за провеждането им, могат да бъдат в пряка връзка с един етичен кодекс, който всеки от нас е възприел. Все пак нещата зависят от самите нас и упират малко до лична култура и ценностна система. Освен това съвсем несъм искал да вкарвам този лек вегетариански привкус на мнението ми аз съм привърженик на "хубавата пържола"
Ще завърша с един лозунг "Яжте месо!" и с пояснението, че не съм екстремист вегетарианец хахахахаха
15:04:38, 21 Дек 2005
Състезанията са хубаво нещо, но специално по подводен риболов в този си вид по моето скромно мнение не са много ясни, съревнованието в какво е? с тези комплексни и условни оценки винаги влияят странични фактори, как ви звучи състезание по лов на глигани с еди какъв си размер на глигите? пак ще кажа, според мен това си е чисто хоби /без да изключвам хората които си вадяд хляба с това/а колкото до състезанията - стрелба по "бягащи риби" или нещо по аналогия с купичките/чинийките при лова. Друг е въпроса че вече изобщо няма да са интересни, но другия по-важен въпрос според мене е каква е целта?
15:12:26, 21 Дек 2005
Вече казах че статията ми е при сърце!
Но имам реплина към Wish спецяло с часта са БАН и ихтиолозите!Аз съм по образование ама точно това и ги познавам го доста добре!Ами да си топнат задниците в водата и да побачкат на терен както всеки уваващ се учен а не да ми чакат някои да им снесе матерял!Направо съм бесен Но не на теб Ванка просто това са мързеливци които отдавна са вън от това кое как става по света!За това пък са се закерпеденили на местенце и няма за другите!И ми плачат и се молят!Щом аз мога, щом по целия свят колегите им са по часове в водата и няма ама ми е студено или съм болен ,а те не значи не са за тази работа!И понеже някои да не си помисли че им искам местата ,Дреме ми аз си бачмак и си пиша без да съм там!Така че не ги жали ;-))
16:32:59, 21 Дек 2005
Привет всем ! Подводная охота это не только лов рыбы , но и отличный физический тренинг организма !Сам лов рыбы , это предпосылка тренинга , он создает азарт и тем самым проходит отличный физический тренинг . Что убиваш рыбу или ловишь на удочки ,ил вадишь с сети - это факт поимки рыбы , так и так рыбе от этого не легче . Все , что остаеться от некачественной охоты и т.д. остаеться в море , это рыбой кормиться весь оставшийся подводный мир .... Думаю , охота ни как отрицательно не влияет на природу ... если конечно с нее не делать КУЛЬТ .Рыба как пища необходима человеку , так как только в ней есть питательные элементы которые нигде не может получить человек . Состезания , это необходимая часть поднятия качества охоты и создания понимания правил в охоте , развития умения и место общения , деления опыта . Все это приводить к качественному рыболову . Сожелею , что не могу описать на БОЛГАРСКОМ свою точку зрения , но хотел тоже сказать свою точку зрения ... Так как уже 21 год занимаюсь этим видом спорта
16:41:02, 21 Дек 2005
Качо, вън от темата, защото тук е място за коментари на статията, а не за дискусии ще кажа само, че учените не са риболовци - нито с харпун, нито с въдица. За да си набавят рибата - трябва да си я купят от пазара или да вземат от други източници. когато рибата на пазара не може да се обвърже с конкретен географски регион на 100% остават другите източници.
И когато организатор на състезание откаже да даде улова от състезанието за целите на изследване на заболяванията и паразитите върху рибите, а предпочита да си я хапне, малко ми се повдига!
16:57:01, 21 Дек 2005
Искам само да споделя, че този човек /Дапиран/ ме впечатли още повече след като прочетох тази негова статия. Според мен този човек /а и от това което гледам по филмите му/ е много дълбоко в тайните на този спорт /условно спорт, по-скоро начин на мислене и живот/, което може би донякъде оправдава неговото мнение, че е безмислено да се провеждат състезания. Уважавам такива майстори! Благодаря ти Добри, че можем да видим и прочетем всичко това!
Ако някой все пак не е гледал неговите филми, горещо му ги препоръчвам, за да види как се взема риба там където е няма и трябва да я търсиш и примамваш, а не да те връхлита пасажа и ти само да дупчиш яко най-големите ...
22:22:40, 27 Дек 2005
Za6to da e bezmisleno da se provejdat sastezaniq?
09:05:03, 28 Дек 2005
Бобус,

Сапиран изобщо не твърди, че е безмислено да се провеждат състезания! Само против начините на провеждането им...
10:49:54, 28 Дек 2005
Безмислено не изобщо, а за такива майстори като него! Поне такова е моето усещане, ако си толкова добре запознат с навиците на рибите и техния начин на живот, ако можеш да имаш богат улов когато пожелаеш, че защо ти е тогава да се състезаваш с някой друг, какво да му доказваш или на себе си?
Иначе за всички нас разбира се е различно, аз също не мисля че е безмислено провеждането на състезания - напротив ... просто коментирам неговото положение и гледна точка!
Но иначе човека е голям майстор, сега гледах пак този филм, който завършва с изваждането на Туната, ами направо ... полудях - страшен е?
Ех разбира се аз не съм капацитет, който да го каже ама направо му свалям шапка и най-вече затова, че споделя нещата за да научи останалите, посочва тънкости, а не само картинки! Е та с кой да се състезава този човек ... ?
Поздрави!
16:15:50, 28 Дек 2005
Bobus, badi siguren 4e ima dosta dobri ribolovci kato nego, sastezateli i nesastezava6ti se. A osven tova sam siguren 4e ako gledame nqkoi film na Carbonel, De Silvestri, Belani savsem 6te otka4im :-). Az sam gledal samo na Alberto March, vade6e meruta po 15-20kg ot 40m sas lekotata s koqto az 6te vadq pop4eta ot 5m! Ako Dapiran u4astva na sastezanie 6te mu e dosta trudno, ne samo zaradi vazrasta. Badi siguren v tova. Ima i nqkoi drugi ne6ta: da si sam na edno mqsto e dosta razli4no ako si i s drugi harpundjii, tova i ti go znae6 :-). A po-vajnoto e 4e da si dobar harpundjiq e razli4no ot tova da si dobar sastezatel.
Ne me razbirai pogre6no oba4e :-), Dapiran e velikolepen harpundjiq i golqm maistor, a tova 4e ne u4astva na sastezaniq si e negovo re6enie. Vapros na gledna to4ka. 4akam Dobs da prevede film4eto sas zabarite, 4e to kato 4e li pove4e me interesuva:-))/tova e lek namek kam Dobs/!
Safe dives,
valkosub
P.S. Sorry 4e pi6a na latinica, no nqmam drug na4in :-(.
17:18:08, 30 Дек 2005
Мислех да се въздържа от коментар по тази статия, но ме засърбяха пръстите тази вечер (вероятно защото е последна работна вечер преди празниците)...
Валко, много си прав, че Дапиран не е най-добрия харпунджия на всички времена, а дори не и на нашето време. Всички, които изброяваш ти са много добри. Гледал съм филми с Карбонел и ме впечатли как стреля като каубой без да се цели даже и за секунда. Марч наистина се гмурка на огромни дълбочини, Марко Барди е като машина и т.н.
Това, което прави Дапиран различен (а по-мое мнение по-велик от тях) е отношението му и разбирането му за подводния риболов, енциклопедичните му познания по биология, ихтиология, история, физика (вкл. динамика и оптика, в което скоро ще се убедите и сами като публикувам втората статия), балистика и т.н.
На първо място обаче бих поставил желанието му да споделя своите знания и опит – нещо, което за съжаление най-добрите състезатели не правят.
Днес следобед гледах филм с бразилския шампион Паоло Пачеко. Този човек изби промишлено количество риба, включително едно меру над 50 килограма – беше голямо колкото него!!! Когато филма свърши се попитах какво съм научил. Отговора естествено беше – нищо!
Филмите и статиите на Дапиран са нещо съвсем друго. Те според мен са на едно различно ниво – информативни, увлекателни и представящи риболова от една друга, по-романтична гледна точка.
Възхищавам се на всеотдайността му към риболова, въпреки че не го прави за пари или за рекламни договори. Възхищавам се даже на това, че не си позволява да анатемосва състезанията, а дори се опитва да ги промени към по-добро, да ги направи по-природосъобразни.
Много ме впечатлява също така отношението към Дапиран на една група Европейски харпунджии, които никога не са били състезатели. Един от тези хора е Виктор Абелан. Този човек прави засади за ричоли на 35-40 метра и вади 30 кг мерута от дълбочини около 50-тия метър. Може никога да не сме го чували, но това не го прави по-лош харпунджия от Карбонел или Марч. Тези хора преследват трофейни риби, а не количество. Та в тази малка общност хората се обръщат към Дапиран с думи като гуру, маестро, учител и т.н.
В заключение ще кажа, че има хора които повлияват на подводния риболов чрез победите си по състезания, а има други, които го правят чрез споделяне на знанията си. Аз лично предпочитам да се възхищавам на вторите, но това си е лично мое мнение и не го натрапвам на никой

P.S. Извинявам се за дългия пост, обещавам тази година да не пиша повече такива А за субтитрите ще видим какво може да се направи през новата година…
18:52:25, 30 Дек 2005
Здравей Valkosub, първо искам да се извиня ако съм те подразнил с моите предишни постове! Аз се възхищавам със същата сила и на това което ти си постигнал, на твойте изяви на световно ниво, но виж все пак е нормално за такива като мен да откачат от нещо, което за теб може би не е толкова сериозно! Неуспоримо е обаче и това за което Dobs пише, че този човек, макар и по-малко можещ , дава всичкото си знание на хората, а не го запазва за себе си ... Чакай че пак зачепих онази опасна тема ...
Поздрави на теб и всички останали, да си пожелаем още по-добра нова година, много успехи и удоволствие от общуването ни с морето. Специално за теб и останалите наши състезатели отлични представяния у нас и в чужбина и да се гордеем и за напред с вашите спортни успехи!!!
14:55:23, 31 Дек 2005
Zdraveite,
Bobus ne si me podraznil vaob6te, nqma nujda da se izvinqva6 :-). Kak vaob6te si si pomislil tova :-)? Vsi4ko e ok! Az sam na svetlinni godini ot nivoto na Dapiran, 4e da se draznq. A i da bqh gore-dolu dobar kato nego pak nqma6e da se zasegna. Az ne se smqtam za dobar harpundjiq, vazpriemam se kato harpundjiq s opit malko nad srednoto nivo. Ako nqkoi iska da me pita ne6to neka se 4uvstva svoboden da go napravi. No neka znae 4e tova koeto 6te mu kaja e samo ot moite nabludeniq i ne e garantirano 4e tova e pravilnoto. Imenno za tova izbqgvam da davam saveti koe kak da se pravi. Za men moje da e pravilno i da var6i rabota, no za drug da ne e taka. Nqmam nivoto na Dapiran za da davam saveti. Dobs e mnogo prav za tova koeto e napisal. Veli4ieto na Dapiran e imenno v tova 4e kazva, i nai-ve4e pokazva, kak se pravi. Ima mnogo harpundjii po sveta koito sa na nivoto na svetovno izvestnite sastezateli, na koito ne im znaem imenata i nqma i da nau4im. No vav vsi4ki sportove e taka. Ima hora koito prosto ne iskat da se sastezavat. Svetovnite rekordi za ulov na nai-tejka riba ot opredelen vid/ tuna, ri4ola, meru i dr. trofeini ribi/ se darjat ot hora koito ne sa sastezateli. Cqlata tazi polemika sastezateli vs ne sastezateli e izli6na. Vseki si e napravil izbora. Drug e vaprosa koi kazva i koi ne. I mejdu mnogoto "lubiteli" ima hora koito ne spodelqt. Sa6to taka i takiva koito se hvalqt dosta pove4e ot sastezatelite. I v pove4eto slu4ai sa izmisleni ili razkraseni istorii :-). Taka 4e ne samo sastezatelite se "praskat" :-). Tova e mnenieto mi po vaprosa.
Blagodarq na Bobus za hubavite pojelaniq:-)! Dano imame pove4e uspehi vsi4ki harpundjii, pove4e i po-spokoina riba :-))!!! Mnogo gmurkaniq i nai-ve4e raven broi vlizaniq i izlizaniq!!!
safe dives,
valkosub
P.S. Dobs, az 6te 4akam ;-)
12:01:59, 02 Яну 2006
за мене дапиран е един класик в историята на подводбия риболов. доста хора сме гледали негови филми --предполагам. И евала 4е тои обяснява кое , как , за6то---4исто и просто 4овека обяснява , така 4е да стане ясно и на наи неукия ---ако мога така да се изразя . Смятам 4е е много прав в отно6ението си за-----изменения в правилника за подводния риболов . Наистина трябва да има ограни4ения за определени видове риби и коефициен на трудност.Това е моята гледна то4ка
14:32:24, 02 Яну 2006
Dobs, имаш ли представа какъв точно е бил спора на Дапиран с Барди и какво мисли последния по тези въпроси?
10:18:48, 06 Яну 2006
За съжаление Дапиран не казва какво точно са си говорили с Барди, но явно Барди не е бил съгласен с това, което пише тук Дапиран иначе нямаше да го нарече спор
11:47:41, 06 Яну 2006
Изключителна статия.Едва сега можах да я прочета на спокойствие.Мисля , че неговите мисли за "отношението към подводния" риболов съвпадат изцяло с моето мнение.
Аз не съм на мнение "Риба и циганин-свършване нямат".Рибата свършва , а тия от другия вид-вероятно НЕ!
Както и да е ...Хубаво е да се задоволи древния инстинкт за лов , защото след това човек се чувства едно цяло с природата !!!Поне така е при мен.
14:06:44, 28 Мар 2007
истински мъж
16:42:04, 02 Апр 2009
Лелеее, е как съм я изтървал тази статия
Добри огромно благодаря и от мен както за статията така и за дългия ти коментар под нея !
И това още през 2005, евала!!
23:13:22, 08 Фев 2013
тази статия е в тон с обсъждащите се в момента теми и аз не бях я чел , много неща можеш да научиш от него
но си мисля , че статията е писана преди да започне да произвежда и продава екипировка.
цитирам - " А сега, за мое най-голямо съжаление, се налага да разгледам и най-болезнения аспект на света на спорта. Много производители на подводна екипировка са свързали името на своята продукция с името на атлети, които рискуват живота си, превръщайки победите си в стока.

Този обичай е бил в основата на цяла серия исторически измами, които освен че отвращават мен, отдалечиха и огорчиха широката публика в нашият сектор."
23:58:55, 08 Фев 2013
Аз я знам още като е преведе Добчо и съм я препращал на много начинаещи харпунджии на, които съм показвал как да се гмуркат и да стрелят риби. Много готина статия.
15:02:36, 09 Фев 2013
Нови Продукти
Epsealon Inox Band Adaptors

Цена: 24.00 Лв.
Spearfishing